Critical Mass

вълнуващият микрокосмос на Вито. изкуство, което докосва с изрядно въображение и дълбочина.

Critical Mass ще бъде представен в самостоятелна изложба в магазин Шипка на ул. Асен Златаров 23, в рамките на Sofia Design Week (1-9 юни).

for the people

в търсене на истории тук!
доку-кастинг и желанието да разнищним едно познато-непознато чудовище.
вълнуващо е.

карнавалът и хората, които се обличат
веднъж в годината в своите фантазии?

моята провинция в Германия -
ето ме във влака, запушена с музиката в ушите.
всичко ми е чуждо и тъжно.
костюмите, цветовете, пияните очи, крясъците и смеха.

жена в костюм на пчеличката Мая-
и множеството малки бръчки под очите й, под шапката.
присвива устни, оцветени в розово.
усмивка, а очите й са мътни, сълзливи.

имам една любима игра -
в супермаркета гледам продуктите на човека пред мен
и си представям, как живее.
джънк, зеленчуци, вино, био, мио, месо, мляко, горчица
всичко на поточната лента говори за теб
в моята игра.
знаете, всички знаем много, винаги за останалите.

така в момента мисля за тази жена
с арогантната прецизност на психолог.
стара пчеличка, пила и плаче.

пристигам със закъснение
и избутвам още един ден зад мен.
никога очакването за България не е било толкова плътно.
никога сбогуването - толкова ().

не знам, в какво се вярва в днешно време,
по света и тук, или в съдедната къща.
но откривам нещо много гадно християнско в повечето хора
около мен.

да страдаме. защото тогава е истинско.
ако нещо се случи по късмет, заради (личните) усилия, или защото, "божичко",
животът може и да е добър с нас,
не ми говори - друго е да изговориш 100 проблема, които си преживял.

обаче моите ко(ш)мари нощем, не са твоите.
и твоите, за радост, не ги разпознавам.
така че думата страдание нека обясни пижамите и завесите ни.

но ето нещо прекрасно.

според философът Хайдегер,
перфектният ден е

30% menschen
30% bücher
30% leidenschaften

останалите 10% са труда, който ще вложиш, за да провериш,
дали е точно Хайдегер.

преди няколко часа пред мен блъснаха момче на пешеходната пътека.

вървях със съквартирантката ми и си говорихме, спряхме да изчакаме зелено. за части от секундата видях, как момиче и момче, тийнейджъри, се засилват към улицата от другата страна, момчето протичва пред две коли, които спират, третата го блъсва.

на метър от нас.

за части от секудата се обръщам и побягвам. страхувам се, че ще ме ударят парчета от нечие тяло.

останалата част от историята е един арогантен младок, който днес трябва да черпи, защото е здрав.

един шофьор на случаен автомобил, който би имал нужда от утеха.

и една мен, която е толкова излишна, колкото и част от тази история.

изпихме две бутилки вино, изговорихме много думи, въздишия и чути-преживяни истории


но още чувам звука от удара на тялото в автомобила
и отново затварям очи в пробег.

далече от това, към което съм безсилна.

понякога се чудя, защо съм отраснала с усещането,
че разбирам и боравя с думите.

това е така заблуждаващо.

вярваш, че имаш силата да оформяш, че владееш нюансите, че си струва.
а когато искаш да дадеш посока - буквите се изплъзват.
отронват се от идеята ти.

и обръщаш глава, ах, просто поредното незначително хрумване,
неважно, толкова преходно.

ужасявам се, колко от грешките, болките, незнанията ни
са всъщност заради заблудата, че сме над думите.

ние подреждаме значенията, но нямаме
разбиране за материалността на езика
за онази пареща памет за изказаното

как да се освободиш после, как да надговориш това,
което самият изговаряш.

и рискът да произвеждаш глупости
се намества удобно между редовете.

/ път-е-шестваме

искам да мога да обичам като баба ми - със силна доза здравословна амнезия за прищевките на най-близките.

нейната радост всеки път, когато се чуем, дори само за да й кажа с раздразненост, че нищо ново не се е случило от сутринта, когато последно сме говорили. нейното вълнение просто да усети гласа ми, тържественото "как си, чеденце" и моята арогантност, повече от колкото искам да си призная, защото е толкова лесно да знаеш, че някой те обожава.

всъщност не знам, дали тя забравя, какви задници можем да бъдем, или просто е прозряла чупливостта на времето, умее да се вглежда тук и преди и знае, а не е зареяла поглед в някакво толкова важно и голямо бъдеще.

уча се да не бъда строга към себе си. това е някак ключът за много възприятия.
връщането към този блог е част от този урок.

това е пост 994, няколко месеца преди 5-тата годишнина на този блог.

994 поста тежат, мъкна ги като прашен куфар тук и там.

този блог е като малкото-голямо питие, което си позволяваш по-често отколкото здравето ти желае. поради много причини, толкова много, че не ти стиска да спреш. или просто не искаш.

архивът на сърцето ми, моето странстване, порастване, тотално изгубване в 994 ненужни текста.
трънки.
архив на болното вкопчване в идеята да запазваш и да се самоизписваш.

ако бях една идея по-смела и по-свободна, щях да захвърля тоя куфар, без да мисля, дали между всичките вехтории има и нещо, което след години ще ми е нужно. или важно.

тъй като обаче ме е страх, ще натисна удобно пауза.
докато намеря начин да почистя и затворя всичко в буркани и след това уверено ще натисна копчето за изтриване.

да, така и баба знае, знам.

Хедър е еврейска канадка с безкрайно земен и майчин глас, от ония, които като слушaш, имаш усещането, че треви израстват по стените, че клони притискат прозорците, и се успокояваш.

Хедър е една безкрайно интелигентна жена, десетина години по-възрастна от мен, която проследява пътя на Естер (еврейска французойка от 18 век, която по стечение на сложните преплитания на времето имигрира през Холандия към Щатите прикрита като мъж) през архиви във всичките държави, където преди векове другата силна жена е оставяла следите си.

Хедър говори за всичко това с плам и объркаността на гениален изследовател, двете учим в един курс, разказва за пост-колониализма и как думата пост- е най-излишното, и че да търсиш корените си винаги предпоставя да drag-неш идентичността си.

слушам я с интерес и възхищение, мирише ми на гора и пътешествия. в дни като днешния, когато нямам никаква идея, какво правя в тази държава, хора като Хедър ми дават повод да се заземя.

нови любимости, които се появиха в живота ми.

бухалчето долетя от далечно и смело Токио, кацна на жилетката ми, малко над сърцето.

брошката, изобразяваща според мен същество от непозната за нас планета, е сътворена от Нева. подари ми я моят прекрасен мъж, който има слабост към знайни и незнайни светове:)

порцелановият пръстен-роза ме намери в един чудесен африкански феъртрейд магазин, който аз от своя страна, намерих в един мързелив следобед.

(едната седмица в) София отново бе светлина, много светлина.

във фрезиите и погледа му на летището, в събуждането заедно, в булеварда който е различен във всеки един час, в лалетата, виното, дървените маси, неописуемия уют, поскърцването на плочите, изкушението да извикам НАЙ- към/за целия свят, недостатъчното време да се наситя на чудните приятели, благодаря ви, толкова, толкова много, и хубавото усещане на увереност, че искам там, че принадлежа.

мисълта да се върна възможно най-скоро в България отдавна не е просто предизвикателство.
това е почувствано решение, да намериш вкъщи отново.

хранене

след кратък рисърч и благодарение на коментарите, ето списъка с доста приятни сайтове на био-магазини в София, които в повечето случаи имат добри онлайн витрини. цените ми се сториха адекватни, макар че някои от продуктите са по-скъпи от предлаганите тук (или в Германия). това е лесно обяснимо с факта, че повечето неща се внасят от чужбина.

БиоМаг (имам супер приятен спомен с едно младо семейство там)
My Organic Market
Зоя (с доста интересен блог)
Балев Био Маркет (много добро предлагане на зехтини и масла)
Дрогерия Be Fit

и не забравяйте да погледнете презентациите от форум "Храна" на любимите Горичка, ако не сте били на самото събитие:)

сериозни читатели на новия действително силен пролетен брой. препоръчвам сърдечно.

чудният кадър е дело на заслужилия фотограф Мишо Новаков :)

без значение, кой град, улица, държава приютява обичта ни.

message of the day //

скорошен подарък от една мила дама.

хубав подбор на еко (промишлен, интериорен and more) дизайн.
има дори кафе-машината на Porsche , на която сме хвърлили око:))

изданието е от 2007.

Едно

семейно представяне в новия брой! :)

разказвам (съвсем обективно!) за последния проект на любимия ми Вито --> буклет-научен-експеримент-сетивно-приключение за новия албум на 1000имена!

освен това можете да прочетете интервюто ми с холандския аниматор Floris Kaayk, чийто последен филм ще бъде прожектиран на специалното представяне на Едно (което се очертава тооолкова хубаво, че съветвам сърдечно всеки намиращ се в София да отскочи).