Шарки

В петък с хиляди препятствия по пътя, забравяне на телефони и други неща и връщане у дома все пак успях да отида до Теакет магазинчето. Естествено брошките и животните които направих, забравих да ги снимам. Така тях няма как да ги видите. Но пък аз успях да видя и Теа и Кети което си е шанс.

Разприказвахме се с Теа за една моя мечта и идея да си направя костенурка. И тя изведнъж изрови нявероятен плат на костенурки, като ми го даде с репликата ето за да си ушиеш костенурка от плат на костенурки. Това ме запали толкова много, че днес ще ви представя моята първа версия на костенурка по собствена кройка. Теа – „виновна“ си за това чудо.

Шестоъгълниците на гръбчето са от плат на костенурки както е ясно.

Легендите твърдят че някога един японец казал „Да му имам акъла на българина, ама дето му идва от после“ Е и на мен ми дойдоха от после мнооого идеи, за подобряване и улесняване на костенурското създаване. Както е ясно ще има версия 2 на кройката, кога никой не знае.

Но тази кройка със сигурност ще я променя защото вече втори ден ме боли гърба и не мога да правя почти нищо в следствие на многото ръчно шиене.

Не знам на вас дали ви харесва но аз направо я обичам. Вече обмислям къде да събирам първите версии на всички играчки които шия… Май ще ми трябва склад 🙂

За компенсация че пиша рядко явно ще показвам по няколко налълно различни щуротии. Като за начало няколко картички. Първата е за рожден ден на един много готин човек. Така или иначе щях да правя подобна картичка, сега поне имах и повод. Надявам се да му е харесала. По погледа познах че оцени закачката.

Следващите две картички са направени заради машинката за релеф основно. Едното е мъжка картичка, недовършена – имам идея точно как искам да я завърша, но не мога да си намеря шаблончето което ми трябва. Когато си намеря нужния шаблон ще покажа как изглежда с надписа.

Другата картичка е първата ми валентинска картичка за годината. Още като видях папката за релеф имах идея какво искам да направя. Нямах идея само за надписа. Но както е известно няма случайни неща в този живот. Наминах към магазинчето на Двете елши и там открих точният надпис за точно тази картичка.

Не знам дали си спомняте между всичките ми шивашки опити имаше една възглавница. Но само една на диванчето не стигаше. Да не говорим че бях подготвила 2 възглавници за пълнене.

По някое време напълних и втората и тя зачака калъфка. Покрай борда, който не изчислих калъфката отлежа малко. Но вчера реших да изчистя недовършените неща. И да ви представя другарчето на първата калъфка:

Аз лично мнооого си я харесвам. Даже започвам да си мисля да сменя и първата, която вече не ми харесва толкова. Но ако нямаше развитие в уменията ми щеше да е по-страшно. Все пак съм успяла да направя нещо което изглежда по-интересно от преди. И това ме радва.

До следващите ми шивашки или хартиени или филцови подвизи. А може и до нещо злободневно – е което първо се случи 🙂

Честита ви нова 2012!

Много здраве, усмивки и късмет през новата година!

Който няма нерви да чете може да спре до пожеланията, нататък следва мнооого неща в едно и ще стане дългичко… Повече информация

Вече споделях че имам планове за разни нови и различни животни. И тъй като в следващата или следващите седмници – според зависи тук ще има малко затишие, днес седнах да си наваксам с мечтите.

Направих 2 кройки за жираф и за жаба. Както се оказа на жирафа не съм му оценила главата правилно или по точно казано пдценила съм му ушите. Та при обръщането главата заседна във врата. Сега ще преработвам кройката.

За сметка на това другото което исках да създам – жабата – ми се получи с няколко грешки. Така че ще се налага да се прави и версия 2 на кройките.

Като се има предвид че никога не съм се учила да шия и кроя, мисля че жабока стана много приличен. Ръцете му във версия 2 ще са на принципа на краката. Мисля че ще се получи. Остава за бъдещето като се понауча, да му оправя лапките да изглеждат жабешки а не патешки, но и това ще стане.

Но най-голямата ми гордост е, че седи без да го подпирам. Подозирам, че ако знаех как се правят кройки този ефект щеше да ми избяга. Но както е казано блаженни са незнаещите – на тях им се получават и най-невъзможни неща.