Моето ъгълче

Димитър Попов, „Фактор„:

„Партията на Румен Радев – новото лице на олигархията!

По всичко изглежда, че в тази предизборна кампания олигархията и нейните руски съдружници са развързали кесиите и с много пари се опитват да наложат ново политическо статукво, оглавено от Румен Радев.

Все още няма никаква социология, която да очертае какви са шансовете на новата партия на Радев в предстоящите избори, но платените социолози вече упорито твърдят, че щяла да е първа сила, че не й мърдали 100 депутати. Никакви доказателства няма, никакви аргументи освен тяхното интуитивно усещане, че имало вълна зад Радев. 

Отдавна си мисля, че трябва да има нещо като социологически борд, който да не позволява социологическите агенции да се използват за партийна пропаганда. Такъв борд няма обаче, няма и морални скрупули в социолозите, които гонят печалбата и само нея, така че мъглявината около Радев ще продължи да се поддържа като отработена стратегия през цялата кампания. 

Не от вчера Румен Радев е 

най-обслужваното медийно лице в страната

и не от вчера олигарсите искат да му осигурят победа на изборите. Божков, Бобокови, Гергов, и още много знайни и незнайни отломки от бившите групировки на номенклатурата на БКП и ДС са отворили кесиите и ръсят пари наляво и надясно по социолози и медии. При това са му измислили и иронично мото на новата партия: „Да освободим страната от олигархията и мафията!“

Тъй като е пълна глупост да очакваш мутренската олигархия да плати на своето протеже Радев собственото си изгонване, е нормално да очакваме, че избирателите ще прозрат иронията и 

няма да гласуват пак за шарлатанин

Аз обаче съм много скептично настроен по тази тема. Оказа се например, че през пропаганда в социалните мрежи и медиите можеш да объркаш главите на много нормални хора. Видяхме го в края на миналата година: олигарсите финансиращи разни партии и играчи, успяха да извадят над сто хиляди българи по улиците, като ги накараха да протестират срещу увеличението на собствените си заплати и социални плащания. Те постигнаха своето – настоящият бюджет осигури печалбите на едрия бизнес за сметка на орязаните доходи на всички останали. Примерът е идиотски, но доказва, че маса от хора, дезориентирани от Тик-ток и платените медии, могат да обявят Радев за нов месия и да не забележат, че зад неговото месианство наднича истинското, грозно лице на българската олигархия.

При това олигархия, която е пряко свързана с Кремъл! Има информация, че от Москва готвят сериозни хибридни атаки и платена пропаганда в социалните мрежи, особено в Тик-ток. Този метод за намеса в изборите беше проверен в Румъния, където руското разузнаване направи цялата предизборна кампания на кандидата за президент Джорджеску и успя да му спечели изборите. Ако кампанията у нас също доведе до победа на Радев, тя 

трябва да бъде оспорена заради руското участие

в нея. За разлика от Румъния обаче, българските специални служби нямат нито куража, нито възможностите да се опълчат на такива „изнасилени“ избори. 

Защо ли? Защото понякога основните играчи договарят изборите зад кулисите. От известно време например се говори, че Радев е уговорил с ППДБ и Възраждане служебен премиер да бъде Андрей Гюров, а преди да напусне президентството, е убедил в това и Илияна Йотова. 

Такова правителство на практика ще е коалиционно между партията на Радев, ППДБ и Възраждане, а не служебно. Неговата цел ще е да направи изборите в полза на тези партии. Няма значение, че освен морала, такова правителство ще погази законите и конституцията на България.

Андрей Гюров например не може да бъде служебен премиер. Той не само има съдебно дело за несъвместимост в БНБ, но както казват конституционалистите, той не отговаря на чл. 99 от конституцията, където пише, че ако заместник управител на БНБ стане служебен премиер, той е длъжен да даде оставка от националната банка. Гюров е съгласен да стане премиер, но в същото време обжалва пред съда отстраняването си от банката. Представете си, че след два месеца ВАС отсъди, че той правилно е бил отстранен? Тогава неговото избиране за служебен премиер нарушава конституцията, защото по време на номинирането си за служебен премиер той не е бил в „домовата книга“. Представете си пък, че ВАС отсъжда обратното. Тогава излиза, че Гюров е бил едновременно и заместник управител на БНБ, и служебен премиер, което нарушава и нашата конституция, и европейското право за независимостта на централните банки. 

През 2024 година Радев не посмя да направи Гюров служебен премиер именно заради този усукан юридически казус. Сега обаче жертва и него, и Йотова, и имиджа на България в Европа, само и само да си осигури

служебната победа на новата партия

Нищо ново за Радев – този човек отдавна е доказал, че няма чест, достойнство и национален дълг.

Много подозрително е обаче мълчанието на Борисов и на Пеевски по темата за служебното правителство и връзката му с Радев. Това може да има две причини. Едната е, че тези избори не интересуват Борисов, защото той знае, че след тях е невъзможно съставянето на редовно правителство и ще има следващи избори заедно с президентските. 

Другата причина е, че вече се е договорил с Радев и избирането на Гюров за служебен премиер е съгласувано с него. Няма да е прецедент, Борисов е известен с това, че може да се договори с всеки и за всичко. Ако и сега е направил същото, сигурно е отишъл и по-далеч – уредил е бъдеща коалиция с Радев, което ще означава само едно – пак ще направи завой към Москва. Веднъж Борисов го направи през 2016 година. И тогава Тръмп беше президент, и тогава Радев беше звезда на политическата сцена, и тогава патриотите му бяха в кърпа вързани за коалиция. Сметката пристигна когато Тръмп излезе от Белия дом и там влезе Байдън. Дано Борисов си е взел поука от тази история…

Във всеки случай предизборната кампания вече върви и силно се надявам, че не гледаме уговорена зад кулисите пиеса. Радев е зависим човек и уговорки с него няма да решат нито един проблем. Няма да има и изборна вълна, въпреки внушенията на платените социолози, че активността щяла да надмине три и половина милиона избиратели. Такава активност е имало само в години с големи катаклизми, а такова нещо сега, слава богу, няма. Мисля си, че ни пробутват поредното менте, което влиза в българската политика не заради избирателите, а за да пази парите на олигархията. Тъжното ще е, ако протестиращите срещу мафията го направят свой месия и забравят кремълската звезда на челото му…“

***

Намирам анализа за абсолютно точен; обърнете внимание как в три реда са оценени протестите от края на миналата година. За мен още по-тревожни са други три реда, посветени на Бойко Борисов. Боя се, че авторът е прав и за него, и вече се колебая дали да гласувам за ГЕРБ на предстоящите избори.

Светослав Пинтев, „Фактор“ от 31 януари:

„Има нещо символично в това, че се разделяме с българския лев на рождения ден на Стамболов

Днес се разделяме с българския лев, който изигра своята ключова роля по пътя ни към сърцето на Европа. Всеки от нас ще го запомни с добро, въпреки че не винаги се вглеждахме в детайлите и символиката му.

Аз например съм печелил не един бас с твърдението, че на десетте лева има кашалот и носорог. Изглежда абсурдно и повечето хора бяха готови да заложат десетачка. Ала си е точно така, екзотичните животни са на банкнотата ни, а за това си има причина.

Много неща изглеждат абсурдни на пръв поглед, но се подчиняват на невидима за всеки вътрешна логика. Така е и с лева.

Кашалотът и носорогът на банкнотата от 10 лева са пряка препратка към „Рибния буквар“ на Петър Берон – първия български светски учебник. Животните в него символизират знанието и науката, чрез които българите излизат от изолацията и се приобщават към модерния свят.

Така десетолевката  напомняше, че истинската стойност на парите не е само в металното покритие или резервите зад нея, а в образованието и културната памет, които стоят зад тях. Левът е вечен в този смисъл.

Има нещо дълбоко символично в това, че се разделяме с българския лев на рождения ден на Стефан Стамболов, който има ключова и често подценявана роля в утвърждаването му.

Именно по време на неговото управление паричната политика се превръща в инструмент за изграждане на модерна държава. Той е изобразен на банкнотата от 20 лева, но малцина са се замисляли защо.

В края на XIX век левът не е просто разчетна единица, а отчетлив символ на суверенитет и политическа воля. Както е сега еврото, което ни приобщава към европейските народи и ни отдалечава от кървавия Кремъл. 

Именно Стефан Стамболов, който гради държавата по завета на приятеля си Васил Левски, че трябва да сме равни на другите европейски народи, първи си дава сметка, че без стабилна национална валута България остава икономически много зависима и уязвима.

Затова неговото правителство активно използва емисионната политика, дори когато това поражда конфликти с Българската народна банка и дори крие някои инфлационни рискове.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 хил. лева) и е доста зле приета от хората. И днес мнозина се мръщят на еврото, нали?

Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите, което създава значително ажио между тях и масово използваните сребърни монети (ажиото е разликата в пазарната стойност между два вида пари или между металното им съдържание и номиналната стойност – б.р.).

Основна цел на БНБ през следващите години е да увеличи дела на банкнотната емисия и постепенно да наложи в страната фактически златен стандарт (парична система, при която стойността на парите е обвързана със златни резерви – б.р.), като количеството на сребърните монети бъде намалено чувствително.

Опит за завършване на този процес е направен през 1890–1891 г., но банката започва да губи златните си резерви (златни резерви – злато, съхранявано от централната банка за обезпечение на валутата), а и среща съпротивата на Министерството на финансите, което се стреми към запазване на приходите от сеньоража на сребърните монети (сеньораж – доходът на държавата от емитирането на пари, разликата между номиналната им стойност и разходите за изработката им). Министерството емитира нови 8 млн. сребърни лева, като увеличава ажиото между златото и среброто почти до нивата от преди 1887 г.

След този неуспех БНБ, ръководена по това време от Михаил Тенев, променя политиката си и през 1892 г. получава правото да емитира банкноти, обезпечени със сребро (обезпечаване – покритие на банкнотите с реален метален резерв), но правителството блокира тази възможност. Въпреки съпротивата на БНБ, опасяваща се от инфлация (инфлация – общо покачване на цените и обезценяване на парите) и ново нарастване на ажиото, правителството на Стефан Стамболов емитира сребърни монети за 5 млн. лева през 1892 г. и за още 12 млн. лева през 1894 г., за да използва пълния сеньораж за покриване на бюджетния дефицит (бюджетен дефицит – превишаване на държавните разходи над приходите – б.р.). Това води до рязко покачване на ажиото, а БНБ е принудена да намали златните си резерви от 12 на 2 млн. лева само за няколко месеца.

През 1897 г. е приет нов Закон за монетите в Княжеството, който предвижда въвеждане на златен стандарт и постепенно изтегляне на сребърните монети от обращение. Законът обаче остава до голяма степен на хартия заради икономически трудности, слаб износ и недостиг на злато. В края на 1899 г. БНБ прекратява обменяемостта на банкнотите в злато (обменяемост – възможност банкнотите да се разменят срещу метал) и преминава към сребърен стандарт, което предизвиква нова инфлационна вълна, но и води до масовото навлизане на банкнотите в бита.

След 1902 г., благодарение на външен заем от френската банка „Париба“, ажиото спада рязко, златното покритие е възстановено и левът постепенно се стабилизира. До Балканската война България на практика функционира със златен стандарт и устойчив валутен курс.

През ХХ век левът преживява нови опасни метаморфози – войни, инфлации, социалистическа планова икономика и тежкия преход след 1989 г. Кризата от 1996–1997 г. води до въвеждането на валутен борд (валутен борд – режим, при който левът е фиксиран към чужда валута и напълно обезпечен). Именно с този стабилизиран лев България влиза в Европейския съюз през 2007 г., запазвайки собствената си валута като знак за финансова дисциплина и приемственост.

А сега е ред да влезе еврото.“

Нася Кралевска, „Фактор„:

„Памет за 1 февруари 1945 – малка България постави световен рекорд по изпълнени смъртни присъди

Трудно е да повярваш, ако не си го преживял. Но си е самата истина. 

През  първите десетилетия на комунистическата диктатура в България по училищата – предимно в началните и в средните класове, – редовно се появяваха мъже с грубовати физиономии, обемисти кореми, зачервени носове. Представяха се на насядалите послушно на чиновете си деца като служители на Държавна сигурност или на Народната милиция. С още по-голяма гордост и неприкрито самодоволство обявяваха, че са бивши партизани или членове на бойни групи от редиците на болшевишката ни партия. 

Почетните гости усърдно се захващаха да разказват на подрастващите за славните си подвизи във фашистка – ще рече, некомунистическа България. Някои от тях бяха ограбвали мандри, магазини, работилници; други – рязали глави и части от тялото на полицаи, бирници, кметове; минирали железопътни релси; подпалвали складове, къщи, обори,  обществени сгради; разстрелвали държавни служители, лични врагове, омразни съседи…  

Удостоените с титлата Активен борец срещу фашизма и капитализма  и с безброй привилегии не се и сещаха, че се хвалят пред учениците с чисто криминални терористични действия. Тъкмо обратното – те се изживяваха като национални герои, чиито дела трябва да служат за пример на младите българи.

Това беше то – комунистическото възпитание

 Самодоволство и гордост лъхат и от всяка страница на книгата на Борис Илиев „Революционният народен съд“, (Издателство на Отечествения фронт), появила се по книжарници и библиотеки през 1988 г. в края на червения режим.

Кой всъщност е разпаленият вдъхновен от подвига си автор? 

Другарят Илиев е престарелият председател на Дванадесетия върховен състав на Народния съд, който съди членове на „Бранник“, Български национален легион“, профсъюзи и лица, несподелящи комунистическата доктрина.

Завидното самочувствие на юриста комунист се дължи на факта, че в рамките само на десет дни подготвителна работа и на един месец съдебни заседания той извършва чудо – осъжда 90 българи с тежки присъди, а други 20 – на смърт!   

„Веднага (17 март 1945 г. – б. а.) започнах работа по огромния следствен материал и по подготовката на процеса, който насрочих за 26 март 1945 г.“

…

„      Според обвинителния акт като подсъдими бяха привлечени 176 души, а за свидетели посочени 138 души.“

…

„Въпреки огромната работа на съда, да изслуша обясненията на явилите се подсъдими и да събере сведения за отсъстващите, да разпита 138 души свидетели – поради вещото и делово водене на заседанията съдът приключи окончателно на 28 април 1945 година.“

…

„От всичко 176 подсъдими са напълно оправдани 66 души, а останалите 110 подсъдими, осъдени както следва:

На смърт – 20 души,

На доживотен затвор – 6 души,

На 15 години затвор – 15 души,

На 10 години затвор – 3 души,

На 12 години затвор – 1 човек,

На 8 години затвор – 1 човек,

а останалите 64 подсъдими на различни срокове затвор от 1 до 5 години.“

Болшевишката злоба на стария мъж избухва в неудържим изблик на ярост в последното изречение на книгата му: 

„А на убийците – вечно проклятие!“ 

Не е трудно да прецениш кои в случая са убийците.

В държавните архиви на Република България се съхранява документ, поразяващ с жестокост и с кръвожадност. В историята на страната ни през двадесетия век той е един от най-позорните.

На 3 юли 1945 г. главният народен обвинител на антинародния съд другарят Георги Петров отчита пред Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти): 

„Вярно е, че смъртните присъди изглеждат сравнително малко и незадоволително, но нека да надникнем в съдържанието на тези 2873 смъртни присъди и да избегнем повърхностното обсъждане на тези данни.

И наистина, кои лица разстреляхме?

Ами това са:

–       тримата регенти, между които един княз от Сакскобургготската династия, която е донесла толкова злини на Родината и народа ни,

–       поставихме на подсъдимата скамейка духа на „О боже почиващия Цар Борис III“, за да го развенчаем като „народен цар“ и да го изтъкнем като главен виновник за страданията на нашия народ,

–       разстреляхме всички министри на три фашистки кабинета – два на Богдан Филов и този на Добри Божилов, и половината министри на кабинета на Иван Багрянов – всичко 33-ма министри, между които трима министър-председатели,

–       разстреляхме почти цялата престъпна дворцова камарила,

–       67 души народни представители от фашисткото ХХV общо народно събрание.

Но само това ли?

Не, ний разстреляхме тоже целия висши военен съвет,

целия генерален щаб – около 47 души генерали, полковници и др.

… разстреляхме целия апарат на кървавата фашистка полиция,

всички директори на полицията,

всички Областни и Околийски полицейски началници,

коменданти и Околийски управители,

всички групови полицейски началници

и цялата политическа полиция в страната, с малки изключения,

разстреляхме всички малки и големи офицери, които не можаха да се укрият на фронта,

и всички озлобени врагове по места, бандити и предатели и пр., и пр.

Имаме едно почти пълно кастриране на върховете на кървавия фашистки апарат в нашата страна.

Прочие, примерът, който даде нашият Народен съд, остава и ще остане ненадминат в международен мащаб, ще остане да блести като една скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.

Безспорно този резултат се дължи най-вече на нашата славна Партия, която пое тази акция почти изцяло в свои ръце и даде една здрава  организация на това голямо народно дело.“

Георги Попов е напълно прав – организацията на „това голямо народно дело“ е здрава и функционира отлично. „Славната Партия“ е поела в свои ръце обезглавяването на българската нация. 

Съдбата на задържаните българи, които са подбрани да застанат пред антиконституционния съд, всъщност се решава не в България, не от юристи, а 

в Москва от Йосиф Сталин

 Чрез верния му слуга Георги Димитров заповедите на съветския вожд се спускат до върхушката на комунистическата партия в София.

       Димитров е неуморим през ноември и декември 1944 година. Почти всеки ден –  обикновено на руски език, – той изпраща до ръководителите на БРП (к), до главния народен обвинител, до съставите на съдилищата указания за действията им. Героят от Лайпциг дори подготвя обвинителния акт срещу арестуваните – без оглед на  истинските им деяния.

Заповедите от Москва се изпълняват безапелационно. 

На 20 януари 1945 г. Политбюро на БРП (к) свиква съвещание с дневен ред: „Размяна на мисли по присъдите в двата процеса“. Води го Трайчо Костов – член на Политбюро и първи секретар на комунистическата партия: 

„Предлагам: За регентите  – смърт и за тримата. Дегенератството на Кирил не е смекчаващо вината обстоятелство. За съветниците – Серов и другите четирима да се осъдят на най-тежкото наказани. Става въпрос за останалите 5 души: те могат да не бъдат наказани със смърт, но трябва да бъдат тежко наказани. За първия кабинет на Филов въпросът е ясен – смърт. 

За втория кабинет Филов – също.  

За кабинета Божилов: решаващо е Постановление No 30, с което войската се натоварва с изтреблението на партизаните. Също смърт за всички, които са го подписали. 

Кабинет Багрянов – по никакъв начин оценката на Гаврилов не е правилна. Багряновската политика не е политика на два стола, той не е служил едновременно на царя и на народа. Той е служил на царя, а е заблуждавал народа. За Багрянов, Сталийски, генерал Русев, Станишев, Драганов – смърт. За Колчев и Арнаудов – до живот; за останалите – Руси Русев, Дим. Савов и Хр. Василев – по-малко. 

Кабинет Муравиев: Никой от него не може да бъде оправдан. Въпросът е как да се осъдят. Конст. Муравиев и Вергил Димов, най-тежко но не на смърт.“

…

„Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас. Обвинителните речи по първия процес да започнат в сряда-четвъртък, а по втория – от петък-събота (към 25 януари).“

Броят на смъртните присъди през следващите дни е чувствително увеличен от Московската централа. Най-ярко проличава това при депутатите – поисканите от народните обвинители 15 смъртни присъди достигат до 67!

Без бавене, следва първата обща екзекуция. 

Присъдите – без право на обжалване, на Първия и Втория върховни състави на Народния съд са обявени на 1 февруари следобед. Часове след това през нощта на 1 срещу 2 февруари телата на 110 разстреляни мъже – регенти, царски съветници, министри и народни представители, – са хвърлени едно върху друго в бомбена яма край Централните софийски гробища. 

През следващите три месеца мъченическата им смърт ще споделят близо 2700 български граждани, жертви на още 11 Върховни състави на Народния съд и на 122 съдебни процеса на т.нар. „съд-гилотина“ из страната. 

Вярно е – малка България постави световен рекорд по изпълнени смъртни присъди. 

Но що за човек трябва да си, за да се хвалиш с подобно чудовищно престъпление и да го славиш като „скъпоценна корона в историята на нашия героичен народ.“? 

Още световни рекорди – по безчовечност и по безсрамие!

Нормално е човек да се запита – защо партията на българските комунисти надмина по брой на убийствата без съд и по брой на издадените от псевдосъдилища смъртни присъди другите държави, попаднали под сталинския ботуш? 

Отговорът се крие в безсилието на Българската работническа партия (комунисти), в слабото й влияния сред народа. До 9 септември 1944 г. членовете й наброяват

 под 10 000 души,

 далеч по-малко на глава от населението отколкото в останалите европейски страни.

Ще рече, силата на нашите комунисти идва от Съветския съюз, а не от българския народ. Доказва го превратът на 9 септември 1944 година. Компартията – в рамките на Отечествения фронт, успя да завземе властта единствено благодарение на обявената на 5 септември от Съветския съюз война на България. И на последвалата над три годишна окупация на държава ни от Червената армия.  

Но какво би станало когато сталинската армия напусне страната? Кой щеше да пази „народната власт“?  

Страхът от рухването на червената диктатура е бил напълно основателен у вождовете на БРП (к.). Останали без защита от Големия брат, най-опасният им враг би бил патриотичното българско войнство. 

Затова веднага взеха мерки да го унищожат. 

В ранната есен членовете на Висшия военен съвет, на Генералния щаб на българската армия, на разузнавателните отделения и други изтъкнати военни бяха арестувани, подложени на изтезания и предадени на „народния съд“ като военнопрестъпници. 

Върховен цинизъм – като се има предвид, че войските на Царството не са се сражавали на фронтовете на Втората световна война и не са нападали чужда държава.

Четвъртият върховен състав на Народния съд заседава с кратко прекъсване от 14 февруари до 21 април. Той осъди на разстрел цвета на българската армия. Убити бяха 47 генерали, полковници, майори, подофицери, верни пазители на независимостта на отечеството си.  

„Народният съд“ и десетките последвали го политически процеси в България през 40-те и 50-те години на миналия век преследваха и постигнаха жизнено важни стратегически цели на комунистите –  да бъде унищожена съпротивата срещу тях и народът ни да потъне в мрак, безпаметност, страх, невежество.

Но случи се нещо непредвидено. В края на 1989 г. хиляди българи скандираха по площадите на родината: „45 години стигат!“

Изгряла беше нова светлина.“

Днес е последният ден, в който левът е законно платежно средство. От утре той отива в историята. И макар да съм изцяло за еврото, малко ми е мъчно за лева и стотинките, които си отиват. Поне името „стотинка“ ще бъде запазено като български превод или синоним на бездушното „евроцент“ – и правилно, защото „стотинка“ значи просто номинал една стотна от този на основната парична единица.

От „Вести„:

„Сбогом, левче! България се разделя с националната си валута – какво следва от утре?

Българският лев официално се превръща в част от нумизматичната ни история. След близо век и половина на възходи, деноминации и хиперинфлация, националният символ отстъпва място на единната европейска валута

След 144 години вярна служба българският лев се оттегля. Той не беше просто валута – той беше символ на възродената българска държавност.

Днес, 31 януари, е последният ден, в който левчето е официално разплащателно средство в България, нека си припомним защо левът беше толкова специален.

Името на нашата валута не е случайно. То произлиза от архаичната дума за „лъв“ – символът на българската мощ и борбеност.

1880 година: Само две години след Освобождението, Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на рязане на монети в Княжеството“.

Търновската конституция: Левът е заложен като национална парична единица, разделена на 100 стотинки. Изборът на „стотинка“ също е патриотичен – идва от думата „сто“.

Златното покритие: В началото левът е бил равен на френския франк. Българската валута е била толкова стабилна, че „златният лев“ е бил конвертируем в цяла Европа…

Българският лев е една от малкото валути в региона, която не се срива напълно по време на Голямата депресия през 30-те години на миналия век, благодарение на консервативната политика на БНБ…

Какво се променя на 1 февруари 2026 г.?

…Етикетите ще останат с двойни цени още известно време, за да се избягнат спекулации и да свикнем с новия мащаб на парите…

Ако все още имате „бурканбанк“ или забравени левове в якетата:

Пощенските клонове… ще обменят левове в първите 6 месеца след приемането на еврото.

БНБ е вечна: Българската народна банка ще обменя левове за евро завинаги. Дори след 20 години да намерите 20 лева под стария матрак, БНБ ще ви ги смени…

Емоционалната стойност

Левът беше с нас в добро и зло. Той понесе хиперинфлацията през 1997 г., когато станахме милионери за една нощ, но хлябът струваше хиляди. Той премина през деноминацията през 1999 г., когато трите нули изчезнаха. На банкнотите му видяхме лицата на Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Петър Берон и Стефан Стамболов – хората, които изградиха България.

С преминаването към еврото България не губи историята си, а се присъединява към единен икономически съюз. Но в сърцето на всеки българин винаги ще има място за „левчето“.„

***

Нашите левове от времето на демокрацията бяха красиви. За това ги похвали дори представителят на МВФ за България по време на хиперинфлацията, когато нищо друго хубаво не можеше да се каже това. Знаете ли чия е заслугата банкнотите ни да изглеждат добре? Копирам от бТВ:

„Той нарисува българския лев: Говори създателят на всички хартиени банкноти проф. Кирил Гогов

Стоян Георгиев, 22.06.2025 г.

Неговите произведения се разпространяват в 611 милиона 61 хиляди и 221 копия. Нито един художник в България не продава повече картини. Никой дори не е близо. Защото той е нарисувал българския лев. А неговите картини са в джоба на всеки българин.

Проф. Кирил Гогов е автор на дизайна на всички актуални банкноти от 5 до 100 лева…

Няма причина друг да има повече носталгия по лева от проф. Кирил Гогов. Но точно той вярва, че България трябва да върви напред и да приеме еврото.

Авторът на дизайна на лева ни споделя, че според него националната идентичност няма парично изражение.

Проф. Кирил Гогов: Другото е по-важно.

Кое е важно?

Проф. Кирил Гогов: Духовното е за нас най-важно. Това, което е духът, при него няма такава мярка. Друга е мярката. Но да бъдеш част от третото хилядолетие, и да не виждаш по-далече до края на третото хилядолетие, все пак си е недостатък, според мен.

Дали на него ще му липсват левовете му?

„Има някои неща, които… остават в територията на творческия процес. И крайният резултат не е нещо, което е съществено. Той свършва там, където всъщност ти си предал добре задачата… За нас енергията е запечатка на процеса, на създаването. И това си остава“, обясни той.

Проф. Кирил Гогов е автор на днешните левове, вързани към еврото, но и на всички хартиени пари, когато левът беше независим, а България имаше истински паричен суверенитет, завършил финансовата катастрофа от 96-та. Тогава стойността на лева се доближи до цената на хартията, върху която е отпечатан и всички българи станаха милионери.

„Там са банкнотите от 1000 лева с Левски до 50 хиляди с Кирил и Методи. Това беше конкурсът, който ме въведе в изпълнението на продължението с деноминацията.  Преди деноминацията с нулите, в които бяха. Това е конкурсът, който спечелихме и тогава бяха банкнотите 1000, 2000, 5000, 10 000, 20 000 след това имаше и 50 000 беше последната възможност да се подържат нулите в инфлацията“, заяви проф. Гогов.

Когато през 1997 г. левът катастрофира, България се отказва от паричния си суверенитет. А при деноминацията и връзването на нашата валута към германската марка проф. Гогов създава банкнотите, които ползваме и до днес. Тогава от стария обезценен лев са изтрити три нули.

Любимата му историческа личност е Стефан Стамболов, изобразен на банкнотата от 20 лева, базирана на банкнота от 20 000 от преди валутния борд. Показва ни оригиналната чернова на банкнотата.

Автентичният текст, написан от Стамболов върху 20-левката, е избран от проф. Гогов след мащабно проучване на ръкописи от Стамболов в държавния архив и държавната библиотека.

Проф. Кирил Гогов не обича суетата и публичността. Живее в планината Осогово в махала с 1 постоянен жител, въпреки че ни посреща в апартамента си в центъра на София, в сграда, построена през 20-те години на миналия век.

И ако никога не сте чували за махала Плео на село Богослов, Кюстендилско, то тук са се случвали много по-важни неща, отколкото може човек да очаква. В тази планинска махала проф. Гогов създава част от дизайна на някои от банкнотите на българския лев, въпреки че повечето рисува в ателието си в София. А дъбовете и жълъдите, така типични за Осогово, са и част от герба ни.

„Дъбът е от символите, които са свързани със семантичното съдържание България. Да бъдат основно, дълговечно, дълголетно, здраво и плодотворно“, каза Гогов.

Връзката на лева с германската марка е дори по-дълбока от самата стойност на днешните ни пари, които са номинал именно на марката и пазят курса ѝ вече 26 години откакто тя не съществува.

Проф. Гогов преминава консултации с най-добрия германски гравьор по създаване на банкноти, преди да нарисува българския лев. Германските носталгици трябва да са дори по-нещастни от българските пред перспективата левът да изчезне, защото с изчезването на българските пари окончателно изчезва германската марка.

Създателите на банкноти не са в светлините на прожекторите. От техните произведения най-много се интересуват фалшификаторите на пари.

Само един човек има чертежите на всички банкноти още преди да ги има банката и много преди да ги имат всички кандидати, които опитват да фалшифицират парите. Затова нашият събеседник ни предупреждава, че по-голямата част от историята и детайлите за създаването на парите остават тайна. А всички клишета и заготовки на парите той е длъжен да предаде на БНБ.“

***

БНБ трябва да направи на сайта си постоянна изложба на българските левове и стотинки от цялата им история – близо век и половина. Засега виждам там само активните в момента левове, и то обезобразени от червени надписи „Образец“. Добре, че са нумизматите (този, този и този сайт).

500 лева, 1938 г.:

500 лева, 1943 г.:

50 лева, 1951 г. Георги Димитров беше постоянно присъствие на повечето ни соц-банкноти. Цитираше се монолог на гражданин на опашка с банкнота в ръка: „Е те го Гьорето, он ни оправи! Оти све се беме объркаали. Имот сбирааме, пари трупааме, куки градииме. А он доде и ни рече: „Имот ви не требе, куки ке ви построим, парите ке си арчите.“ Пауза, после продължава: „Ама има и друго. Ке слушате каквото ви кажем, ке живеете дето ви пратим, ке арчите колкото ви дадем.“

Един лев, 1974 г.:

Два лева от същата епоха. Харесвах тази гроздоберачка:

20 лева, 1991 г.: Десислава, севастократорица и ктиторица.

50 лева, 1992 г.: Христо Г. Данов.

100 лв., 1991 г.: Захари Зограф. Тази банкнота, наричана просто „зографка“, се споменава в пародия на „Червените ескадрони“ от онова време, не помня автора:

„Червените ветрогони

В късно утро, разтреперан от мерак за далавера, мислех как ли да намеря две зографки с набег смел.

Може и да знам сто вица, но за тях не дават пица, даже да се казвам Ицо и да имам парабел.

Трябва ми пара без бел, но сред морето безпределно от другарчета безделни трудно е да се провра.

Преживял куп тежки зими, вече мен комай мързи ме да залагам труд и име в непонятната игра.

Мислено се взирах сънно в бездната почти бездънна, ала телефонът звънна и подскочих окрилен.

Той писукаше, пращеше, а отсреща ми крещеше моят стар познайник Пешо, който днес е бизнесмен.

„Я се постегни бе, мършо! Искам нещо да ми свършиш“ – рече този непрекършен бивш партиен секретар.

Аз упрекнах го за тона. „Няма да се церемоня! Ще прегрее мобифонът! Работата е пожар!“…

Ах, летете, ветрогони! Имате си мобифони и за хиляди галфони сте велики и добри.

Не оставихте не замък, ами камък върху камък, ала даже и сред пламък пак ще имате пари.

Свил завесата желязна, вън светът не забелязва димната завеса мазна, зад която тътне грак,

и комай се заблуждава, като ужким се надява врявата да означава нещо като „нивга пак“.“

Мобифонът е древен аналогов мобилен телефон, емблема на мутрите от първите години след 10-ти ноември.

200 лева, 1992 г.: Иван Вазов.

500 лева, 1993 г.: Добри Христов.

1000 лв., 1994 г.: Васил Левски.

2000 лв., 1994 г.: Кольо Фичето.

5000 лв., 1997 г.: Захари Стоянов.

10 000 лв., 1997 г.: Владимир Димитров – Майстора.

И най-накрая – банкнотите, с които се разделяме сега.

1 лев, св. Иван Рилски (всъщност от доста отдавна този номинал е само монета):

2 лева, Паисий Хилендарски – също отдавна не съм виждала тази банкнота.

5 лв., Иван Милев:

10 лв. – Петър Берон.

20 лв. – Стефан Стамболов.

50 лв. – Пенчо Славейков.

100 лв. – Алеко Константинов.

От БНР, 16 януари:

„Отровени лешояди: Разследването на такива престъпления е затруднено

Снимка: Зелени балкани

7 лешояда, 6 от които от редкия и застрашен вид черен лешояд, бяха отровени в района на Котел през последните няколко дни.

Това е вторият случай на използване на отрови в този район, разказа пред БНР Емилиян Стойнов от екипа на Фонда за дивата флора и фауна – организацията, която близо 30 години работи за завръщане на черния лешояд в България.

Природозащитници пуснаха петиция с настояване за законови промени, които да направят по-лесно установяването на авторите на такива престъпления.

Игор, Ресни, Енева, Мусала – това са имената на част от мъртвите птици. Всяка от тях, освен име, има и своята история и своя дълъг път към българските планини, разказа Емилиян Стойнов.

„Каква отрова точно е използвана и колко още птици са измрели – това още не ни е известно, само може да предполагаме, че бройката е по-голяма„, посочи той и напомни, че и миналата година е имало подобен случай в Благоевградско. Според него това не се прави нарочно към птиците:

„Те се опитват да тровят дали скитащи кучета, дали чакали, дали вълци, с които имат проблеми със селскостопанските им животни. Това е голям проблем и го разбираме, обаче не е това начинът„.

Стойнов подчерта, че в България има разрешение за отстрел на хищниците. По думите му това е законният начин да се решава проблемът. „Използването на отрови е тотално неприемливо„, категоричен бе той.

Защо досега няма наказан извършител на такова престъпление, обясни адв. Емилия Тончева – юрист и еколог, бивш зам.-министър на околната среда. По думите ѝ разследването на тези престъпления е доста затруднено.

Още през 2023 г. в Народното събрание бяха внесени промени в Наказателния кодекс, които да направят разкриването на извършителите по-лесно, припомни адв. Тончева. Според нея в някаква степен има неглижиране и подценяване на необходимостта тези изменения да се случат. От друга страна, по думите ѝ, има заинтересовани страни, които биха искали бракониерството и посегателствата срещу диви видове да бъдат трудно разкриваеми.

Всеки гражданин може да сложи подписа си под петицията в защита на дивите птици, която вече е публикувана. Адв. Тончева е категорична, че тези престъпления няма да спрат, докато няма ефективно разследване.

Петицията можете да намерите тук: https://www.peticiq.com/509820.“

***

Още от ТрафикНюз:

„Зелени Балкани за отровените лешояди: Това е убийство, виновникът трябва да бъде съден!

Хиляди коментари и десетки споделяния предизвика шокиращата новина за изтровените лешояди край Котел. 6 черни лешояда – картали и един белоглав лешояд бяха открити мъртви, след като са яли от месо с отрова от примамки. На същото място, преди 4 години, в същото землище са отровени други 4 лешояда. Хората от екипа, който се е грижил за птиците, са съсипани. Съпричастност изразяват и десетки любители на природата, които настояват човекът, отровил красивите и редки птици, да бъде разкрит и изправен пред съда, където да получи строго наказание.

Според местни хора отровителят е животновъд от района, който освен това е и ветеринарен лекар. 

Черният лешояд е напълно изчезнал като гнездящ вид в България, а възстановяването му започна след 2018 г. Първото успешно гнездене е регистрирано през 2021 г. край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици, като в района на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.

Ето какво написаха от „Зелени Балкани“ в страницата на сдружението в социалните мрежи: 

Екипът ни е съкрушен. Още два картала, открити отровени вчера! Симона и Светлин!

Светлин – млада птица, отгледана с безкрайни грижи, търпение и любов от екипа на зоопарка в Острава, Чехия. Донесен лично от тях в България, пуснат на свобода като символ на надеждата, че небето ни може отново да бъде дом за тези величествени птици.

Симона – млада женска птица от колонията в Дадя, Гърция. Когато Светлин, още млад и неукрепнал, започна самостоятелния си живот в дивата природа, той направи кратко скитане до Гърция… и се върна оттам не сам. Върна се с булка.

Двамата се установиха в района на Котел. Постоянно заедно – ухажване, близост, нежност, първи прояви на брачно поведение. Те бяха една от най-големите ни надежди за този размножителен сезон. Надявахме се да загнездят, да създадат поколение, да дадат нов живот на вида за първи път.

Първо открихме Симона. Сърцата ни се свиха – защото знаехме, че загубата ѝ означава и край на мечтата. Мъжкият картал рядко заменя своята избраница.

Малко по-късно намерихме и него… Мъртъв… Под общото им гнездо.

…На снимките и видеата по-долу може да видите радостта на екипа на зоопарка в Острава, който през 2025 г. лично донесе още една млада птица – за освобождаване през 2026, отгледан с много любов и дарен на България, за да подпомогнат завръщането на най-величествените обитатели на нашето небе.

Клиповете са на нашите доброволци Корнел и Джени Которогея от Румъния, които почти ежедневно наблюдават карталите и са приели връщането им в България за лична кауза.

Радвахме се на младите влюбени птици и очаквахме с нетърпение първите им рожби. Днес нашата радост е заменена от огромно огорчение. Нашето – и на десетки хора, които участваха в отглеждането, наблюдението и подкрепата на тези птици на свобода. Всеки ден следени, пазени, обгрижвани – макар и от разстояние. Всеки ден носещи надежда.

Днес Симона и Светлин вече не са бъдеще. Те са само една тъжна, разтърсваща история….Поредното напомняне за жестоката и несправедлива борба между доброто и злото.

Д-р Руско Петров: 

Това не е инцидент.

Това е убийство!

На 10 януари 2026 г. предавателите замлъкнаха.

На 11 януари, рано в ледената утрин, намерихме телата.

Игор. Ресни. Енева. Мусала.

Нашите черни лешояди и един белоглав лешояд.

Убити съзнателно.

Безмилостно отровени. Стоящи като статуи – замръзнали, обледени и посърнали със сняг.

Това не е „случай“.

Това не е „традиция“.

Това не е „начин за справяне с хищници“.

Това е престъпление. Грубо. Умишлено. Повтарящо се.

Същото място!!!!!

Същият сценарий като през 2022 г.

Тогава отровиха други четири картала.

Един от тях беше първото малко, излюпено в България!

Охранявахме гнездото му заедно със студенти, а няколко месеца по-късно му правихме аутопсия.

Точно на него – на първото излюпено малко в България.

Никой „не си плати“.

И ето резултата днес.

Игор и Енева бяха двойка. Чакахме малко лешоядче от тях.

Енева – едно от малките карталчета, излюпени в България след 50 години изчезване на вида.

30 години труд на десетки колеги от НПО сектора – унищожени за часове от един страхлив човек с отрова.

Тези птици не бяха „чужди“.

Дарени от Испания и Германия, с доверие към България.

Маркирани. Следени. Пазени.

И накрая – натъпкахме ги, заснежени и замръзнали, в черни чували.

Да, точно така – вместо да се реят в небесата, ние ги прибрахме в чували!…

Когато докараш животно в черен чувал, всичко, което си градил с години, умира заедно с него…“

Печална новина от Червен бряг: анестезиологът Цветан Костадинов (58 г.), бивш кмет на града, е загинал на пътя, пометен от ремарке на камион, навлязло в неговото платно.

Смъртоносната катастрофа с д-р Костадинов е станала на същата „отсечка на смъртта“ между Горни Дъбник и Телиш, където преди година 12-годишната Сияна Попова загуби живота си.

Покрай нейната гибел нашите безхаберни и бездушни чиновници се раздвижиха, но не за добро. От „БгДнес“ от 19-ти януари:

„Съдят бащата на Сияна за клевета

Николай Попов, бащата на Сияна, публикува емоционално съобщение в социалните мрежи, в което разкрива, че от днес е подсъдим по дело за клевета. Делото е заведено от инж. Иванка Гърбенова, която беше уволнена след трагичната смърт на Сияна и която според протоколите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството носи отговорност за некачествените ремонти на път І-3, където загина детето.

Попов посочва хронологията на процеса:

Делото е образувано на 30 декември 2025 г.

В първия работен ден на 2026 г. е разпределено на съдия от Районния съд в Плевен.

След това съдията го изпраща на Върховния касационен съд за определяне на подсъдност.

ВКС незабавно връща делото, като определя Районния съд в Плевен за компетентен.

„Всичко това се случва за около десет работни дни“, пише Попов. За сравнение той посочва, че други подобни дела вървят много по-бавно: делото „Божидара“ повече от 7 години, делото „Филип“ – трета година, делото за Сияна – скоро навършва една година.

Попов определя този случай като модел на „прогнила съдебна система“…, в която „убиват детето ти и ти ставаш подсъдим на хората, които носят пряка отговорност“.“

Цяла България е потресена от самоубийството на 18-годишния абитуриент Билгин Алишев след дългогодишен безмилостен тормоз от учителка, явно поставила си за цел да го съсипе.

„Свободна Европа„:

„„Чуйте децата, преди да е късно“. Какво се знае за самоубийството на 18-годишен в Нова Махала

Дамяна Велева

18-годишно момче е намерено мъртво, полицията разследва самоубийство. Ученици на момчето казват, че то е било жертва на дългогодишен тормоз от страна на своя учителка. Тя обаче отрича, а институциите твърдят, че сигнали и индикации за проблем не е имало.

На 22 януари 18-годишно момче беше намерено мъртво в село Нова Махала, Община Батак. Полицията разследва случая като самоубийство.

Случилото се предизвика напрежение сред местните хора, като в понеделник ученици от училището на починалия Билгин Алишев излязоха по коридорите му в знак на протест.

Те обвиняват една от учителките на Билгин в тормоз и психически натиск над момчето. Те скандираха „Оставка“ в коридорите на учебното заведение и носеха плакати, на които пишеше „Тормозът не е дисциплина“, „Чуйте децата, преди да е късно“, „Билгин имаше мечти“ и „Не го чухте навреме“.

В различни видеа и постове в социалните мрежи съученици на 18-годишното момче съобщиха, че също са ставали обект на тормоз от същата преподавателка – учителката по английски език Елихан Хаджийска. Тя отхвърля обвиненията…

18-годишният Билгин Алишев се е самоубил на 22 януари. Той е бил ученик в 12 клас в СУ „Кирил и Методий“ в село Нова Махала, близо до Батак. Предстояло му е да завърши училище тази пролет. Живеел е заедно с майка си, която е разведена.

Тялото на Билгин е открито на 22 януари от негова приятелка Зениха Дост и дядо ѝ. По думите на момичето те са отишли да го търсят, след като Билгин е изпратил последна снимка и послание за сбогуване на друга тяхна приятелка.

Според разказа на момичето това се е случило само часове след като преподавателката по английски Хаджийска е извикала него, други ученици и учители на комисия, на която да бъде обсъдено поведението му. По думите на самата Хаджийска това е станало след бурна и непремерена реакция на Билгин, след като тя му е написала ниска оценка.

По думите на ученици обаче по време на т.нар. комисия момчето не е имало възможност да се изкаже, въпреки че се е опитало да съобщи за тормоза от страна на Хаджийска и мислите си за самоубийство.

Вместо това според съучениците му той е бил обиждан и заплашван, че няма да бъде допуснат до матури.

Във видео от понеделник един от учителите в училището – г-н Исаев потвърждава, че „така и не можа да се изкаже това дете“ и описва разговора като „разправия“ и „скандал“, а Билгин като „бесен“.

Исаев твърди, че веднага след това се е обадил на вуйчото на момчето и му е казал, че има „сериозен проблем“ между него и учителката по английски. След това Исаев се е обадил на самия Билгин и се е опитал да го успокои.

По думите на учителя около половин час след това вуйчото на момчето се е обадил на Исаев и му е казал, че то се е самоубило.

Няколко от съучениците на Билгин казаха, че тормозът от страна на преподавателката му Хаджийска е бил системен и дългогодишен. Те описват случвалото се като обиди и подигравки, например за това, че Билгин оправя веждите си.

По думите на учениците е имало поне един друг случай, в който момчето е говорило за самоубийство. Твърдят и че се е самонаранявал.

Те казват, че тормоз е имало и срещу други от тях. Заради това преди около два месеца те са се оплакали на директора, но последствия не е имало.

Въпроси повдигат и твърденията на една от приятелките на Билгин, че на следващия ден сестра ѝ, която е едва в 4 клас, е била разпитвана от съпруга на Хаджийска – Ахмед Хаджийски, който също е преподавател в училището, за самоубийството на Билгин.

Ахмед Хаджийски е бивш кмет на селото от ДПС.

Свободна Европа потърси двамата за коментар, но до публикуването на текста не получи отговори.

Пред бТВ Елихан Хаджийска отрече да е тормозила Билгин. Към момента тя не е отстранена от работа, но каза, че е готова да напусне сама.

„Още не съм се съвзела, но съм готова да си подам оставката само заради това, че толкова лъжи се изръсиха по мой адрес. Много ми е жал за младия живот, много“, каза Хаджийска…“

***

Още от „Марица„:

„18-годишният Билгин си сложил въжето след заплаха да не го допуснат до матура

Учителката Елихан Хаджийска го нахокала пред свикана от нея комисия

Таня Кабурова

…Пред училището, където е учил Билгин, срещаме Айше Мустафа. Жената видимо е разстроена от трагичния инцидент: „Моят внук учеше с Билгин в един клас. Всичко се знае. Тук е намесен тормоз от учителката. То не е отсега. Всички ученици са тормозени от нея. Не само тези в 12 клас, но и от другите класове“, категорична е Айше. За тормоз от страна на учителката Елихан Хаджийска потвърждава и Селиха Гюнюм: „Да, истина е. Всичко, което казват учениците, е така. Билгин не беше отпаднало и меланхолично дете. Беше кротък, добър.

„По-добре да я махнат тази учителка, защото учител ще се намери, но детето няма да се върне“, смята Селиха. И със страх в очите прошепва, че „над виновната учителка е разпънат чадър, тъй като мъжът ѝ Ахмед Хаджийски е партиец на ДПС и бивш кмет на Нова махала“. 

Почернената майка Ифет Триградлиева сподели, че вече е изтощена и няма сили да изрича на глас причините, накарали единственото ѝ дете да посегне на живота си. Но причините витаят навсякъде в баташкото село. Личи си от хората, които ходят с наведени глави и погледи, забити в земята, и не смеят дори да се поздравят – от страх да не чуят нещо, което не искат. 

Всички съжаляват за Билгин, който бил сред най-добрите ученици в 12 клас в СУ „Кирил и Методий“ и се е готвел за абитуриентски бал напролет. Живеел е заедно с майка си, която е разведена. 

Според негови близки и приятели конфликтът му с учителката Елихан Хаджийска започва още през 2021 г., когато тя се намесва в свада между него и друго момче от класа, на който тя е класен ръководител. След този случай  тя започнала да отправя по адрес на Билгин хапливи коментари…

Алишев многократно се е оплаквал от отношението към него от страна на учителката. През 2024 г. Билгин дори споделя за тормоза по време на открит урок по гражданско образование с експерти от МОН. Реакция обаче няма, момчето дори е обвинено, че уронва престижа на училището.

Според познати на семейството тийнейджърът е правил по-рано два опита за самоубийство. Преди две години се опитал да се хвърли от прозореца на 4-ия етаж на училището, но съучениците му го спрели. 

След това е опитал да пререже вените си, отново неуспешно

Третият опит на 22 януари обаче се оказал фатален. Той си е окачил въжето и е намерен бездиханен в плевнята в дома си.

Тялото на момчето е открито на 22 януари от Зелиха Дост и дядо ѝ По думите на момичето, те са отишли да го търсят, след като Билгин е изпратил последна снимка и послание за сбогуване на друга тяхна приятелка.

Според разказа на момичето това се е случило само часове след като преподавателката по английски Хаджийска е извикала него, други ученици и учители на „комисия“, на която да бъде обсъдено поведението му. По думите на самата учителка, това е станало след бурна и непремерена реакция на Билгин заради ниска оценка.

По време на самата комисия обаче младежът така и не получил възможност да се изкаже и да се защити, разказват негови съученици. Вместо това той е бил обиждан и заплашван, че няма да бъде допуснат до матури, твърдят връстниците му. 

Тази версия се потвърждава и от друг от преподавателите на Билгин – Осман Исаев. По думите му, момчето постоянно било прекъсвано от Хаджийска, която заявявала, че не иска да слуша „неговите лъжи“. Това провокирало и гневна реакция от страна на ученика.

Именно Исаев е последният човек, говорил с Билгин, преди той да отнеме живота си, като преподавателят се опитал да го успокои след комисията. Според него момчето е отговаряло спокойно. Малко по-късно обаче той получил обаждане, че ученикът му е намерен мъртъв…

Позицията на Районното управление по образованието (РУО) в Пазарджик е, че не е имало информация за евентуалния тормоз срещу ученика. Депутатът от ПП-ДБ Стела Николова призова на страницата си във Facebook МОН да направи независима проверка по случая, тъй като „не може да се разчита на обективност от местното РУО“. По думите ѝ, спрямо местната общност имало отправени заплахи и бил оказван натиск да не се разгласява случаят. „Плашили родители и ученици години наред, че ако се оплачат, може да закрият училището или родител може да загуби работата си“, пише тя…

Кой носи отговорност, когато едно дете се бори само срещу система, която трябва да го защитава?“

***

И един детайл от „24 часа“ – думи на майката на Билгин пред велинградския журналист Йордан Мицикулев:

„Моят син знаеше перфектно английски. Можеше да говори свободно. Без да се притеснява, без нищо. На нея явно това й е пречело, защото знае повече от нея.“

***

Ние, възрастните, не трябва да допускаме училищата на децата ни да стават ловни резервати на злобни твари, за които главната радост в живота е да тормозят и съсипват беззащитните ученици.

Днес, 27-ми януари, е Международен възпоменателен ден за Холокоста. Ще го отбележа с материали (всичките от „Фактор“) за жертвите на най-голямото клане на евреи в днешно време – това на 7-ми октомври 2023 г., осъществено от палестински терористи под ръководството на „Хамас“.

***

„Нетаняху: Хамас нарушиха жестоко споразумението – не върнаха тялото на Шири Бибас

Снежана Бесарабова, 21 февруари 2025

Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху обвини Хамас, че е извършил „жестоко и зло“ нарушение на споразумението за прекратяване на огъня в Газа, като не е върнал тялото на заложничката Шири Бибас, предаде АФП.

„Ще действаме решително, за да върнем Шири у дома, заедно с всички наши пленници – живи и загинали – и ще гарантираме, че Хамас ще плати пълната цена за това жестоко и зло нарушение на споразумението“, заяви Нетаняху. 

Вчера Хамас предадоха четири ковчега, в които трябваше да са загиналите заложници Шири Бибас, двамата ѝ малки синове Кфир и Ариел и затворника Одед Лифшиц.“

Кфир е бил на 9 месеца, а Ариел – на 4 години. Ковчегът, предаден от „Хамас“ уж с тялото на Шири, е съдържал останки на неизвестно лице. След като са разобличени, палестинците връщат трупа на Шири.

***

„Израел: Четвъртото тяло, което Хамас ни предаде, не е на заложник

Снежана Бесарабова, 15 октомври 2025

Израел обяви, че четвъртото тяло, предадено предната вечер от „Хамас“, не е на заложник от Газа 

„След приключване на изследванията, проведени от Националния институт по съдебна медицина“, се оказва, че „четвъртото тяло, предадено на Израел от „Хамас“, не съответства на нито един от заложниците“, се казва в съобщение на армията, цитирано от АФП.

Съгласно споразумението за размяна, подписано от Израел и „Хамас“ в рамките на примирието, спонсорирано от американския президент Доналд Тръмп, терористичната организация се ангажира да върне всички заложници, които все още се намират в Газа.“

***

„„Хамас“ инсценира фалшиво откриване на тяло на заложник, мами с останките на друг

Димитър Иванов, 28 октомври 2025

Терористите от „Хамас“ са инсценирали издирване на останки на заложник в Газа — едно от общо 28 тела, които групировката се беше съгласила да предаде в рамките на споразумението за прекратяване на огъня.

„Вчера (27 октомври) въоръжени мъже от „Хамас“ бяха заснети, да изнасят човешки останки от сграда и да ги заравят наблизо“, се казва в изявление на израелската армия, цитирано от БГНЕС. 

Към изявлението е приложено видео, заснето с дрон.

На кадрите се виждат трима души, които излизат от разрушена сграда в Газа, носейки обект, изглеждащ като тяло, увито в бял чаршаф. Малко след това тримата заравят предполагаемото тяло, а след секунди булдозер, паркиран наблизо, отново го изравя.

„Терористичната организация „Хамас“ повика представители на Червения кръст и инсценира фалшиво откриване на тяло на починал заложник“, посочват израелските военни.

По-рано беше съобщено, че на 27 октомври от „Хамас“ са предали тленни останки, обявени като „шестнадесетото от общо 28 тела на заложници“, които групировката се беше съгласила да върне съгласно примирието, влязло в сила на 10 октомври.

Израелската съдебно-медицинска експертиза обаче е установила, че всъщност са предадени само частични останки от заложник, чието тяло вече е било върнато в Израел преди около две години.

По същество това е нарушаване на споразумението за прекратяване на огъня.  

Днес израелският премиер Бенямин Нетаняху разпореди нанасянето на удари в Газа заради обстрел от страна на „Хамас“ срещу израелските сили в южната част на анклава.  

Терористите от своя страна обявиха, че отлагат предаването на още едно тяло поради „нарушенията на окупатора“.“

***

„Израел: Сред върнатите от Хамас тела е и това на заложник с българско гражданство

Снежана Бесарабова, 31 октомври 2025

Израел снощи съобщи, че е идентифицирал телата на заложниците Сахар Барух и Амирам Купер, които бяха предадени от „Хамас“ вчера на Червения кръст в Газа, който на свой ред ги предаде на израелските сили, съобщава Франс прес

„След процеса по идентификация, проведен в Националния институт по съдебна медицина“, израелската армия информира „семействата на починалите заложници Амирам Купер и Сахар Барух, че те са върнати в Израел“, се казва в изявление на канцеларията на израелския премиер.

Сахар Барух бе отвлечен от кибуца Беери на 7 октомври 2023 г. и отведен в Газа, където беше убит по време на провалила се спасителна операция на израелската армия през декември на същата година, съобщава Българската телеграфна агенция. Тогава той е на 25 години.

Амирам Купер беше на 84 години към момента на отвличането му на 7 октомври 2023 г. Той беше похитен заедно със съпругата си Нурит от къщата им в кибуца Нир Оз. През юни 2024 г. Израел съобщи, че той е починал, докато е бил в плен.

Досега „Хамас“ е върнал на Израел 17 тела на заложници от общо 28.

Форумът на семействата на заложниците и на изчезналите при нападението от 7 октомври 2023 г. изрази подкрепа за семействата на Барух и на Купер.

В изявление на българското министерство на външните работи от 9 октомври 2025 г., цитирано от БТА, се казваше, че България приветства споразумението за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“, което може да бъде първата стъпка към траен мир и сигурност в региона.  В текста тогава се припомняше, че двама от заложниците – Матан Ангрест и Сахар Барух, са български граждани.

Матан Ангрест беше освободен при влизането в сила на споразумението за прекратяване на огъня заедно с останалите живи заложници.“

***

„Нетаняху: Върнахме ги всички, до последния заложник от Газа

Светослав Пинтев, 26 януари 2026

Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че страната е успяла да върне „всички, до последния“, след като беше идентифицирано тялото на последния израелски заложник в Ивицата Газа – Ран Гвили.

„Това е изключително постижение за държавата Израел. Обещахме – и аз обещах – да върнем всички. Върнахме ги всички, до последния заложник“, каза Нетаняху малко след като израелската армия съобщи, че е идентифицирала останките на Гвили – полицай, убит по време на безпрецедентното нападение на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

„Това е огромно постижение за Израелските сили за отбрана, за държавата Израел и за израелските граждани“, добави премиерът. | БГНЕС“

Димитър Попов, „Фактор„:

„Радев катапултира без парашут, чака го твърдо приземяване

Радев и неговата мръсна игра със страховете и патологиите на българите накрая намериха своя естествен край на калния терен на политиката. Вече като политик Радев си е осигурил олигархичния кръг от мутренски бизнесмени и подсъдими мошеници, които ще създават и финансират неговата бъдеща партия. Подсигурил си е онези ценни и дълбоко маскирани съветници в Кремъл, които създадоха неговия политически образ с много шпиони и много пари и сега ще очакват той, вече като партиен лидер или бъдещ премиер, да направи 

реални стъпки за напускане на ЕС и НАТО

Подсигурил си е партийния слугинаж от кариеристи и маргинали, които се юрват към всяка нова партия с надеждата за някое евро и държавна служба. Съюзил се е със съмнителни партии-секти, готови да плюят на европейското си лице само и само да се доберат до власт, дори през руски проект като Радев.

В завладяното и обезчестено президентство е оставил своята дясна ръка Йотова, която ще обслужва мераците му да заграби цялата власт в страната по един или по друг начин, поставяйки под въпрос върховенството на парламента с призиви за 

преосноваване на държавата 

На пръв поглед Радев се е подсигурил отвсякъде. И все пак напускането на президентството е фаталната грешка и той много скоро ще усети това на гърба си. Да се хвърлиш в неизвестното, като се довериш на платени хора, които казват, че това ще предизвика изборна вълна, е голяма глупост. То е като да скочиш от самолета с пътна раница, вярвайки, че имаш на гърба си парашут.

Доста ласкатели го лъгаха, че ще спечели настоящите избори сам, както го направи царят, и той изглежда е повярвал, че вече носи царска корона. Обаче ласкателите лъжат – короната е от тръни!

Откъде ще му дойде на Радев бедата?

Първо от очакванията да бъде първа партия на изборите и да ги спечели с голяма разлика. Вярно е, че социолозите откриха 40% негласуващи, които търсят нов спасител. Тези хора обаче смятат всички политици за маскари, а Радев е достатъчно окалян в българската политика, за да бъде припознат като принц на бял кон. Неговият висок рейтинг също е под въпрос – не е ясно дали е личен или се дължи на институцията президент. Това разграничение се прави от социолозите и винаги е показвало, че разликата е в пъти. 

Освен това Радев е проруски и евроскептичен политик, а този тип избиратели са в рамките на 20% и в момента са разпределени между други партии. Не е сигурно, че ще се преориентират към него, макар той да направи такива заявки с борбата срещу еврозоната, с призиви за преосноваване на държавата и за измитане на политическия елит. В същото време на десния електорат той говори обратното – обещава съдебна реформа и проевропейска политика, за която бил работил със служебните си правителства. Разбира се, общият лозунг „Борба с мафията“ може да му спечели част от избирателите на ППДБ и Възраждане, на МЕЧ, Величие, БСП, а може би и на ИТН, но това няма да доведе до изборна вълна в никой случай. Нагласите на българите са апатични и няма да се променят за два месеца, освен ако в страната има катаклизъм с апокалиптични размери. 

Трудно ми е да допусна също, че Радев ще победи ГЕРБ и ще направи редовно правителство. По-скоро ще получи резултат по-малък или колкото на Борисов, а после ще му трябва коалиция с Възраждане и ППДБ. В момента такава 

коалиция е вече уговорена, 

но дълбоко не вярвам, че той ще съчетае противоположни геополитически ориентации в едно правителство – това е невъзможно за зависим от Москва човек като него. След изборите е по-вероятно да има блокаж и нови избори, което за Радев ще е вече пързалка надолу по склона, и то без надеждни спирачки. 

Освен това битката на терена срещу Пеевски и Борисов ще е на живот и смърт, а двамата ще я водят с всички средства, които притежават. През изминалата година Борисов овладя репресивния държавен апарат почти изцяло и сега може да притиска политика Радев от най-неочаквани за него посоки. В президентството Радев беше защитен от разследвания, в политиката обаче такава защита няма, а той натрупа доста провинения – нарушенията на Конституцията, руските шпиони в президентството, Боташ…Към него тепърва ще има много въпроси, на които досега не е давал никакъв отговор, а ще трябва, когато ги задават следователи и прокурори.

Вярно е, че сега Борисов изглежда объркан и очевидно нямаше подготвена предварително стратегия за напускането на Радев. Същото стана и когато протестите през миналата година се разраснаха. Борисов прави доста грешки напоследък – седи на много столове, договаря се с всички и размива ГЕРБ идеологически и геополитически, като позволява на противниците си да представят партията му само като корупционна и отживяла времето си. Определено му липсва ПР стратегия, а мощният пропаганден апарат на ППДБ и на Радев го съсипва с изненадващи ходове. Но… Борисов не може да бъде отписан, особено със съюзник като Пеевски. Той има огромен опит и за разлика от Радев отлично познава дебрите на българския обществен и държавен живот, както и на международната политика. Той тепърва ще изважда козовете, които има, а това със сигурност ще е голям проблем за Радев, за неговата партия и съюзниците му. Това е битка за оцеляване, дори физическо, а в битките за оцеляване Борисов няма равен на себе си.

Освен това лидерските партии имат и лица около лидера, а те понякога са по-важни за избирателите, отколкото партийната програма. Радев тепърва ще усети какъв материал са партийните кадри в България, как лесно предават боса и как лесно лъжат и мамят в личен интерес. Такива хора обикновено нахлуват в новите партии на талази и бързо съсипват лидери, които не могат да им уловят схемите и номерата.

Истината е, че Радев ще се провали още на предстоящите избори. Всички условия за това са налице. Разбира се, докато не излязат първите социологически проучвания, това няма как да бъде доказано. Но обстоятелствата са такива, че за него беше по-добре да си изкара целия мандат, вместо да се прави на политик. Признавам, че и аз не очаквах да излезе от президентството сега, мислех, че съветниците са му обяснили в дълбочина екстремния риск, който поема със 

скок в тъмното

Фактът, че все пак напусна, означава едно – Радев е повярвал на ласкателите и службогонците, които много искаха да направи партия, в която те лично да си уредят живота. Подвеждането по такива шарлатани, и то за втори път, говори много за характера и интелигентността на всеки лидер. Радев има слаба оценка по този показател, а това му вещае печално политическо бъдеще.

Толкова за негативите от този ход. Оставката на Радев обаче има и добра страна за България – тя предвещава края на политическата криза. Тази ужасяваща 5-годишна агония се дирижираше от президентството, разпалваше се и се асистираше от президента с всякакви разрешени и неразрешени политически инструменти. Сега, когато Радев го няма там, кресливите радикални партии, финансирани от неговите олигарси и паразитиращи върху неговите войни с Борисов, изгубиха покровител и спечелиха противник, което вещае лошо бъдеще и за тях самите. 

И накрая един съвет за пилота Радев: вече катапултира от самолета, сега да си провери парашута, защото го чака много твърдо приземяване!“

От „Фактор„:

„В сраженията за Украйна загина фен на Левски „София Запад“

Фен на организацията на Левски „София Запад“ е загинал на фронта на Украйна в защита срещу руската окупация

Тъжната новина беше съобщена от организацията на нейната Фейсбук страница.

„Организацията ни скърби! Загубихме един млад, сърцат и обичан наш брат! Почивай в мир, Мишо! Никога няма да бъдеш забравен!“, се казва в съобщението. То предизвика огромна вълна от съпричастност и съболезнования.

От коментарите става ясно, че Мишо се е сражавал на страната на Киев във войната.“

***

Вечна слава на героя! Надявам се по-късно да научим пълното му име и да видим негова снимка.

Припомням, че знаем за още трима българи, дали живота си за Украйна: Светослав Славков, Владислав Младенов и Тодор Кузмов. Тук не включвам многото украински герои – етнически българи като Виктор Дерменджи.

П. С. Това е Мишо:

Източник: „Вести„.