От всички български сериали и филми, които се нароиха в последната годинка, две, три, пет, днес си дадох сметка, че няма един женски персонаж, за който да ми пука или с който бих искала да си поговоря, ако я срещна в реалния живот.
Което си е постижение само по себе си, защото не са малко споменатите произведения и поне на принципа на късмета,все един такъв персонаж трябваше да се появи, ако и по чиста случайност. Да, ама не.

За съжаление повечето персонажи попадат в няколко семпли категории, които влият доста негативно на изграждането на интересен и приятен персонаж още в самото начало.

1. злобарки/клюкарки/тормозещи семейството си и мъжа си (ако е комедия). Или са визуално отблъскващи (което като следствие води до персонажът да е написан елементарно, плоско и скучно, без реална комплексна мотивация) или ако са красиви, се залита в подкатегория
– кукли подвид кифли, които са там, за да плакнем очи, но имат интелектуалния багаж и сценичното присъствие на умряла жаба. Тук таме се намира положителен образ, но често в желанието да покажат реализъм и да създадат връзка с реалната ни пост соц среда, морално и социално, са отблъскващи като личности, един вид… по-малкото зло или можем да стискаме палци за тях, защото са във връзка с някой любим друг герой.

2. Идеализираната героиня. Винаги има една такава. Перфектна, добричка, самата невинност, до степен да се застрелва сама в крака от седене на ръцете и чакане да бъде спасена, понеже почти винаги добродетелността й е гарнирана с пълна бепомощност и липса на инициатива.

3. Стеореотипът самоход. Такива хора в реалния свят просто няма. Тя е купчина стереотипи, независимо на каква тема. Дали тъща, дали съпруга, каквото и да е… Стереотип, до степен пародия, която обаче не е умишлена и самооосъзната като такава, а ни се продава като реален образ.

Тъжно, но факт, сценаристите ни отразяват една изкривена действителност, в която черпят идеите си за персонажи от собствените си, пък и на околните предрасъдъци и изтъркани клишета. Познавам много хора, които са страхотни, невероятни и прекрасни. Хора, които са силни, умни, талантливи и комплексни. Хора, за чиито истории би ми било интересно да чета/следя и въпреки това, са най-обикновени хора и към които всеки може да се идентифицира и заинтересова.

Всъщност не само женските персонажи в българските филми и сериали са пълна скука, но тук таме се намират разни случайни изключения сред мъжките персонажи, дори и заради директния копи пейст, който се прави над чуждите истории и сценарии, наред с персонажите

. Това, от което имаме нужда са интересни и комплексни персонажи… не избиване на комплекси с идеята, че зрителят иска да гледа как на всички други също им е толкова скапано, колкото и на него/нея.

Жалко.

Ах, сутиенът…
Пръв приятел и враг на всеки човек, който има бюст.
Приятел по очевидни причини и враг по простата причина, че сякаш прекалено често ги правят, за да бъдат гледани, а не носени. Което е доста дразнещо на момент… целта му е да поддържа и улеснява животa ПЪРВО и чак след това да се използва като стенобойна машина във „войната между половете“, нали?

Пазаруването на сутиен си е жив сюрреализъм вече.
Наскоро ми се наложи да пообиколя и да си търся сутиен(и).
В почти 90 процента от посетените магазини (из центъра на София), 90 процента от сутиените бяха с подплънки.  ВКЛЮЧИТЕЛНО спортните. Искам да знам за чий хикс има подплънки спортният сутиен? Нося спортния сутиен когато СПОРТУВАМ, знаете ли колко е досадно да ти залепне за теб, докато се занимаваш да правиш кофички например? Или по-забавното, тъпата подплънка да започне да се извърта, съответно изглеждаш сякаш по-малкото братче на „chest bister-a“ прави напъни за изяви. Разумният въпрос, защо съм се сдобила с подобно приспособление? Ами… лесно, недогледах. Не очаквах, честно казано, подобно чудо и когато поисках „обикновен черен спортен сутиен и проверих размера, не се зазяпах в детайл дали случайно не са пъхнали подплънки. Повече ме изуми, че директно са ми подали такъв. Или са ми намеквали нещо тънко (като се има предвид, че бях със зимно яке и приличах на снежна топка, малко вероятно) или просто вече се приема, че това е изборът „по дефолт“.

Тук таме се намират и сутиени без, но или масово са дантелени (което си е жива мъка за целодневно носене) или са твърде ограничени моделите. Трябва вече специално да си поискаш сутиени без подплънки. След което те гледат странно. Чудесно…

Игнорирам някак безумието, но повече държа да зачопля друг аспект…
Защо всички модели и размери имат подплънки, за които терминът „възглавници“ сякаш е по-точен? Явно мотото е: „колкото повече, толкова повече“? И на всичкото отгоре, не могат да се махат. Преди преживявах излишните елементи, като просто ги изхвърлях. Сега вече са част от сутиена. И или обикаляш и търсиш като лудите или носиш възглавници и туйто.

Леко абсурдното е, че както имаше въглавници за чашка B, същото важеше и за сутиени размед DD. За B бих могла да разбера, но за второто, накъде повече с гръдната обиколка? Крайната цел е да имаш собствено гравитационно поле евентуално?

За бис, тук там са започнали да окачат бански (евентуално останали от последния сезон или приготвящи се за пролетта). И те бяха с подплънки.
И докато сутиените, хайде, иди, доиди, не мога да разбера какъвто и да е плюс от бански с подплънки, освен сигурна пневмония от изстинали гърди, понеже няма по гадно нещо от това две ледени памучни (или там каквото са) парчета лепнати за гърдите. И понеже това не е достатъчно, започнали са да се промъкват бански с подплънки и в спортните магазини, при целите бански. Понеже боже опази да не изглеждаш като Памела Андерсън (преди да си извади силикона), когато ходиш да плуваш в басейна, с цел спорт.

Причините за този пост са няколко.
Едно, защото ми се вижда безумно смешно. 🙂 Съжалявам, но това вече си е жива пародия. Всеки, по всяко време, навсякъде, с каквито и да е гърди, се приема, че не са достатъчно големи. Трябва да бъдат по-големи!. Може и още няколко удивителни 🙂 !!!!
По ред причини за мен това вманиачаване е глупаво, но според това е добър пример как вече се преминава границата между полза и започва да се превръща в активна вреда по здравословни причини и неудобство за клиента.

Смятам, че всеки има правото да решава как да се облича, но също така смятам за необходимо да сме социално критични към маниерите, чрез които ни се дефинира нормалността. Защото това не е реален избор. Когато масовата ти опция за сутиен са възглавниците, това малко или повече изкривява представата ти за нормалност. Което не води до положителни резултати за никого.

Трифон Зарезан и Св. Валентинт минаха вчера доста тихо и кротко.
Поздрави на всички именници и всички, които празнуват.

Св. Валентин е странен празник. Чисто социологически, е ужасно интересен за анализ и коментар, защото по перфектен начин ни демонстрира най-различни конструкти и социални схеми. Може да се спори дали ги задълбочава или ги изобличава.

С течение на годините съм събрала разни наблюдения и коментари, които мисля да споделя с вас, с надеждата да чуя и вашето мнение.

Целта ми не е да омаловажавам или подигравам хора, които се радват на този ден. А просто да коментиран едно културно явление.

Държа дебело да подчертая. Тези изводи са на база продажбата, рекламите и публичното демонстриране на празника, логично е да има отклонения и разлики. Не твърдя и че всички хора действат по този начин, а че пазаарът действа, сякаш това е така.

– Феминизирането на любовта
В нашата култура имаме феминизиране на любовта и масукилинизиране на секса. Иначе казано, любов, обич, близост, емоционалност, сантименталност, са приемани и третирани като женски неща. Секса, желанието за секс, похотта, сексуалността, сексуалната агресивност, „завоевания“, свалки и пр., са приемати и третирани като мъжки неща (на това се основова негативното отношение към сексуално активни жени също така).

И Св. Валентин е празникът на любовта… и как го разбираме:

Навсякъде е залято от сърчица, цветя, плюшки, шоколадови бонбони и всякакви такива. Тъй като това са неща, генерално маркирани като харесвани основно от жените, доста лесно се налага изводът, че празникът, който е в името на любовта, се слага като равенство с нещата, които се смята, че жените харесват. Иначе казано, под любов се възприема женственост и насочени към жени неща.
И то строго конкретни елементи.

Докато за Св. Валентин е пълно с продукти в розово с надписи относно любов и обич, насочени към жените, насочените към мъжете нито са в специален цвят, нито имат предварително поставени послания (както например са кожите за лаптопи продавани по магазини за Св. Валентин).
Обичайните подаръци: шоколад, цветя, плюшки, накити.
Тук възможните причини може да са няколко.

– целта на тези подаръци е да покажат внимание, съответно специален цвят и специално послание, би накарал евентуалния получател да се чувства специален. Евентуално.

– целта на тези подаръци е да бъдат видяни.  Както от другите мъже, така и от другите жени. Използването на празника, за трупането на социален статус, като демонстрация на мъжественост и доходи. И чак след това на реално празнуване на емоционална и социална привързаност. Т.е. желателно е да се води, че А е подарил (скъп) подарък на Б, но не е особено желателно да се демонстрира, че Б е подарила (скъп) подарък на Б.
В нашата култура е наложено, че мъжете купуват подаръци на жените, глезят жените и издържат жените, като нормалното състояние на нещата, а не наопаки. Чух може би стотина коментара от колеги как ще водят приятелките си някъде или как колежки разказват къде ще ги водят. Не чух обаче, нито една колежка да разказва, че ще води приятеля си някъде (отвъд – ще му сготвя вечеря вкъщи).
Със сигурност има изключения. Въпросът е, че ми направи впечатление.
Също така чух и много коментари коя, какво ще облече, ще се гримира и пр., но не си спомням да чух нещо аналогично от страна на колегите ми от мъжки пол.

– Обичат ли мъжете цветя? А накити?
Кога е последният път, когато сте видяли жена да подарява цветя на мъж? И аз не мога да се сетя (не говорим за концерт, публично събитие и пр. подобни) Което е интересно, защото да харесваш цветя не е биологично обусловено, но е културно и социално наложено. Един от символите на Св. Валентин е големият букет цветя. Който е насочен към жена получател, а не мъж получател. Ако пратите голям букет по куриер на приятелката си, това би било напълно нормално, но каква ще е реакцията, ако вие пратите на приятеля си цветя? Интересен експеримент, нали? Какво се приема за нормално да се подарява и кой, какво, на кого подарява също е културно обусловено, а не биологично. Подаряването на шоколад във формата на сърце, е в същия куп, както и голямата плюшена играчка. Да не споменаваме пък накити. 😉

Не съм видяла ЕДНА реклама до днес, която е насочена към жени, която говори за подаряване на накити на мъжете в живота им по ПОВОД Св. Валентин. Докато мъже, подаряващи накити на жени за Св. Валентин е напълно нормално и разпространено.
Всъщност това е далеч по-видимо в западни държави. При нас са все още основно неумело преведени плакати и рекламни щендери тук и там из моловете. Но се разпространяват и увеличават с течение на времето…

– Сексуалност като норматив
Това са две подточки. Едната е, хетеросексуалността на празника (впечатление ми направи чак след като сравних с други държави и култури) и второто е, демонстрацията за принадлежност във връзка.
Празникът е структуриран, рекламиран и консумиран изцяло като нещо случващо се в хетеросексуални двойки. Идеята, че има гей хора сякаш напълно не съществува. Нито като рекламни кампании, подаръци и пр.

– Предполагам, че едната причина си е класическата хомофобия (което според мен вреди на печалбите). Защото все още не се коментира и приема като нещо нормално, а во нещо, което се сочи с пръст и се зяпа с оцъклени очи. Най-елементарното доказателство: на Св. Валентин виждаме навсякъде целуващи се мъже и жени… само че като изключим един, единствен случай, не съм виждала гей двойки да се целуват на този празник. Държа да го отбележа, защото ми е втръснало и на шапката всяка година около парадите да слушам за „парадирането със сексуалността“ и „а кога ще има хетеросексуален парад“. Ами ето ни го парада на хетеросексуалните. 🙂

Другото основание е, объркването, което би причинило във вече изградените мрежи на ролите в половете. Кой, на кого подарява и какво подарява. В момента мъжете подаряват цветя на жените и розови плюшени сърчица. Но какво да се рекламира на гей жените или на гей мъжете? Май… не се знае 🙂
В хетеровръзките в света на комсумеризма, рекламите и пр. на този празник, имаме две роли и стилове. Само че припознаването на гей двойки, в тях нямаме И двете роли, съответно езикът би трябвало да се промени, което доста бързо би изяснило колко са измислени и наложени и ролите и в хетеросексуалните двойки.

– Точка две, демонстриацията, че А и Б имат връзка!!!
В нашата култура е важно да демонстрираме, че имаме връзка, толкова е просто.

– Размяна на подаръци
Най-комплексният елемент от темата, поне за мен.
Изключително импликирано, а не споделено директно е кой, какво получава на този празник.
Вече описах, че според мен е обмяна на внимание и жестове, по един или друг начин.
Но също така става дума и за секс. 🙂 При нас не е толкова ярко, но навън повече или по-малко обмяната е на подаръци, с обещанието за секс вечерта. Т.е. на жените им  подаряват (сърчиця, плюшки, накити) разни неща, водят ги на някакви места, а те се отплащат със секс.
Не виждам реален проблем хората да правят секс по каквито начини желаят, по каквито причини пожелаят (дотам, докъдето е по вазиамно съгласие, между можещи и даващи своето съгласие хора), но ме притеснява идеята за нормализирането на бартер. Секс СРЕЩУ внимание/подаръци/излизане/каквото и да е.

И така… честит Св. Валентин!?

Преди няколко дни сама се набутах в поредната безумна дискусия на тема гей родители. Държа да я споделя, защото някой от елементите са противно повтарящи се и до болка изтъркани клиширани псевдоаргументи, които наистина трябва да спрат да се използват. Не казват абсолютно нищо и потвърждават и разпространяват невярна информация, която ни вреди съвсем реално…

Темата за гей родители е много експлозивна. Реакциите като цяло варират в няколко основни насоки.

1) “Но как ще разберат децата защо има двама тати/две мами? Това ще е объркващо за тях.”
Този аргумент е може би най-неприятен от всички. Той заема негативното отношение и реакция, предрасъдъци и стереотипи на коментиращия и ги приписва в името на грижата за неизвестни/анонимни деца.
Не, той/тя не е хомофоб… на него/нея му пука за децата, разбирате ли.
Този аргумент казва: “Aз не разбирам как може еднополова двойка да бъде добри родители  и смятам, че никой друг не може да го разбере също така.”

Вижте, децата са деца, за тях всичко е неразбираемо и сложно. Миенето на зъбите. Развиването на буркан, връзването на обувките. Мисля че не съм чувала обаче предложения да се спре производството на обувки с връзки и буркани с винтове, защото децата не ги разбират.
Всъщност, ако едно дете отрасне в една среда, за него тази среда е нормална. Докато някой мил възрастен не му заяви, че семейството му е странно, на детето е малко вероятно да му хрумне самостоятелно. На детето ще му направи впечатление, ако го третират негативно възрастните обаче. Проблемът и вината не е в детето (или в родителите му), а в другите възрастни и тяхното поведение спрямо детето и родителите му.
Или докато другите дечица, подучени от прекрасните си родители, не го зачекнат по негативен начин.
Хубаво е да не бъркаме едното с другото.

2) “Но това не е естествено/природно.”
Този коментар е дори още по-объркващ.
Природно е да умираме и от сърдечен удар, и от гангрена. Също така природно и естествено е да се налагаме по главите с камъни, защото искаме нещо чуждо.
Природно не означава добро, редно или правилно.
Формирането на моногамни връзки според много хора не е естествено или природно за хората също така. Голяма част от цивилизацията ни е в действителност вървене на пук на нашите инстинкти, така че този аргумент е недействителен и неадекватен и не казва нищо, освен: „нямам какво да кажа и си изсмуквам аргументи от пръстите”.

3) “Така децата ще станат също гей.”
Този аргумент почива на две странни основи. Едната, че да си гей е нещо лошо и трябва да се притесняваме, че има деца, които са гей. И втората основа е, че сексуалността е нещо, което се предава като грип.
По тази логика, сексуалността не е нещо, което някой е, а е нещо избираемо, хетеросексуалността също в този ред на мисли. Което е по-странно, хетеросексуалността е избрана умишлено от използващия този аргумент и той/тя явно очаква да бъде уважаван за този му избор, но не проявява същото уважение, което не са направили същия избор като него/нея. Което е просто лицемерно, да не споменаваме логически хаотично.

Сексуалността според мен е сложно нещо, което е флуидно, а не статично.
Основната дупка в тази логика е, че приема по дефиниция, че децата на всички гей родители задължително стават гей, а децата на всички хетеросексуални родители стават задължително хетеросексуални.
Което е пълна глупост по обясними причини. Не една и две хетеродвойки имат гей деца и хетеродецата също не са рядкост сред гей двойките.

4) “Гей родителите са лоши родители по дефиниция, защото са гей.”
Ето този аргумент за мен е най-сложен, защото не се позовава на някакви реални данни, а на принципа на “стринката-на-зълва-ми-имала-приятелка-чиято-братовчедка-веднъж-била-чула-по-радиото“.
В България гей хората 1. не могат да сключват брак, 2. не могат да осиновяват като двойка деца. Което означава, че почти всички примери, които могат да се посочат като защита или оборване са анекдотични, защото статистически изследвания на практика няма. И не, наистина, стринката на братовчедката на една позната не е достоверен източник, на който да основавате информацията си.

В света като цяло има също много организации, които си мрат да докажат, че гей родителите са лоши родители. За сега обаче изследванията по темата са положителни. Гей родилите не са нито стряскащо по-добри, нито стряскащо по-лоши родители. Каква изненада.

5) “Гей родителите ще отгледат детето в лоша среда.”
Сексуалността не прави никой автоматично добър или човек, добър или лош родител, нито средата им автоматично положителна или негативна.
С кого си лягаш няма отношение към това, дали си умен или глупав, разумен или не, грижовен или безхаберен. Иначе това поставя в много странна позиция всички лоши хетеро родители или лоши хетеро хора по дефиниция. Категорично отказвам да приема, че всички хетерохора сме свързани с кошерен разум и ако един хетерочовек е лош/добър, то това важи за всички останали. Същото важи и за гей хората.

Мога да разбера, че има хора, които са изпълнени с недоверие/съмнения към гей родителите… но когато спорите, замислете се, че докато повтаряте непотвърдени или откровено неверни идеи, не само че няма да помогнете, но в действителност вредите. Защото милото ви ангелче ще види поведението ви/ще го чуе, ще го запомни и после ще репликира вашето отношение към съучениците си или децата около него.

По думите на майка ми, същото е било, когато тя е била в раните си години и твърди, че е чувала почти идентични аргументи за деца на разведени родители или деца, отглеждани от един родител.
Каква изненада, светът не е свършил, напротив, в момента цивилизацията ни е достигаща нови и неподозирани висини като култура, изкуство, стандарт на живот, възможности и технологии.

Апокалипсисът заради наличието на гей родители (или пък единични родители също така) се отлага, защото гей родителите не са най-лошото, което може да се случи на едно дете. Най-лошото, което може да се случи на едно дете са незаинтересовани, неспособни и лоши (агресивни, тесногръди, социално неадекватни, насилници, сексуални насилници, физически и емоционално тормозещи) родители.

В един чешки форум, донякъде подобен на бг-мама, наскоро четох следната тема: някаква жена разказваше, че нейният съпруг няколко пъти месечно ходи по дискотеки и там флиртува с млади момичета, въпреки че тя много пъти го е молила да не го прави и той добре знае, че неговото поведение й е неприятно. Жената питаше дали останалите смятат, че тя е нормална или, както я убеждава съпругът й, патологично ревнива истеричка. Беше добавила, незнайно защо и пълен списък с положителните качества на мъжа си, които накратко бяха следните:

1)  понякога взема малкия си син от градината и дори си играе с него, без никой да го кара;

2)  понякога пазарува, и то без тя да му е написала списък какво трябва да се купи;

3)  само понякога й бучи, че къщата е пълна кочина, но не много често.

Повечето форумки бяха на мнение, че съпругът й е просто мъж-мечта, след като без някой да го гони и да му напомня, благоволява да обърне внимание на собственото си дете и да напазарува за собственото си домакинство. Някои дори изразиха съмнение, че се държи чак подозрително добре и може би компенсира с прекрасното си държание някоя изневяра.

„Надстандарт!“ – повтаряше възторжено една от тях – „това е надстандарт!“ Сериозно се замислих какво ли за тази жена е „стандарт“ – може би съпругът ти всяка вечер като се прибере от работа, първо да се изсере насред хола, а ти да му изчистиш в знак на обич и уважение, преди да преминеш към останалите си домашни задължения.

Колко често чуваме, че някоя жена е капризна, не знае какво иска и има прекалено високи изисквания към мъж, който е прекрасен партньор, тъй като „не е пияница, не я бие, не изневерява и носи пари вкъщи„? Сега си спомнете дали някога сте чували жена да бъде превъзнасяна до небесата, задето не пие (много), не млати партньора си, не изневерява и не е безработна? Изглежда съвсем нормално да обявим за поддържан и добре изглеждащ мъж този, който е винаги чист, гладко избръснат и с подходящо за случая облекло. Но чували ли сте някой да се възхити от външността на жена, тъй като тя не смърди, редовно си сменя дрехите и не изглежда, сякаш се е обличала на тъмно? Или да обяви за майка-героиня жена, която си играе с децата си, когато има настроение и дори понякога сменя пелени?

Мъжете редовно са превъзнасяни до небесата за това, което НЕ правят (не нарушава закона, не е пристрастен към нищо, не се държи като пълен гъз? Ауу, готов принц на бял кон!), докато от една жена се изисква много повече – не за да бъде похвалена, а за да не бъде обвинена че е лоша, или направо „не е истинска“ жена.

„Мъжете сме животни“

Ако максимумът, който се очаква от един мъж е да не сере не килима, а оттам нататък всичко – цивилизовано държание, морални принципи, видимо наличие на интелект – са страхотни, нечувани екстри… не е ли това невероятно обидно за мъжете?

Но мъжете не се обиждат. Напротив, много представители на мъжкия пол с нескрита наслада повтарят при всякакъв повод: „Мъжете сме примитивни същества, ние сме като животни/малки деца, всичко което ни трябва е ядене, пиене и секс, не можем да контролираме нагона си…“ и т.н. Защо ли е така?

Защото веднъж прието като даденост, горното става удобно оправдание за всякакво поведение. „Ние, мъжете сме си такива. На нас ни е в гените да разпръскваме семето си/да лъжем/да решаваме проблемите с насилие/да сме безотговорни… Аз съм просто мъж, при това не най-лошия, я погледнете останалите“. При което автоматично се превръща в отговорност на жените да се приспособят и да се съобразяват със „свободолюбивата мъжка природа“. Ако искат промяна в поведението на някой мъж, съответно е тяхна работа да го насочват, мотивират и ласкаят (за да могат после да бъдат обвинени, че са подмолни манипулаторки), с надеждата желаната промяна да се случи. Ако мъж се прослави с някоя колосална простотия, жените в живота му са виновни, тъй като „не са го предотвратили“ или „не са достатъчно жени“ (стандартните обвинения към съпругите на политици и публични личности, замесени в някакъв скандал). Ако жена бъде нападната или насилена от мъж, вината е нейна, тъй като е „позволила да се случи“ и дори „предизвикала“ горкия мъж, който не носи никаква лична отговорност – просто е следвал инстинктите си, от него нищо повече не може да се очаква.

Също така, както споменахме в началото, при подобни занижени очаквания никак не е трудно за един мъж да се отличи. Както се казва, в царството на слепите и едноокия е цар. Имал е възможност да изневери/да излъже/да открадне и не го е направил? Какъв кавалер, джентълмен, благородник!

Такива „традиционни ценности“ ни пробутва обществото, в което живеем. Жената като кудкудякаща майчица-закрилница, възвишена пазителка на морала, домашна светица. Мъжът като нечистоплътен скот, от когото не може да се очаква нищо друго, освен да проявява брутална агресия или малоумно да точи лиги при вида на цици.

Феминизмът ни предлага по-различна гледна точка. А именно че както мъжете, така и жените са човешки същества, със същите човешки слабости и недостатъци, със същия огромен потенциал – а не два различни животински вида, принудени да съжителстват против волята си, всеки от които се опитва да прегризе гърлото на другия в борбата за надмощие, в която победителят може да бъде само един. Че характерът, моралът и принципите нямат нищо общо с пола. Че едни и същи правила и стандарти важат за всички, независимо дали са жени или мъже. Че никой няма право да изисква специално отношение заради пола си или да го използва като оправдание, за да погазва правата на околните. Че хората не са длъжни да следват предварително написан сценарий за „правилно мъжко“ или „правилно женско“ държание. Че поведението ни не е контролирано от хормони, гени и инстинкти, а от собствения ни разум. Че хората, независимо от пола си, са способни да контролират собственото си поведение и да носят отговорност за своите постъпки –  само и единствено за своите.

П.П. Петя също коментира колко е прихванало това отношение и при нас, цитирайки поредната жена, която приема мъжа си като слабоумен, твърдейки, че е неспособен да свърши активна домакинска работа. Ако това не е сексизъм, не знам какво е. Чудно обаче защо повече мъже не се оплакват от това отношение тип „той толкова си може?“

Препубликувам поста на Майя Маркова по отношение на новото двайсет на Българската Православна Цъкрва.
Тъй като Мадона не се вясва, а празниците свършиха, явно не можаха да измислят какво да заклеймят, затова се насочиха към вечните хитове – контролът над собствените тела и държането на сметката за Българското Семейство.

Предупреждавам, че темата, която Майя дискутира може да ви накара да изпаднете в пристъпи на истеричен смях или искрено отчаяние (особено ако сте вярващ), сред страничните афекти е ярост и желание да докопате някоя по-ячка сурвачка.

_______________________________________________________________________
„Не е лесно да си вярващ в днешно време. Вероятно е като да работиш във фирма, изискваща строга дисциплина и ръководена от освидетелствани идиоти. Точно след коледните празници, когато се чувстваме приобщени към християнското си наследство и размекнати от доброжелателство, синодалните старци ни сурвакаха с шедьовър, който за пореден път ме изпълни със съчувствие към всички православни българи. Имам предвид СТАНОВИЩЕТО на СВЕТИЯ СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ относно МЕТОДИТЕ НА АСИСТИРАНА РЕПРОДУКЦИЯ И ЗАМЕСТВАЩОТО МАЙЧИНСТВО.

В средата на втория абзац пише: „Българската православна църква счита за свой дълг да изрази позицията си относно методите на асистирана репродукция („Ин витро оплождане“ / „In vitro fertilization“-IVF; „Ин виво оплождане“ / „Intracytoplasmic sperm injection“-ICSI) и заместващото (сурогатното) майчинство.“ Т.е. невежеството на въпросните самодоволни изкуфелници стига дотам, че те превеждат intracytoplasmic sperm injection (интрацитоплазмена спермална инжекция, т.е. инжектиране на сперматозоид в цитоплазмата на яйцеклетката – най-тежката артилерия на асистираната репродукция) като „ин виво оплождане“. което е просто купешки израз за, хм, естественото размножаване. Но – както казват руснаците – това са още цветчета, ягодките предстоят.

По-долу четем: „Методът на асистираната репродукция и заместващото майчинство сериозно нарушават благословената среда и богоустановените форми на човешкото зачатие… Православното разбиране за брака поощрява безусловната любов, послушанието и себеотдайността, които по необходимост включват и смиреното приемане на безплодието… Методите на асистираната репродукция и заместващото майчинство са израз на безразсъдно противопоставяне и усъмняване в Божията премъдрост, блага воля и спасяваща любов към нас, човеците. С тяхното прилагане донорите на човешки биологичен материал, лекарите и най-вече бездетните съпрузи показват, че не са познали или че са изгубили християнската надежда, което представлява тежка форма на безбожие, униние или богохулство… Методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство се опитват да маскират очевидната заболялост на човешкия род, чиито репродуктивни функции силно намаляват, което без съмнение има връзка с цялостния упадък на духовността, нравствеността и начина на живот на модерния човек.“

Ето ви и два откъса, които, сложени един до друг, могат да спечелят антинаграда по логика. Първи откъс:

„Българската православна църква по крайно снизхождение може да допусне  „ин витро”/„ин виво” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата без да се унищожава нито един от тях…“ (получерният шрифт мой – М.М.)

Втори откъс: „Налице е заплаха за здравето и живота на майката / сурогатната майка при възникване на многоплодна бременност вследствие на едновременния трансфер на повече от един ембрион в утробата й.“

А ето и още един бисер, който може да събере очите на специалистите по генетика на човека: „Днес около 60 % от родените чрез метода „ин витро“ са блондини и блондинки, тъй като такива са предпочитанията на повечето родители. Но това се сблъсква с процеса на естественото намаляване на русия генотип, който в момента съставлява едва 2 % от човечеството, тъй като е по-неиздържлив и неадаптивен. А съвременният свят с неговите характеристики – болести, радиация, пестициди, 30 % по-замърсен въздух спрямо 25 години назад, изтъняващ озонов слой, изкуствени ваксини, лекарства и битови удобства – изнежва човешкия организъм, което всъщност води до нуждата от още повече защитни сили за човека, каквито брюнетният генотип притежава в по-голяма степен, но не се избира преимуществено.“

Още нещо интересно: „Методът „ин витро“ позволява неетичната практика за изкуствено зачеване на дете, което да се превърне в донор за някой от членовете на семейството, страдащ от тежко заболяване.“ Може ли някой да ми каже какво пречи за същата цел със същия успех да се използва дете, заченато по естествен път?

И т.н. и т.н., ако имате време, прочетете първоизточника – заслужава си.

Фактът, че православната църква е твърдо против абортите, не изненадва никого – можем ли да очакваме друго предвид на неизживените комплекси на православието спрямо католицизма? С осъждането на асистираната репродукция обаче светите ни отци успяха да ни изненадат и май поизчерпаха дори пословичното българско търпение. Пациенти и лекари вече реагираха остро. Но висшият ни клир едва ли ще се впечатли, като му знаем гьонсуратлъка. Аз вече се питам срещу какво ли ще е следващата фатва. Да се готвят кръвопреливането, упойките, ваксините и антибиотиците.

А бе, сладури, що не си гледате линкълните?

П.С. След като написах горния текст, прочетох напълно съзвучния пост на Павел Николов „И църквата да си знае гьола„, който не мога да се сдържа да не копирам изцяло:

„Всеки път, когато мазните синодални старци ни ощастливят с някоя величествена глупост и здравият разум се изправи срещу нея, все се намират някои витии да възвестят дълбокомъдрено: „Църквата е на вярващите, невярващите да не се месят в нейните дела!“

Ядец обаче, господа!

Църквата получава държавна субсидия от данъците на всички нас, а не само на вярващите, така че докато това е така, всеки данъкоплатец не само че трябва, но е и длъжен да недоволства, виждайки, че с парите си хрантути мракобеси и ретрогради, от които ползата е толкова колкото от пръч мляко.

А дори и да се съгласим с горната препоръка, тогава ще посъветваме църквата също да си знае гьола.

Щом тя е за вярващите, то тогава пък медицината е за лекарите.

И в такъв случай нека владиците с ролексите и лъскавите коли да не си пъхат гагата там, където изобщо не им е работа!..“

Телевизията, филмите, книгите, всички те са средство за разтоварване и забавление. Те са и нашият прозорец към света, сблъсък към светa, така, както някой друг го вижда/си го представя и си го обяснява на себе си или нас.

Ако изброя всички сериали и книги, наред с филми, които съм гледала, списъкът ще е засрамващо дълъг.
А ако изброя списъкът с произведения, които са ми повлияли или са ми дали нови идеи за обмисляне, списъкът също няма да е никак кратък. И това са тези, които мога да ги локализирам съзнателно, колко ли са тези, които са ми повлияли неосъзнато за мен?
Ние изграждаме представите си за нормалност чрез изкуството, факт. Тук няма терен за спор или алтернативни гледни точки.

Примери в картинки:

Ние живеем в общество, което основно консумира западно изкуство – музика, литература, комикси, мода и т.н., който си спомня деветдесетте и манията по марковите маратонки и касетофоните, идеализацията на Америка, е наясно за какво говоря. Ние променяхме представата си за нормалност и реалност чрез достъпът до единствените продукти, които стигаха до нас – поп-културата на западния (американския) свят. Факт е, че те не са единствените, но те са най-достъпни. Гледаме ги от билбордовете, по списанията, по новините и клюкарниците, също така. Разбира се, сериалите и филмите вече ги споменахме. И да, алтернатива има, просто, за да я намерим, трябва ние активно да я търсим, а не просто да погледнем през прозореца или да пуснем радиото.

Не е невъзможно да са подредени в такива пози, дрехи, височина и пр. случайно, наистина... може да е случайно, че и двете жени са под ъгъл и гледат Лайтман... главния герой, все пак.

В България все още има малко до липсващо расово и етническо разнообразие и то в никакъв случай не се появява в нашата собствена (поп) култура. Ние не виждаме такива музиканти, художници, писатели, които да НЕ са крайно дефинирани или като token примери на дадената си раса/сексуалност/етнос и прочие. Което ни влияе как приемаме и третираме хората около себе си, а и виждаме как гледат на нас самите и как ще интерпретират нашето поведение също така, в зависимост от контекста на расата ни/пола ни/сексуалността ни/етноса ни/образованието ни/материалното ни положение.
Не случайно вестниците продават със заглавие „Роми/Цигани направиха еди-какво-си“, но няма да срещнем „Българи направиха еди-какво-си“, когато са отразявани национални новини, нали?

Хм, второстепенен и главен герой, активна и пасивна позиция.

Зачекне ли се дискутирането на изкуството като такова, трябва да сме наясно, че абсолютно всяко нещо, което виждаме/чуваме/четем, е специално създадено, с цел да бъде чуто/видяно/прочетено и че всеки един момент е внимателно премислен, оформен от съзнателни и подсъзнателни причини като желание да се привлече внимание чрез стереотипи, вярвания, митове, предположения и символи, които са се наложили в съзнанието на публиката, за която е предназначен даденият продукт (защото така е по-лесно, използването на бързи способи за разпознаване, отколкото изграждане от нулата).
И тъй като в момента цари глобализация, има огромна маса хора, които виждат и възприемат един куп символи, стереотипи, предрасъдъци по един и същи начин, защото са расли/развивали в общо общество и са били облъчени от много строг и идентичен по вид набор послания и тяхното интерпретиране е било конкретно уточнено.

Ако мацката се беше напънала да е още малко по-секси, сигурно щеше да си скъса нещо от напрежението. И двамата са главни герои, все пак, кой е на преден, кой е на заден план, позиция на тялото, дрехи...

Когато гледаме филм, ние виждаме персонажи, дошли от главата на някой, който ги е измислил и ги е поставил в дадена ситуация. Ние не знаем първоначално в какво вярва този човек и как той/тя вижда света и как го интерпретира около себе си. В края на филма вече знаем.
Не случайно ако погледнем някои стари филми, те ще ни се видят расистки и сексистки. Сега ни се виждат пародийно такива, но тогава това отношение е било приемано за напълно нормално, поне от масовото общество, затова когато са създавани, те са били правени умишлено такива, за да се харесат на публиката или защото самите създатели са вярвали искрено в тези неща, което е влияело на публиката, че това е нормата и те са търсили в последствие още от същото. И така нататък.

активен/пасивен/сексуална символика, че и заплаха за физическо насилие, цветова схема

Уж се променяме и обществото ни се развива, осъзнава, че ние не сме ограничени и дефинирани от раса/пол/етнос/сексуалност/възраст, но от друга страна, най-процъфтяващата кино индустрия в западния свят е Холивуд, мястото, където една и съща история се повтаря отново и отново, и отново, и отново… с различни цветове, под различна форма, но казваща накратко едно и също, повтаряща едни и същи изтъркани идеи и клишета, затвърждавайки, че история А може да се развие само по един и същи начин.
Всъщност всички вече са отегчени от този маниер на разказване, а десетките и стотици интелигентни и гениални хора, които въждат света по различен начин, имат различен поглед над нещата… те не получават финансирането, защото макар всички да знаят, че историите, които сега ни се разказват са скучни, те са и по-лесни за правени, по-лесни за снимане, по-лесни за продаване… те са и по-безопасни, защото са познати, та тези чудесни хора, които обичат изкуството виждат, че ако не са конформисти, имат твърде малко шансове, да стигнат до масовата публика. Затова виждаме отново и отново красивата, но куха главна героиня, която си пада по главния мухлю, виждаме тъмнокожият персонаж, който умира първи, виждаме отрицателните герои задължително глупави, говорещи неправилен английски, необразовани, неадекватни, изпълнени с фанатичен плам, който е лесно победен от персонаж с емоционалната и интелектуална сложност на торен бръмбар.
Затова виждаме герой персонажи, чийто китки са толкова чупнати, че напомнят на махало, а всички жени са масово вманиачени да отслабнат, да се омъжат и да си родят деца, а тези, които са работещи, са представени като отчаяни, нещастни и тъжни.

цветова схема, подредба (макар че тук е доста по-приглушено)

И макар да знаем, че това не е света ни, ние го виждаме като символ на реалността отново и отново. Тези представи влияят на интересите ни, на предпочитанията ни, на предрасъдъците ни, ние виждаме дефинираната нормалност и виждаме различаващите се от нея имащи само строго конкретна форма, изглеждащи и звучащи по строго определен начин. Затова, когато видим/чуем хора в реалния ни свят, с които досега не сме се сблъсквали, нашата информация и представа за тях вече е изградена на базата на измислените и строго манипулираните образи, съответно, неосъзната дискриминация и предрасъдъци царят към тях.

И не ми казвайте, че изкуството е само изкуство, защото изкуството е отражение на живота. Не случайно отражение – променено, понякога изкривено, различно, наблягащо на един или друг аспект, влияещо и повлияно.

Намираме темата за изключително интересна и наистина сме заинтригувана от вашите мнения и коментари по въпроса.

Когато приключи анкетата, ще използвам информацията и събраните отговори, за да поанализираме темата в детайл. 🙂

Ако не сте съгласни с възможните отговори или искате да добавите нещо, пишете ни, ако предпочитате коментар или на имейла на блога.

😉

Днес беше денят за гласуване.
Отидох, гласувах.
Да видим какво ще се случи.
Само ми се искаше да вметна, че в България жените имат право да гласуват (независимо от социалното им положение, разведени/омъжени и пр.) от 63г., т.е. от по-малко от един човешки живот**. В България жените получават право на глас 1947 година (макар че първоначалната година е 1938, тя уточнява, че само жени, които са омъжени, разведени или вдовици имат такова право) и то след не малко изтощителни битки.
България е 27-мата държава, която дава това право на гражданите си.
(Ето списък в различните държави кога се появява. Първата стъпка е направена през 18 век*).

А вие гласувахте ли днес?

–––
* Mоя грешка, през 18 век се появяват първите стъпки посока жените да имат право да гласуват.
** Един човешки живот, не едно поколение. Благодаря за поправката.