Това е историята на една стара камбана, търсеща пътя към своята камбанария. Тя мъчно понася орисията си да чезне из кътища незнайни, а под поругания бакърен клашник още пази спомена за своя дом. В сумрака на своя покров тя простенва тихо и запява своята песен… „Ден денувам..“
Старата мелодия я понася към забравено място. То се извисява самотно и тъжно сред тлеещи тикли, и броди като призрак, който не намира утеха дори сред самодивите и таласъмите. Това е мястото, където костенурките и до днес пазят разковничето на един дълъг път. На това място ехти гласът на онези, които в отказа си да сведат глави напускат родните места и на тръгване запечатват в старата камбанария завета си за тези, които един ден ще се завърнат. Завет, който нито пепелищата, нито опустялата земя, нито изчезналата камбана, нито гибелта на Гоце могат да заличат.
Щом сте стигнали дотук, навярно и вие чувате стенещата камбана, чийто единствен блян е да се завърне в тая преситена от мъка земя.
Защото едничкият завет на една камбана е да звъни.
◊◊◊
Този блог е място, където да се срещнем и да споделим своите разкази, впечатления и пътеписи от село Баница. Вярвам, че заедно ще го обогатим с информация, интересни исторически и културни факти, архивни снимки и актуални събития, свързани с района на планина Шарлия.
За да бъдеш потомък на Баница не е нужно да имаш родствена връзка с коренни жители на селото, а да следваш звъна на своята камбана, която несъмнено те отвежда там, където трябва да бъдеш.
Тoзи блог и информацията в него не са обвързани с политически партии и идеологеми. В него не се допускат никакви форми на политическа пропаганда.