Юлия Йорданова-Панчева
Ето това ще бъде – ходене на кино, но не на какво да е кино. Защото в случая всяко е какво да е, освен едно – в края на годината да се гледа филм за началото на киното!
„Люмиер, приключението продължава“! Това е филмът – документален, на Тиери Фремо, от 2025 г., в 104 минути. Компилация от 120 филмови парчета на създателите на киното – братя Люмиер.
Записите отпреди повече от век са създавани, смея да предполагам, преди всичко с техническа цел – да се изпитат оперативните възможности на новия медиум: подвижната фотография. И все пак да заснемеш означава да подбереш от невъобразимия паноптикум на реалността отделни неща (не може да снимаш всичко едновременно на този свят, само Бог е всевиждащ), да ги проследиш в тяхното движение (киното е по природата си разказ, наративно изкуство, за разлика от фотографията, която е изцяло поезия, визуален стих), да си избереш ъгъл на наблюдение (при който операторът мести шапката си невидимка ту тук, ту там), да се приближиш или отдалечиш (изкуството да бъдеш ненатрапчиво обсесивен като в живота), да избереш начало и край (с малко повече умисъл от тази на съдбата). С една дума първите технически записи на братя Люмиер полепват като с магнит неща от живота на хората и неминуемо казват повече от това, че „ето на – снимаме“. Тези ранни записи са без жанр, без актьори, без стил, те са в първичния океан на творчеството, необременени от история и авторски влияния, наподобявайки света при неговото сътворение – чист и неподправен. Първите фотографии и първите филми не са нито документални, нито художествени, нито научни. Те са всичко това в едно. Никога непостижимо вече единство.
Имам големи очаквания от филмовата компилация на Тиери Фремо и съм благодарна на Френския институт в България, че предоставя лентата му на български екран при това точно в края на годината и преди началото на следващата. Защото юбилеят е граничен период, нали.
Първите 130 минаха. Какво ще има през следващите 130 години на визуален запис? Един Господ знае. Плашещо безсмислен въпрос. При тези темпове на техническо развитие един ден хората или няма да ги има, или ще могат да се телепортират темпорално където – пардон, когато – си поискат. Така току виж са преходили обратно до 1895 година, за да потупат по рамото двамата беловласи братя, които на свой ред с русите си нимби, целите от светлина, ще им отговорят с изкуствено генерирана любезност: „Ето на – снимаме!“
(Кино Люмиер, разбира се, на 28.12.2025 г., от 19 ч.)
Yutopia 
