Illa's Blog

США объявили России нефтегазовую войну. Защо? Защото "в края на миналата седмица във Вашингтон беше подписан меморандум с Азърбайджан за енергетичната сигурност в района на Каспийско море. Това споразумение предвижда съдействие от страна на Америка (при това – финансово) за прокарването на енерго-магистрали от Средна Азия през Баку и Тбилиси към Турция и нататък – към Европа. <…> Освен това миналата неделя започна работа газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум, който ще се превърне в отправна точка за трасето "Набуко", което на свой ред ще осигури преки доставки на каспийски газ за Европа (чак до Австрия), като се заобиколи Русия".

"В областта на доставките на нефт също отдавна имат намерение да избутат Русия: построяването на нефтопровода Бургас-Александруполис не предизвиква оптимизъм във Вашингтон. А като се имат предвид новите договори на американците с Баку, и този проект може да се окаже под заплаха от пропадане".

Много са интересни и коментарите след статията. Сергей Марков – директор на Института за политически изследвания, твърди, че Русия твърде малко се намесва във вътрешните работи на други страни, проявява пасивност вместо да си пазарува чужди политици, които да прокарват нови проруски "икономическо-политически проекти": "Напълно съм съгласен с твърдението, че енергетиката – това е оръжието на ХХІ век".

Powered by Qumana

Искам да ви обърна внимание върху разговора с Иван Панталеев за Димитър Гочев от публикация в "Дневник". Покрай другото, споменава се за изненадата на Панталеев при първата му среща с Гочев през 1993 г.

Своя(та) Überraschung от срещата с Димитър Гочев аз преживях преди 30 години в една зимна(?) вечер, когато имаше режим на тока. Със свещ в ръка отворих вратата и видях силуета на мъж, а люшкащото се пламъче осветяваше падналата върху лицето му коса. Бях малка и плашлива. Успокои ме фактът, че той се изплаши, колкото и аз. После къщата се напълни с книги за Брехт, а аз не смеех да ги докосна, за да не разваля магията.

Беше толкова отдавна, че се не ми се вярва да се е случило…

Powered by Qumana

Европейският комисар по енергетиката Андрис Пиебалгс от вчера е във Вашингтон. Той се опитва да убеди американския президент страната му да се включи в Протокола от Киото за ограничаване на вредните въглеродни емисии, както и да съгласува действията на ЕС и САЩ по разширяване на използването на биогорива. На пресконференция, Пиебалгс е говорил и за усилията на европейските страни да диверсифицират външните за съюза източници на енергоносители като разширят достъпа на централноазиатските страни до пазарите в Европа (чрез "Набуко").

Според Прайм-ТАСС, Пиебалгс е казал още, че сега около 25% от потребявания в ЕС природен газ е руски и този дял няма да се увеличава. Еврокомисарят е споделил, че Европейският съюз се обявява против създаването на газов картел, който би нанесъл "огромни поражения върху газовите пазари" и ще навреди на отношенията с доставчиците на газ. В случай, че картелът все пак бъде създаден, Пиебалгс е заявил, че ще направи всичко възможно ЕС да инвестира повече в атомната енеретика и в т.нар. "чисти въглища".

Powered by Qumana

Видимо е, че напоследък пиша повече за изкуство, отколкото за каквото и да било друго. С всекиго може да се случи, какво да се прави 🙂
Колебах се дали да говоря за "Персите" на Есхил, поставена от Димитър Гочев. Ще си кажа пак: "ако нещо трябва да се обяснява, то не трябва да се обяснява". И в театъра, както и навсякъде другаде, има няколко категории зрители: такива, които са попаднали там случайно и нищо не разбират; такива, които са специалисти и всичко разбират, и такива, които се интересуват, но малко разбират. Има и една друга категория, може би най-важната – на тия, в които са парите (свои или чужди): те могат да са от която и да е от горните категории, а понякога – и от трите заедно. Действащите лица ухажват тия последните, смигват на първите (защото "преставете си, ако всеки българин отделя по 1 лв. месечно…"), снизхождат към вторите и презират третите (защото от тях – ни левче, ни рецензия, ни вот).
Това си мислех като гледах публиката вчера. А представлението си струваше. Особено Маргит Бендокат беше великолепна. Ама какво да ви обяснявам, то е ясно. Пиесата е потресаваща, трактовката на Гочев – адекватна. Не знам, защо на някои им беше скучно…

Powered by Qumana

И подзаглавие "Сюрреализъм и дизайн". На това е посветена изложбата, която ще се открие в четвъртък в "някои много тъмни помещения" на Музея "Виктория и Албърт" в Южен Кенсигтън, Лондон. Определението за залите е на Stephen Bayley в статия за The Observer. Авторът търси източника на взаимопривличането между сюрреализма като направление в изобразителното изкуство и дизайна на вещи за ежедневна употреба.
Музеят "Виктория и Албърт" е подговил специален сайт за събитието:

Powered by Qumana

Свещени крави и същностни неща. Индия – каквато е (в очите на С. Гупта).

Powered by Qumana

І. Това, че адвокати и даже съдии си водят блогове, вече е обичайно. Но какво да се прави, ако съдебните заседатели в блога си споделят своята предубеденост относно вината на подсъдимия? Така той нарушава две свои задължения: 1) да не формира мнение преди завършване на съответната съдебна фаза; 2) да не обсъжда публично обстоятелства по делото преди произнасяне на присъдата. Ще даде ли това достатъчни основания на второинстанционния съд да отмени присъдата, произнесена на първа инстанция?

ІІ. В блог-дайджеста, посветен на борбата срещу авторското право, последната новина е баталията по повод "arenabg.com" (съжалявам, аз не съм ползвала този сайт и не знам дали това е точният адрес, но така е посочен в новината).

Powered by Qumana

След като през 70-те години на ХХ  в. беше институционализиран курсът по феминистки науки в университетите, сега идва ред и на феминисткото изкуство. В Бруклинския музей започва работа Център за феминистко изкуство "Елизабет Саклър". Саклър, изглежда, отдавна работи за откриването на този център. Още през 2002 г. фондацията й купува за музея култовата за феминизма инсталация на Джуди Чикаго "The Dinner Party". На 23 март работата ще намери постоянното си местожителство на територията на Центъра. Джуди Чикаго създава произведението си през периода от 1974 до 1979 г. Състои се от голяма триъгълна маса, на всяка от страните на която са предвидени места за знаменити жени от световната история – от праисторическия период до съвременността (общо 39). Наоколо са изписани още 999 женски имена.

Пак на 23 март тържествено ще бъде открита изложбата "Глобален феминизъм". На сайта на музея експозицията е представена с фотос от видеото на Боряна Драгоева (Росса) "Празнуване на следващия миг".

Powered by Qumana

Хедър Грийн пише в блога си на сайта на BusinessWeek за някои особености на предизборната борба в средите на американските демократи. На YouTube се появява видео в подкрепа на кампанията на Барак Обама. Използвана е реклама на Apple, инспирирана от Оруел („1984“). Хилари Клинтън е представена като диктатор, а посланието е „Гласувайте различно“, т.е. за Обама. Хедър Грийн смята, че клипът повдига въпроси, както в политически план, така и по отношение на нарушаването на авторски права.
Впрочем, привържениците на Хилъри не са останали по-назад.

Powered by Qumana

През март се провежда традиционният пазар на рисунки в Париж. Тази година 31 галерии представиха повече от хиляда произведения, създадени от Ренесанса до 70-те години на миналия век. Съвременното изкуство отсъства нарочно – за първи път отделно се провежда пазар за работи на наши съвременници. Той ще се състои от 22 до 26 март на Avenue d’Iena.

В последните години само 13,6% от продадените рисунки са на живи автори. За сметка на това, обече, цените им са малко по-високи от тези на починалите. Работата е там, че се предлагат скици, нахвърляни идеи и други творби без особено самостоятелно значение и без изгледи цената им да нараства (що се касае до утвърдените автори). Докато работите на живи творци имат потенциала да служат като източник на печалба. Например, рисунките на най-скъпопродавания съвременен художник Деймиън Хърст, през 2000 г. са се оценявали на около $8 хил.(по тогавашния курс – около € 9 хил.). През 2004 г. рисунката, наречена Beautiful obliterating accelerating psychotic Drawing (виждате я), е препродадена за € 26 хил.

Най-известната работа на Хърст е препарираната акула, продадена за $8 млн. Друго от препарираните животни (овца) е оценено на $5.7 млн. maestross, обаче, харесва най-много инсталацията му "Аптека". "Pharmacy" е името и на ресторант, който открива в Notting Hill (Лондон) заедно с Матю Фройд – правнук на Зигмунд Фройд, племеник на Лусиан Фройд и зет на Рупърт Мърдок. Впрочем, ресторантът е закрит след известни възражения от страна на Британската фармацевтична общност. Хърст участва в начинанието дотолкова, доколкото излага свои творби в помещението. След закриването на ресторанта, тези творби са разпродадени от Sotheby’s за £11 млн. Ако продължа да клюкарствам, няма как да пропусна факта, че първата съпруга на Матю Фройд после се омъжва за граф Спенсър – брата на Лейди Ди. Всъщност, безнадеждна работа е да изброявам всичките днешни Фройд – няма някой, който да не е известен 🙂

Powered by Qumana