Illa's Blog

Тъй като защитниците на легализацията на т.нар. леки наркотици се позовават на резултатите от изследване на канадски учени, с "прискърбие" ги уведомявам, че споменатите резултати са оспорени като "не съвсем верни". Британско проучване показва, че марихуаната е противопоказана (даже с медицински цели) за хора, страдащи от: мигрена, епилепсия, Паркинсон, разсеяна склероза, депресия и шизофрения. Да не забравяме, че депресивните личности най-често прибягват до "помощта" на всякакви "стимулиращи" вещества.
От същия информационен източник е и бележката, нямаща нищо общо с горната тема.

Powered by Qumana

Maestross записа подкаст с разговора ни за блоговете.
Ще се радвам, ако някой го чуе и ми каже с какво не е съгласен.

Powered by Qumana

Аз вече писах за това. Но поясненията не са излишни.

Powered by Qumana

Нова.
Анти.
Любимата ми ))

Powered by Qumana

Едно от големите предимства на MySpace е възможността да послушаш музика. Безплатно. Но MySpace печели от това. Повече посещения – повече реклама и т.н. Ти печелиш като слушаш безплатно, MySpace печели от реклама. Кой губи? Авторите и изпълнителите, които не получават нищо. Освен слава, може би?
Могат да продават тениски, например –  казват от MySpace…
Би било странно, ако не се промени нищо в уредбата на авторските права.

Powered by Qumana

The New York Times, Business Week, Time , Wired, CNET, всички бяха потресени от напускането на Amanda Congdon. А коя е Amanda Congdon? Водеща на видеоблога Rocketboom. И какво толкова, че е напуснала? Мила глезла, приятна за очите… Вярно, самите блогове са с много добро  качество в техническо отношение. Забавни са. Беззлобна пародия на телевизионни новини. И поради това – много популярни. С лишената от бюрокрация и скрити мотиви връзка със зрителите, които предлагат идеи за съдържание.
Аманда:

Но Аманда вече не е водеща. На нейното място вече е Джоан:

И Джоан е миличка. Но тя е твърде близо до традиционната водеща поради натрупания в MTV Europe опит.
Какви ще са последиците за иновативната медиа, питат се от Fortune. И какви ще последиците за медиите изобщо? Защото някои от предаванията са глупави, казва анализаторът David Kirkpatrick, но други са интересни и съвсем сериозни – например, интервюто с Джордж Сорос през юни. Rocketboom е пионер, образец на нова медиа със спонтанността и леко ексцентричната си експресия.
Ако Rocketboom освободи нишата, тя едва ли ще остане твърде дълго незаета.

Powered by Qumana

Имахме малък спор с Григор относно една руска история. Аз не съм убедена в достоверността на разказаното в статията, към която отпраща Григор. Защото:
1) Претенцията ми изглежда толкова глупава, че чак нереална;
2) Нямам вяра на източника на информация. Прилича ми повече на рекламна тактика, отколкото на каквото и да било друго.
Което, разбира се, не означава, че Григор не е прав. Просто на мен все ми се иска да има повечко здрав разум и такива случки да не се случват.
Далеч по-логични ми изглеждат действията на Blogger.com като са "затворили" блог, публикувал превод на роман от Милан Кундера. Тази история на мен ми е далеч по-интересна. Авторът на блога сам е превел "Идентичност" на чешки, хоствал е PDF файла на руски сървър, дал в блога си линк към въпросния файл, но при това е публикувал, ако не целия, то значителна част от превода си. Представители на Кундера са поискали текстът да бъде изтрит, тъй като преводът е правен без разрешението на писателя. Както забелязва един от читателите на Google Blogoscoped, парадоксалното е, че блогът е ликвидиран, но търсачката Google продължава да показва линк към файла на руския сървър.
Не по-малко е интересен друг аспект на въпросния казус. Авторът на превода не е ли в случая с нарушени авторски права? Отказано му е правото да разпространява собственото си произведение. Или, понеже преводът е правен без разрешение, той си няма автор? Не звучи добре от гледна точка на здравия разум. Но ето че (пак) руски пример – точно такива са били твърденията на ответника в процеса за неразрешено публикуване на преводи на сайта km.ru (е-библиотека с платен достъп!). Пикантното е, че самата администрация на сайта спечели няколко дела срещу други (безплатни!) е-библиотеки, които са поместили произведения на съвременни руски автори без писмен(!) договор. Всеобща радост заради възтържествувалата справедливост от типа "който копае гроб другиму…" [Update: И други се сетили за тази поговорка – статия с подробности по случая]
Ако информацията, разбира се, е вярна.
И последният куриоз. От "Труд" казали, че публикациите в блоговете не са защитени от закона за авторското право. Ама не от нашия "Труд", а от руския. Понеже си харесали един текст и го припознали за свой. Развитието на тази история напомня нещо… déjà vu?
Ако нещата са такива, каквито са описани от потърпевшите.
"Ако е вярно". Надявам се, че повтарянето не е останало незабелязано. Stephen Baker пише в BusinessWeek Online, че блогосферата не заслужава доверие. Отделни блогъри са си заслужили доверието, казва той. Но като цяло не може да се вярва на блоговете. И това е естествено – всеки има право да изкаже мнение, да представи своето виждане. Не е редно да се търси достоверност във всяко изказване. Не всеки блог е информационно насочен. Смея да кажа, че повечето блогове не са информационно насочени, за да се изявяват спрямо тях претенции за достоверност. И това е една от причините, поради които се опасявам блогосферата да се обявява за масмедия в общоприетия смисъл. Но по този въпрос – друг път.
Пак да цитирам Stephen Baker: "Главното за света на блоговете е, че не е като библиотека или книжарница, той никога няма да се запълни. В него има място за всички. И дори само 1% от блоговете да си струва да бъдат четени, това вече е златна мина. (И можете да се обзаложите, че търговците и социолозите ще изцедят някаква интерпретационна ценност и от останалите 99%)". 

Powered by Qumana

Първо, Google май вече не ми е интересен за сметка на MySpace.
Второ, вече писах за покупката на Wired от Condé Nast. Днес пък чета забавна информация за MySpace, публикувана в Wired News.
Трето, забавната информация е пряко свързана с проблемите на авторското право.
Та. Andrew Raff напява цитат от изявление на сенатор Ted Stevens по проблемите на Интернет ("The internet is just a series of tubes"). Записва музикалното си произведение и го публикува в MySpace. Но MySpace са помолени от "потърпевшия" сенатор (или от негово име) да изтрият творбата на Raff, тъй като той е използвал без разрешение думи на Ted Stevens, т.е. нарушил е авторските права на последния. И администрацията на MySpace удовлетворява искането на сенатора.
Обаче. Andrew Raff е наскоро е завършил право. И знае, че думите на сенатора от Аляска се трактуват като изявление на човек от представителен орган на власт и не подлежат на закрила от разпоредбите за авторското право. Протестът е уважен от MySpace и страницата на Andrew Raff е възстановена. Защо обаче е трябвало първо да я изстрият, та чак след това да проверяват? Andrew Raff благодари на Wired News и на The Washington Post, че са отразили проблема и по този начин са му съдействали за възстановяване на справедливостта.
MySpace си има и далеч по-сериозни неприятности. Friendster успява да получи патент върху "системата, методите и инструментите за онлайн свързване на ползвателите в компютърна система, основана на техните отношения в рамките на социална мрежа". Какви ли ще са последствията? Не само за MySpace…
P.S. Току-що notifier-ът ми съобщи, че и Daily Kos е отразил премеждията на Andrew Raff. Нямаше начин.

Powered by Qumana

Поради някакви си неясни причини от няколко дни насам не ми се постваше, та новините вече са "новини".

Учуди ме интересът в Мрежата към съобщението на Reuters, че Китай е създал специален сайт за желаещите да изучават китайски – www.linese.com, чиято цел е пропагандата на китайската култура. Представени са видеоматериали за Китайската стена, Джеки Чан и пр. Приятен сайт. Впечатли ме обаче не това, че първите версии са на китайски и английски, а това, че следващите ще са на японски и корейски. Много любопитен факт.

Не мога да си обясня защо не се говори за резолюцията на Европейския парламент относно свободата на словото в интернет. Според парламентаристите, свободата на словото е основна ценност за ЕС и всички страни трябва да вземат мерки в нейна защита. Акцентира се върху факта, че борбата за свобода на словото, за защита на фундаменталното право на достъп до информация, се е преместила в Интернет. Критикуват се режимите в Китай, Иран, Куба и т.н. (общо 15 страни) за методите им на управление и контрол върху Мрежата. Изисква се от правителствата на демократичните страни да приемат правила, непозволяващи на компаниите да съучастват на споменатите режими при ограничаване на демократичните свободи и преследване на дисиденти. Поименно са споменати Yahoo, Google и Microsoft, както и CISCO Systems, Telecom Italia и Wanadoo (филиал на France Telecom). Приветства се приемането на американския Global On-line Freedom Act, който регулира дейността на интернет-компаниите, работещи в страни с репресивни режими. Призовават се страните-членки на ЕС да съгласуват практиката си по защита правата на интернет-потребителите с цел поощряване на свободното изразяване в Интернет в целия свят.

И накрая нещо за цензурата и авторското право. Много интересно решение на Окръжен съд в Колорадо – съдия Richard P. Matsch постановява, че цензурираните версии на филмите нарушават авторските права на създателите. "Сега зрителите – казва Michael Apted, президент на Американската гилдия на режисьорите, – могат да бъдат сигурни, че филмите, които си купуват или наемат, отразяват виждането на създателите си, а не са произволен подбор на редактор-трето лице". Аз се въздържам от коментар. 

Powered by Qumana

Ако си нямах blog-friend, който е зам.-глав. ред. на едно от изданията им, и аз нямаше да знам какво ще да е това.
Condé Nast е издателска къща. Нейни са:
Vogue и дъщерни издания;
Vanity Fair;
GQ (срам за мъжете, ако не го знаят);
Brides и още 2 клонинга;
Bon Appétit
и пр., и т.н.
но, забележете!, още:
The New Yorker (всичко им е простено на Condé Nast!)
Та. Condé Nast са купили от Lycos Wired News и Wired Magazine за $25 млн. Всички цитират BoingBoing за тази информация. Официално сделката е обявена вчера, а сайтът на Condé Nast вече е включил Wired в списъка на изданията си.

Powered by Qumana