Седмица преди Великден (православният, иначе - тъкмо в седмицата на католическия) стартирахме поредното семейно Балканско пътешествие. Този път с крайни точки Белград - Загреб - Любляна. И екип странстващи - една вълнена овца + подвързия за книга (и "Пътуване по посока на сянката"... тъкмо като за подобен тип пътешествие)
Умувах какво и как да ви разкажа за местата... и се спрях просто на фотографиите, които направих... Едва ли ще мога да обясня защо Белград, макар сив и дъждовен, ми се стори носталгично познат, близък и съвсем като София (но в годините, в които се пушеше открито на закрити места :))
Нито ще мога да ви разкажа за смесицата от ред и балкански привкус в Загреб... Че най-вкусните чевапи там все пак ни ги приготви сараевка, която като разбра откъде сме, блесна с познания, че в Пловдив имаме прекрасен университет за дентална медицина (тук нито мога да потвърдя, нито да оборя тезата)... Но ако попаднете в Загреб, посетете Музея за съвременно изкуство. Зареждащо, вдъхновяващо и прекрасно място... (Белградският, уви, беше затворен за ремонт. За сметка на това има достатъчно галерии, отворени до тъмно)
За Любляна бих ви споделила най-малко. Не защото няма какво, а защото си пожелах да се върна. За по-дълго. Малка и уютна столица, с великолепни книжарници (и безкрайно любезни книжари), зелени, просторни и прелестни паркове... и река, която те тегли непрекъснато.
Умувах какво и как да ви разкажа за местата... и се спрях просто на фотографиите, които направих... Едва ли ще мога да обясня защо Белград, макар сив и дъждовен, ми се стори носталгично познат, близък и съвсем като София (но в годините, в които се пушеше открито на закрити места :))
Нито ще мога да ви разкажа за смесицата от ред и балкански привкус в Загреб... Че най-вкусните чевапи там все пак ни ги приготви сараевка, която като разбра откъде сме, блесна с познания, че в Пловдив имаме прекрасен университет за дентална медицина (тук нито мога да потвърдя, нито да оборя тезата)... Но ако попаднете в Загреб, посетете Музея за съвременно изкуство. Зареждащо, вдъхновяващо и прекрасно място... (Белградският, уви, беше затворен за ремонт. За сметка на това има достатъчно галерии, отворени до тъмно)
За Любляна бих ви споделила най-малко. Не защото няма какво, а защото си пожелах да се върна. За по-дълго. Малка и уютна столица, с великолепни книжарници (и безкрайно любезни книжари), зелени, просторни и прелестни паркове... и река, която те тегли непрекъснато.
И така - "Free your mind" (книгоподвързията ми за пътешествия и ваканции) пред Скупщината, в Белград.
Графити да искаш в Белград... Красиви, различни, политически коректни (и не дотам коректни), цветни, реалистични... в подлези, безистени. Навсякъде
и моя милост...
Из алеите на Ташмайдан...
както и пред катедралата в старата част на Загреб...
та, дори и на чаша горещ шоколад... в добра компания
Загреб. Отново. Отражения и размисли разни
и в парковете...
както и при 18 градуса (според термометъра), но при неимоверно силен и неприятен вятър
Загреб - в синьо-сиви цветове, предпролетно кокетен, подреден и невероятно красив... в очите на малката ни група...
Любляна, Любляница, драконите и ние...
и графиците...
и видяхме Любляна отвисоко...
и от Драконовия мост...
и преди да поемем обратно към вкъщи...
си пожелах да се върна за по-дълго... и на вас го пожелавам!
