Illa's Blog

Hugh Macleod пак е прав…

Powered by ScribeFire.

или Този луд, луд свят
Видеото от предишния ми пост е посветено на „лудия милиардер“ Тиери Ерман. Ако не се лъжа, някъде вече съм постнала (част от) този филм. „Резиденция на хаоса“ е имението на Тиери Ерман, където той организира пърформанси, изложби и прочее експозиции на модерно изкуство. Впрочем, бизнесът му е свързан точно с търговия с произведения на изобразителното изкуство – съвременно и класическо. За да няма спекулации, че „изкуството не е бизнес“ и че „комерсиализацията му е вредна“, ще кажа, че аз съм му фен – на Тиери Ерман. Начинът, по който той продава изкуство, е (малко или много) изкуство. Но главното е друго – главното е, че той илюстрира този нов мироглед, който май още няма име, но идва след постмодернизма. Посланието на Тиери Ерман е следното (или поне в моята интерпретация): „Светът е хаос и това е нормалното му състояние. Лъжата е опит той да бъде подреден. Но и в хаоса има правила, които могат да бъдат сведени до (поне няколко от) десетте Божи заповеди. Главното е да отличаваш доброто от злото във всеки отделен случай“.
Приблизително това е искал да каже и Марк Курцем в книгата, която предстои да излезе на 1 ноември 2007 г. В тази книга, започната преди десет години, Марк разказва историята на баща си – Алекс Курцем: „Талисманът: Разгадаване на мистерията или Нацисткото минало на моя баща-евреин“ (преводът не е точен, но така ми изглежда по-добре). „Талисманът“ е пет-шестгодишно еврейче, превърнало се в звезда на нацистските пропагандни филми. Родителите, братчето и сестричето му са избити при превземането на белоруско село от немската армия през октомври 1941 г. Алекс успява да избяга и няколко месеца се крие в гората, прехранва се от намеренoто в джобовете на убити войници и подаянията на жителите от околните села. Но никой не се решава да приюти сирачето. Докато един селянин го предава на немските власти…
Само че екзекуцията (на други заловени, планирана за този ден, и към която Алекс е трябвало да бъде „добавен“) е възложена на латвийска част. Един от сержантите се смилява над детенцето и го подучва да не казва, че е еврейче – дип: синеоко и русокосо… Измисля му име и го превръща в „най-малкия нацист“, както е представен от гьобелсовата пропаганда. Скоро след това латвийската част е включена в СС, Алекс получава съответната униформа и дори малък пистолет. Длъжността му е да чисти ботуши, да носи вода и да пали цигарите на войниците. Снимат го в пропагандни филми. От време на време се налага да примамва с шоколад еврейски деца, за да стане по-„цивилизовано“ товаренето на жертвите по вагоните, отправяни към лагерите на смъртта. Освен спасителя на Алекс, никой не подозира, че заради етническия си произход той самият би могъл да се окаже в някой от тия вагони.
През 1944 г. момчето бива приютено от латвийско семейство и след пет години емигрира в Австралия. Заклева се да забрави за миналото. Ако е възможно. Около половин столетие държи езика си зад зъбите и едва през 1997 г. решава, че мълчанието вече е непоносимо. Разказва на сина си Марк…
Покъртителната история се появява в няколко от големите английски ежедневници. Аз я научих от сайта на BBC. Изгледах и видеото – интервю с Алекс Курцем, заснето в Мелбърн.
Текстът на BBC дословно е преведен и анонимно публикуван в блог, хостван на сайта на в. „Московский Комсомолец“. Повечето коментари са в стил: „ами какво да очакваш от евреин по кръв“. Предполагам, има хора, които биха обвинили и Маугли, че е оцелял – стига да беше еврейче (респ. циганче). Ако пълнолетен не може да се ориентира кое е добро и кое – зло, как има куража да обвини петгодишно дете, че не е разбрало? Как някой има куража да подрежда света?

France 2 – Envoyé Spécial – 23 Février 2006
Portrait de Thierry Ehrmann à la Demeure du Chaos.
avec : Loic Tanant, Bernard Montpert, Eric Soudan et Claudine Seguin. Agence de Presse Noon et LM production.

©2006 France 2 pour Envoyé Spécial

……………………………………………………….

Ей това предложение за абонамент получих днес:

Ако лицето ви прилича на Бил Клинтън, никак не се лъжете – той е. В септемврийския брой на списанието Condé Nast Traveler има интервю с него.
Condé Nast издават: Vogue, Vanity Fair, Gentlemen’s Quarterly, Glamour, Gourmet, etc. и още: Wired, и The New Yorker, за което вече съм писала впрочем.

Blogged with Flock

Миналата седмица беше разпространена новината за арестувания френски тийнейджър, който публикувал в интернет три глави от собствения си превод на последния „Хари Потър“. Отделът по борба с пиратството към френската полиция открива частите от популярния роман само няколко дни след официалното представяне на оригинала. Полицаите били впечатлени от качеството на превода.
16-годишният младеж бил арестуван за няколко часа. Той заявил, че не е целял да получи доход от произведението си. Издателство Галимар прави изявление, че се възползва от случая да напомни, че „пиратството ограбва“, пардон: „че пиратството нанася вреда на основните права на автори и художници“.
Вчера обаче от издателството съобщиха, че се отказват да търсят от младежа обезщетение за загубите си. Подчертава се, че решението е взето заедно с Джоан Роулинг. „Ние никога не сме си поставяли финансови цели, ние само се стремим да защитим авторите“ – изтъква говорителката на Галимар.

Powered by ScribeFire.

От утрешния вестник…

Powered by ScribeFire.

Тия дни във форум на уважаван вестник (случва се да се подлъжа по нещо и да попадна на форум, че даже и да отговоря на някой въпрос 🙂 ), та един от коментаторите се възмущаваше от разказите на студенти от СУ, че получават смущения на стомашно-чревния тракт щом чуят думата „дискурс“. Ако това ще успокои достопочтения форумец, бих посмяла да предположа, че проблемът не е в студентите, нито в СУ, а в това, че постмодернизмът с все терминологичната си екипировка просто е изгубил позициите си от преди_еди-колко_си_десетилетия. И, като всяко паднало величие, той също търпи подигравките на следващото поколение.
Както може да се забележи, аз правя реверанс към изразните средства на постмодерната епоха. Ще направя още един: ще спомена думата „дискурс“ без какъвто и да било намек, препращащ към областта на биологичните науки:
Чудя се, защо толкова много от опитите да се критикува някакво мислено_от_критикуващия морално-етично статукво, завършват с безславното и без съпротива хлътване в дискурса на същото това статукво.

Powered by ScribeFire.

„Търся автори, пишещи за дяволи, върколаци, вампири и др. зли сили, предлагам да се кооперираме за издаване на романи (не по-малко от 10 издателски коли)“.
Какво мислите, че е това? Съвсем реална обява в блог, това е. И да не речете, че е шега или анкета, или каквото (подобно) ви дойде на ум. Работата е там, че руските издателства предпочитат да издават серии от поне 10 романа на една и съща тема. Блогърката Ирина Молчанова написала книга в жанр „градско фентъзи“, но от издателството й поставили условие да намери още поне 10 автора, за да издадат романа й в жанрова серия. На обявата откликнали 13 човека с готови произведения.
От издателствата потвърждават, че предпочитат неизвестни автори, творящи в определен жанр: екшън, женски романи, лайфстайл, „фирмени“ романи, както и за романизиране на популярни сериали. Дмитрий Сафонов, например, получавал все откази за отпечатване на осемте си романа и бил изкушен да напише за два месеца петнадесетата по ред книга по сериала „Бригада“ (всичките книги са издадени под псевдонима „Александър Белов“, въпреки че са написани от различни автори). След това издателството му предложило да пише от името на известни личности, но Сафонов отказал, защото междувременно намерил издател за собствените си романи.
От издателство ОМГ признават, че 20% от продукцията им е сътворена от автори, намерени по обяви. Често на литературните черноработници се предлага готов синопсис на бъдещата книга, който понякога обхваща до четвърт от съдържанието й.
Забавен е случаят с Виктория Соломатина, която „пробива“ под името Виктория Платова. В едно издателство публикуват 12 нейни криминалета. После тя сключва договор с друго издателство, което регистрира търговската марка „Виктория Платова“. Междувременно първото издателство наема други автори, които да издават под същия псевдоним. Избухва спор, който завършва със съдебно решение – право върху марката „Виктория Платова“ има издателството, което я е регистрирало.
„Литературните роби“ са традиционно явление от времето на социализма – влиятелни личности нерядко са издавали книги, които в действителност са написани от други хора. Сега с тази привилегия се ползват светските знаменитости. Носят се непотвърдени слухове, че романите на фамозната Оксана Робски са плод на същата схема. Възможно е, това да са козни на зложелатели.
[Постът е по мотиви от статията „Търси се за вампири“ („Ведомости“), както и от други материали в рускоезичния интернет.]

Powered by ScribeFire.

В сряда руски бомбардировач прелетял над военноморската база на САЩ на о.Гуам в Тихия океан. Според ген. Павел Андросов, пилотите „си разменили усмивки“ с американския пилот. „Това е традиция за нашата авиация – да долети далеч в океана, за да се срещне с американските самолетоносачи и очи в очи да поздрави американските пилоти“ – добавя генералът.

Powered by ScribeFire.

Новината се появи вчера в клюкарското издание Valleywag и веднага се разнесе по цял свят. Създателят на LiveJournal оставя кода на любимото си чадо в добри ръце, според думите на разработчика. Самият Брад веднага потвърди информацията в блога си. Обяснява, че творението му е толкова добро, че няма какво да прави и му доскучало. Не отрича, но и не потвърждава предположенията, че е приел предложението на Google за работа в гиганта.
Owen Thomas обаче се съмнява, че скуката е причина за напускането на кораба. Той е възмутен от мълчанието на шефовете на Six Apart. Според него, както оттеглянето на Брад, така и липсата на официално изявление, са само поредната индикация, че работите на компанията не вървят. Авторът твърди, че Ендрю Анкър, чиято длъжност е да завежда работата с потребителите, всъщност е преместен на позиция, свързана с развитието на компанията, което в Silicon Valley е евфемизъм на „опитва се да намери някой да я купи“.
Така или иначе, почитателите на Брад Фицпатрик му желаят успех на новото поприще, но тъгуват заради раздялата му с LiveJournal – за няколкото часа от появата на съобщението в блога му до момента коментарите вече са 157. Брад е любимец на привържениците на open-source, докато отношението на последните към Google съвсем не е еднозначно, затова новата месторабота на Фицпатрик поставя въпроси пред наблюдателите.

Powered by ScribeFire.