Перфектният пример цари последните няколко седмици из пространството.
Когато 11 годишно дете, нека повторя, ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИШНО ДЕТЕ, иначе казано, МАЛОЛЕТНО ДЕТЕ, е изнасилено и в следствие на което ражда, това, което се чува хорово като публична реакция, комбинирано от медиии и общество е „Ама колко са гнусни и противни са циганите, а?“, а не „Боже, господи, става дума за 11 годишно момиченце, дете, какво точно не е наред с държавата ни, че това се случва??“

Сериозно, колко от вас заехте позиция по темата? Колко от вас се замислихте и заинтересовахте, че масовите реакции „оо, ама те циганите и по-млади се женят“ или „оо, колко крадене на булки съм виждал/а на момичета на тази възраст и по-малки“, минава се през класическите „ама те съзряват по-рано“ и всякакви такива гнусотии, колко от вас реагирахте?

Защото това си е същия класически синдром, в който миналата година се разказваше за Яна Кръстева, спомняте си, нали? Когато сред дълбокомислените анализи на събитието причини бяха изброени сериозни провинения като „била е навън, в компанията на мъже, на публично място“. Този път, вината е, че е ромка, тежка и абсолютна вина, наистина.

Реално вместо да се беше използвало като отправна точка за обществото да се развие и да създава среда, в която насилието (особено сексуалното такова) да се посреща с повече адекватна и критична мисъл, нещата регресират. Миналата година 20 годишно момиче си го е просела като е посмяла да излезе от дома си… сега 11 годишно момиче, малолетно момиче, дете, е не само НЕ-жертва на сексуално насилие (какво съгласие може да даде едно единадесет годишно дете?), а дори е представена като враг, като чудовище, като виновница… задето съществува, задето е бедна и задето е ромка. Задето… наистина, просто съществува.

Хиляди хора мрънкат, да, МРЪНКАТ, как циганите им били виновни за всичко, как циганите едно, второ, трето, четвърто, пето… и удобно забравят, че освен, че уж си живеят царски (в съборетини, без реално бъдеще, в голям процент от случаите, без минимални условия), те са и най-честите жертви на насилие в страната, на сексуално и физическо насилие. И решението какво е, според тези изключително възмутени индивиди, които толкова ги е завист на чуждите 300/400 лева, че тяхната омраза се простира не само над реални събития но и над въображаеми и неслучили се такива. Същите тези хора виждат една жертва на същото това общество, в което те съществуват и единственото, което могат да направят е да бълват злъч и злоба.

Нямам намерение да посочвам, че ловния сезон за сексуално посегателство, насилие, тормоз и търговия над деца от бедни семейства, били те ромски или не, го има отдавна, нито има нужда да посочвам, че среда, в която се говори как 11 годишна „поставя рекорд за раждане“ по национална телевизия, е мокрия сън на всеки педофил. Имаме класически сексизъм, сега щедро омесен с порядъчна порция расизъм, защото извинение, че жертвата някак си сама си е виновна, е просто  старата песен на нов глас.

Но реално погледнато, докато няма интеграция, докато няма адекватно отношение към хората, независимо от етнос, докогато хора са беззащитни в очите на обществото и като последствия, закона, няма да имате основание да спрете да мрънкате. И реално, сами си го правим, като не правим нищо, за да разрешим проблемите, за да защитим най-слабите и беззащитните в обществото ни.

Причината за този пост е коментарът на Марин в предната тема. Да перифрезирам, жените будят мъжката сексуалност (с дрехи/пози/поведение/). Като се събуди мъжката сексуалност и става лошо и страшно и затова по-добре да не го правят и да не го правят, иначе…. (злокобна тишина).

И наистина, заговори ли се за дрехи, куцо, кьораво и сакато се изреждат да анатемосват късите поли, токчетата, прилепналите дрехи, тесните дрехи, деколетата, като основни виновници за сексуално/вебално/физическо/комбинация от трите насилие над жени. Логиката е някак следната (в никакъв случай защитавана и подкрепяна от мен). „Мъжете са прости същества: видят ли гол крак и губят връзка с реалния свят, включва се „примитивното“ и не могат да се сдържат да не нападнат/тормозят/изнасилят. Какво да ги правиш, мъже. Затова, решението е – жени, мислете какво правите и как се обличате и как се държите, защото мъжете не могат да се контролират и ако предизвикате мъжко внимание, господ да ви е на помощ“.

Има един неостаряващ мит, че мъжката сексуалност е неконтролируема  – веднъж пробудена, той буквално не може да контролира себе си и действията си. Има не малко шеги по темата „мисли с долната си глава“ и „има кръв само за едното„, които някак не са само шеги. В нашето общество съществува културно идеята, че един мъж сдобие ли се с ерекция и се превръща във върколак (например. Или някакъв друг вид чудовище, а не, да речем, човешко същество, което изпитва сексуална възбуда към друго човешко същество).

И се очаква жените да се съобразяват и да ходят на пръсти около тази НЕконтролируема мъжка сексуалност. Обяснява се надълго и нашироко да внимават как се обличат, за да не събудят звяра. Казва се „е, някои мъже просто не могат да се контролират„, не „не искат„, а „не могат„. Казва се „внимавайте какво започвате, защото се очаква да го довършите„.
В немалко случаи директно се казва, че реално веднъж съгласила се на каквато и да е близост, после не можеш да кажеш „не“ и че не се брои, дори да кажеш „НЕ„. Преди не толкова отдавна Карбовски обясняваше, че една жена, която се е съгласила да прави секс с някой вагинално, не може да му откаже и анален секс (или обратното, наистина съм прекалено погнусена от коментара, нямам никакво желание да го търся). Коментарът беше в контекста на кошмарното убийство на сестрите Белнейски. И хората кимаха и се съгласяваха и никой дори за миг не прояви несъгласие по темата или някакъв вид критика.

Моето отношение към подобни митове се свежда до „аз ако вярвах в това, никога нямаше да правя секс с мъж“ и „това са пълни глупости, който нормален, сексуално/интелектуално/психично здрав човек би повторил подобна простотия?„.
Чудя се дали нещата биха се променили, ако повече мъже осъзнаят, че заемайки позицията „ако жена ме възбуди, по-добре да е готова да довърши започнатото и да се приготви за всичко, независимо от ситуацията и контекста“ е съвсем същото като „да възбудиш мъж е опасно, по-добре недей да рискуваш в никакъв случай. ИЗОБЩО„. Колкото до облеклото водещо до сексуален тормоз… фактът, че има сексуален тормоз и сексуално насилие в Саудитска Арабия, същате се, мястото, където жените ходят забулени от-до, е перфектното доказателство, че двете неща не са свързани, но пък е страхотно извинение и прехвърляне на отговорността. „Не аз трябва да контролирам себе си и поведението си, тя/те трябва да контролират дрехите си/поведението си.“.

Също така и се чудя защо повече мъже не са обидени от цялата концепция. Ако някой започнеше да обяснява как всички, които са от моя пол, сме изцяло контролирани от гениталиите си и обикновената ерекция ни превръща в изнасилвачи, щях да бъда вбесена. Бих обяснила с кратки, ясни и основно ШУМНИ изречения, че съм човешко същество и мога да се контролирам, премного ви благодаря. Наистина би било хубаво ако повече мъже заемат официално социално публичната позиция „дори да не мога да контролирам ерекцията си, мога да контролирам останалата част от тялото си и съм по-сложен от един полип„.

Би било чудесно, ако нашата култура ценеше способността за самоконтрол толкова високо, колкото ценеше абсурдно сексуализирана мъжка демонстрация на сексуалност и да не се държеше сякаш тези двете са някакви антиподи.

Мъжете НЕ СА влакчета на ужасите, нито пък са върколаци, нито пък са ходещи пениси. ТЕ са хора, могат да взимат решения. Нека спрем с „той не можеше да се контролира/да се спре“ с „той не пожела да се контролира/да се спре“. Мъжете заслужават това достойнство и отговорностите, които идват с него.

След като списанието зае позицията на обидени, онеправдани социално ангажирани и комплексни медии,  които са просто неразбрани от онези отвратителни сексисти, които просто са с ограничен светоглед и виждат снимки с жени, които изглеждат бити и убити като фетишизация на сексуализацията на насилие над жени (наглеците!), нещо, което те не са имали предвид изобщо!! Не, те всъщност… не са имали съвсем нищо предвид. Самата фотосесия няма никаква цел, контекст или значение. Просто реклама на прически.

И тъй като хора, готови да дадат възможност на всеки да си защити позицията има бол, даже бяха интервюирани виртуално, с точни въпроси, засягащи темата. И те отговориха.

И сега… доказателството, че всички онези ужасни хора, които ги разкритикуваха… имаха пълно основание.
Ето ги:

Отговор: Искахме да представиме SFX гримьорът Даниела Аврамова.[…]

[…] нямаме отношения със никакви организации.[…]

[…]Victim of Beauty е beauty сесия и като такава, илюстрира тенденции в грима и косата.[…]

[…]Заглавието всъщност е „Жертва на красотата“, в превод от оригиналното Victim of Beauty. То е такова, именно за да може всеки да го изпълни с контекст според собствените си възприятия.[…]

[…]Притеснително е, ако сте човек с фетиш към подобен сорт наранявания[…]

[…] сесията няма включени мъже, защото, пак казваме, ние сме модно/лайфстайл издание, таргетирано в по-голям процент към жени.[…]

[…]Ние смятаме, че те изглеждат изключително самоуверени и красиви, пълни с емоция.[…]

Една от основните критики към тях беше, че използват насилието над жени като средство за реклама на нещо трето, игнорирайки реално съществуващ проблем в средата ни – насилието над жени съществува в притеснителни нива, едновременно с което се омаловажава, нормализира, а в случаите, в които има оплаквания, вината се стоварва на оплакващите се и тяхното евентуално поведение.
Пресни примери не е като да няма.

Те нямат реално какво да кажат по темата. Просто удобно средство да рекламират нечии сценични умения. И понеже „жените като красиви трупове“ не е нова идея, нито пък притеснява някого в модните среди, какво пък, защо да не го използват… така или иначе са насочени към жени, които реално преживяват подобни ужаси, със сигурност тези жени ще оценят снимките подобващо: (защото 1 на 4 българки е жертва на физическо наслие) „оо, да и аз съм имала такава синина. я, колко яко се връзва с бретон“, „хммм, на мен не са ми разкъсвали точно така устната, много си върви с тези сенки за очи“.

От тях се очаква да оценят труда естетично, а не, реално погледнато, като физическо посегателство над нечия личност, превърната в евтин способ за продажба и реклама на глупави дрънкулки.

Всичките модели са изключително красиви млади жени – те са жертви на красотата, те са жертви на собствената си красота, реално глобално погледнато това се отнася за всички жертви на красотата, били те мъже или жени. Наказани са за това, че са красиви. Ние като публика трябва да ги погледнем, да игнорираме това, че са човешки същества и да се впечатлим на уменията на гримьорката и стилистите, тези жени са просто платна, едни статични закачалки, върху които някой демонстрира уменията си за макияж и фризура. Съвсем естествено е човек или хора, които гледат на манекенките участвали в проекта като на вещи, с които просто се демонстрират продукти, да нямат никакъв проблем да третират символи на побой, насилие и смърт просто като модни аксесоари. Все пак… списанието е стил на живот… и грозната реалност е, че насилието над жените в България НАИСТИНА е техния стил на живот. Така и така се случва, нищо не може да се направи, поне можете да изберете най-подходящото сако за случая… така че ако случайно умрете при някоя от „сесиите“, да сте секси и в смъртта, изглеждайки самоувередени, красиви и пълни с емоция.