Шарки

Напоследък не ми стига времето. И се натрупаха много неща за споделяне. За това с малко думи и много снимки да отчета дейността.

Първо да ви покажа какво спретнах за моето другарче от в осмомартенската размяна при картичкофуриите. Прочетох че и е харесало, което стопли сърцето ми. Защото на мен много ми хареса да го изработя. Не се вижда добре хубавия бледо лилав перлен картон, но е много нежен.

Освен това има една мишка и една котка, които не сте виждали до сега, а отлежават отдавна.

Снимките на храна не ми се отдават, но въпреки това ще ви покажа любимите ми кексчета Devil’s food покрити с маскарпоне и захарни пръчици. Освен това експериментирах преди време и си направих шоколадови кошнички пълнени с крем от маскарпоне, квасена сметана и пудра захар. И двете рецептни са много ефектни. Шоколадовите кошнички са малко пипкави за правене но се надявам с времето да се науча.

Дойде време на стария и новия игленик в къщи. И двата са собствено производство. Но докато се наканя да покажа първия, той ми стана малък и се принудих да си направя по-голям.

И сега като се огледах останаха доста неща за показване, като сушито, опитите с полимерна глина и едни други неща. Колко много се е натрупало, чак се изненадах.

За финал само ще ви споделя откритието си от последния месец – шалове. Плетенето обикновено ме изнервя. Но тези се плетат лесно и бързо и дори аз успявам да завърша шал за 2 часа. Е след първите няколко опита де….

Някои от тези шалове вече заминаха по предназначение. При това в колплект с ето тези картички:

Други ще заминат. А има и няколко, които не сте видели, защото не са заснети. Но трябва да ми останат и неща за следваща публикация.

От мен слънчеви и весели почивни дни и много пролетно настроение.
И до следващият път.

Помните ли Коста? Ако не можете да го видите тук.
Питаха ме защо Коста. Преди време имахме червенобуза костенурка. В началото мислехме, че е женска както повечето малки костенурчета. И малкия я кръсти Снежанка. Като поотрасна и се оказа мъж, набързо стана Коста.
Та Коста, който вече сте видели, си имаше дружка – Снежанка.

От днес Снежанка (Коста) или каквото и е новото име си има ново другарче. Едно чаровно детенце което не успях да видя, но искренно му пожелавам да се радва много и да е много щастливо.

Утре ако не ме домързи ще има колекция шалове или нещо от другите щуротии които съм направила но не съм снимала.

След първите два пробни заека (малък и голям) се зарибих.

И „по-лошо“: открих още платове от които могат да се правят зайци. Снабдена с още два вида полар и два цвята губер реших да се развихря и така се появиха следващата банда зайци.

Най-големият ми проблем бяха заешките очи. Тук все още не съм намерила да се продават очи за играчки. И носове не съм намерила. Но баба знае и две и двеста. С подходящите копчета и малко акрилна боя мисля че се справих прекрасно. И за онагледяване близък план на част от домашно приготвените очи:

Скоро смятам да си направя и сини очички. А ако се снабдя с търпение ще направя и пъстри очички. Имам идея но ще иска доста съхнене и повторно нанасяне на боя. А аз изобщо не умея да чакам – искам всичко да стане веднага. Но в името на изкуството ще се жертвам по някое време.

Наздраве за Трифон Зарезан. Изберете едно хубаво гъсто вино и действайте.

А за празнуващите свети Валентин следва.
Отделих си един следобед и седнах кротко да си измислям картички.
Като цяло не обичам и не мога да правя картички с много неща по тях. Обичам изчистени дори минималистични дизайни. И всичко което направих е подчинено на този стил.

Доста по-интересно е, че половинката смята че са по-впечатляващи от всичко друго което правя. Явно и той усеща кое ми е по сърце.

Освен че съм минималист в картичките, изобщо не обичам рамките и стандартните реплики за розовото. Виж от сърцата не избягах, май няма как. Но поне розовото го сведох до минимум.

И така се появиха група валентински картички в нестандартни цветове, минималистични като дизайн. Всички са с новия ми печат надпис. Просто много им ходи според мен. Както винаги снимките ми не са добри, но с телефона толкова…

Лилаво и злато. Прозорче през което се вижда златист надпис с топъл ембос.

Бледо жълта картичка, фон правенн с дистрес и печати перлени розови сърца.

Перлен жълт картон, златни рамки, прозрачна плака и стикери.

Бяла основа, релеф, сърца и надпис от червен брокатен картон.

Но резултата от цялото упражннение е откритието че когато се прави топъл ембос, е добре да се прави на недосглобена картичка. И че определено ми писна от подръчните средства за тази цел. Така че в списъка ми попадна уред за топъл ембос с който да се сдобия по някое време.

На вас пожелавам много усмихнато и топло настроение въпреки мразовете навън. И дано картичките са ви харесали.

Не че вън не е зима още, но на мен никак не ми е зимно. Нито пък обичам студа. За това и най-трудно правя зимни проекти. И за това днес няма да има нищо зимно.

Най-близкият повод за вдъхновение ми се стори Св. Валентин. И благодарение на новите ми улеснения (машинки за релеф например) се родиха две нови и различни кутийки.

Технологията си е същата, размера също е малък. Просто този път реших че това ще са едни кутийки изпълнени с много любов и топлина – напук на зимата и студа.

И така да ви представя серията Валентински водопади от сърца:

Скоро в тази серия ще има и тематични валентински картички. А още обмислям дали да не направя към всяка кутийка по една малка картичка в същия стил и декорация. Защото освен букетите от сърца, любов и топлина, думите налисани лично за любимия човек носят много светлина, топлина и радост.

Пожелавам ви много любов и топлина, творческо вдъхновение и радост.