Тези дни излезе и том втори от дневника на литературния критик Борис Делчев. Един от най-главните герои, върху които се концентрира погледът на Б. Делчев, е поетът Александър Геров, наричан на много места в дневника „моят поет“.
Да свалиш от екран един журналист с един удар е все едно да го цапардосаш пред очите на зрителите. Това си е цензура и то груба, дебелашка, безочлива, която се опитва да мимикрира зад правила и принципи.
Включените в книгата творби разширяват и преоткриват присъствието на полския писател, носител на Нобеловата награда за литература (1905) Хенрик Сенкевич (1846–1916) в България. Те разкриват три водещи черти от творческия му свят. Първата част, „Богове и хора“, ни потапя в легендарно-приказните истории на Древния изток и Античността. Втората част, „Да вървим след него“, проследява как християнската цивилизация се отразява върху полската духовност. Кредото на Сенкевич, представено в едно изречение, е: „Любовта побеждава както в античния, така и в християнския свят“. Третата част, „Сказания за полската съдба“, включва разкази, вдъхновени от патриотизма на автора. Публикуваме един разказ от сборника, издание на „Изток-Запад“, преводът е на Наталия Бояджиева.
Да свалиш от екран един журналист с един удар е все едно да го цапардосаш пред очите на зрителите. Това си е цензура и то груба, дебелашка, безочлива, която се опитва да мимикрира зад правила и принципи.