подковата на жабата – the frog’s horseshoe

Чудесна петъчна притча на Майк Рам! И все пак се питам:

Дали Бог не е по-скоро в надеждата, отколкото във вярата?

За жалост, ако тръгна по пътя а логиката, то трябва да призная, че има сред нас и такива, които искрено и безрезервно вярват в съществуването на Сатаната. Ала дали искрено се Надяват той да ги спаси в отчаяние или в беда?

За Танчето, Димитър, Светла и Калина, които наскоро пожелаха да ме видят като щастлива жаба, получила тяхната награда-значка, за Вили, която разкри, че днес остарявам с една година – макар това да не значи, че помъдрявам 😉 и за всички, които се отбиват понякога тук.

Ето – поемам щафетата:

(питах се защо е Kreativ Blogger, а не Creative Blogger, но после реших, че е подходяща за мен като жаба, която не се бои от грешки и реагира спонтанно, дори да е прибързано понякога 🙂 ),

за да я предам на нови 6 блогера.

И така, предполага се да кажа 6 неща, които ме правят щастлива:

1. Спомени за успешно извършени бели…

С брат ми сме у дома (без родителски надзор: той в детска градина, аз в първи клас) и решаваме да се покатерим по чекмеджетата на гардероба, за да скочим от плота  най-отгоре. Идеята е на брат ми и той настоява да ползваме ефирното шалче на майка – да го хванем в двата края и да го вдигнем над главата си за ‘парашут’. Аз като по-голямата с две и половина години, ‘осигурявам’ реализацията с предложението: Да си подложим дебела възглавница под дупето! Чудни скокове. Слава богу, читави останахме. Само аз си навехнах крака, той получи цицина на главата и… потрошихме едно чекмедже на гардероба. 🙂

Втори клас. Посещавам курс по немски в централно читалище, но ненавиждам учителката –  удря ни с показалка по главите и ни гледа строго над очилата, кацнали на орловия й клюн. Maйка ми е връчила кутия шоколадови бонбони със заръката да почерпя за рождения си ден. Рядко съм бивала своенравна, но  този път решавам да изям бонбоните ‘скришом’ със Стефания, която седи на чина до мен, САМО И САМО да не дам възможност на ‘клюна’ да ги опита! Чудни бонбони. След около месец вече съм се научила да обикалям града с автобус и успешно лъжа, че ходя на немски. Когато майка ми открива истината и ме замъква насила с помощта на баба ми (случайно  дошла у дома), аз се запъвам като магаре на мост, стискам касата на вратата, опирам крак в прага и ръмжа: „Няма да вляза!“ Толкова с немския. 🙂

… и всички хубави спомени от минали или предстоящи миговете на общуване с приятели, роднини, познати или непознати хора.

2. Съпреживяване на вдъхновение в многобройните ми срещи с изкуството… – оригиналните платна от „Библейското откровение“ на Шагал при посещението ми в Ница, моноспектакълът „Сътресение“ на Мариус Куркински от снощи, „Малкият принц“ на Екзюпери, стар концерт на струнен квартет ‘на открито’ в полупещерата до Мадарски конник, а и още и още и още – … и моментите на лично вдъхновение за творчество, бели или забавления.

3. Когато малко дете ми каже „много те обичам“ и когато аз казвам, че обичам.

4. Когато съм полезна някому с действията си и когато ‘виждам’ решенията на зададени гатанки от всякакъв род (бях влюбена в играта ‘танграм’, подарък за рожден ден от преди няколко години).

5. Когато съм сред природата и й се наслаждавам с очи, душа и тяло.

6. Когато извършвам чародейство или разпознавам такова, дори ако за другите е просто тривиална случка от ежедневието.

7, 8, 9, 10 и т.н. до безкрай са може би частично описани или ще бъдат описани в блога ми. 🙂

Сега е моментът да предам щафетата, като номинирам 6 блогера, които реших да  избера на принципа първите 6 от „дашборд сърфинг“ – без да ги познавам. Сред всички, които чета, не мога да отсея само 6 🙂 и мисля, че всеки блогващ се е заел с нелеката задача да бъде Kreativ, пък било то и по несъвършен начин. 😉

Номинираните от Жабата са:

1. законът

2. за нещата от живота

3. хипхопнатик

4. микс

5. livre de milena (Je vous donne Kreativ Blogger Award: vous devez spécifier 6 choses qui vous rendent heureux et nomment 6 autres bloggers pour faire le même)

6. в кутията с какао

Моля предайте нататък! 🙂

Толкова остват до тръгване за работа, а аз не спирам да си мисля за летящи колелета в небето….

Таничката е виновна! Тя ме предизвика да наруша правилата в тази игра. Их, че си падам да нарушавам правила! ЧИМИ! ДЖИМИ! ЧАМИ! ДЖОМИ! И ягоди! Йей! Танче, в супер настроение ме хвана, к’во да се прави… 🙂 Мигновено отговарям!

Та, всеки май трябвало да каже 6 неща, които го правят щастлив и да номинира 6 блогера, които да предизвика в играта… И ВСЕКИ ПРОТЕСТИРА, ЧЕ СА САМО 6. ^^

Криейтив блогър стаф! Йей!

Числото 6 нещо не ми е приятно днес (ама само днес – иначе много ми се пада на „Не се сърди, човече“ – Благойчето ще потвърди!), ама и да беше, пак нямаше да ми послужи, щото днес съм ‘пет-шест няма’, така че тука ще да е моментът да запея в стих – забивам едно посланийце > ∞ ♥ ≈ Ω и продължавам:

* * *

Аз няма, няма, няма да посоча,

те много много много са при мен,

и даже, даже, даже да съм лоша,

щастливо се катеря всеки ден!

За теб ако това е доста ‘ниско’,

то на череша ‘горе’ си качен.

Да мога да обичам просто искам

и с обич да ме грее тоз до мен.

ЙЕЙ!

Всеки, който се чувства щастлив, нещастен, влюбен или загубен – моля считайте се поканени да се включите в Играта без правила! 😛

––––––––––––––––––––

Абе как така никой не позна мелодията, която ползвах за фон? Или не ви се коментираше? 😉

Снощи имах учудващо приятно рандеву :)). Глътки сухиндолско червено вино, хапки пилешко, печурки на сач, Обама (за и против), рецесията, коректните партньорства, минали грешки, стагнацията в пазара, доверието на клиента, човешкия ресурс, банките и затворените врати, фасилитиз мениджмънт, навременните транжове, отговорността да продължаваш и… Франция, Франция, Франция! :)))

Защо ли не се случи по-рано? Претовареност с работа, предполагам. Странно, но си мислех, че уговорките ни да се видим на по кафе бяха чисто протоколни изречения – никога не намирахме време да поговорим, малко да се опознаем. Оказа се, че половинката му е французойка, а не англичанка (кога ли ще се науча да обръщам внимание на детайлите?).

Бъбривите вечери с бивши колеги могат да се окажат толкова приятно неангажиращи!

Днес е ред на червеното. Може довечера да се отбия при Румен във Вилата* на чаша червено. Ето вчерашната му сентенция в отговор на дъщеря му Ани, която му благодари за чудесния начин, по който бе приготвил стаята й – да я „посрещне“, както сам Румен се изрази, при завръщането й от София:

– Чудно нещо: родителите все очакват и искрено се радват, ако децата им ги надскочат, а децата пък все си мислят, че родителите им не са способни да надскочат себе си. 🙂

––––––––––––––––––––––––––

* вести от Вила Вилекула в Бургас: новината е за Деби 🙂 > Румен (собственикът) си е направил ‘алпинеум’ в двора отзад; вчера не остана ред да надникна, но днес ми се ще да видя каменната градина и следите от гребло, които Ани каза, че харесва…

За ѣрен:

Вила Вилекула – фронтално (мазето е пъб, там ходим)

На снимката се вижда балкончето с входната врата на къщата, но отпред има двор със смокиня, бор и … забравих какво беше другото дърво + чемшир. Вратата към двора се вижда от Бродуей бара до ‘дупките’ на главната (където е офиса на М-тел и където беше Унисон-а).

Има дървени маси с пейки и стари китари по стените. На бара сядам обикновено – има дървен плот и високи столове.

Музиката не включва чалга, кухнята е… сносна. Пали се печка-камина и има климатик.

Обади се, ако искаш – може да се видим.

––––––––––––––––-

Ето филмче за вилата – 2009 година: