Крум Ганев „Под игото“ се разказва за период, в който българският живот е труден, за времена, в които духът на българите и желанието им да се освободят е това, което ги прави българи. Иван Вазов пише „Под игото“ след Освобождението, за да покаже на свободните хора какви са били предците им и да запази този …

Нататък Есе на тема „Пиянството на един народ“

Елена Ганева Вазовото произведение „Левски“ от „Епопея на забравените“ е посветено на Апостола. В него се извисява самият той, саможертва му и бесилото, което е сравнено с кръста. То е колкото мразено, задето е умъртвило такъв човек, толкова и свещено по същата причина. Разказва се и за пътя, който героят извървява от манастира, напускането му, …

Нататък Есе на тема: Защо Левски прави избора да остави манастира и да тръгне по пътя на борбата?

Крум Ганев България е под турска власт и българите искат да се освободят. Хората се борят, а Левски е в манастир. Той вижда, че на народа му е трудно и не иска да стои, без да прави нищо, затова той напуска манастира. Левски е имал трудно детство и през това време той вижда как се …

Нататък Есе на тема „Защо Левски напуска манастира?“

            Елена Ганева             В романа „Под игото“ заглавието веднага насочва към живота по времето на османското владичество. Това е труден период за България, която тогава всъщност не съществува. Започва с чорбаджи Марко и неговото семейство на вечеря. Веднага се забелязва доверието, което има чорбаджията на децата си. За да ги възпита, както трябва, той …

Нататък Пиянството на един народ

Мария Масленкова Цитираните думи от Вазовата ода ,,Опълченците на Шипка” чрез метонимията ,,България” ни показват отговорността, която опълченците са поели, и чувството им за дълг към родината. С израза ,,нази гледа” разбираме, че всички вярват в бранителите на родното и те трябва да защитят честта и достойнството на народа. С това, че те поемат тази …

Нататък ,,България цяла сега нази гледа…”

Мария Масленкова Цитираните думи от Вазовата ода ,,Българският език” показват защитата от страна на твореца и всички, обичащи красивия роден език. Творецът изпълнява своята мисия, която е да запази достойнството на езика, като напише на него красиви и запленяващи творби. Думите, част от обета, който лирическият говорител дава на родното слово, ни показват отговорността, която …

Нататък ,,…и с удара на твойта красота / аз хулниците твои ще накажа.”

Елиа Иванова Думите са на Петър Моканина от Йовковия разказ „По жицата“, чрез тях се показва състраданието на Моканина към Гунчовото семейство. Овчарят е съпричастен и споделя на Бога своята болка за чуждата мъка, която не е една по този свят. Чрез неговите думи се отваря тема за човечността и разбирането към непознатото семейство и …

Нататък „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“

Дария Иванова Цитираната характеристика от Йовковия разказ „По жицата”, отнасяща се за изстрадалия Гунчо, внушава загрижеността и умората, четяща се в очите – символ на душата му. Изпълненият му с тревоги и мъка поглед го заключва зад решетките на притеснението и не му позволяват да прогледне чисто, неутрално, без мисли. Блуждаенето му разкрива психологичното му …

Нататък „…погледът му, пълен с грижа, тъй си и блуждаеше”

Дария Иванова Думите на клетниците на Яворовата елегия „Заточеници” внушават огромната мъка, вселила се в душите им. Чрез хиперболата „света” се разкрива безграничната им любов към родното и духовната шир, побрала се в отечеството. Метафората „сън” показва клетката, в която свободолюбивите борци са заключени и потиснати от болка. За тях вече всичко познато, което са …

Нататък „…света ще бъде сън за нас”

Теодора Стоева Цитатът “света ще бъде сън за нас” от Пейо-Яворовата елегия “Заточеници” разкрива темата за недостижимото и невъзможното завръщане. Чрез метафора “сън” се внушава идеята за страданието и носталгията на заточениците, както и фактът, че те няма какво да направят за свободата на родината, внушава се чувството за безнадеждност. Цитираната дума “свят” е символ …

Нататък „…света ще бъде сън за нас!”