"За всичко си има някакво разумно обяснение… освен може би за футбола." Тери Пратчет
от известно време по зирок слушам тази песничка. тя е кавър на едно парче.
ама така ми се завря – като стъкълце под нокътя. помня, че съм я чувал, ама кога и къде? пък дали не съм я писал аз? не, нее – просто я пях преди.. бах мааму, преди повече от двайсет години .. някъде край морето беше май, на една скала, с бялата кухарка като че ли…
а може и да е било сън
навън грее слънце, ако не сте забелязали. и дръвчетата са цъфнали. тревата е приятно зелена, с онова зелено, свежото. байка ми е с напомпани гуми, смазана верига и центровани спирачки и скорости. в колата има нафта, чувалите са изпрани, палатката е натъманена, посудата и газеничето са в пълна изправност. бебето е достатъчно голямо, струва ми се 🙂
едва ли мястото ми е сред блогърите. то по принцип не ми е тука мястото. а пък сега, сред тия цъфналости и слънцета – съвсем.
аз съм слънчев човек. обичам също водата и вятъра. и шума на разлюляната от полъха гора. и цвърченето на птичките, сумтенето на язовеца и лая на кучето ми, което ни пази.
ани ми даде идеята. аз само мога да добавя:
много е силно. откраднах си го от мишел.
една публикация наскоро твърдеше, грубо казано, следното:
мъжете мислят само за e*ане и за това как да си напълнят търбусите
batpep 
Последни коментари