Затаете дъх, пригответе си развалените домати, опитайте се да ги хвърляте по-леко, и се нагласете да чуете класацията ми за най-добри филми от 2012г. !
Този път реших да разделя филмите на 2 групи. Първата е за скучното европейско и световно кино, с повече фестивален привкус, а другата е за шибаното и все така комерсиално холивудско кино.

• Световно и фестивално кино:

Така е с филмите. Стигаме до тях, гледаме ги, а след това всеки поема по различни пътища. Някои от нас тръгват по пътя, който води до град „Харесвами“, а други поемат по пътя, който води до другия град – „Немихареса тозибоклук“

10. Хуан от мъртвите /Juan of the Dead /
Зомбита в Куба? Ако политическата среда те натиска, то чрез киното може да ѝ намигнеш. Интересно е да гледаш как шайка оцелели хорица след зомби-пандемия се опитват да развият малко капитализъм (и живец) в соцстрана 🙂 Куба е не само хавански пури, които дългокраки кубинки ги завиват върху дългите си крака. ИМА ЗОМБИТА!
9. В пустоша /Into the White /
Връщаме се в ледена Скандинавия, където норвежците са направили филм за немски и английски летци, които ще трябва да вложат заедно усилия, за да оцелеят в барака насред норвежката ледена пустош. Темата е банално изтъркана, но коя ли пък не е. Атмосферата е вледеняваща.
8. Всички полицаи са копелета /A.C.A.B. – All Cops Are Bastards/
Никак не е лесно да се изправиш срещу пасмина футболни хулигани, с някакви смешни отборни каузи, които гледат само да чупят и да се сбият. В Италия това е сериозен проблем. Покрай проблемите с хулиганството има и други – незаконно пребиваващи имигранти, продажба на наркотици… Поглед от позицията на полицаите.
7. Парадът /Parade /
Сърбите пак извадиха сносен филм, засягащ съвременни теми, без да бягат и от миналото си. Всичко това погледнато от по-скоро ироничната страна на нещата, типично по сръбски. Не че е кой знае какво, но определено има какво да учим от шибаните ни съседи.
6. Желязно небе /Iron Sky/
Само финландци, след здрав запой с водка, могат да направят такова политическо сатирично иглу с пластове от стийм-пънк, фантастика и алтернативна история, а накрая да добавят лека нео-ноар глазура с нацисти. На всичкото отгоре филмът е изваян от 5-ма приятели-ентусиасти, събрали 7 милиона евро от дарения и спонсори, но въпреки това визуално той е впечатляващ. Винаги е забавно да видиш Сара Пейлин като президент-кучка, нали?
5. Любов /Amour/
Никога не съм бил фен на Ханеке, а и в този филм на моменти се чудех дали съм натиснал паузата по погрешка или просто действията са толкова мудни. Но след като го изгледах… дълго време не можех да го забравя. Усетих искреност в него – не беше от онези нагласени драми, които имат за цел издърпат няколко сълзи от по-сополиви зрители .
4. Недосегаемите /The Intouchables/
Франция е мултикултурна страна – нещо, което носи и своите проблеми, и аз напълно разбирам мотивите да се направи такъв филм, за което поздравявам създателите му. Лек и приятен за гледане.
3. Бог да благослови Америка /God Bless America/
Отдавна не бях гледал толкова остра, абсурдно некоректна (майната му на коректността) социална сатира, която ме накара още да вярвам в независимото кино. И на вас ли ви писна от тъпите риалити шоута и главозамайващо глупавата телевизия, от разглезени тийнейджъри, самозабравили се политици и безчувствени лекари, както и от безкрайното лицемерие и безочливост? В такъв случай този филм е за вас.
2. Зверове на дивия юг /Beasts of the Southern Wild/
Арт-хаус кино, в истинския смисъл на термина. Може би не си паднах много по историята, но филмът е изпипан във всяко друго отношение. Страшните грухльовци са сладурски, нали? 🙂 Страхотен саундтрак.
1. Прелетни прасета /When Pigs Have Wings/
Комедия за нещастен беден палестински рибар, който залавя прасенце в морето (wtf?), след което прави неудачни опити да се отърве от него. Никак не е лесно, при все, че мюсюлмани и евреи силно презират свинското и прасетата. Много тънко и елегантно режисьорът е уловил цялата лудост в този регион, при това безобидно и с голяма доза хумор и ирония.

–––

Не остана място за Detachment (Отчуждение), който засяга слабостите в образователната система, и който е доста добър. Съжалявам и за датския филм Jagten, който така и не намерих, а трейлърът ме впечатли много. Не обръщайте внимание на местата горе, това е просто за по-голяма драматичност. Десет пъти пренаредих местата и всеки път на първо място се оказваше различно заглавие.

–––

• Комерсиално кино:
  

Безсрамно заявявам, че в класацията ми за 2012 има 3 анимации (ПараНорман, Ралф и Франкенуини), 1 тъпа приказка (Огледалце, огледалце), 2 адаптации по детско-юношески романи (Хобит и Пи), 1 филм с деца (Moonrise), дебилския филм с Валтц и Ди Каприо (Джанго), а за малко повечко сериозност – „Облакът Атлас“ и „Сивият“.  За „Облакът“ се колебаех, защото не бях особено доволен от крайния резултат и от промените спрямо книгата, но в крайна сметка няма какво друго да сложа в топа. „Животът на Пи“ печели заради визуалната си красота.

.
10. Огледалце, огледалце /Mirror Mirror/
9. Франкенуини /Frankenweenie/
8. Сивият /The Grey /
7. В царството на пълнолунието /Moonrise Kingdom /
6. Облакът Атлас /Cloud Atlas /
5. Хобит /Hobbit /
4. Разбивачът Ралф /Wreck-It Ralph /
3. ПараНорман /ParaNorman /
2. Джанго /Django /
1. Животът на Пи /Life of Pi/

Honourable mentions: Не ме разбирайте погрешно. Когато съм с приятели не гледам гореспоменатите заглавия, а се радвам на Джесика и Кейт в  „Зов за завръщане“ /Total Recall/, нищо че е тъп.  Смях се също на уникалните глупости в „Диктаторът“ /The Dictator/ и на мечо във филма „Тед“ /Ted/, харесах началото ма Skyfall (но после започна да се спуска по спиралата надолу), не намерих за лош дори „Наследството на Борн“ /The Bourne Legacy/. Но не са за топове, нали трябва да изглеждам на елитарен мухльо.

–––––––––––

Такава бе 2012 през погледа на изтънчен филмов инвалид като мен. А сега е време да кажете това, което всеки казва след като види нечия друга класация: „Ама че скапан вкус, моята класация е в пъти по-добра! Защо са толкова глупави всички и защо нямат моя безпогрешен поглед?“.

Без излишни приказки и накратко – ще изправя няколко филма от 2012 един срещу друг, поради различни причини, като ще се постарая да определя победителя на мисловния ми филмов ринг. Баммммм. Начало.

• Рунд Първи – Джанго срещу Линкълн

Сравнявам ги, защото двата филма засягат една и съща тема – робството и правата на чернокожите в Америка. Никога не съм бил кой знае какъв фен на Тарантино, а Спилбърг винаги съм го считал за титан във филмовата индустрия, но тук нещата са обърнати. Обърнати така, както е в „Джанго“, където всичко е наопаки. Тарантино обича да си прави шеги с историята, както го показа в „Гадни копилета“, но тук наистина ме забавлява добре. Напук на предразсъдъците в Холивуд той представя един немец, в лицето на австриеца Валтц, като един изпреварил времето в морално отношение герой, каращ каруца със закачено гигантско зъбче и раздаващ правосъдие. Да, в сценарийно отношение филмът е наивен, но точно това е целта. Тарантино слага пищов в ръцете на чернокож и той почва да гърми по „лошите“ бели, под наставленията на един швабин. И накрая, последният злодей за убиване е … чернокож. Надявам се повечето да схванат иронията. Спилбърг пък за малко да ме убие от скука в „Линкълн“, а напъните му да идеализира и идолизира американския президент бяха меко казано, ъммм, досадни? Още в началото, когато ни дават как Линкълн разговаря приятелски, дружески с двама чернокожи, които хипнотизирано го слушат, си дадох сметка накъде ще кривнат нещата – към нелепо патриотарско превъзнасяне на национални символи, въпреки че дори американските историци признават, че причината за прословутата поправка на конституцията е съвсем друга. Но дори да си затворим очите пред това, филмът си остава скучен с дълги безинтересни „философски“ речи, които биха впечатлили само кокошките в Америка. Да, „Линкълн“ може да е сериозен, но „Джанго“ определено влияе доста по-сериозно.
Победител: „Джанго без окови“
Резултат: 90:10

• Рунд Втори: „В царството на пълнолунието“ срещу „Нулева пръдня“

Вероятно първото нещо, което ще ми кажете е „What da fuck, you cunt? Both movies are incomparable for fuck sake!“. Да, така е, те са напълно противоположни. Точно това е идеята. „Пръднята“ на Катрин Бигелоу обаче бе навсякъде призната от критиката, номинирана за всички видове глобуси и статуетки, докато „Царството“ на Андерсън бе незаслужено игнорирано от всички. Наясно съм, че „В царството на пълнолунието“ е по-особен филм и няма как да се хареса на всеки. Но защо трябва да се качват откровени пропаганди на пиедестала, а красиви образци да бъдат скрити зад завесите? Андерсън е създал една бой-скаут приказка, използвайки всички налични топли цветове, с които да пресъздаде усещането за приказната първа детска любов, която всеки помни. Лично аз предпочитам такива филми. А какво да кажем за Катрин Бигелоу? Когато преди няколко години спечели Оскарите за „Войната е опиат“ (ужасен превод, наистина), тогава си казах, че това е един компромис към жените-режисьори, които никога не получават признание. А и филмът бе добре изпипан на техническо ниво, макар и ужасно некоректен. След като американските войници бяха обвинени в какви ли не смущаващи деяния – от изнасилвания на иракски жени до гаври и мъчения на цивилни, имаше нужда някой да избърше прахта и да покаже колко морално извисен е американския войник. Как той достойно се държи с хората, купува си пиратски дискове от клетото малко и гладно иракско момче, как обезврежда бомби и спасява животи. Макар във въздуха да виси неудобният за всички въпрос „А вие какво правите там?“. Сега наред е и следващата политическа поръчка. В ерата на уикилийкс излязоха отново множество нелицеприятни доказателства за брутални мъчения над заложници и сега трябва някой да ги защити. Бил Маър, чийто начин на мислене много харесвам и следя предаванията му, пусна във Фейсбук клип, в който дискутира темата за „мъченията“ и филма на Бигелоу. Наистина, тази година глобусите ги обраха все актьори и актриси, играещи роли като агенти на ЦРУ – Джесика Частейн, Бен Афлек, Клеър Дейнс и т.н. Но това ли са разбиранията за демокрация, и в този случай, така с какво се различават от диктатурите в „нецивилизования“ свят? И какъв ще бъде следващия филм на Бигелоу? Филм, който оправдава осакатявания на деца? Ох, Бигелоу, наистина си тъпа крава.
Победител: „В царството на пълнолунето“
Резултат: 100:0

• Рунд Трети: Клетниците срещу Ана Каренина

Два филма, които си приличат по много линии. И двата са адаптации на прословути романи от прочути автори – от съответно патриарсите на руската и френската литература. И двата филма залагат на артистични похвати. Да си призная честно нито един от тях няма да се превърне в любим, но определено „Ана Каренина“ е в пъти по-оригинален и има какво да се види. „Клетниците“ на Том Хупър така и не успя да ме трогне в нито един момент, докато Джо Райт с неговата про-британска актьорска трупа ме накара да се почувствам в Болшой театър, благодарение на чудесните декори и с чудесните хрумки на режисьора. Вярно е, че втората половина на филма стремглаво губи темпо и накрая се сгромолясва, но въпреки това, само заради първия половин-един час, „Ана Каренина“ седи много по-високо от „Клетниците“
Победител: „Ана Каренина“
Резултат: 70:30
–-

Е, това е.

Тази публикация виси от седмица и половина, но накрая я завърших и реших да поразчистя паяжините в този блог.