.:.

защото целият ми живот е грешно плануван от самата мен, ...

премълчани новини

вали сняг силно и след 1час вече земята го е погълнала. а аз нищо не съм видяла, на сутринта всички говоря за това. пиша този пост за 2ри път, защото незнайно защо го няма снощния, който беше гневен и мн мрънкащ.

бургас
малко селско украсен, но се радвам, че е по-уютно от миналата година и всичките тези сравнения с преди, малко са като захапала ме досада. градът е претъпкан с хора, които дишат дим и пуфтят по кафета. студено е, но не треперя докато чакам, а след това. виждам дес на същото място по главната, където се засякахме отново случайно преди 4-5месеца и се затичах от същата страна, но тогава тя беше със сестра си и бялото им куче, а сега с гостоприемния иван =). радост са ми. другите срещи неслучайни са из сф и плд, където също беше хубаво.
*билети за damien се намериха и тъжното го няма =)*

истанбул
отгоре е прекрасен, морски, цветен. малки бели вълнички намигат и са като зайчета. но в действителност пътят до това -отгоре- беше потресаващо тежък. не само с ужасното рано ставане (в 03.30), ами и с изненадващата мъгла след границата. нищо не се виждаше, за малко да катастрофираме. все едно пред нас имаше памук. след това няма време за нищо, оставят ме на голямото летище, където никой не говори нищо, хората са грозни, а аз уплашена незарадитова. (и вече с никой не искам да се сбогурам =|) след последната проверка, където си събувам обувките и свалям колана, за да не пищя... ме питат за билет или резервация за връщане. ухилвам се и казвам -ми нямам- и жената прави проблем. предава паспорта ми на друг човек, той го гледа, гледа, разлиства, пак гледа и ми го връща с думите -не може да летите, трябва да имате резевация за връщане-. това било някакво споразумение между турция и германия. а! а! а! ужас! исках да рева, но не можех и само си треперех седнала в очакване колежката да ме оправи. след това се сети да види, че съм студентка и да ми каже, да се качвам. идиотка!

trier
е дъждовен. не много шумен, но пък хората все още пазарят като луди. улиците ще са украсени още ден и след това на 1ви всичко ще се маха и изведнъж ще стане някакво тяхноси нормално.
__________
а утре май ще си остана вкъщи и ще гледам twin peaks, докато ми писне.
а тори е прекрасна!

тъжното

нямабилетизаdamienriceнямабилетинямабилетинямабилетинямабилети
=(

светя като лампичка...

защото съм си в бургас.
защото му личи само вечер, колко е красиво празнично украсен.
и имаме истинскааа елхаа в пръст и после ще я засадим. йеп!
в партито все още пускат метал, бляяк, но се оказва най-пасващото място за първия ром с кола, мнями-мляс...
слънчево е и чакам другите да кацнат или просто да се завърнат като мен =).

!!!!panic

той ни уби. прекрасно. прекрасно.
а кирстен, крещя ужасно, ужасно.
_______
след това забравяме студа и говорим и говорим... и бърззо стигаме до вкъщи, където ни чакат къщичките. боядисахме ги - червено, зелено, жълто. красиви са.

- дармщадскоро кафе е много вкусно.
- ужасно е, казва дес, зареждаш си апарата, готов си затръгване, търсиш билета, а него го няма. подяволите няма го... shit! затова пазете ли билетите хора, лепете ги по стени, бодете ги, но да са пред вас допоследно......
_______
не ми се тръгва... wg-то е прекрасно, ааааааа! =)

!!!!
Panic * First Of The Gang To Die * The Youngest Was The Most Loved * You Have Killed Me * Disappointed * Ganglord * I'll Never Be Anybody's Hero Now * To Me, You Are A Work Of Art * Irish Blood, English Heart * I Will See You In Far-off Places * Girlfriend In A Coma * Everyday Is Like Sunday * In The Future When All's Well * I've Changed My Plea To Guilty * Let Me Kiss You * The National Front Disco * Dear God, Please Help Me * How Soon Is Now? * I Just Want To See The Boy Happy * Life Is A Pigsty.
Please, Please, Please Let Me Get What I Want
Don't Make Fun Of Daddy's Voice

радостИНА

търсих ина, намерих я, четох.
и се стоплих.
сега си събирам статии и тях ще чета.
прекрасна е.

герокт

йех.
ъм прекрасна вечер! приключихме годината така добре както и започна. пием само вода, защото прекалихме с другото. пльоскаме се към 05ч. от умора и час зяпаме хората как продължават да танцуват, как с всяка песен се появява нов интересен индивид, a други си тръгват, малко все едно гледахме телевизия, безсилни да сменим канала. след това докато чакаме първия автобус се появява някакъв тип и ни обяснява как си е загубил за пореден път дясната ръкавица и вече имал 4-5 леви..., после ни канят на закуска, после задават глупави въпроси - на спирката ? -> вие автобуса ли чакате?! (не, баси, кефи ни да си киснем на студа, а всъщност не- спирката е магнетична!!=), следващо нямаше, но се зачудихме дали да не изпуснем автобуса и да си записваме колко покани и идиотски въпроси ще ни зададат хахахаха. не, беше прекрасно. няма да се забрави този 8ми. и с онова 20минутно стоене на студа, докато се съвземем и съберем сили...

билетите са налице:
трир - франкфурт
трир - кьолн

мориси идваме!! =)
йех!

ХА

прекрасно е.
чрд, джими!
излизаме.
whatever!

9 crimes

разглобявам се на части от кеф. =)

Leave me out with the waste
This is not what I do
It's the wrong kind of place
To be thinking of you
It's the wrong time
For somebody new
It's a small crime
And I've got no excuse

.....-

днес не мога да разбера събота ли е? неделя ли е?
хъм.

тихият декември

започна.
ходя почти винаги с пухината качулка на глава, защото не ми харесва вятъра.
пропуснахме каквото трябваше да пропускаме и май така стана по-добре.
на семинара ще симулираме ЕУ, а аз мразя такива неща, ненавиждам сцената, заставането и говоренето пред хора. тюх.
-
the tears - refugees

дърпането...

та и аз да драсна нещо уж случващо се, уж пък не.
тадааам новият на damien rice е очарователен, както и изтеклият в интернет очакван през февруари албум на bloc party. това слушам напоследък.
чакам си петъка и паник клуб партито, от което така бяхме разочаровани миналия месец по същото време, но пък се оказа, че тогава всичките djs били вече супер пияни. дам, то и ние доста закъсняхме.
ам има коледен б/пазар (или простичко вайнахтсмакрт бе!) вече и греяно вино, и всичко в центъра мирише на бъчва. времето лети и е толкова хубаво, че не мисля колко остава до едикоеси... май не ми се прибира. така е. не!
-
bloc party - hunting for witches

свинско по никое време..

нечовешка вечер. нереален край. в автобуса сме за едно евро. ив си търси портмонето. подяволите няма го. слизаме. тя търчи обратно в тъпканицата да го търси. а шофьорът е мил и пита какво става да чака ли. обяснявам му. той друго ми разправя, но пък чака с мен... но е яко гъч в лъкито и колкото и да тъпчеш и мачкаш, просто е не възможно да излезеш за 3мин. ... и така шофьорът губи търпение и тръгва, след няма и минута ив се появява размахнваща Нещото.......... fuck forever и това е. пеем и мрънкаме...
не, няма да се върнем, съдбата не решава вместо нас. хващаме си такси и се прибираме, за да завърши прекрасната вечер, така като ние искаме.
йех.
по едно време по пътя към таксито я ръчвам с думите: еееее, веселко си изкарваме ние двете хахаххахаха.
и да. край
лека нощ.

аааааааааааааааааааааа

THERE IS A LIGHT THAT NEVER GOES OUT

Take me out tonight
Where there's music and there's people
And they're young and alive
Driving in your car
I never never want to go home
Because I haven't got one
Anymore
...

*усмив*

bench

ново, с пухчета и ме разсмиват и пише пейка на дупето ми. =)
ах, ама тооооооопли, йех!

т.нар.мой.живот.е.конфитюр

есента е ужасно близо, всъщност е вече тук и всичко си имам.
стоп.

****

видя нещото на ник на стената, зарадва му се, каза че ще провери за онзи концерт в майнц, за който му споменах и си тръгна, така както си тръгва стар човек пред смърт.

иначе вечерта беше прекрасна. пак пиене и пак с кола, зъбите ми са станали по-издръжливи, а аз самата се преоткривам все още. къде съм, колко съм вървяла от А до Б и какво съм направила като съм се качина на автобуса. пълна глупост. ах,...
вясфйевигйхг
nevermind.

27 градусова есен

нях!
прекрасно слънчев ден. чак в един момент ми стана гадно жегаво. Но си казах -наум- по дяволите, това сигурно ще е последният такъв ден, радвай се. и цял ден кръжах от географския център (геото), към унито, изкачвах хълмчета, окалях си леко кецките.

искам уили уонковите очила на м. ааааааааааааа, търся си и шапка, искам шапка като от the science of sleep, да, като неговата. а филмът беше повече от очарователен, фаворит е вече!
и така. сега следва времето (пак за Него си говорим, аз много обичам да го правяяя!) да се развали, да мръзна (точно така още съм без яке), да се ядосвам и много да чета, да уча думички, да стоя в биб, да дишам прахоляка и тишината, която ме потиска и да не се прибера скоро или никога, или ... няма да решавам нищо. те ми знаят сметката.

п.с. смръчава се и pablo honey добре дошъл! а от ест. роман днес си припомних -> 'Фин млечен беше Бог и се топеше' (хилисе)

когато около обяд е слънчево, а след това вали

гледах -вечното слънце на безупречния разум-.
записах си няколко диалога, толкова, толкова съответстващи на мен, че ми се доплака. отбелязвам да отида на the science of sleep утре или просто идните дни.
а сега червената чаша пластмасова, пълна с бял ром + половин лимон + порт. сок трябва да се изпие бавно и наслаждаващо се... или обратното - насладно бавно =).
иначе започва семестъра. записвания - досада - много хора - задушаващо - лошо време (оо! да!) - юркане. но сякаш имам сили, желание и всичко накуп, за да не се демотивирам.
ло беше прекрасна, сега сме на пътеводителя и се смея, да! -смях-
и най-тъжното от вчера е когато някой не разбира, колко са важни данните в компютъра ти, т.е. неоценена е загубата. измънкват ти нещо по кабела като -еее, какво толкова-. подяволитеподяволитеподяволите. Толкова е пък и не е какво толкова. пфуз. всичко се изтри с пъхането на диска, с некомпетентноста на един и самоувереноста на същия. но такива неща се преживяват. да, няма снимки, да, музиката е въздух вече, но с времето всичко пак ще се подреди, а спомените не могат да бъдат просто така заличени, не дори с машинка на главата (както е по филма =).
и мразя norton, казвала ли съм!!! е казах го.
parklife и наздраве. днес ще пием всички, но така разделени, така ще се напием =).

палката палката

фрасна деси, тя гледа изумено, скрива я тихомълком в голямата червена чанта и се хилим като луди. уа. а те бяха просто невероятни. писна ми да го повтарям след всеки концерт, но това е енергия, на която никога не мога да се наситя...
дес се появява от банята, преборила се със странния душ (градуси отдясно и вода отляво).
сега ни очаква студено слънчице навън и прекрасен дюсселдорфски ден. бира, за който пие бира.
.ме пише роман. хихихи.
п.с. и имаме бели касетки на кафяви тениски, йййееееххха!

влаквлаквлаак

след малко се качвам и пътувам за бонн, имам усещането, че ще се срещнем във влака. събрала съм всичко в нормалата ми чанта (уа). всичко се проверява по един път. задължителната книга, тефтер, химикал, бялото, светкавица, голям празен несесер, раета. цветовете днес и утре са черно, червено, синьо и съвсем малко бяло.
ах, тръгнах!
а навън е слънчевоооо уаха! ->къс ръкав и ще треперим. хих.

3 мартинита

?
от снощи.
иначе настъпвам това
ifonlytonightwecouldsleep
и се свивам на кълбо.
толкова толкова ми е студено.
!

if travel is searching

and home has been found

I'm not stopping.

вдъхновяващо е забравеното. ех!

чета пресата и ми се свива сърцето на всяко следващо заглавие, в един момент претръпвам и просто следя подредбата на буквите. ъъъ, ужасни неща.
има нова работа май за мен, утре ще я пробваме. пак се връщам в същия тунел, от който държах да изляза, но просто не се получава, всичко в живота ми е така предвидливо вече. не мога да се измъкна от бялата риза, черния панталон и усмихнатата маска, и снобски подредената маса с натрупаните прибори, чаши и салфетки.
още 5 дни до края на броенето. йех!

* и кучето има сърце... плюшено на вратлето (видяно на гарата, порода: старчовците, онези със сивите бради хаха)

и краят на песента е невероятен като началото:
(you just didn't know me!)
(you just didn't know me!)

life-blood

тръгваме рано сутринта за границата, където минаваме без проблем. пътят за солун е все прав и в един момент си мисля за линч, за магистралата изгубената. лутаме се в търсене на хотелчето, там спяхме при кралица олга йех! =) гръцките градове имат проблем с имената на улиците, табели почти нямаше и беше голямо следене на сгради и номера... но и това е част от чара на екскурзийката. имаше и картографска част, в която аз тотално се изложих, въпреки взетия ми по тази част изпит. заминаваме трептящи за атина на следващия ден. още 512км от изминатите вече около 1000 май. ще закъснеем. звъним в ticket shopa, да питаме докога работят, но там просто или постоянно пращаха факсове, или пък даваше заето. леко изнервени, но упорито продължава да звъни катето. след 2 часа опити разбираме, че до 18ч. е отворено и само от там можем да си вземем билетите. навлизаме в атина към 16ч.30 и съвсем нормално сме в задръстване. доста трудно намираме някаква улица, която уж трябва да е правилната и 20мин. преди да затворят вече държахме билетите си. к. скача, а хората от съседния магазин ни се смеят. скачаме щастливи в колата и сега към другата цел -при маринка-, но това беше вече лесно, след като свикнахме да следваме знаците, които бяха освен малки, ами и предимно насочваха накъде НЕ трябва да навлизаш, отколкото обратното... атина нещо не ме очарова, имаше нещо грозно в нея, нинам... но там където беше концерта, местността е просто прекрасна, не знам дали това е най-високата точка на на града, но нощната картина още ми е в главата. намираме си централни места, но доста далече от сцената. очите ми се пълнят със сълзи, но ги преглъщам. беше очарователно мил и така близо, не само защото след 4тата, 5тата песен се намърдахме нахално почти до оградата. warren ellis, помня как се свиваше на сцената, леко скрит, когато неговата вълшена ел. цигулка не трябваше да участва в играта =). на The Lyre Of Orpheus успях да се просълзя, чувах силно гласа на к. на о мамма, беше... вълнуващо. определено този човек, ставащ на 49 години, е зареден с енергия като на 30. много доволно.
снощи си мислех, че сякаш искам да отида на гаден концерт, за да спра да повтарям, колко невероятно е било..., но по-добре не.
навръщане към солун спряхме на метеора, място, което е сякаш затаило дъх и всява страх като се оглеждаш наоколо и както катето каза -невинност-, там трябва да се отиде. 24 накацали манастира на няколко ужасно стръмни скали... доста интересно и снимките станаха гадни, защото имаше мъгла и валеше леко.
в неделя разбирам, че ще летя във вторник и имам 24часа, болна неболна да се видя с който мога и да си стегна багажа, та да си тръгна по същия начин, по който дойдох мигновено. детето се връща от сф. колко мило. студена разходка между релсите с мартин, докато я чакаме... и даже ми става мънично мъчно, че са сами край морето. но пък се и радвам, че най-накрая се прибирам, каквото и да значи това, както и да звучи... вече не знам къде ми е добре. но ми е нужно движение и то следва скоро пак, към кьолн за snow patrol. ах... ах... ах...

nick cave solo * setlist:


West Country Girl
Abattoir Blues
Red Right Hand
The Ship Song
Deanna
Babe, You Turn Me On
The Weeping Song
Cannibal's Hymn
Rock Of Gibraltar
Tupelo
Messiah Ward
Henry Lee
Mercy Seat
Hiding All Away
God Is In The House
Jack The Ripper

---- ENCORE 1 ------

Right out of your hand
Get Ready For Love
The Lyre Of Orpheus
Lucy
People Ain't No Good
Lime Tree Arbour

--- ENCORE 2 ----------

Sad Waters
Love Letter
Wonderful World

навън

- в началото на турция - спукана гума. йех!
- след това - хотелът беше стар и гаден.
- тръгваме към таксим - ентусиазирано с три таксита. карат като ненормални, без да зачитат очертанията по пътя, ленти и блабла. махаме си от такси на такси, кой кого ще изпревари. хах.
- вече е тъмно и светкавица на апарата нямам - оглеждам се: ужасно много хора, светлини и различни шумове, от къртене на плочки до нещо джазово.
- тръгваме по някаква улица, много широка, следваме посоката на тълпата, без никога да сме минавали от там и да знаем накъде води, накрая се оказва повече от правилната посока.
- стигаме до галата-кулата, от която казват има прекрасен пейзаж, особено вечер. но го пропускаме, защото никой не планира и е вече затворен входа. но за сметка на това има сцена и свири приятна група, а отстрани някаква двойка от публиката танцува любителски спортни танци - красиви са.
- малки улички перпендикулярни на гигантската се редяха една след друга, всяка със собствен финес: една разнебитена и пуста; друга с тихо заведение, малки масички, романтика; някаква жива музика на следващата, събрала много млади хора.
- та хората на истанбул бяха толкова различни и заредени с позната енергия. и при тях важеше знатното -всеки себе си чете-.
- пътят навръщане беше малко тежък, може би заради умората от видяното, от хубавото, от вятъра. докато можех се наслаждавах в тъмнината на огрятия от фаровете път и всъщност nick cave пасваше много на гледката, която пък напомня на линчовите филми...

и да. искам пак. без да има никакви -компромисни въпрекита-, т.е. дори и 2 спукани гуми не биха ме разубедили, да тръгна пак. толкова е очарователен. в един момент се сетих за -срещу стената-, пак минаха някои кадри от филма пред очите ми (примерно: когато тя забива главичка на един от тримата турци в малката тиха уличка и яростта, с която се връщаше отново и отново да го налага.) -забравих се в скобите =)- желание за живот се усещаше, докато се разхождахме из таксим...

ако не успееш да видиш таксим в истанбил, то тогава нищо не си видял.

п.с. има снимки. то се знае къде =)

istanbul

разпенен и вълнист истанбул, а яхтата клати, малката лодка мокри дупета, таксим или тЕксим е уау, ех...
(..после ще разкажа...)

where the birds always sign

another world
where the sun always shines
another world
where nothing ever dies...

а прилепът днес нахълта в стаята на брат ми и половин час след дълго лутане около лампите се измъкна през същата врата... от там тръгна и едноименната песен на нг, която бях просто забравила, не само къде е, а и всъщност дали изобщо съм я имала някъде... запазихме вече хотел марина, ще спим у тях =). но преди това ми предстои отскок до истанбул, подготвям се за красивите гледки и островите и уа веселите хора край нас. събират се 3 пътувания в различни страни за две седмици, така че динамиката е на прага ми, само чака да я хвана за ръка.
green street hooligans пък напомня на american history x, много коварен и в същото време завладяващ. аа между другото търся субс на land of plenty, ако някой има и си мълчи, нека ги сподели! ммм.м.мм.оляя! =)
и завършвам с това Невероятното:

But the last day of summer
Never felt so cold...

***

'мразямамамразятаткоискамдасъмтъжен' к.с.

закъснял

2 дни в сф са ми достатъчно, за да искам да си ходя вече от там...
иън беше прекрасен, дам, дам!!!
ще се ходи на snow patrol, благодарение на деси, която следи сайтовете...
студът навън е ... някак не намясто.
и някой остава за още 2 седмици, което пък е прекрасна изненада.

искам навсякъде да сложа просто многоточие и така да го оставя...

документирано е как се мята хармониката към асето спешъл в последните 2 сек. хихихи.

restartsetupcontrolpanel

и малко паникан. и се сещам за ирта, която разказваше преди 4 часа за горкия си комп., който сам се рестартирал. е, добре и моят е горкия вече. тъп. тъп до няма и къде, добре, че съм спокойна и на прекрасно вино, след прекрасни 2 дни шляене и добро настроение.

миналото заглавие беше - таванчето любимо.
и ставаше въпрос за м., която е в бургас и утре вече няма да я има. но само за няколко месеца. вижда ми се кратко и точно това- не толкова тъжно, колкото самото киснене там, с тези хора, по този начин, с тази игра (в която бях пепеляшка, папата, иванчо и?! ах и куче. хах.). музиката прескача. нещата, които никога няма да се повторят както до сега са се. може би.

а сам вкъщи е просто невероятно, особено с тази ми компания. в 12ч. поливахме цветя, миехме чинии, простирахме и после заспахме с изключение на медийната ни звезда, която имаше работа... някой спи на земята. а на сутринта дзяпаме с половин отворено око sitc.

ключови думи за последните 2 дни са: оз. фолклорен фестивал (португалците бяха най-готини!). лютеница. учителката ми по литература, която от 3 години не ми е и всъщност официално никога не ми е била, но е невероятен човек. баба ми, която е от малкото хора, които ме разбират -> хъм. сузи. м.!!!!!
и ми се спи.
лекинка.

п.с. и утре може да вали. но не и във вторник. никакви циклони, моля!!!

@@@#@#@@@

Cracked eggs, dead birds
Scream as they fight for life
I can feel death, can see its beady eyes
All these things into position
All these things we'll one day swallow whole
Fade out again, Fade out again

малките големи неща

пловдив.
пристигаме в невероятната жега към 13ч.30. мушваме се в хеппи, където е около 22градува, чак ми хрумва нещо за връхна дреха?! салатки и сладки приказки. детето стопирало цял преди обяд не може да ни намери, защото пловдивчани май казват, че няма хеппи там. а асето ни пита дали е онова на магистралата. искам нещо за спомен, но бързо забравям за идеята. случайно намираме някаква рок кръчма, където е също така хладно и пием по никое време по бира, по флирт. главата ми натежава. крещим след и., който говори по телефона и въобще не ни чува, а върви забързано към конюшните. пред пощата под шарената сянка чакаме момичето с новата коса и щурата усмивка =). обяснявам за футболната топка или по-скоро разяснявам... хихи. отбивка кратка в дюнерите. после към стария град и се разлагаме на столовете пред сцената. на някой му се разхожда и тръгва. но жегата и липсата на морския полъх се усеща толкова силно, че просто исках да съм под дървото с голямата корона. а всичко след това са просто емоции.
....

маг и м. идват по едно и също време на море. ах радвам се, ах радвааам се. и слушам по 10 пъти на ден [snow patrol - chasing cars]

Those three words
Are said too much
They're not enough

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

Forget what we're told
Before we get too old
Show me a garden that's bursting into life

изненади по кабела

ъм, ъм, ъм, заеквам и поглеждам за втори път заглавието...
тадам - ian brown в бг. смсвам на деси. тя отговаря -майко мила- и после пак -трябва да си вземем билети о, боже боже боже-
ако успея да отида на всичко, на което съм замислила да ходя, нашите ще ме изритат и няма да ми се радват вече толкова, когато ме посрещат на летището. всичко е друго това лято. всичко е много изострено и понякога ревящо, понякога просто мълчаливо. друг път весел кикот. нищо не се разбира. нощен живот в бургас няма.
следват muse ... nick cave. но нищо не е сигурно. нищо не се знае. може и да си замина рано рано за вкъщи?!, рано, рано, началото на септември. защото всичко е много различно и тъжно май.
-!upside down!-

захлас в/с клас

към о2ч. рожденичката се изнася от прекрасното парти. а ние оставаме още 30-40мин. сякаш на друга вълна, по-електронна, някак писваща... имаше мили изненади нг - страх 2; ревю - ралица (като по поръчка за пеещото кате); клас - гето "щастлив живот", река си ти (странно е да ги чуеш извън слушалките ти, извън уредбата ти...). ах, имаше и cure и естествено depeche и нямаше хора, преброих 40глави, но колко са били от персонала нинам. реално в един момент това беше все едно...
дам и съм в очакване на следващото парти -


честито р.д. *py*! =) love u!

точният неподходящ

някакви workshop-ове минават покрай мен.
слушам beatles, щото брат ми няма друго хубаво на комп. и не ми харесва да стоя продължително на него. хубави разходки. планува се атина + nick cave, истанбул май отпада, но нищо не е ясно още. простичко е - ваканция е и се търсят диви кътчета по морето.

не сънувам.

забравила съм някакви не мново важни неща, но пък си ги искам. и дрънчо няма да бъде наритан - ах, това е вече жалко. и нищо конкретно за споменаване. бургас е пренаситен с чужденци.

вчера срещнах случайно бивша съученичка от гимназията с 2годишното й или вече 3г. дете, много приличащо на нея. а когато ги подминах ми беше някак странно. но всичко си остана зад мен и се вмъкнах в хеликон на представянето на книгите на а.п. и б.л., беше забавно. имах един въпрос, който не зададох, но ми се стори банален, а и не ме интересуваше особено, просто ей така. естествено беше за музика. та си го спестих. на масата бяхме 3 ирини хаха. 3тата беше едно доста начетено 16годишно дете, разказа ми мита за името ни, питаше много. ах, да там присъстваше и друго дете, не Дете(то и то беше там), а 12 годишно девойче, което пишело много хубаво хайку - ха! беше в бяло и с червени изкочили гащички хахахаха.
после при хипаря (мнямии). катя муха се появява с прекрасна рокля, изобщо красива, красива. жалко, че нямах апарат.

хубаво е да си си вкъщи. да!!! да! да!

уааа фърфърфър

ще се лети в една посока -> düsseldorf - varna
ъм, някой да дава идеи как да избутам 7-те часа чакане
на летището, без да заспя. няма начин да съм с някой. хъм.
но все едно.
прекрасен билет.прекрасен билет. това си повтарям цял ден.
и нямам време да мрънкам, че примерно чаааааааак след 11 дни
се прибирам, после да мина на 10дни и 5 часа, после на 8д. и
7часа и т.н.
но пък имам голям куфар да пълня, да гоня влакове, да си
държа клепачите и да заспа на секундата, като се кача в
самолета. ще пътуваааааам *вика*

^skuka

"Когато ти е скучно,скъпи другарю,седиш и мислиш поеми за
оригнята.Мислиш дали се пише уригня или оригня.И бездруго Word-а ги
подчертава и двете.Но ти не само мислиш за нея.Ти изпадаш в дълбоки
екзистенциални дебати със себе си,идентифицирайки се с нея,гледайки на
света от нейната едносекундна гледна точка.Та тя дори няма време да и
е скучно,твърде кратко продължава нейният живот.Но той има цел!И можеш
ли да предположиш,мили ми приятелю,каква именно е тази цел?Ами
същата,съвсем именно същата като тази на всички нас: Музиката!Още Пол
Верлен (известен декадент) е рекъл : "Във всичко-музиката само!"(или
тъй поне се мъчи да ни убеди добрият Кирил Кадийски).Та каква друга би
могла да бъде целта на тази фина струна на човешката
душа-о/уригнята,освен да зазвучи сред акустиката на някоя
баня,кухня,концертна зала,от някоя ораторска катедра?Какъв е смисълът
на беззвучната о/уригня, би се запитал всеки.Отговорът не е известен
на моя милост.
Но не само тя,музикалната,окупира закърнялото ти от скука
съзнание,прекрасни мой.Когато ти е скучно,ти често бъркаш в ушите
си:не защото те сърби-не!-а защото се надяваш именно там да намериш
разковничето,интересното,нещото,което да успее да задържи вниманието
поне 5,а може би десет минути.Умряла миналата година там виненка
например.Помисли за детинската радост,която би изпитал при щателно
изучаване на миниатюрния труп.Та по него можеш да проследиш всички
етапи на еволюцията!Ах,как увлекателна е тази познавателна дейност.Но
ти знаеш,че такова щастие не се намира във всяко ухо.И какво ти
остава?Да продължиш да се взираш в скуката си.Ех,теглила човешки!
Нужно е да отбележим, че ти извършваш тези наглед изконно изпразнени
от смисъл деяния,защото характерно за скуката в напреднал стадий е
състоянието на апатичност и презрение към всякаква смислена
дейност,граничещо с откровен мързел.Всички резултиращи в нещо градивно
деяния автоматически биват отхвърлени от настроения на честотата на
скуката мозък.Ако например се намираш,прелестни състрадалецо, в
състояние на умозайдваща скука и имаш списък със задачи като миене на
съдове,писане на доклад за редки мозъчни увреждания,извършване на
интергалактическа обиколка на дома с прахосмукачка и пазаруване на
хранителни стоки,то ти несъмнено ще се захванеш с внимателното и
акуратно измиване с шампоан и подсушаване на четката си за коса от
естествен косъм.Ако по някаква хиперслучайност не разполагаш с лукс
като четка за коса и/или коса,можеш с интерес и любопитство да изпереш
връзките на обувките си,за да си припомниш дали оригиналният им цвят е
жълт,зелен или пурпурно-кафеникав.Това,драги мой,са чаровни,но
безкрайно безполезни за партията занимавки.Но нека бъдем снизходителни
и да признаем,че не всяка скука има уникалния шанс да се ражда в
овощни градинки през пролетта или есента,когато имаш възможността да я
убиеш лежейки под узряло ябълково дърво,подритвайки стъблото му
периодично,надявайки се,аджеба,да тупне някоя ябълка в безопасна
близост,просветлявайки те за съществуванието на гравитацията и прочее
нобелови благинки на физиката.Но,уви,на простосмъртен неоценен гений
като теб остава да потърси алтернативни начини за забавление.Нека
видим какво можеш да правиш за целта.
Ако си подредена стара мома,можеш да седнеш и да подредиш всички
шкафчета в стаята.Ако си застаряващ ерген, можеш пък да гледаш сайтове
с червено "18".Ако си средностатистически работохолик-хуманист,можеш
да разсъждаваш над глобалното затопляне и глада в Сомалия и дали
наистина чилито произлиза от Чили.Ако си гимназист в
кандидатдекадентска възраст,можеш да седиш пред писи-то си(ако нямаш
котка) и да пишеш дълги съждения върху скуката.А ако не попадаш в
никоя от тези категории,приятелю, и наистина нямаш какво друго да
правиш,значи четеш това.Черпя те един "ментос"-грозде от
благодарност,че сподели скуката ми."

katia muha

-поскучах заедно с катето и беше сладко + портокалов фреш от ауди хаха.

shut

shut your eyes and think of somewhere
somewhere cold and
caked in snow
by the fire we break the quiet
learn
to wear each other well
...

shut your eyes and sing to me
=)

мсг на другия блогър =)

хами е на майната си! =)
-вика- искаааааааааам вкъщииии. пасти шоколадови. влачене по главните + мотаене и хрупане на нещо. после таванчето. после вино, после някъде-навън-може-би. и посрещане не изгрева на плажа без да мръзнем. с малко мрънкане. ееееееееееех. august morning ха!
замислям купуване на билет скоро сърбят ме ръцете, ах парите имат ли адрес? хъм.
днес беше добре на работата, но имаше много. но беше О-кей! =)

~хами

новости

+



в колецията. ах, ах, ах!
дочаках ги.
и днес съм в оранжево. с цветя на ушите и листа на врата. рано станала.
миналата вечер изгоряха 5 коли на паркинга до университета, та се чудех снощи какво ли ще се случи тази вечер, какво ли ще ме събуди. о, жегата. о, мразим малки гадни мухички и подобни насекоми.
ъх, да. пак homesick! но е някак усмихнато в последно време =)

вълни

снощи заспах на sigur ros и сънувах как непрекъснато се пазя от някакви малки натрошени парченца стъкло. гледах къде стъпвам, ръцети си проверявах постоянно да не би да се е лепнало някое и с един замах да се нарежа просто ей така. беше гадно и стъклено.

все така омагьосано

последната песен, пусната е бялата полупрозрачна завеса...
и да това е untitled #8
!!!

=)

asu

м. върни се някога, моля те! *правитъжнафизиономия*
=)

само ако не знаете...

това е мястото!!



+

SIGUR ROS са новите богове
надявам се да намеря скоро снимки, които да добавя.
това там не може да се опише. да - магия е. да - трябва да се види и повтори!

sigur rós + amiina / luxembourg / neuemunster abbaye / 12 juillet 2006
takk...
glósóli
ný batterí #
sæglópur
gong
andvari
hoppípolla #
með blóðnasir #
se lest #
viðrar vel til loftárása
olsen olsen #
svo hljótt
heysátan #
(encore)
popplagið

# with brass band

отметка

това трябваше да се отбележи просто.
ха, наздраве!

clips

детските усмивки, лица, погледи - о2:04 детска целувка - спят на камъните - бягаме - скок - летим




райски газ сега за вас деца - черен снежен човек накрая.



малки бандити =)

hopeländisch

имамбилетимамбилет-вика-имамбилет
sigurros!!!!!!!
слушам () и се изпълвам, преливам. не.в.е.роя.т.но.е
iiieeeeeeaoaaooaoasdgsdgaerherh

ромскола

And it rained all night and washed the filfth away
Down New York airconditioned drains
The click click clack of the heavy black trains
A million engines in neutral

The tick tock tick of a ticking timebomb
Fifty feet of concrete underground
One little leak becomes a lake
Says the tiny voice in my earpiece
So I give in to the rhythm
The click click clack
I'm too wasted to fight back
Tick tack goes the pendulum on the old grandfather clock

I can see you
But I can never reach you

And it rained all night and then all day
The drops were the size of your hands and face
The worms come out to see what's up
We pull the cars up from the river

It's relentless
Invisible
Indefatigable
Indisputable
Undeniable

So how come it looks so beautiful?
How come the moon falls from the sky?

I can see you
But I can never reach you

I can see you
But I can never reach you

толкова е парещо на очите от умора, от хубава умора.
*
в общежитието ми са опитали да изнасилят 2 студентки след мача герм.-итал.. някакъв луд се мотаел из сградата. беше и на вратата на а. чукнал. пък си мислех, че тя си внушава. качих се при нея малко преди 01ч. успокоих я, че никой няма в коридора и 2 дни след това видях бележка долу на вратата за случилото се. изтръпване. мразя несменените крушки в коридорите и че няма ключове в стаята за светване на външната лампа. ужас. гсхсдфуйтиътикурък.

открихме ново място - тухлите.
aaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaaa
Sigur Rós
Sigur Rós
Sigur Rós
!!! 12.07.06!
отивам за билет.

петък

- знамето на англия вися от моя прозорец.
- новият sonic youth е доста различен, но прекрасен!
- прозяв
- ще правя обществен експеримент #4 и после ще го пусна тук.
- do you believe in rapture, babe
- depeche mode партиии утре + рд
-
-
-
-
-

п.с. става жега *мръщисе*

, , , , ,

оглеждам се по разни сиви места, които стоят на все една и съща дата и се стряскам, че моята чернилка е все така замръзнала. някой си мисли, че самота е отговора (греши). в дупка съм, но й се радвам, пускам неща на земята, скубя цветята, смуча с прахосмукачката, малко си мокря лицето неочаквано, слушам музика силно и пея, гледах фрида (ооо, филмът е, хъм, филмът трябва да се гледа, но сякаш имах други очаквания, които не съм сигурна дали се оправдаха, но искам си повторението скоро. и да очарователно танго на фрида и картините, болна работа!), обмислям rockncoke и други пътувания като се върна, пак тумбеско писмо(отворено в тоалетната,което нищо не значи+) на дете ме радваа-има и бонбон за 1 юни размазан малко на листа, мн съобщения тоя месец и сметката е ужасно висока, наивно не същестува вече за мен, очаквам герм. да отпадне при следващия мач с аржентина (непоносимо е из улиците след някаква тяхна победа!) истигастиязапетаисигурнонищонесеразбираамквопък.

дъжд

валииииваливалииииивалииивали
както си поръчах снощи в съня.
и пак съм на the first of the gang to die (yeah)

lucky`s luke

You have never been in love, Until you have seen the stars,
reflect in the reservoirs
And you have never been in love, Until you have seen the dawn
rise, behind the home for the blind

We are the pretty, petty thieves, And you're standing on our streets
Where Hector was the first of the gang with a gun in his hand
And the first to do time, the first of the gang to die, Oh my
Hector was the first of the gang with a gun in his hand
And the first to do time, the first of the gang to die, Oh my

You have never been in love, Until you've seen the sunlight
thrown, Over smashed human bone

We are the pretty, petty thieves, And you're standing on our
streets
Where Hector was the first of the gang with a gun in his hand
And the first to do time, the first of the gang to die, Such a
silly boy
Hector was the first of the gang with a gun in his hand
And the bullet in his gullet and the first lost lad to go under
the sod

And he stole from the rich and the poor and not very rich and
the very poor
And he stole our hearts away
He stole our hearts away, He stole our hearts away
He stole our hearts away, He stole our hearts away
(4пъти подред се слуша и пее вече)

***
прекрасна първа вечер в лъкис чесън хъхъ, с приятни изненади, в черно облечени невидими хора, срещу мен огледала, в които не се отразявам, пускат the cure - The Hanging Garden, пея си и ми гали душицата, святкат светкавици, сервитьорката ходи с фенерче и търси празни халби, успява да носи без табла около 20тина поне бяха - уаа. самотни хора танцуват или циклят на стената, за ив пускат nin, танцува се депешарската, снимам без апарат през червен филтър, красиви бяха всички, наистина. сякаш си бях удома, някак намясто, ...
следва четвъртък!

-антимачово.

der Interimsliebenden
im Interim

Zwischen Mikrophon und Makrokosmos
zwischen Chaos und ohne Ziel
zwischen Plankton und Philosophie
zwischen Semtex und Utopie

gibt es sie
die Interimsliebenden

(някой да иска english?=)
-

заставаме трите пред някаква дупчица в земята на крачка и половина от нея и плюем черешови кокички, опитвайки се да я нацелим... никой не успява. минаващ дядо се хваща за главата и ни подминава. продължаваме в троен дух...
!забравих да сложа кисело мляко в баницата, но въпреки това пак стана добре и всичко се изяде. след мача герм-пол по улиците на trier бяха плъзнали идиотски фенове. бибиткаха, спираха движението, пееха. а на мен ми трябваше пушка да стрелям. толкова ... толкова идиоти на едно място не бях засичала... и без да съм гледала мача, след като чччччччааак в края са вкарали тоя гол, то звучи измъчено. то си и бях за полша де.
да. на ив кафето е ужасно силно. изяде ми съня.

е жега.

- онзи ден си боядисах белите ризи за работа и сега са прасешко розови (ах!)
- е чисто
- филм за Vincent van Gogh ->'Ein Leben in Leidenschaft.'(Lust for Life)
- заспивам все към 02ч. и то насила... странен режим.
+
habe Heimweh

я малко versailles =)


(the cure - homesick)

скттрбрн

* 1 юни- по идея на ирта всички като добри деца навсякъде по света се обединяваме, като си купуваме (или позабравяме и по-късно го правим) шоколадово яйце и казваме (доста след това) на кой какво му се е падналало. аз имах пират с тяло на охльов, леко плашещ, но и разсмиващ.
* париж- 6 смазващи дни. невероятни впечатления. очарователен град. динамичен, шарен, див, бляскав... като целенасочено отбягвахме туристическите обекти. на Montmartre беше най-приятният тур. обект, не толкова досадно. имаше младежи с китара пееха рх, ах бяха радващи. Montmartre е хълмче в североизточната част на града и е най-високата точка на париж. и трябва да се посети. ааа имаше и лимузина по едно време. немногохора.
* по втората звздичка спирам да говоря, че ще се повторя без да искам, ще пропусна нещо важно, ще отнеме цяла нощ, да напиша това, което искам. така, че нека си остане до тук.
* искааам да чуя -the eraser-, оле, колко съм любопитнаа. (м. натисни триъгълничето, моля те)
* връщам се към писането на email-и и е някак доста мило (ха!)
* гледам morrissey по wdr и разни хора завиждат хъхъхъ, ах прекрасен е бил концертът, аз пък завиждам на ръкомахащите от екрана...
* окото ми е червено без да съм се била с никой, просто бърках където не трябваше...
* ъм, залепям се за тв-то.
до!

zurück

ех,злобна гара... =)

актуално

- ние сме волни по телефона от м. (трептящо бумтене, ех/)

- приеми ме като пералня, но не чакай 20 години, да се решиш. - а.
и е объркано.

нареждане от о до а

* правихме си скрабъл - черен картон, ножичка, линия, червен картон за буквите. точно измерване на квадратчетата по 3см 15 на 15. 102 букви. накрая успях да напиша урод и грея(това беше така поставено, че ми донесе 45точки няхняхнях) и трябваше да тръгваме.
* пропускам дм и не ми се мисли за това.(tyjnoe)
* сънувам мъртво дете, сред живи такива, празнуващи рожден ден?! ->не искам да сънувам вече, страх ме е.
* времето е ужасно, нямам нищо против бурите, ама то да бяха поне истински, пък то някви гейски...
* тъпата mensa няма ли да спре да стачкува, подяволите докато стигна до касата забравям какво искам да си купя. и цялата тази купчина хора. аааааааааааааа!
* ааааааааааааа! ааааааааааа! ааааааааа! (викам)


|rh - the bends|

3 ganga

tarator
musaka
qgodi sys smetana
i ludnicata w malkata kyshta w preriqta hyhyhy
i posle pak closer
mdam prekrasno mi e.
mainata mu na dyjda poslednite dva dni
i chernata riza ot rabotata mi...
(bbfc cln - positive?)

бележки.

'Wow, after I jumped it occurred to me life is perfect, life is the best, full of magic, beauty, opportunity... and television... and surprises, lots of surprises, yeah. And then there's the best stuff of course, better than anything anyone ever made up, 'cause it's real...' (том)

блгдр за слънцето

за 40минутното запалване на грила.
за вятъра, че избута лошите сиви облаци.
prayers for rain -cure- или когато искаш едно, слушаш обратното на желаното, та се случва точно онова, което най-малко си очаквам (из непратен смс до м.)
hyper-ballad(i'll go through all this, before you wake up, so i can feel happier) и заспивам доволна.

тримата глупаци

днес минах покрай dear wendy, ам не се спрях, а и беше рано, объркваше разни планове.
гледахме 'хотел за милион долара', макар да го гледам вече за нинамкойпът, но пък за втори ми казват, че филмът нямал сюжет, с което някак не мога да се съглася, просто защото всичко е концентрирано върху самите персонажи във филма и предимно на реакциите им, отколкото на случая убит ли е или да. том (том) мъркащ и напомня на сив, а eloise- боса, движеща се хаотично в пространството, казва -аз не съществувам...аз съм просто фикция.- и потъва в следващия кадър... накрая на филма спорим дали е тъпо, че е свършил така. но всъщност всеки си остава с неговата теория. дали свободата или любовта е била причината, хм и питанка след двете...

навръщане към вкъщи, в автобуса се намърдва друг българин, който и. познава. говорят си. той е ококорен за всичко случващо се, наясно е със заплащането едисикъде, колко бакшиши получавали там и как за никакви пари не сме работили тука, а какви пари се изкавали незнамсикак... хм, май можеше да направи отчет на разходите на някои хора... и други глупости:
-
'ха, тука това заведение са го отворили', 'я, кво станало там, тия полицаи май го задържаха тоя' (през автобуса се вижда главната, на която някаква полицейска кола беше спряла).
'аз на тая й викам зАспа'
питам 'хех защо пък зАспа'
той 'ми щот е зАспа' и разказва някакви случки, които изобщо не обясняват защо.
и. пита 'а тя как се казва всъщност?'
той 'хъм, ми то аз само зАспа й викам, пфуу сега не мога да се сетя как се казва, но до гарата ще' *смеесе*

задушавам се от желанието на някакви такива хора да знаят винаги койкаквокогасегакъдезащо. идва ми да им крещя в лицето -квотипукабе-

утре ми трябва слънце и дъжд до 16ч. (моля.)
п.с. гледахме тримата глупаци хахах тия за култови просто...

just

- ще гледам тази вечер boys don't cry, а утре dear wendy.
- покривам се по разни стъпаловидни пейки и съм някак нависоко, пред мен прекрасно езеро и зеленина, а аз съм забила глава в книгата)морт-т.п.(...

- видях metz от перспективата на нетурист и май не ми хареса толкова много. различно е, друго е, някак по-студено и по-занемарено, а обликът на централната част е като маска, да ах-кат туристите (ъъм, като мен), в сравнение с другите части.
- bitburg пък е егати селото. ужас.

!дм ми се изплъзва между пръстите и е тъжно.

d. warhols

... every day should be a holiday!
взимам чантата и излизам,
а главата ми е пълна с листи, които трябва да се преработята,
с мисли, на които се радвам, с дрехи, които искам да забравя.

ъъъ, още едно нещо към списъка (пак в главата ми) 'мразя/обичам'.
мразя да чакам супата ми да изстине.

слушам d.w. nietzsche и се размазваааааааааам. (.размаз.)

един ден.понеделник.

прекрасна вечер. с плавно преминаващи теми на разговор. за пръв път от доста дълго
време говоря с хора за panican, lepra de lux (на които ще се издири нещо и няма май
да си останат само като чутите някога на живо....), бичето, babyface clan, ostava (където прескачаш от настроение в настроение и ...блабла) изобщо вълната българска музика, която преди години шеметно заля бг и изведнъж потъна.
после неусетно се прехвърляме на книги, тръгвайки от баналния и повърхностен куелю (но пък зависи кога си го чел и какво.), преминавайки през пратчет (тук се сещам как се хилих като идиот преди години, когато четох дядо прас!), е.м. ремарк (поглеждам към листата си със задължителни писатели и отмятам "черният обелиск"), естествено се споменава майсторът и маргарита, което чак ме досрамява да кажа, че не съм чела. от там тръгваме за филми... толкова надприказваща се вечер отдавна съм нямала. говорим за германците, за атмосферата тук, за големи/малки градове, защо сме тук?, защо ние няма да оправим българия... пуснала съм shuffle на бялото чудо и то ме изненадва с много rh и пръкващи се neubauten (за които разяснявам и отбелязвам да разпространя нататък...).
не ми се тръгваше, времето се изпари за секунди... а и червеното вино от кауфланд превършва, сещаме се за порканата лелка в автобуса, която първо беше на 53 после на 63, каза Das Leben ist toll!, негодуваше срещу хората със слушалки (ам това някак не го разбрахме), оплака се как била в кьолн за we will rock you и нещо не е потръгнало както трябва..., пееше за рая, пийваше от онова шампанско в малките бутилки, което преди година или две вече получих от neckermann, при закупуването на билет за бг, беше ужасно. жената не я разбрахме и тя нас. но в такива случай осъзнавам колко обичам да пътувам с автобус...
да! вечерта беше прекрасна, не ми се спи, не ми се става утре рано, не ми се работи.
но е все едно утре пак ще вали...
(we are the pigs+)

нарисувай ми овцааа.

дзак тук
пак инфантилнича...

фксайлфкйслдйгф

слагам грим. излизам.
връщам се преди автобуса да е дошъл.
и махам грим.


no alarms and no surprises,
silent silence
this is my final fit
my final bellyache
подяволите.

и ангели в облаци.пукат.

в дъжд излязох и в дъжд се прибрах...
бях в градината с магнолиите (преоткривам града след 2години.хъ.)

и междувременно си трия постовете, щото blogspot са смотани!
и ъъ ми се ходи на филма на F. Ozon ('Le temps qui reste').
и много ник кейв.

!мзвивнмс!

(от avtora)
като й гледам рокличката на цветя от края на ???80те и псувампсувам!

пускам си чичо, добавям и цветята, радвам се на гадното качество (мирише на касетен звук уа) и си мънкам наум - миленамиленанесезаменя току-така.
интересно ми е това как го пее:
Ех, другари, ех личности поставени,
ех, деца от Бога забравени,
пълзете, пълзете гъсеници модни,
орете земята и пускайте корени.

Ех, орли, небесни апостоли,
високо политнали квадратни плоскости,
копайте по двама, копайте по трима,
за вашето щастие работа има.

Място за всеки
и всеки на мястото си!

Отдавна е казано всички са равни,
но има си силни, има си слаби,
какво са мухите, какво са светулките,
елитът сте вие, боклукът са другите.

Довиждане, мили, довиждане, сладки,
довиждане малки зелени догадки,
при мене е тихо, спокойно и тъмно,
откъдето дойдох пак там ще се върна.

a навън времето е прекрасно.

disintegration

със затворени очи с/у слънцето. лицето пари.

Wolf at the Door

drag him out the window
dragging out your dead
singing i miss you
snakes and ladders
flip the lid
out pops the cracker
smacks you in the head
knifes you in the neck
kicks you in the teeth
steel toe caps
takes all your credit cards
step up get the gunge
get the eggs
get the flan in the face
the flan in the face
the flan in the face
dance you fucker dance you fucker
don't you dare
don't you dare
don't you flan in the face
take it with the love its given
take it with a pinch of salt
take it to the taxman
let me back let me back
i promise to be good
don't look in the mirror
at the face you don't recognize
help me call the doctor
put me inside
put me inside
put me inside
put me inside
put me inside

i keep the wolf from the door
but he calls me up
calls me on the phone
tells me all the ways that he's gonna mess me up
steal all my children
if i don't pay the ransom
but i'll never see him again
if i squeal to the cops

walking like a giant crane and
with my x ray eyes i strip you naked
in a tight little world and are you on the list?
stepford wives who are we to complain?
investments and dealers investments and dealers
cold wives and mistresses.
cold wives and sunday papers.
city boys in 1st class
don't know we're born
just know someone else is gonna come and clean it up
born and raised for the job
oh I wish you'd get up
go over get up go over and turn this tape off.

i keep the wolf from the door
but he calls me up
calls me on the phone
tells me all the ways that hes gonna mess me up
steal all my children
if i don't pay the ransom
but i'll never see him again
if i squeal to the cops

-> слуша се мн силно!!
и тръпна за идния рх.
спомням си за оberbillig днес
за ферибота, за мен самата (мн съм почнала да говоря.)
за Grundpraktikum-а изобщо. (подяволите интересно е!)
и пианото на i want none of this
чакам картофски, да видим темата (може би - наводненията,випзлетата.)
мигам.

умора

труп съм.
да разпитваш хората за предприетото пътуване по улиците на въпросния регион си мислех, че е супер досадно. но може и просто днес да съм имала късмет. да видим утре колко ще нацеля. ам сякаш искам да ме оставят на онова Tempelanlage -> Tawern. надали за 2 часа ще минат повече от 2ма заблудени бабоци или дядковци... реално е важно да имаш настроение за такива неща, ако си с д-то наопаки станал, определено всички ще те гледат злобно и ще бягат като чуят -имате ли малко време- *поглеждат ми анкетния лист в ръката и с кисела физиономия отминават*. гадове! добре, че все още се намират хора с търпение...
ах, умората е уморена.
konz-temmels-tawern- saarburg (мило градче с 6.500души; приятно водопадче, кипри къщички, с входни врати типично ниски за региона, но човек над 1,70 би трябвало да се наведе, за да влезе..., половин ден му е достатъчен...). другите няма да ги коментирам, само ще спомена, че в temmels са 575 обиратели. хаха... представям си се в центъра да правя анкети... ах, утре ще е интересно...
сега сън.
(а днес се събудих с 2+2=5 и цял ден си повтарям наум - are you such a dreamer? to put the world to rights? i'll stay home forever where two & two always
makes up five - yeah)

'Man macht sich nicht gerade beliebt, wenn man Dinge anspricht, die die Massen nicht hören wollen, die sie als unangenehm empfinden. Aber wissen Sie, die Meinung der Massen ist immer falsch, genauso wie alle Künstler, die 60 Millionen Alben verkaufen, grauenvolle Künstler sind und nicht die kreativen. Aber das ist nichts Neues. Es waren immer die schlimmsten Aspekte der modernen Musik, die die Masse am meisten reizten. Das liegt daran, dass die Masse lächerlich ist.'
(morrissey)

ключета в колонка

в софия. по земята. с дете в търсене на 'и магарето видя ангела' (егатитакалибеше...). преди това на су в чакане дишах прах - ужасно. д. ще пътува на сутринта за бс. 25ти*.03ти.06та е, м. ден. обаждам й се, майка й прави руска салата... и сандвичи и тя отиваше да помага...

уф, не мога да спя и си търся занимавка, но ако продължавам така и тази вечер ще си легна насила към о3ч. .....
отново adf - 1000 mirrors....
лека нощ

*п.с. обърках датата, та към това са и веселата четворка:

така или иначе ей това не можа да се добави към големия мил плакат със снимки, та поне тук да е. като гледам си спомням истанбул за пореден път и 06ти.09ти.05та ли беше или пак обърках датата... хахаха даже мистър смит може да се забележи... пхаха

ng

->Едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Време е!"
премахвайки времето.

Кафеза на мойте спомени
бързо отключих, защото ненужни са.
Изпразних старата кошница,
която бях самата аз.

Отново едно малко бяло
над мен се усмихна и каза: "Не се бави!"
убивайки времето.<-

чудА

доверие, което не съм очаквала, става ти топло на душата, чета и потъвам... пътувам.
невероятно мил съсед имам, просто се изумявам всеки път...
няма друг такъв немец сигурна съм.

ах, слушам идиотската музика пак (bluntblunt) и се усмихвам широкооо =)

.изчезнах.

багаж из двете стаи.
опитвам се по някакъв ред да го напъхвам в куфара, но просто в един момент това няма значение.
пътуването пак ще е около 12ч.

пускам си отдавна неслушаните нг и се опитвам да заспя.

"Последната вълна"

Аз:
Спокойно Старостта
разтвори своя шал.
Денят се скри в часовника
и спря.
Стените в тази стая,
в която бих живял,
се приближават бавно
в индиански бавен ритуал.
Изпразнени от мидите черупки
изяждат пяната сега,
под стъпките ни в пясъка
остават дупки,
в които се разлива
последната вълна.
Старостта:
Завиждате на тази злоба,
която идва от вас.
Завиждате на мойта сила,
която имам над вас.
Знаете имената си
в големия сив карнавал,
но не знаете как да плачете,
а плачът ви е чист кристал.

photos

мостче/ бг/б




вековно дърво/ботаническата градина/ балчик/




тази мелница си е все там, но докога...




старото кметство в несебър, на което всяко лято му сменяли чаршафите:

dead man walking -db

леко (или по-скоро вече доста) болно, но доволно.
вчера към 12ч. тръгнахме към варна/златни пясъци/балчик или каквото си изберете от трите. по пътя валяя, някакво мрачно, неставащо изобщо за снимки (поглеждам апарата до мен, пак сякаш напразно взет). настанихме се в голям луксозен хотел, където никога не мога да се вместя, защото тук (в бг) луксът е в повечето случаи бляскаво скъпи неща, а те сякаш са кухи. примерно - решаваме да се разведрим, пием кафе в Кафето на хотела, което е с невероятна гледка към морето, всичко е прекрасно, само дето мен ме стяга цялото това място, ам какво пък... но едно, че сервитьорката е мусла (то с това се свиква, умирам от кеф, когато съм максимално любезна с такива), второ, че кафето имаше вкус на гранясало. е, мамка му, не може в хотел с ***** звезди да предлагаш кафе за 2 кинта и то да е *бляк*. ам сега няма да издербнявам, другото си беше ок. запращат ни вечерта в търсенето на кръчма/заведение/илинещоподобно наречено ->нашенци<-. баща ми е толкова доволен, когато го откриваме и чете менюто като книжка, майка ми оглежда обстановката, колко простичко и непретенциозно било направено. блаблаблавсесъщитеглупостивсекипът. изморявам се. не ми се яде, лошо ми е. но не искам да развалям всичко.
на сутринта, сякаш дъските на разтегнатия диван са се отбелязали на гърба ми. спах по диагонал, уж да не е толкова ръбестно, ам... аааах да! гот е, в кенефа има тонколона и си пускам vh1, усилвам на depeche - suffer well и се сещам за радиото, което може да се събере в ръката ми и е в немската ми тоалетна, и който го види умира от смях... та да продължа... времето е прекрасно. ще се снима много. тръгваме към ботаническата градина. споменавам, че съм чела, че мислят да я застрояват скоро и баща ми измънква някакво -ми ще я застроят-. глупав спор излишно се заформи. пристигаме, оказва се, че има две каси, защото били двама собствениците, пак някакво идиотско, ам не ми се питаше, приготвях си апарата. разхождаме се, хубаво е, ам е рано и не е разцъфнало още, в края на май трябва да се отиде - казва цветарката. хрумва ни да отидем до н. калиакра, пътищата са прекрасни, няма никакви дупки, доволно за всеки шофьор, идващ от бургаска област... за съжаление е мъгливо, но въпреки това гледката там е внушителна, можех да остана на ръба на една скала и да чакам делфините. който не е бил там, трябва да отиде! -почвам с натякването- =) ам, чакайте само снимките...
навръщане спряхме за малко във варна, случайно паркирахме точно до онова хеппи, където седяхме на сутринта след поредната остава миналото лято, а след това минахме край мястото, където пък ядохме вечерта джобове и спорехме колко кръв има в човешкото тяло (4,5л.), преди да се наврем в колата да спим.... ах, ах, усмихнато се оглеждам и не мога да снимам в този град, някак, някак, не мога да го събера в обектива... след 2 часа тръгваме към бургас, пускам си един къюрски - дъ топ и след края му първите две песни от предпоследния албум(EnemyOfTheEnemy) на asian dub foundation. Fortress Europe ме надъхва, а и Rise to the Challenge е дивичкаа. ъм озъртам се и вече гледам сме в бургас.
ах, вкъщи... още 2 дни. наслада.

156

ах,


'Say goodbye on a night
Like this
If it’s the last thing we ever do
You never looked as lost as this
Sometimes it doesn’t even look like you
It goes dark
It goes darker still
Please stay...'

The Cure - 'A Night Like This'

хубави рисунки доста кюърски йех...
ето тук

а и навън вали, вали, валииииии!

егати сериала!

johnny умря.
потресена съм.

молба
за
удостоверение
за
задгранични пътивания
... да послужи пред НОИ.

нямаме тук.
и след толкова време,
май така е по-добре.
тъжно е, но факт.

не понасям задоволството, с което ме гледат хора, които не искат да са там, където са. и това позьорство у други, на които сякаш им е изписано на тениската -вижте ме къф съм готин бие,...-> остави, че не мога да си изпера един чорап<...
връща ми се вече.
очакваме един трептящ париж след 2 месеца.

и ДСК са най-противната банка в бг, ъъъ, държат си картите в кашончета... хахахаха а и ми разказаха как осъдили някаква жена, че харчела чужди пари. а всъщност те й превели по погрешка и накрая тя виновна. хахаха.

ах, циркът е из цялата страна... заразно е.

парчето днес - i'd like to be somebody else and not know where I've been
i'd like to build myself a house out of plasticine
и се сещам за клипа на бар пъкъла на паникън - йех!

страхме е да си пусна icе age 2, да не се разочаровам. от два дни е изтеглен и чака...

символи под тухлите на несебър

просто няма как да не знаете мелницата в несебър, та същата е вместена в поредния строеж, хотел ли е това там, не знам, но е идиотско. просто ме вбесява това занемаряване. гледам злобно и продължавам напред. след миг съм пред някаква пълна съборетена и се чудя да го снимам ли това, изглеждаше трагично. почвам да го обикалям и да търся най-добрия изглед. оказва се, че е старото кметство на несебър. скоро се надявам да добавя и снимка...
ух спи ми се!!
яяя, лека нощ.

!boys don`t cry yeah!

yeah
хубава водка с гаден сок - поносимо замайва и си пея...
Friends say it’s fine, friends say it’s good
Everybody says it’s just like rock ’n’ roll
I move like a cat, talk like a rat, sting like a bee

и после това...
I'm killing time on Valentine's
Waiting for the day to end

малко всичко тук е като нарязана playlist-а, от стари мп3ки. хм.
aaaa миналата година по това време бях на най-прекрасния концерт, като преди това в студа (ах, да! беше мн студено, ужасно студено, но плакатолепенето ме стопляше, а pyk и хората задаваха глупави въпроси.)

ах, днес гледах клипа на underworld - born slippy, най-култовите моменти от trainspotting си припомних за ... ъъъ, 4мин илитамколкотоепесентаъмкоятоесъщокулт!

созопол тих и пуст.
забравих си апарата, но пък кадрите са още в главата ми. беше очарователно, самотно и леко пробуждащо се за сезона.
за пръв път изпълних традицията на мартенския празник до край -> видях първо щъркел грозноват, после мартеничките от синци 10 дни се мотаха из чантите ми, докато намеря цъфнало дърво, на което днес ги завързах, някак безразлично. май созопол през септември е някак по-приветлив. хм.
пускам си cure и потъвам.
... so i try
put your hands in the sky
surrender
remember
we'll be here forever
and we'll never say goodbye...

i've never been so
colourfully-see-through-head before
i've never been so
wonderfully-me-you-want-some-more
and all i want is to keep it like this

още помня как виках на втория ред.
и от тогава все викам =)
-туктрябвадасложаеднаснимкаможебиутреаманемисеспирадапишатъпотииейтаказащотомиескучноипростощеспрахъхъхъхъ-

стара лента

сутринта, когато улиците са празни, а ?мостът? тъжнее някак =)


това е някъде октомври-uni-trier-2оо5, милата лента е от година в минолтата ми и помня тази дъга, като че ли беше вчера. на една от снимките, която не сканирам се вижда лек нюанс на втората дъга, която беше по-бледа. иначе като цяло такава яркост не съм виждала никога...:


още една:


trier uni нощни нюанси... открий унито и луната се казва играта хъхъхъхъ.

софия

софия винаги е била ужасно гостоприемна, макар аз все със страх да съм пътувала из градския транспорт. всичко се нареждаше без да е особено планирано, видях се с мн усмихнати хора. скачах на един концерт и имаше двама немци. м. имаше рд, което беше прекрасно, вече е голяма. минаха 5 години и я дочакахме да стане пълнолетна. сега я чака прословутия харвард и още куп новости. и може би рх концерт в унгария (ъм пожелавам й го), където и на мен ми се ходи, даже ще се пукна от яд (пук), щото е супер малко вероятно да цъфна и аз там. първото ми бритпоп парти ще ми липсва многооо, защото в триер няма такова животно, което да организира нещо подобно...
срещнах се за по-малко от час с португалеца, с който живях година в началото в германия. каза, че шофьорите в софия са някви луди и че са достойни кандидати за книгата на гинес *най-лош шофьор в света*!! в шок е бил първите месеци, защото не е разбирал, защо хората си хвърляли боклука на улицата и разказа как една обувка се е пльоснала пред него незнамсикога... =)
а аз през цялото време си мислех, че това е малко като на филм - този човек да е в българия, да приеме такава работа с толкова голям интерес и любопитство... и аз да го срещна там. да си поръча -газирана вода- на сервитьорката на бг, а после -един капучино- на сервитьора... беше весело.
ах, да!! ян - наистина се оказа най-красивото бебе на света!!!
очи не можах да отлепя от това дете, правеше такива
физиономии и се разплака на два пъти толкова тихоо, че
никой не разбра...

една блуза на червеночернираета се вее на простора- йе!
истанбул го видях през колата, върнахме трупясали от умора
на същия ден късно вечерта. май това не ми хареса особено,
но нямаше много време...
видях щъркел! даже два, стояха си от двете страни на шосето,
някак скучаещи. махнах мартеничките от синци, но не съм намерило
цъфнало дръвче...

вчера беше най-пролетният и най-милият ден от годината,
запълнен с много големи красиви букети и широки усмивкии.
и всички хора ми се струваха по-ведри и свежи.
беше топло и прекрасноо.
искаааааам такова топло да е през цялата година, моля!! *поръчва

ух, бързам

истанбул след по-малко от 12часа. -после ще разказвам...

радио тангра се завърна онлайн! йеп!

....

factotum

набързо да не забравя:
любов няма, само друга форма на успех.
думите не са ценни, а са нужни.
стихотворението е град, народ, свят.
един от веселите моменти - той чисти и си мисли,
че изпедерастявал, оставя прахосмукачката.
тя влиза забързана и изнервена, крещи: коя е тая кучка,
казвай, коя е тая, която е чистила, ще я убия!?!!!
а той продължаваше лежерно да чете вестник
излегнал се на дивана.
хихи
мн съм късопаметна, трябва да тренирам.
не беше лош филма,
имаше и уникален момент с пичите въшки,
но това вече трябва да се гледа хахаха.

залата естествено беше полупълна,
в сравнение с предния филм (габриела),
който разочарова всички с очакванията за
любовна драма.
весело е да разглеждаш хората в залата и да
отсяваш - кой е там, заради филма и кой,
заради безплатния билет от предприятието,
в което работи.

утре обмислям ходенето на -скъпа уенди-,
но понеже е по едно такова никво време,
ще го реша на момента.

тъжно е, кино в бургас няма, всичките миришат на старо
и залите изглеждат на по 10години някак увяхнали с времето,
иначе фоайето-кафе/каса е с кожени дивани, мн модерно
и леко освежено от преди половин година, но
залата вътре е пълна скръб...
мрън!

сфф

винаги съм искала по време на софия филм феста да съм в центъра на събитието, но за съжаление си оставам на брега. харесах си три филма и имам билети вече.
единият е просто знаменит и ми се струва, че колкото пъти го видя, че ще го дават на широкия екран просто няма как да го пропусна... та става дума за Spring, Summer, Fall, Winter... And Spring !!!
другият филм (BIN-JIP) на същия режисьор (Ким Ки-Дук) ще го дават точно в деня, когато трябва да съм другаде, на по-важното място!, много ме е яд.
но вчера срещнахме случайно из милия малък бургас спейс ейс, който каза, че има всичките филми на режисьора, ах прекрасно. сега ми остава да му помрънкам малко и да се видим да ми ги даде...
вторият билет е за CROSSING THE BRIDGE: THE SOUND OF ISTANBUL, след като бях очарована от Gegen Die Wand, сякаш съм малко скептично настроена към следващия филм на Фатих Акин, но въпреки всичко ми е интересно... много обичам истанбул и искам да го гледам преди да отида там след две седмици.
Factotum го избрах просто, защото съм чела книгата преди време и ми е любопитно дали това ще е от хубавите филми по книги или поредната гадост!
има един четвърти невидим, но плануван билет за KAD PORASTEM BICU KENGUR (Като порасна, ще стана кенгуру), който ще гледам с ирта може би.
*
снощи гледах Sin City и филмът е прекрасен, даже бих го гледала пак, майка ми се появи на втората част и само повтаряше -как ги гледаш тези гадости- закривайки си очите на моменти, хаха.

бургас, морето и неговите трудови хора.

оглеждам се и едновременно с това се опитвам да слушам все така бързо говорещата ирта! =)
разликите с бургас преди 6 месеца и сега, не са толкова големи, отколкото си мислех.
* малко по-бляскави витрини, но със същите парцаливи и някак безвкусно облечени манекени.
* една съборена постройка в центъра, която откакто се помня стоеше все до третия етаж, грозна и недовършена, а около нея с времето се трупаха малки магазинчета, едно до друго, тях също са ги махнали. пл. тройката е някак пуст, но пък по-приветлив от преди.
* нови заведения, забелязах два пиано бара...
* класикът си е все същия, което май ме натъжи, единствено сервитьорките бяха нови и непознати, една от тях ме загледа при поръчката и каза троснато -уау, какви очи-, някак не го разбрах много... какво ми е на очите подяволите?! все едно.
* морето, морето - три цвята се простираха в него- мръсен пастелен леко светъл нюанс на зелено, след това по-тъмен и накрая рязко тъмно синьо. търсих 5та лебеда, за които ми спомена ирта, но явно не са издържали милите на нафтата...
* среща - съученички - класният - не ми се разказва за германия- за мен - а те не спират да говорят за себе си - един през друг - без да се изслушваме - хаотично - наздраве - нямаше червен ром атлантик - те са на бира - класният: не ви разбирам какво говорите? - а ние, си припомняме разни училищни случки и прескачаме от тема на тема.
понякога си мисля, дали има смисъл от такива срещи... всъщност ми беше забавно и им се радвах. да. май има!

прозяв.
искам утре просто да не вали постоянно, то всъщност пръска не вали, което е по-дразнещо.

широкоусмихнато

!!!!!!!!!!
my
sweet
homeeeee
!!!!!!!!!!

krlsrh

niama vreme
vali dyjd ot vchera
iskam wkyshti
gledah münchen!! potresawashto strashno i napregnato, no mn mn mn mn hubaw film. iskam pak da go gledam, no nqkyde, kydeto sled tova ima poweche hora krai men i ne mi se nalaga w tymnoto da se pribiram iz tesnite ulichki.
weche predposleden den w museq, kolkoto interesno, tolkowa i omryzwa sled tretiq chas pred 6-7 kartini. staite w museq imat razlichni klimatichni usloviq, nqkyde e po-zadushno, drugade po-hladno.
gledat mi se filmi...
wryshta mi se.
a sega shte si pusna cure i trygwam pod dyjda!

aaa da! miloto dobro i tyi prekrasno dete imashe rd (o8.o3.o6)!!
chestitka!
obichkam ta! =)

bin schon weg! =(

друга м.

тук и пак тук. струва ми се различна, порастнала, снимките са малко студени, но хубави. м. къде ти е косааааааата и малките опашлетаа =)?? ух, 6-те месеца си казват думата.

още 6 дни. ах, ах!!

ш-О-к

новият клип на placebo (song to say goodbye) е стряскащ.
l.a. crash е шокиращ, става дума за расизма, насилието, пакетирани в ежедневни моменти, които остават след това следи... хубав е. повече за филма тук.
сега следва най-накрая gegen die wand.
някой да е чувал нещо за 11:14. започна брутално и някак не го издържахме...

радост

./ме се хвалии



снощи ми ги рисуваха... бог да благослови радост... =)
тази вечер ще е дивааа (бутилка ром + кола + добро настроение + нирвана! и диско?!)
утре metzzzzz!!!!
весело е някак.

01.03.06

два дни преди една глуповатост.
и 10 преди едно крещящо ура!
честита ви баба марта!
и дано не е мн сурова тази година. искам слънце, марто!!

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА
Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:

Първом на гората -
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините -
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

това стихотворение винаги ми е било мн детинско и мн топло.

walk the line

*вие пийте ли от тази вода?
*не, аз пия кока-кола. -> хахаха

- ти се страхуваш да се влюбиш, да загубиш контрол върху нещата,
да останеш под моите тъмни сенки - ->хм, сорри за идиотския превод...просто отметка.
!walk the line много ми хареса!!


а в автобуса за киното видях масао. той е японец, който си мислех, че никога повече няма да видя, когато преди повече от година и половина се сбогувахме тук на гарата. та днес с а. както пътуваме на една спирка се качи той и когато минаваше край нас, а. каза ха! това прилича на масао(понеже японец, китаец, дръпнат, все едно и също ти изглежда) и той се обърна и се ококори, така както само японец може да се ококори и ухили едновременно. просто стоях като зашеметена и само повтарях, как не го вярвам, че го виждам и блабла.
ах, обичам случайностите...
а и на връщане пак се видяхме в автобуса хаха.
ух спи ми се.

оник

Arsène Lupin - гледах (голяяям престъпник, мн убийства, фантазия?!, бомбии, хм... става май)
Closer - гледах... следва пак да се гледа. мн невнимавам... (коментар на р. 'ах мн хубав филм, макар и нищо да не разбрах май ще ми стане от любимите' =))
първите 5 серии на втория сезон на о.с.
утре ще си набавя още филми(gegen die wand мн ми се гледа!)!! мисля най-накрая да отида на münchen
снощи сънувах странни неща, които естествено сега са бели петна.
ааааааааааааааааааааааааааааааааааааа münchen го няма вече. ужасссс мн ме е яд, как така, вчера гледах, че беше още таааам. подяволите. мрънмрънмрън.
ем... вкъщи ще го гледам...
значи утре съм на walk the line, мн странно той е толкова дълго време на кината... хм.
ааа и берлинското небе ще гледам скоро пак, а и се каня да се опитам да не заспя на мълхоланд драйв... всичко това тази седмица, пък ако има време и още.
*
прозявам се, но не искам да си лягам. винаги съм така, след като умората е поотминала. пък, пък, да се похваляя, радост ще ми рисува това
на една тениска йеп.
на един лист пиша задачите и подаръчета за всеки от сърце, защото няма време. другата седмица съм в карлсруе, ще разглеждаме 5 дни товаа. групата е ужасно скучна и префърцунена. някои си имат прякори. на една бабата й викаме, която е на поне 55, със странна физиономия и някаква умряла усмивка и като говори е една такава заспалаа...другата е ученичката, облича се като ученичка от 50те май, с фибичка вирнато бретонче леко на дяско и защиип, на черта, с панталони, които й стигат до врата, с ризки с якичка, която понякога има дантела накрая и сакенце късичко.. уф не. това е уникат просто. трябва да се снима... и другите са някак смотани и ужвсичкознаещи...
но карлсруе е хубав град и сега ще си набележа някои места, които вечер да посетим... добре, че а. ще е с мен, че да има с кой да им се смеем хъхъхъхъ...

д. р. ч.

ир. е гебуртстагскинд днес.
тя винаги ще ми напомня на бургас, просто ей така.
и на garbage, и на New Order -crystal-, това вече не е ей така.
като чуя думата организация и си представям винаги нея, с измореното лице
и многото думи, които просто не спират да извират от устата й.
ирта е спешъл.
и една немалкатъпагина. =))

skype

лудница в скайп.
3 часа дрънкане и смях.
м.(бг),красьо(бг), стоян(герм.), асетууууу(бг), павлинчоо(америка) и накрая ирта(бг) мина за малко накрая, имах нужда от това. както казва красьо все едно сте ми в главата, а аз казвам все едно бяхме на маса някъде. искам пак... но другата седмица, че сега има мн за наваксване. докато не си свърша нещата нЕма лягане, т.е. не се очаква сън скоро... =(
аааа да. ще държа реферат в парижките гробища -ооо, йее!- хихи

пак по телефона

аз - 'коя е тя?'
д. - 'ми тя е.. една колежка от орифлейм'
пуахахахиха =)
д. е пътник
- студентка
- с весела усмивка
отговаря на телефона с изумен глас, когато не те познае.
/а мен все не ме познава хихи./
д. въобще не пасва към козметическия салон на орифлейм.
ах, просто е забавно днес. =)

псссс. познайте кое е д. =)

котките на телефона

катя иска да готви мозък.
майка й й се обажда да я зарадва, че е купила език,
защото в магазина нямало мозък.
катя е разочарована. чуди се какво да прави с езика.

снощи катя е крещяла от уплаха като е видяла самопоканила се котка в хола,
котката подивяла от крещенето, разбягала се.
в един момент катя се е усетила, че може да избяга в съседната стая.
след това извикала баща си, но котката вече я нямало.
останала само отворената балконска врата.
сетихме се за силвестър на м., който е все така добре дошъл
и решихме, че к. няма да успее да се сприятели с тази котка.
из тел. разговор с ирта.

иначе 23 дни до началото на моята пролет.

от снощи -> tricky*poems

завръщане.

амандин се появи... или поне част от него, ако е имало част изобщо... но все едно, усмихнат спомент за приятно човече и мили моменти. за червения чай през зимата, цигулката, която се казваше фрау гайге май или нещо такова... и кюър като музика, коятo напомня мн мн мн мн на онова време в червения джимис. беше почти началото или малко от средата на една мила история, в която аз не участвах, а просто гледах с радост. защото ме караше да се усмихвам от топлината, която излъчваше всичко това.

ambition makes you l. p. u.

->from all the unborn chicken voices in my head<-

~

мога така да остана още 2 часа, ровейки се и дзяпайки из плиткото.
изненадващо обаждане, продължи повече от очакваното...
англия вика германия.
ще обикаля света с билет за 2100евро.
и звучеше все едно лети от лондон до франкфурт за 30евро.
опитвам се да си представя как може за 6 месеца да посетиш места, където никога няма да се върнеш, ще са просто моментност... а всъщност май е много по-трудно да избереш самите места...

така става....

след толкова cure откриваш идеалната песен за една история.
която естествено въобще не е -една история-.

There is no-one left in the world
That I can hold onto
There is really no-one left at all
There is only you
And if you leave me now
You leave all that we were
Undone
There is really no-one left
You are the only one

And still the hardest part for you
To put your trust in me
I love you more than I can say
Why won't you just believe?

сутрешното кафе ми се струва все по-горчиво.
слушам rh - idioteque
и си пея
Ice age coming
Ice age coming
Let me hear both sides
Let me hear both sides
Let me hear both
Ice age coming
Ice age coming
Throw it on the fire
Throw it on the fire
Throw it on the

и е -7 градуса навън. ще си спестя една лекция.
има мъгла като от памук, виждам само мръсно сиво през прозореца ми
и леки черни клончета, сякаш някак промушили се.
а вчера беше сякаш пролет и си представих,
че съм в бургас из морската, търсих моста и голямото синьо.
...

за последните 2 години.

говорихме си с радост в едно от онези т.нар. бабешки кафета
за щастието. за формите му.
за това което бихме искали да правил след време, за това какво ни се прави сега,
за студентския живот в бг,
за илюзията.
за заведенията, които са като дупки и които тя толкова много обича. каза, че някак не успява да се впише в тези тук, били й някак твърде цивилизовани.
'повечето хора, които са извън България, са някак по-европейски настроени' - каза, че скоро е забелязала това в българите тук. съгласих се, като си мисля, че е логично повече да ти харесва по-чистото, по-приветливото, но някак на нея й липсваше точно както аз й викам 'кочинката' в бг, тя обича точно тази част на бг. някак ми е странно, как може да ти харесва такова нещо. но пък изглежда може.

анкета

кой чете тук.

?

отдавна се каня да питам това.
знам няколко човека.
това е интересен адрес:
address: Bulgarian Telecommunications Company Plc
address: 8 Totleben Blvd.

или това:

address: 34, Lozenets str.
address: BG-1421 Sofia

или:

address: Neofit Bozveli 6
address: BG-9000 Varna


?? подпис в коментарите =)

.prazno.

чета дете

слушам oasis - champagne supernova
-> How many special people change
How many lives are living strange
Where were you when we were getting high?
Slowly walking down the hall
Faster than a cannon ball
Where were you while we were getting high?

...

How many special people change
How many lives are living strange
Where were you when we were getting high?
We were getting high
We were getting high
We were getting high
We were getting high <-

и си режа ябълката голяма на парченца,
за да не я гриза.
всичко е много слънчево,
защото лъчите отвън ме докосват
и е хубаво.

след 40 дни и нощи.

ще летяяяяяяяяяяя.
ах колко се радвам.
прекрасно чувство. сега само това ще ми се зацикли в главата.
ще си мисля какво ме очаква тогава.
ще съм само на *ще!*-формата.

щеееееее ми е хубавооо край морето и малко мръсна софия си обещавам.

чакам пролетта да цъфна

няма наивно вече.

има двама редовни читатели... хм.
а край мен нищо интересно, нищо шарено,
само скучно време и сериали.

венецът цвете

за цветята от вчера:
има нови листа, светло зелени.
харесва ми да наблюдавам новородилите се.
и с трепет очаквам всяко следващо.

за мен от днес:
чувствам се отпаднала като става баба, която
при всяко завъртане ох-ка!
снощи бях?! на тийнконцерт и видях 5 припаднали или
леко задушили се момичета, беше тъжно някак.
10-12 годишни палета, които само крещяха и те не
знаят защо крещят, ама да КРЕЩИ МЕ!!
тюх. и един колега ми вика -
'абе едно момче не видях на тоя концерт, само момиченца,
които кряяяяяя-кряяякат *пискливо*'.
ужас.
днес е вечерта на мюзикалите, сигурно ще
има 60-70 години бабоци и дядковци, които едва се
движат... а аз болнава ще им се усмихвам с лице,
все едно всичко е прекрасно и на вън има слънце, но
пък е -10 градуса и замръзват хора, какво толкова...
работата е за пари и нищо повече, а на мен ми трябват много.
на кой ли не му!
в последно време много coldplay на schuffle on!
преди малко се пробвах с илюзии на р.бах, ама
нещо не ми понесе...
оставам на сериалите и празния поглед, завит в мекоодеало,
фервекс и червен неоангин (мнями).

кога ще свърши тоя студ? когаааа?
white shadows - звучи сега и е хубава.
Part of a system I am
Do you ever feel like something's missing?
Things you'll never understand
Little white shadows that sparkle and glisten
Part of a system plan

нетук

искам да съм в амстердам и да слушам coldplay - amsterdam.
толкова е успокояващо.

решения взети в рамките на 1 секунда.

или новият филм на уди алън - match point, вече гледан.
мисля си какво трябва да кажа сега за този филм,
май ми хареса до един момент, после просто трябваше
така да продължи, но някак малко насила, но въпреки това
ми беше приятно да го гледам, но май трудно ми е да го възприема...
някак след онези убийства ми избяга всичко. но може пък и това да
да му е чарът знам ли. а главният герой отговаря по всичко на
мъжете в днешно време...- грешенизборгрешенизбор!! тъжно е.

а другото! *mit 17 hat man noch Träume* е песен!! искам да я чуя,
оказа се немски шлагер май, ам трябва да потърся, текстът не е
нещо особено...

снимки