Юлия Йорданова-Панчева
Целина Юда
(1952 – 2026)
Целина Юда. Не е зеленчук, не е Юда от Кариот, не е фолклорна юда. Не е наименование, а име, човешко име. Собствено име на полякиня. Име на литературоведка, която е българистка.
Целина Юда е изследователка на българската художествена литература от „епохата на страха“, както тя нарича периода на социализма в България. Целина Юда е учен от Ягелонския университет в Краков, автор на забележителната за нас, българите, книга „Под знака на НРБ. Българската култура и литература в капана на идеологията“ (преведена от Силвия Борисова и издадена от „Колибри“ преди 20 години). Тогава, през 2006-а наскоро съм защитила дисертацията си върху генеалогичните модели на фолклора в българската литература, но не съм изчела новопреведаната й книга. Пропуснала съм да се запозная с Целина Юда като автор и като човек. Жалко лично и професионално разминаване.
За нещастие, този месец тя си е отишла от земния свят. Отишла си е жената, но е останала авторката – Целина Юда.
От „Литературен вестник“ разбрах новината и веднага си поръчах книгата й, защото заглавието ми се видя твърде знаменателно, за да го пропусна втори път. Куриер ми я донесе във Факултета по време на лекция. Представих я на студентите, зачетохме блърба на четвърта корица. Целина Юда е написала две книги и над 20 други изследвания в областта на южнославянското литературознание, превела е на полски език монографията на българския полонист Боян Биолчев за Адам Мицкевич, носител е на наградата на Министерство на културата на Репулика България през 2001 година. Препоръчах им я. На тях им стана интересно, особено в контекста на подновеното протестно време и възможността да разберат как е изглеждал социализма у нас от страничен поглед през призмата на словесността.
Целина Юда е автор на забележителни студии върху българската литература: „Българският комплекс за Европа. Отношенията между Изтока и Запада през последния половин век“ (1998), „Категорията „свобода“ в литературата на българските емигранти“ (1999), „Наброски към портрета на кодификатора на българската литература“ (2000), „Двестагодишен портрет на българския интелигент – не само литературни контексти“ (2001), „Българската култура и проблемът за идеологизацията на културата. Подписът на другия/чуждия, при това не само в българската литература“ (2001). Колко много имам да чета от нея!
Започнах с „Под знака на НРБ“. Увлекателно, смело писане. И на 22-ра страница какво да видя: изследователката ме цитира с откъс от моя публикация във вестник „Литературен форум“: „(Без)злобна ги памет често повтаря“ (1999, бр. 27, с. 1). Била съм на 26-27 години. Нарича ме „журналистката от седмичника“… Добре, нека да съм била и такава. Журналистка от литературен седмичник. В края на 90-те, като докторантка, редовно сътрудничех на специализираната литературна периодика. Сега мисля, че да си литературен критик е форма на академична журналистика. Много елитно занимание. Затова приемам тая титла.
Хубавото е, че моето приятелство с Целина Юда едва сега започва.
Yutopia 
