Пребивавай със самия себе си насаме и тогава ще узнаеш колко си беден духом!

Не ти е във властта да покажеш на всички хора къде грешат и да ги убедиш в разумното. Дадена ти е властта да убедиш само себе си. Убеден ли си в това, в което искаш да убедиш другите? Знаеш ли ти самият кое е добро и кое е зло? Живееш ли ти самият както трябва? Знаеш, че можеш да живееш както трябва само когато си свободен, когато се отречеш от всичко, което не е във властта ти. Но във властта ти ли е да попречиш на хората да грешат?

Ти се грижиш за това, разстроен си от това, затова ти самият все още не знаеш твърдо кое е добро и кое е зло! Така че не би ли било по-добре за теб да оставиш другите хора на мира и да учиш само себе си? Ти самият познаваш себе си по-добре от всеки друг и можеш да се убедиш по-добре от другите. Другите сами ще видят дали е полезно за тях да грешат.

Епиктет «В какво е нашето благо?»

Животът е като каране на велосипед. За да пазиш равновесие е нужно постоянно да се движиш.

Алберт Айнщайн

Но ето въпрос: „Ако човекът през цялото време е променял лицето на света, тогава защо този свят след хилядолетия се е озовал в толкова драматична ситуация?“ Струва ми се затова защото човекът, преди да променя облика на света, трябва първо да промени собствената си същност, собствения си свят. Впечатлението ми е такова, че ние искаме да учим другите, но не искаме да учим самите себе си.

Андрей Тарковский

Ако не си такъв, каквито са другите, то си обречен на самота. Ще се отнасят подло към теб.

Олдъс Хъксли, «За прекрасния нов свят»

Значително по-лесно е да намериш грешката, нежели истината. Грешката лежи на повърхността и я забелязваш веднага, а истината е скрита дълбоко и не всеки може да я намери.

Иохан Волфганг Гьоте

Светът - това е огледало, той връща на всеки неговото собствено изображение. Намръщете се и той, на свой ред, кисело ще погледне на вас; засмейте му се и заедно с него - и той ще стане ваш весел, мил приятел.

Уилям Мейкпийс Такъри, «Панаир на суетата»

Когато си мечтаеш за нещо като за огромно несбъдващо се щастие, преставаш да забелязваш малките пътечки, по които може (и то доста бързо) да стигнеш до него.

Карлос Кастанеда

Хората търсят за себе си уединение близо до простия селски живот, някъде на брега на морето или в гората. Ти също мечтаеш за нещо подобно, между другото това е явно недомислие: та нали има възможност във всяко време да се уединиш в самия себе си? Никъде човек не се уединява така спокойно и безметежно както в своята собствена душа.

Особено този, у когото вътре има нещо такова, в което си струва, щом отблизо се вгледаш, мигновено да ти стане по-леко. Това облекчение според мен не е нещо друго, а душевна благоустроеност. Ето на това уединение и се отдавай ти постоянно, обновявайки себе си по такъв начин.

Марк Аврелий

По обмислените постъпки няма да разбереш какъв е човекът, него го издават необмислените постъпки.

Николай Лесков

В един прозорец гледали са двама.

Единият видял дъжда и кал.

Другият – зеленината,

пролет и небето синьо.

В един прозорец гледали са двама.

Омар Хаям

Хора, вие не можете да се скриете от своята отрова; нея я има и тя ще ви намери... Никой няма да се измъкне от живота жив, тъй че, моля, престанете да се отнасяте към себе си като към нещо второстепенно, т.е. да се подлагате на изтощителни диети и физически натоварвания, да не ядете това и онова, да треперите всеки ден над здравето си. Затова яжте вкусни ястия. Разхождайте се на слънце. Гмуркайте се в морето. Смело разказвайте на другите драгоценната истина, която ви е на сърцето. Бъдете глупави. Бъдете добри. Бъдете странни. За останалото просто няма време.

Ричард Гиър

Мъжът и жената станаха еднакви вместо да станат равни като противоположни полюси.

Ерих Фром, «Изкуството да обичаш»

Методът на майевтиката на Сократ

Същността на майевтиката (древно-гръцка дума, означаваща "родилно изкуство", "изкуство за раждане") не е в това да научиш истината чрез постулати, а в това благодарение на логически прийоми и навеждащи въпроси да доведеш събеседника до самостоятелно намиране на истината.

На практика майевтиката изглежда примерно така: след като известен политически деец прознася своята реч, Сократ започва да му задава въпроси. Най-напред той хвали и по всякакъв начин превъзнася събеседника, произнася множество ласкателни думи и уверява, че събеседника му с лекота ще отговори на неговите прости въпроси. След това му задава първият простичък въпрос и чака събеседника да отговори. След това задава следващите въпроси и тъй нататък.

Всичко завършва с това, че, отговаряйки на последния въпрос, събеседникът на Сократ изпада в противоречие с отговора, който е дал в самото начало. В резултат вбесеният събеседник пита философа знае ли той отговора на своя въпрос. Сократ спокойно отговаря: "Аз зная само това, че не зная, ето, че и ти най-накрая научи това!".

Всички присътващи на разговора са крайно смутени. Оказва се, че и те осъзнават незнанието си. На тази основа всеки от тях вече започва да се пита каква ли е истината, започва да я жадува; това състояние е ново за тях, понеже в началото са се заблуждавали, че си знаят комай всичко. Те разбират, че са само в началото на пътя, който води до истината, но това вече е сигурна основа.

По-нататък в нови и нови разговори стъпка по стъпка търсещите истината събеседници ще напредват към нея, тъй желаната истина. В един момент ще почувстват, че в душата им се е появило "семенцето", от което един ден ще се роди истината; такъв човек сякаш е "забременял" с нея, в душата му лека-полека нараства плодът на търсенията му, а в един прекрасен момент истината се ражда; подобно на това както жените раждат деца, мъжете пък раждат идеи, истини, ето това са именно "децата" на мъжете. За разлика от поколението на жените, което е смъртно, поколението на мъжете не умира никога; така например Омир има две деца, "Илиадата" и "Одисеята", Платон има своите "Диалози", повечето философи имат доста голяма челяд, това са техните книги, по-скоро истините, които се съдържат в тях.

Ето това вкратце е същината на Сократовия метод за раждане на истина в душите на мъжете. (Мисленето, философстването в древна Елада е било смятано за мъжка работа, то е работа за мъже! Мъжете, истинските мъже се занимават най-вече с мислене, с разговори, насочени именно към постигане или раждане на истината.)

Cтраданието е условие за дейността на гения. Вие смятате, че Шекспир и Гьоте биха творили или Платон би философствал, а Кант би критикувал разума, ако са са намерили удовлетворение и доволство в обкръжаващия ги действителен свят или ако на тях им е било добре и техните желания са се изпълнявали? Само след като у нас възникне в известна степен раздор с действителния свят и недоволство от него, ние се обръщаме за удовлетворение към света на мисълта.

Артур Шопенгауер

Войник казал на офицера си:

- Сър, приятелят ми не се върна от бойното поле, моля вашето разрешение да отида да го потърся!

Офицерът отказал като рекъл:

- Не искам да рискуваш живота си за някой, който вероятно е мъртъв...

Войникът въпреки заповедта на офицера отишъл да намери приятеля си. След час се върнал, носейки тялото на фатално ранения си приятел.

Офицерът ядосано му казал:

- Казах ти, че е умрял; кажи ми струваше ли си целия риск да търсиш тялото му?

Войникът отговорил: ′

- За мен си струваше. Когато го намерих, той беше още жив и ми каза: "Сигурен бях, че ще дойдеш!′′

Истинското приятелство е голяма рядкост, както всички редки и скъпи неща в живота.

Буда беше попитан:

Какво спечели от медитацията?

Той отговори:

Нищо! И все пак нека да ти кажа какво загубих: гнева, безпокойството, депресията, несигурността, страха от остаряването и смъртта.

Къде мога да намеря човек, който е забравил думите? Искам да си поприказвам с него.

Джуандзъ

"Мислех, че ще умра от старост. Но когато Русия, която хранеше с хляб цяла Европа, започна да купува зърно, разбрах, че ще умра от смях. Сталин взе аграрна страна и я превърна в суровинен придатък и ядрено бунище.

След няколко поколения те ще деградират и дори няма да могат сами да добиват полезни изкопаеми. Народът ще измира, а диктаторите и техните слуги ще живеят, купувайки от нас луксозни стоки и продавайки концесии на съседните страни. За руските лидери това е най-изгодния бизнес.

Достатъчно е да спрем съветската експанзия и те ще се самоунищожат без активни действия от наша страна."

Сър Уинстън Чърчил

Всъщност говорят понякога за "зверската" жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично и художествено жесток.

Фьодор Достоевски, «Братя Карамазови»

Истинската грижа за бъдещето се състои в това да отдадеш всичко на настоящето.

Албер Камю

Умът на човека, погълнат от нищожни неща, неизбежно не забелязва това, което наистина е достойно за удивление.

Платон

Какво е важно е живота, а какво не е? Всички буди отговарят на това така: има ценност само това, което смъртта не може да отнесе със себе си, всичко останало няма значение.

Нека това да стане критерий за определяне на ценността. Ти можеш да се възползваш от него във всеки момент.

Ошо

Осъждането на другия винаги е неверно. Защото никой никога не може да знае що е ставало и що става в душата на оня, когото осъждаш.

Лев Толстой

Преди малко слушам едно украинско клипче. И човекът там употреби думата "харно", представяте ли си?! В смисъл на хубаво, добро! Вие чували ли сте от бабите си израза:

"Харно, чедо, ха така, това е харно!"?

Аз съм чувал. Думата "харно" я употребяват и украинците! Щях да се разплача!

На какво ли се дължи тази наша близост с тъй харния, смел, достоен, свободолюбив народ на Украйна?! Дали и те не са произлезли от някое запиляло се из степите на Украйна тракийско племе като нас?

Харно, спирам дотук! Харна вечер ви желая! (Нека не забравяме тази позабравена дума!)

Пребивавай със самия себе си насаме и тогава ще узнаеш колко си беден духом.

Имануел Кант, "Критика на чистия разум"

Да знаеш, че не знаеш - тъкмо това е философията... Философията е учение за нещата, които ни превеждат над бездната на незнанието.

Мераб Мамардашвили

Излиза, че тия, дето си въобразяват, че всичко си знаят и по тази причина не им се налага да мислят, са тъкмо нефилософите, те олицетворяват антифилософията. Те са ученото и немислещо, но самодоволно самомнение на невежите.

Добави в Svejo

Нужни са ни рицари на човечността, спасяващи душите на самообезчовечилите се!

От доста време работя по книга с работно заглавие ОГЛУПЯВАНЕТО и работно подзаглавие Как "мислят" децата на интернет? Наричам я "книга", но голяма част от нея е "говореща книга", т.е. е във видео-формат. Аз дълго време мислих какво да правя, да пиша ли някакъв текст или цялата "книга" да е във видеоформат, примерно да е поредица (плейлист) от клипчета, най-вече малки такива (до 3 минути - щото т.н. "деца на интернет" не могат да слушат повече от 3 минути, а да четат не могат повече от три прости изречения!). С напредването на работата смятам, че за да има някакъв ефект такова начинание, е най-добре да комбинирам текста и клипчетата; текстът също трябва да е пределно кратък (навремето имаше такива книги "За простаци", но и те бяха доста дълги, на мен се налага да пиша наистина много кратки и четивни текстчета!). 

А феноменът на оглупяването все повече разбираме, че е световен или глобален, при това не е само при "децата", той се забелязва при всички възрасти, тъпанарите са бол, с лопата да ги ринеш. Даже старците все повече оглупяват, имаме два потресаващи примера в това отношение: Путин и Тръмп. И тъй, ето тази сутрин решавам да напиша нещичко по темата, понеже нямам техническа възможност да правя клипчета (слаб ми е интернетът).

Четенето си има своите предимства, но и слушането не е за подценяване. Тия, дето не умеят да мислят - или направо мразят да мислят! - еднакво не могат да разбират както написаното слово, така и изговореното. При това положение е все едно какво ще правя, но все пак видеата са сякаш по-"консумируеми", т.е. по-лесно могат да бъдат погълнати. (А дали могат да бъдат "храносмилани" вече е проблем, щото, казах, осмислянето-разбирането е трудоемка работа за масовия съвременен човек!) Но и ще пиша - за да предложа на въпросните трудно мислещи индивиди възможността да бъдат подложени на най-изтощителни усилия. Аз вече писах такава една поредица, нарекох я АЛГЕБРА НА ПОЛИТИКАТА, тя, прочее, си остана недовършена, и нея трябва да довършвам. (И книга за любовта ме чака започната, но недовършена!) Налага се немислещият човек, скараният с мисленето човек - доколко такова същество е човек е под въпрос! - да бъде подложен на "лют тормоз", да бъде принуден да извърши извънредни и направо изтощителни усилия, та да бъде докаран до състояние на леко замисляне, т.е. да преживее нещо като катарзис. 

Да, не трябва да щадим въпросните лениви, но крайно самонадеяни немислещи същества, а трябва да ги подлагаме на непрекъснати атаки - та бронята, в която е оковано тяхното съзнание, да бъде пукната и дори разбита, разкъсана. Става дума за труден процес на ОЧОВЕЧАВАНЕ на самообезчовечили се нещастни същества, които хем порядъчно са затъпели, хем се смятат за всичкоразбиращи - или поне за многознайковци. Тъпият човек се разпознава по това, че не може да слуша когато друг човек му говори; има атрофия на слушането, да не говорим пък за това да разбере що му казват. По тази причина правете си сметка с каква исполинска задача съм се захванал. А моята задача е следната (с това и ще приключа за да не припадне някой от усилието да чете!):

Навремето Ницше, поставен в подобна ситуация, използваше израза "Как се философства с чук?", да, именно чук е необходим; "чукът", разбира се, са силните и уместни думи, дето, така да се каже, бъркат в пукнатините на въпросната броня или капсула, в която е оковано съзнанието на въпросните нещастни индивиди (думата е неуместна, те са напълно еднакви, по тази причина по-добре е да ги наричаме "комуноиди"; комуноидът е същество, в което няма различия, а е напълно еднакъв с другите неразличаващи се с нищо немислещи нещастници!). Всъщност различията между човеците идат от сферата на мисълта, иначе всички имаме ръце, нозе, уши и пр., т.е. сме еднакви, но имаме ли ум (и чувства, и душа!), вече сме различни; въпросните деца на интернет обаче имат крайно извратено работещи ум, чувства, съзнание, "мисленето" им пък е съвсем нефелно, некадърно, скапано дори. Та мисълта ми е, че черупката, в която е оковано това нещастно, но самодоволно всичкознаещо съзнание, трябва да бъде счупена, така, както чупим орехи - с чук или със специална орехотрошачка (или, ако щете, лещникотрошачка!). Как се философства с чук е голяма тема, да оставим засега да се задвижи само интуицията за тази толкова силна ницшева метафора.

Трябва да използваме думи-чукове или изречения-чукове, с които безпощадно да трошим въпросните черупки. Иначе казано, не трябва да оставяме в покой тези въпросните деца на интернет, щото ако ги оставим в покой, те скоро ще станат неспасяеми дегенерати. Трябва да правим нужното да ги извадим от този гибелен покой на самодоволството от самите себе си, в който са затънали - затънали сякаш в коварно тресавище, от което излизане няма ако някой не ти подаде ръка или пръчка да те извади оттам. Налага се да бъдем безпощадно човеколюбиви, щото да мразим тия нещастници е тъпа работа - та те са сакати, та техните души са болни, грозно е да ги обиждаме, корим, да им се караме. (На гърбавия да се караме, че има гърбица, е недопустима тъпотия, същата работа имаме и при самоосакатилите се в сферата на ума!) 

Та значи ще ги подлагаме на оздравителна терапия чрез безпощадна откровеност - правдивите, правдолюбивите думи са най-мощното оръжие, те са именно въпросните "чукове", с които трябва да трошим така наречените "душевни черупки", те, прочее, по-скоро за не душевни, а задушаващи черупки. Щото мисълта за човеците е като въздуха за всяко живо същество. Без мислене душите се задушават, а това задушаване се изразява най-вече в озлобяване, в побесняване. Трябва да гоним бесовете на самонадеяността, които именно тровят душите на въпросните нещастни същества. Думата "отрова" също е възлова като думата "черупка", думата "чук" и пр. Надявам се вече почнахте донякъде да ме разбирате, а, или греша?

Ще лекуваме болните души на оглупелите деца на интернет с непрекъснати словесни атаки, ще ги въвличаме в оздравителни и душеспасителни дискусии, тази е моята теза за "чупене" на въпросните душевни и съзнателни черупки. Да, дискусии, караници, спорове, разговори, няма друг начин за лечение на болните души - болни в случая от скудоумие, от малоумие, от простотия, от блокаж на ума, от обезчувствяване на чувствителността, от гибелна парализа на волята и т.н. Оглупяващите трябва да бъдат атакувани с мисли, да, мисълта (и истината!) е най-мощно оръжие. Няма да ги оставяме в покой, ще ги подлагаме на мисловен тормоз постоянно, ще ги замеряме с мисли, с честни откровения, с отрезвяващи констатации; истината ще е превърнем в снаряд, а мислите и думите - в куршуми. Да, защото се води война за спасяване на душите на давещите се в морето на простотията и на плоскоумието, в което се е превърнала Мрежата. 

Това е. Нужни са рицари на човечността, които да помагат за спасяването на душите на самообезчовечилите се нещастни наши съвременници. Които, като попаднат във въпросния тотален душевен блокаж, стават какви ли не уроди, сакати и озлобени чудовища - било путлеристи, било копейкаджии, било какви ли не маниаци, било словоблудстващи и празнословещи многознайковци-всичкознайковци. Няма да давам примери, но те са бол - като почнем от видни бесове на печалбарството като таваришчите прафесар Ива Хръйстав и Карбовский, та стигнем до разни там рудигеловци, киробрейковци и прочие изчадия на бесовското скудоумие, празнословие и плямпотене.

Толкова за тази сутрин. Спирам дотук. Приятни размисли ви желая и хубав ден!

Добави в Svejo

И без да съм бил в Америка аз живея с нейния дух - защото той е в мен, в моето сърце!

Аз често си пиша с най-различни хора и в тия разговори засягаме и важни въпроси; имам обичай да публикувам някои от тези писма; ето тази сутрин какво писмо написах до една госпожа: 

Здравейте, госпожо К., 

Първо да ви честитя новата година, желая ви здраве, щастие и успехи в живота и работата! Извинявайте, че едва сега отговарям на писмото Ви, но причината е, че пощата ми е затрупана от какви ли не съобщения, аз си спомням, че го прочетох като го получих, но реших да Ви отговоря по-късно, а след това съм забравил; едва тази сутрин руших да си подредя и почистя пощата, е, попаднах наВашето писмо и едва сега намирам време да Ви отговоря. 

Вашата мечта да идете в Ню-Йорк и там да опитате американски хот-дог, ще си призная, е и моя мечта; ще ми се също да отида в Америка и да направя една по-голяма екскурзия из нея, от източното до западното крайбрежие, да видя какво са създали европейците най-вече (и хората от целия свят де!), преселили се на този див преди около 500 години континент, а сега водеща страна в западната цивилизация на свободата. Разбира се, вече знам, че тази моя мечта няма да се осъществи никога, но пък се утешавам, че аз чрез духа си, чрез въображението си все едно че отдавна... живея в Америка, понеже разбирам нейния дух, който, прочее, е много родствен с духа на Европа, а аз смятам, че този дух на Европа го нося в събе си, в сърцето си - и той ще бъде там докато съм жив. Такива работи предизвика Вашият тъй хубав и мил дори текст, пак Ви моля да ми простите, че едва сега намерих време и спокойствие да ви отговоря! Нашият общ приятел (да го нарека така, все пак с този човек бяхме близки толкова време!) живее в Америка и ни е показвал преди време как се разхожда из улиците на Сакраменто, как обикаля по летището мисля в Сан-Франциско, ето, такива асоциации ми се появяват като се сетя за него, и съм му благодарен, че благодарение на него сякаш и аз бях там, видях с очите си малко от Америка, този тъй велик и мощен бастион на свободата - сбъдване на Христовото учение за истината и свободата! Аз винаги ще смятам, че Америка е това, нищо че този шут Тръмп сега съсипва (доколкото може!) тъй прекрасния образ на Америка (но няма да успее напълно да съсипе Америка, тъпо е да смятаме, че ще успее: въпреки че доста се старае да вреди тоя нещастник!). Та да се върна на Калоян: нека да му простим глупостите, които направи, аз съм убеден, че дълбоко в себе си, той съжалява, но от някаква извратена гордост не смее да признае грешката си и да се върне в клуба. (Всички грешим, безгрешни сред нас няма - и може би е по-добре, че е така, щото иначе ще стане много скучен животът, нали така?). 

Госпожо К., Вие не идвате в клуба, това си е Ваш избор, но казвате, че слушате дискусиите, за което Ви благодаря. Има и добри дискусии, а по-често става някакъв безвкусен буламач. Виждате, че не щат да идват умни и качествени личности, идват предимно обикновени хора като мен, ние пък и "звезди" не щем да идват при нас, щото при нас ще помръкне блясъка им, нали така?! :-) Нека да си светят звездите на небето на славата, а ние ще си останем тук, на грешната земя. Лошо е че и умните като Калоян и Рангелов ни напуснаха, останахме все простите; мъдрият Рангелов затова и издаде присъдата си: "Грънчаров, ти като магнит привличаш все боклуци и неудачници като теб!". Какво да правя, явно съм боклук и неудачник (в неговите очи!), аз пък не ща и друг да ставам, ще си остана какъвто съм. За мен е важно да съм човек, това ми стига, друго не ща! 

Клубът хем ми пречи да пиша, хем е станал за мен нещо като наркотик, пристрастил съм се към тия разговори: явно е щото има многогодишен навик да учителствам; всяка сутрин десетки години (благодаря на Бога че оцелях, че ме запази дотук!) сутрин в студа бързах за училището да разговарям с младите, да се опитвам с нещичко да им помогна; за благодарност тъй "справедливото" наше общество в лицето на властващите мутро-калинки, ме опраска и изрита като мръсно коте от образованието в последните, в най-плодотворните ми години. Но аз си намерих пристан в Мрежата, в това пространство на свободата, което "проклетите американци" изобретиха и дадоха на човечеството; и ето, аз всеки ден си учителствам в клуба, в ютуб, във фейсбук. И досаждам на всички, народът масово вече ме мрази, а най-много ме мразят, кой знае защо, демократите, да, за жалост, е точно така. (Всяко нещо, което напиша, те мълчат като... посрани деца, правят се, че не го забелязват, не щат да се принизят да участват в дискусиите, да коментират; остракирали са ме, не знам защо?! А може би ги и страх да не накърня с нещо техния тъй ослепителен блясък като "звездни инфлуенсъри", знам ли защо толкова мълчат?! Нека да си мълчат. Тяхна си работа. Аалкото е че по този начин като се държат отблъскват простите хора от народа като мен, е, аз им прощавам, но повечето хора не прощават тъпата грандомания! (Друг е въпросът, че аз съм долен човек и пиша и говоря каквото мисля, а такива хора са като прокажените, всички бягат от тях: да не се заразят със... свобода! Да, свободата е "страшно и опасно нещо", както казва Достоевски - особено за руснаци и българи е такова!). 

Извинявайте за дългото писмо! Още ми се пише, но дойде времето да включвам лайфа и спирам. 

Хубав ден ви желая! Пишете ако имате време и желание, с удоволствие ще Ви отговарям, с Вас ми е приятно да си говорим! 

(Нямам време да прочета написаното и го пускам така, ако има грешки, извинявайте, от бързане е!) 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров 

А ето какво ми написа госпожата, чието име не мога да обявя щото ще съм я питал дали ми позволява: 

Здравейте отново, г-н Ангел Грънчаров, 

Преди време публикувах тук във фейсбук лично откровение, че мечтата ми е да посетя Ню Йорк. И веднага се намериха около 15 "приятели", които да ме осветлят, че видите ли Ню Йорк не бил Америка. Не си струвало, щяла съм да се разочаровам и тн. Аз искам да видя Ню Йорк, не Америка, не Калифорния, не Лас Вегас, не Маями, не Тексас и Аризона, а Ню Йорк!! После бях споделила, че искам да опитам американски хотдог. И познайте, веднага ми написаха как нищо не струвал, едикойси бил опитал, друг също. Не си заслужавало, не било като по филмите тн. Та се питам що за хора сме? Кой дава право да се набъркваш в мислите на човек и да попарваш желанията и мечтите му дори подигравателно, от позицията на първи опитали, първи посетили, много знаещи. И най вече знаещи как на мен няма да ми хареса, позовавайки се на собствения си ограничен светоглед. 

Това беше направо маниакално мое желание, доста дълго време. Дори гледах камери онлайн в реално време, хората из улиците, небостъргачите и тайничко им завиждах, че в този момент крачат из Манхатън, вероятно отивайки на работа или са просто туристи. Сега, тъй като не ми се случи, вече някакси не го искам. Или всяко желание отминава. На негово място идва друго и светът се върти. Та си мислех, че е хубаво мечтите да се сбъдват във времето, в което ги искаме, а не след триста години. И тук не говоря за някакъв инатлък от рода тук го искам, сега го искам... Е ли това тема за философски разговор според Вас? 

Пак послушах онзи лайф, в който казвате на Калоян "Ти самият не си ли имигрант, не беше ли от България от Русе?" Ами истина е! Истина е и, че се получи най-хубавият лайф. Не злорадствам, не завиждам. Просто не бих постъпила като него. Може да се е разочаровал, може да се е объркал, може всичко. Но в такъв момент човек се оттегля с достойнство и повече не контактува. Иначе става евтино ниско ниво. Не кореспондиращо с претенциите му. 

К.

Добави в Svejo

Излезе новият брой - за 2025 г. - на международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ

От повече от 10 години с украински философи (от техния Философски институт и от философските катедри на украински университети, главната работа вършат професорите Константин Райда и Сергей Шевченко, на които най-сърдечно благодаря!) издаваме международно многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ. Напоследък, в последните години, въпреки войната, то се издава в Киев, свързахме го с базата на техния Медицински университет, даже издадохме няколко хартиени броя на списанието, които могат да се намерят в нашите народни библиотеки в София, Пловдив и вероятно няколко други града. В него са излизали статии на философи не само от Украйна и България, но и от Русия, Чехия, Дания, Полша, Словакия, Индия, САЩ и някои други страни.

Понеже тези дни издадохме последната книжка на списанието (за 2025 г.) искам да ви покажа не само нея, но и целия архив, който колегите от Украйна разполагат на отделна страница или сайт за безплатно ползване от всички интересуващи се от философия; линкът архива го сложих тази сутрин на по-видно място в нашето българско онлайн-издание, а линковете към тия две места можете да ги намерите в първия коментар под този постинг:

ИДЕИ: философско списание (онлайн-издание)

IDEAS. PHILOSOPHICAL JOURNAL. SPECIAL SCIENTIFIC ISSUES

Разглеждайки българското онлайн-издание, в дясното меню на видно място ще можете да ползвате и линка към международното научно-теоретично издание. Но за удобство давам, както казах, двата линка и тук.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Занапред аз няма да публикувам отделно в онлайн-изданието пидиеф-файловете на новите книжки на междудародното издание, както правех досега, понеже те се намират вече на посоченото по-горе място; за евентуални издания или нови броеве на българското издание (което е по-популярно, правим го за по-широк кръг читатели!), дай Боже да имам сили да продължа да го издавам, ще слагам книжките му пак на обичайното място в онлайн-изданието, но засега в последните две-три години, то е спряно; да, спрях да издавам дори и онлайн-изданието, имам предвид оформянето на самите книжки; да не говорим пък за хартиеното издание, което не излиза от доста време и то по най-глупава причина: нямам финансовата възможност да го издавам!)

Прочее, който български философ иска да се включи и да публикува свои статии в списанието, нека да се свърже с мен (аз съм главен редактор и създател на списанието); все пак срамота е, че в българско философско списание най-малко участват тъкмо български философи, ама ние нали винаги сме уникални, та няма какво да се чудим и по повод на този тъй странен факт!

Приятно четене и приятни размисли ви желая!

Хубав ден на всички!

Добави в Svejo

Дали пък не е дошло времето философ да стане проевропейски президент на България?

Дали пък не е дошло времето философ да стане проевропейски президент на България?

Получих вчера писмо от проф. Константин Райда от Киев, с когото създадохме и издаваме вече повече от 10 години международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ; той ми съобщи, че са подготвили новата книжка (за 2025 г.) и ми каза, че ще ми я пратят тия дни за да я публикувам в онлайн-изданието на списанието - намира се ето тук. Той ме попита как съм, ето какво писъмце ме написах (ние си пишем на руски по причина на това, че аз не зная украински език):

Здравствуйте, дорогой мой друг Константин,

Спасибо за посланные номера журнала, я их посмотрю и сделаю что надо!

Со мной, слава Богу, все нормально, работаю, пишу по немножко, но прежде всего делаю все то, что должен делать публичный философ: участвую в дебатах, в дискусиях каждый день. Не знаю Вы знаете ли, но я создал Философский клуб, который помещается в ютюб-канале "Паралел 42", вот его: ... И здесь каждый день обсуждаем, ищем истину, спорим. Я, так сказать, продолжаю учителствовать: клуб стал моим онлайн-зал для философских заниманий и обучения.

(Прочети ЦЯЛОТО ПИСМО като ползваш линка, който е в първия коментар.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo