Е, започвам новата експериментална ‘рубрика’ – „lost in translation„,  (категория TRANSLITERA), в която смятам да представям свои преводи и текстове на други блогeри, а това е първата публикация с нищожен опит за превод на френски… надявам се с с ваша помощ да прогресирам бавно, но славно. 🙂

Winnie the Pooh with a jar of bee-honey, on the threshold of an adventure. Мечо Пух с буркан от пчелен мед, на прага на приключение.

„Just How do you do it, Pooh?“
„Do What?“ asked Pooh.
„Become so Effortless.“
„I don’t do much of anything.“
„But all those things of yours get done.“
„They just sort of happen.“

„Как точно става, Пух?“
„Става Какво?“ попита Пух.
„Да правиш всичко Без усилие.“
„Никак не се старая за това.“
„Но всичко, което правиш, се получава.“
„Просто някак си се случва.“

„Juste Comment ça va cela, Pooh?“
„Que est-ce qui va?“ a demandé Pooh.
„Devenir si Sans effort.“
„Je ne fais pas rien pour cela.“
„Mais toutes ces choses tes sont accomplies.“
„Ils juste d’arrivent comme cela.“

А ето и виновника за този пост:

Вече получих разрешението му в коментар 5 към страницата за гвоздея и пристъпвам направо към действие: представям ви текста Just на Ранд – заглавието и  идеята ми напомниха за горното откъсче от любимата книжка „The Tao of Pooh“ на Бенджамин Хоф. Отначало се бях амбицирала да преведа текста на френски, но се оказа твърде сложно за мен на този етап 😦 , затова пък го преведох на английски 😛 – надявам се поне на него да послужи, защото сподели, че заляга над езика на Албиона…

Ако имате забележки по превода на по-горния или следващия текст, или желание да се включите на друг език, ДАВАЙТЕ или както казава Ранд: „Ами… Хайде.“ Сърдечно благодаря! 🙂

If you have any comments on the translation above or the text that is to follow, or you simply feel like joining the thread in another language, GO AHEAD, as  Rand advises. 😉 Thanks a bunch!

–––––––––––––––––––-

Just – автор: Ранд

Настроенията, че и желанията, имат очарователния навик да се преобразяват за някакви си минутки. Понякога преминават от едно състояние в диаметрално противоположното си такова, понякога се променят мъничко, заради разни си там конкретни събития. А в определени случаи, човек пожелава да се остави на течението, позволявайки на живота просто да се „случва”. В такива моменти е нужно някой да каже простичките думи „Ами… хайде.”

Така де, P.I.F. може и да звучат страхотно unplugged, но нощна София е приказна, огромна и има толкова много неща за разглеждане (особено в такава приятна компания) – архаичните сгради, които вече се срутват прилично често, градинките, белите кученца и разните улични изложби с мъничките тъжни азиатчета, които искат да кажат просто “I miss you”. И чикитос/чикитас, и арболес…

Е, липсата на шоколад и осъзнаването колко много съм забравил испанския, успяха да ме депресират a little bit. Хм, за последното излъгах. 🙂

––––––––––––––––––––

Just – English version: Val

Moods, and even desires, possess the fascinating habit to transform in less than a couple of minutes. Sometimes they alternate – from one state into its diametrical counterbalance – and sometimes change  just a tiny bit, due to a variety of insignificantly particular events. At certain moments you just wish to let go and drift away with the flood, simply allowing life to “happen”. When such instances occur, it takes someone to say the plain words of “Well… Go ahead.”

To cut a long story short, П.И.Ф. might well sound great unplugged, yet Sofia at night is like a fairy tale, huge and offering so much to see (especially in such a pleasant company) – archaic buildings that have recently began collapsing quite regularly, occasional park areas, white poodle-doggies, and numerous street exhibitions with little sad Asians, who just crave to say “Que je vous manque”. Also, chicitos/chicitas and àrboles…

Well, I admit the lack of chocolate and the sudden flash of how much I have forgotten my Spanish sort of depressed me un petit peau. Ehhr, I guess I lied about that last. 🙂