За значението на едно перо

Етикети

,

7:42. Толкова трае записът, който е истинско предизвикателство за западния тип светоусещане и неутолимата му жажда за бързо случване. Повече от достатъчно е това време за пълно потапяне в свят, в който едно перо е върхът и основата на всичко.

 

Vuoi Vuoi Mu , Idjagiedas

Етикети

, , ,

Всеки досег с културни модели, които приемаме за чужди, може да ни покаже плуралността на възгледите за парциалност на света и да доведе до осмислянето на нашия просто като един от възможните.
Всеки контакт с истините на другите, които сме склонни да отхвърлим, може да промени лицата на нашите, ако си позволим това.
Всеки сблъсък със свят, който не разбираме, може да ни извади от зоната на комфорт и да бъде отхвърлен, ако го приемаме като сблъсък, или да бъде превърнат в прегръдка, ако го приемем като погалване.

С Богом!

Етикети

,

Изгрев. Така се казва селото – от него се вижда морето и невероятният изгрев. Някога са били четири хиляди души, че и повече, а сега… Отиваме с децата, въртим се из центъра, те снимат… Пусто, ама пусто, ти казвам, като Припят. По едно време се отваря врата в далечината и една баба се показва и вика: „Деца, елате да си говорим!”. И си говорим. Останали са май четирима. Всичко сигурно вече са си казали, та и това е нещо – да отиде човек от другаде и да си говорят. Помниш какво беше преди в Странджа – държавата пари даваше, земя и дом, за да отидеш там и да не стои безлюдно, а сега… Остави, не е за говорене. Като имаш време, мини натам. Тъжно ще ти стане, но така малкото останали ще имат с кого да поговорят.

Ще отида. Идете и вие. Идете в село Изгрев в Странджа планина. Идете където можете, за да видите остатъците от светлина в душите на стоящите до последния си час в обезлюдяващите се земи из България. Идете, докато има кой да ви чака. Идете, за да отекнат гласовете им във вашите. Ще слушате разказите им, ще им разказвате за града, ще се чудите на силата и упоритостта, на вярата и издържливостта им и ще се питате: с какво можем да им помогнем? Ще се надигнете от пейката и ще им кажете: „Пак ще се видим, пак ще минем насам…“, а в мислите си ще чувате: С Богом! На хората, на времената, в които те живяха уютно, на всичко, от което следите са все по-малко.

Europa

Етикети

, ,

Ако си дадем труда за седмица да следим само европейската преса и медии, да поглъщаме заглавия, теми и анализи, в момента на равносметка зададените от нас въпроси значително ще превишават получените чрез медиите отговори.
Какво ще гледат внуците ни в документалните филми за европейските държави в началото на 21. век? Ще има ли Европа? Ше има ли документални филми? А внуци? Струва ми се, че живеем във времена, които в човешката история ще останат паметни, а бъдещето на континента не е розово. Не ми се иска да вярвам, че това ще се случи, но волята на който и да е на този континент няма как да бъде по-силна от логиката на редица процеси, в които всички сме само участници, не и сценаристи.

The Sound Of Rain Needs No Translation

Етикети

,

„I had a discussion with a great master in Japan, and we were talking about the various people who are working to translate the Zen books into English, and he said, ‘That’s a waste of time. If you really understand Zen, you can use any book. You could use the Bible. You could use ‘Alice in Wonderland’. You could use the dictionary, because the sound of the rain needs no translation.'“

Alan Watts

Книгите и записите с лекции на Алън Уотс са истинска съкровищница: ако от нея следва да се посочи само частица, която съдържа есенцията на възгледите му по темата ZEN, като такава може да се разглежда именно горният цитат, а контекстът става ясен в записа по-долу.

How Long Blues

Етикети

, , , ,

И тъй, в психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр.

Найден Шейтанов, Духът на отрицание у българина

Темата на текста, публикуван през 1933 г. във „Философски преглед“ и включен в сборника „Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност“ през 1994 г., е повече от актуална в края на 2014 г. Осем десетилетия, след които уж нищо не е същото, а са останали непроменени основните народопсихологически особености, които ще продуцират образите в картината на бъдещите поколения българи. Осем минути с блус, който можем да потанцуваме с мислите за това, което сме, и за същността на онова, което оставяме след себе си.

Salto Angel

Етикети

Понякога е повече от достатъчно да извикаш с гласа на друг – болката има много лица, но чистотата след нея е една.

The Blues!

Етикети

, , , , , , , ,

Да четеш някого и да съзираш искреността му е като да слушаш блус.

Несравнимо е усещането, че на много места, както когато този блог стартира, продължавам да намирам неща, чрез които има какво да науча за световете на другите. Не е нужно да се изказват тези, които съвпадат с моите, да срещам вкус за книги или музика, идентичен с моя, не е нужно дори да имаме някакви сходства в живота с авторите на тези места. И все пак…

Възможността за контакт с вътрешните светове на авторите, каквато личните блогове предлагат, е нещо, което не бива да си отива с напредъка на технологиите, защото да четеш някого и да съзираш искреността му е като да слушаш блус.

Balkan air: The Beauty or …

Етикети

, ,

В един от дните, в които запазването на хладнокръвие е въпрос на автосугестивни умения и опит, открих блог, който ми припомни едно от красивите лица на София: блогът на Александра. Снимките са толкова прекрасни, че ми се иска да ги запазя в ума си за случаите, в които въздухът, който дишаме, се нажежи до непоносимост от забравата колко може да бъде различен светът ни. Благодаря на Александра за красотата в нейното сърце, доловима чрез запечатаните от нея мигове. Красотата винаги е била в очите на гледащия, затова няма как да не се запитам: толкова малко ли зрящи останаха?

Книжарничката на острова / The Storied Life of A.J. Fikry

Етикети

,

PART I
Lamb to the Slaughter / Смъртоносният агнешки бут – Роалд Дал, 1953 г.;
The Diamond as Big as the Ritz / Диамантът, голям колкото „Риц“ – Франсис Скот Фицджералд, 1922 г.;
The Luck of Roaring Camp / Късметът на Ревящия стан – Франсис Брет Харт, 1868 г.;
What Feels Like the World / Бремето на света – Ричард Бах, 1985 г.;
A Good Man Is Hard to Find / Трудно е да намериш добър човек – Фланър О’Конър, 1953 г.;
The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County / Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас – Марк Твен, 1865 г.;
The Girls in Their Summer Dresses / Момичетата в техните летни рокли – Ъруин Шоу, 1939 г.;
PART II
A Conversation with My Father / Разговор с баща ми – Грейс Пейли, 1972 г.;
A Perfect Day for Bananafish / Идеален ден за лов на рибка бананка – Дж. Д. Селинджър, 1948 г.;
The Tell-Tale Heart / Издайническото сърце – Едгър Алън По, 1843 г.;
Ironhead / Желязната глава – Ейми Бендър, 2005 г.;
What We Talk about When We Talk about Love / За какво говорим, когато говорим за любов – Реймънд Карвър, 1980 г.;
The Bookseller / Продавачът на книги – Роалд Дал, 1986 г.

Имената на главите на книгата на Габриел Зевин The Storied Life of A.J.Fikry са просто заглавията на разказите. Представянето им под формата на кратки отзиви в началото на всяка глава с всяка следваща разкрива все повече от вътрешния свят на A.J.Fikry и стъпките по пътя към света на книгите като начин за свързване с хората – път, открит след срещата с любовта и това, което оставяме след себе си. Това е книга за четенето, за обичането, за книгите като бягство, като завръщане, като пристан и завет дори тогава, когато собствените ни думи не могат да изразят това, което бихме искали.

Защо четем и защо обичаме, са наистина въпроси, на които дава отговори книга, която излиза през 2014 г., и вече има 5,831 отзива в goodreads.com с обща оценка 4.00 въз основа на оценките на 26,450 гласували. Великолепен е преводът на Паулина Мичева, а красивото издание на издателство „Кръгозор“ има отлични рецензии дотук, напр. на Милена Ташева и Христо Блажев.
Тази книга е от онези, които е добре да се четат поне по два пъти, за да бъдат осмислени всички връзки между надписа на табелата на верандата на пурпурната къща на Alice Island, в която се помещава книжарницата на A.J. Fikry (No man is an island, every book is a world), и думите на John Donne (No man is an island, entire of itself…*).

Ето какво разказва самата Габриел Зевин за книгата си:

–––-

No man is an island, entire of itself; every man is a piece of the continent, a part of the main. If a clod be washed away by the sea, Europe is the less, as well as if a promontory were, as well as if a manor of thy friend’s or of thine own were: any man’s death diminishes me, because I am involved in mankind, and therefore never send to know for whom the bells tolls; it tolls for thee. (John Donne, Meditation XVII).

On the Sunny Side of the Street

Етикети

,

Във всеки момент от живота си избираме от коя страна на улицата вървим. Пресичането всъщност никога не е толкова трудно, колкото ни се струва, когато сме в сянката.

Видео

It’s a Man’s Man’s Man’s World

Етикети

,

Когато едно момиче на 19 запява една от емблематичните песни на Джеймс Браун на прослушването за „Гласът на Австралия“ през 2012 г., не повече от 10 секунди са нужни на четиримата съдии в журито, за да изразят категоричното си признание за нея.

I just enjoy singing, признава Карис. Внезапно, с разтърсващо до дълбините изумление, може да осъзнаете и вие, че с нещо всеки от нас е именно такъв – силен, прекрасен и неповторим в това, което прави. Понякога са нужни повече от четирима съдии, повече от една сцена, много повече от десет секунди, но е ясно, че в един мъжки свят не би могло да бъде другояче.

Поздрав за всеки, който чете тук – той рано или късно ще предизвика този ефект някъде, за някого.   

Flood Time

Етикети

Това е една от най-прекрасните пиеси за пиано – Eric Thiman, Flood Time:

А това е Tsung Tsung преди покоряването на публиката, концертите, гостуванията в телевизионни студия… Един наистина голям музикант с разтапяща сърцето усмивка, който и по пижама може да ни разтърси с изпълнението си.

The Road Less Traveled

Етикети

,

Laziness is love’s opposite. Spiritual growth is effortful, as we have been reminded again and again. We are now at a position from which we can examine the nature of laziness in perspective and realize that laziness is the force of entropy as it manifests itself in the lives of all of us.

Dr. M. Scott Peck, The Road Less Traveled: A New Psychology of Love, Traditional Values, and Spiritual Growth

Това е книга, която си струва внимателно да бъде четена или слушана в аудиовариант (например тук), заради всичко, което казва и преподрежда, заради логическите връзки с темите, засегнати в „People of the Lie: The hope for healing human evil“ (1983), и заради важните отговори на някои от основните въпроси на човешкото битие.

If I Could Change

Етикети

Tania Maria, която открих чрез радио „Bossa Nova“, e от онези изпълнители, които няма да ви оставят равнодушни. Някои от нейните песни ще ви харесат, други ще ви накарат да превключите записа към следващия или да решите да оставите тази музика за по-подходящ момент. Сигурна съм обаче, че „Cantо“ от албума „Canto“ (2012) и „If I Could Change“ от „The Very Best Of Tania Maria“ (1999) ще останат в сърцето ви.

За вертикалната вода и покоя

Етикети

, ,

След книжното издание на „Пеперуден хербарий“ Мартин Бохоров представя „Форми на вертикална вода. Упражнения по четене и пренаписване с лява ръка„, издание на alGol press – първата електронна издателска къща в България, която се занимава единствено и само с публикуване на онлайн издания.

Поздрав към автора с пожелание за още много издания и още много прекрасни текстове тук и тук!

Synchronicity

Етикети

,

За моментите, в които си спомняме, че случайността е другото име на Бог. За синхроничността между хора, събития и блогове. За един клип, попаднал в точния момент в средата на цялото, и за всичко отвъд него.

Transformations

Етикети

,

Този ден е такъв. От онези без име.
Без очи, без лице и без кости.
Още има небе и все още е синьо.
Часове с имена за какво са ми?

Από ψηλά

Етикети

Отгоре. Има моменти, в които е нужно на нещата да се погледне отгоре, отвисоко, през очите на друг или на себе си в друго време.

Когато не ми се пише тук, все се намира някой в блогосферата, който да провокира усмивка в мен. Не е важно защо не ми се пише, нито защо се усмихвам, нито… По-важна е усмивката.  Заради желанията, Санторини и още нещо.  Заради погледa отгоре.

Ну и что

Етикети

, ,

Най-силните неща се осъзнават мълчаливо.
Контурът чрез слова се изкривява.
Значими ли са само след отнемане откриваме,
нетрайни ли били са – по здрачаване.

Я люблю тебя до слёз

Етикети

,

Неочаквано, емоционално и истинско, много истинско.

Ella

Етикети

,

It isn’t where you came from, it’s where you’re going that counts.
Ella Fitzgerald

Историята на тази велика жена е разказана прекрасно в блога на Пламен Петров и не мога да добавя нищо към нея. Нямам насита на изпълненията на Ела, затова искам да споделя с вас не конкретна песен, а малко повече от 3 часа пиршество за ума и сетивата чрез един от нейните късни записи с Джо Пас,

студийния албум с песните на Антонио Карлос Жобим

и записа от концерта с Oscar Peterson Trio  от 1957г.

Vilja-Lied

Етикети

,

Прекрасната Добрина Икономова в запис от преди година на една от ариите, провокирали вчера у мен огромно съжаление за това, че не мога да заснема поредното представление, което си струва да се види повече от веднъж.

Weiner: The Geography of Bliss

Етикети

, ,

The late British-born philosopher Alan Watts, in one of his wonderful lectures on eastern philosophy, used this analogy: “If I draw a circle, most people, when asked what I have drawn, will say I have drawn a circle or a disc, or a ball. Very few people will say I’ve drawn a hole in the wall, because most people think of the inside first, rather than thinking of the outside. But actually these two sides go together—you cannot have what is ‘in here’ unless you have what is ‘out there. ”
In other words, where we are is vital to who we are.

Eric Weiner, The Geography of Bliss: One Grump’s Search for the Happiest Places in the World

Българското издание на „География на блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ е една от великолепните книги, попаднали ми през последната година, оригиналът е впечатляващ, а представянето от страна на самия Уайнър наистина си струва да се види.

Zazen

Етикети

,

Sitting makes more obvious our desire to escape or evade. When we are sitting well, there’s no place to go. We tend not to learn that unless we’re uncomfortable. The more unconscious we are of our discomfort and our efforts to escape, the more mayhem is created within phenomenal life—from war between nations down to personal arguments between individuals, to arguments within ourselves; all such problems arise because we separate ourselves from our experience. The discomfort and pain are not the cause of our problems; the cause is that we don’t know what to do about them.

Charlotte Joko Beck, Nothing Special: Living Zen

* Subtitles:  Button cc!

Home, Sweet Home

Етикети

Никое лице на дома не може да омръзне. Не и ако е дом – по Richard Bach, Mötley Crüe в любимата ми версия с Chester Bennington или с някои от стотиците други имена на усещането за уют.

Design a site like this with WordPress.com
Първи стъпки