Вдъхновение, отрова


Image

Copyright © Е.V., 06/07/2024 / Скална църква „Св. Константин и Елена“, Яйлата, Каварна

…И вдъхновение ми беше всичко: необузданото
и недовършеното, и луксозното, и мъртвото,
и есенното крайно, и безсмъртното, и черното,
и жълтото, и перспективата, и близкото, и дребното,
и камъкът, и бебето, и гробът, и победата,
и сътресението, и очакването, и съвземането,
и удоволствието – мъжкото и женското,
енергията на труда, човешкият,
работната почтеност и похищението й дори,
и есенните коридори из планинските гори:
листата хрупкави и меките игли на боровете…

И как ме възхищаваха луните – всичките луни
през хилядите пропиляни вечери.

И всичко беше ми отрова:
и скупщината от безумци, и пустинята от хора,
и облаците, пълни с пластмаса, и океана,
коралите убиващ с топлината си, и мръсните скали,
които кротко чакаха да стана прах,и…

всичко ме превземаше – лицата, суетата им,
очите, вперени в човешките огледала,
статистиките и работната среда, и астрологията, и Кабала,
нумерологията и астралните влияния над нас,
метрото рязко спряло, после тръгнало внезапно,
автомобилните тълпи, и калните павета.

И дългото живеене, което…