МАЛКА ИЛИ ГОЛЯМА НУЖДА?

Като се събудих тази сутрен, главата ми беше напълно празна. Това е най-шибаното състояние на главата, когато трябва да седнеш и да напишеш нещо, иначе не ме притеснява, така си почивам. На повечето хора главите им са винаги празни или са пълни с лайна, така или иначе... И така, ставам аз с празната глава и отивам да си мия лицето и всичко там, което трябва да се мие. После тоалетна. Задължително.

Ей тук празната ми глава започна да функционира в дневен режим. Тоалетната е едно от най-важните и полезни неща, измислени от човека. Там се извършват сакрални свещенодействия и важни ритуали. Пренебрегването на този храм води до тежки неразположения, дискомфорт, пълен блокаж на рационалното мислене и какво ли още не. Срамно е, но излиза, че тоалетната е някакво табу сред драскачите. Или чиста статистика. В музикалната журналистика тоалетните се споменават само, когато не са достатъчни. Това се случва наред с лошия звук, бройката на публиката и други периферни глупости, с които нашият читател е навикнал.

В тоалетната на метъл бара Black Lodge

Тоалетната е доста по-важно нещо. Разбрах това, когато миналата година на Wacken стоях на сто метрова опашка за голяма нужда и когато най-сетне успях да се добера, не свърших нищо, защото отвън непрекъснато тропаха, чукаха и говореха на немски. За момент си помислих, че съм в концентрационен лагер, честно. На гърба на пренаселените кабинки се намираше тоалетната за хора с увреждания, която беше доста по-слабо посетена. Скоро разбрах защо. За да акаш вътре, трябва да се качиш на клекалото и да се държиш на мускули за да не ти се опре сфинктера в пирамидата от говна под теб. Миризмата беше неописуема, но спокойствието- пълно. На втория и третия ден вече знаех, че мога да разчитам на тази препълнена клоака, след като си пийна кафето сутринта. Учудващо е колко адаптивен може да стане един човек.

Когато не му се налага обаче, е възможно човекът  да се превърне в роб на собствената си тоалетната. Като студент, предпочитах да изминавам един километър от квартирата на едни познати, на които съм на гости до моята собствена, само и само да ползвам познатия ми санитарен възел. Дори да е било патологично състояние (а аз не се съмнявам, че е било точно такова), тази привързаност отдавна е в миналото.

Една от тоалетните на Sziget

Няма да забравя как MACHINE HEAD весело обясняваха на пресконференцията, че в Сърбия и България по пътя им се налагало да ползват тоалетни с "дупка в земята". Милите даже не знаят, че само допреди 30 години 80% от българската нация е ползвала външни кенефи и не е имала нормална канализация за мръсните води. Само да припомня, че това е нацията, която днес много обича да нарича американците "тъпи и глупави". В същото време тъпите и глупави американци са можели да си купят домашен климатик още през 1930 година. Много са тъпи и глупави, думи нямам.

  Тоалетна в дърводелски стил до остатъците от стената в Берлин

Тоалетната, както вече казах, е място с много голяма значимост. Тук можеш да прекараш от 3 минути до половин час. Така тоалетната става читалня, игрална зала (ако имаш Resident Evil 4 на телефона, ще ме разбереш)  и единственото място за усамотение (поне така твърдят мои познати), когато искаш да скатаеш от лудницата, която устройват децата ти. Това е последното убежище в нашия динамичен свят, би казал някой любител на стереотипите. Аз ще кажа само, че трябва да отнасяме с уважение към тази институция и да поискаме от общините ни (на които плащаме данъци) да изграждат повече безплатни обществени тоалетни. И да ги чистят, естествено.

Може би щеше да прозвучи още по-искрено, ако бях написал цялото това откровение в тоалетната, но реших, че не си струва да се престаравам ча-а-а-а-к толкова. Айде, до другата неделя. И не забравяйте да ходите до кенефа всеки път като ви се ходи, иначе ще ходите, когато и където не можете или не искате да ходите.

ФАУСТ

Снощи четох един разказ, в който главният герой сключи сделка с Дявола и прехвърли рака си върху нищо неподозиращото семейство на бившия си най-добър приятел. Вместо да умре в повръщано и лайна след не повече от шест месеца, той спечели още 15, а може би 20 (авторът не беше конкретен по този въпрос) години щастие. Видимо здравото и проспериращо семейство на т.нар. негов приятел се скапа от смърт, болести и случайни нещастни случаи.

Нищо особено, ще кажеш, някаква вариация на Фауст. Така си казах и аз. Но разказът ми хареса. Впрочем, клишето Фауст е вечно. Човекът се е договарял със Сатаната още в старите персийски текстове, в германските легенди и в евангелската литература. Преговорите са актуални и днес- виж произведенията на Шекли и Зелазни например или великолепния Пачино в Адвокат на дявола.

По всичко личи, че черти като хуманност, състрадателност и примиреност са възпитавани у нас, но неприсъщи за нашия вид, затова лесно ги отхвърляме, когато усетим опасност за самите себе си. Усетим ли я, ставаме по-опасни от най-големия хищник. Както Уилям Голдинг казва: "Човекът е най-опасното животно. Когато е гладно, това животно използва оръжие, с което не разполага нито едно друго същество в природата- своя интелект."

Не само гладът може да ни накара да обърнем края, образно казано. Повечето от нас, въпреки че ще отидат на църква на следващия най-голям християнски празник, когато останат насаме със себе си и дявола, с радост ще прехвърлят рака си върху добри познати и приятели, на които иначе симпатизират. Ще го направят и няма да почувстват угризения, особено ако никой не разбере.

И преди някой да писне в защита на човешките добродетели, само да добавя, че ако не беше така, клишето Фауст едва ли щеше все още да присъства в съвременното изкуство. Може би не се иска да вярваме, че сме добри и мили помежду си, но ако добротата е за наша сметка, ние любезно си я прибираме обратно и я заменяме с най-гадното, на което сме способни. Преди това и после лицемерно ще отричаме.

Тук се сещам за неугасващата халтурна способност на плоските мозъци да представят света, в който живеем в черно и бяло. Като в турски сериал. Добрият е хубав, а на лошия му личи веднага.      Добрият върши само добрини, а лошият- само лоши неща.  Средностатистическият мозък не приема факта, че, както Стивън Кинг казва, много често убиецът е обикновен човек, поставен в необикновена ситуация. Нищо чудно преди ден-два да е помогнал на стар човек да пресече улицата. Пак според него (а и според мен), тези персонажи са много по-интересни от необикновените хора в обикновени ситуации. И по-истински.

Както и да е, отплеснах се. Колко пъти сме били в ролята на Фауст през живота си? Сключвали сме сделки срещу нещо, без дори да разбираме? Според мен много, много пъти. Всеки от нас. Защото Дяволът няма рога и брада. Той е самият живот. Ежедневната битка, която водим.

И последно... Преди 12 години един мазен неодебан очилат задник искаше да ме скъса за трети път на устен държавен изпит по английска литература в ПУ. Литературата беше само един от четирите компонента на изпита. Знаех, че ако изкарам шестици на останалите компоненти, минавам, независимо дали задникът ще ме скъса или не. Минах навсякъде, изкарах шестици и спокойно седнах при задника. Падна ми се Трагичната история на живота и смъртта на д-р Фауст от Кристофър Марлоу. Това произведение излиза преди популярния и до днес шедьовър на Гьоте и се смята за нещо като негов оригинал. Аз бях чел Гьоте, не Марлоу, но разликите са минимални. Гадът знаеше как да ме прецака и поиска да му разкажа първата сцена. Започнах аз, но след по-малко от 20 секунди онзи разтегли мазна усмивка и аз разбрах, че съм разкрит. В тази първа сцена Гьоте се различаваше от Марлоу. "Ще се видим следващия път"- каза задникът. "Няма да има следващ път"- отговорих ледено и си прибрах книжката (а няколко месеца по-късно и дипломата). После излязох от "свещения" ВУЗ и освободих мехура си пред входа му, точно както си бях обещал много преди това.

ВИСОКОСНА СЕКУНДА

Високосните секунди или, както ги наричат, секунди за координация, ги добавят към обикновеното време поради неравномерното въртене на планетата. Тази секунда реално не се случва. Няма я. Звучи точно толкова сюрреалистично, колкото факта, че докато сме се прибирали от Sofia Rocks през тъмната, опикана и мрачна Борисова градина, някъде, съвсем близо до нас, зад храстите, някой е изнасилил и убил едно момиче. Може да е станало на няколко метра вдясно или вляво. Докато сме си говорили за това колко сме гладни или как Роб Халфорд се зори да изпее правилно The Sentinel. Може би се е случило докато 15 000 души са крещяли след края на Living After Midninght или докато са пълзели на тъмни тълпи през този неуютен парк. Никой не може да каже с точност. Сякаш е било нещо като паралелна високосна секунда. Случило се е, но никой не е разбрал.

По-важното е друго. След като два дни по-късно някой случайно намира трупа на Яна до оградата, зад някакви храсталаци, нашите любими куки, ченгета, полицаи (мога и други думи да кажа, повярвай ми) мълчат като насрани в контраст с иначе шармантната си медийна активност, когато хванат Босилека, Чепа, Ушите, Кольо Кура и Киро Тиквата примерно. Мълчат 4-5 дни. Все едно в центъра на София не се е случило нещо супер обезпокоително.

Да не ни притеснявали, разбираш ли, все едно Босилека, Чепа, Ушите, Кольо Кура и Киро Тиквата все в пандиза са били и още са там. Загрижила се е нашата полиция да не ни притеснява излишно. Колко благородно! Обичам българската полиция. И милицията много обичах. В края на краищата, след 20  години те все пак си останаха едно и също нещо. Онзи ден едно ауди ме резна със 120 в града и чичко милиционер го спря, за го пусне точно след една секунда и аудито да ме резне пак. В квартал Левски. Ако ме бяха спрели мен, едва ли щяха да са толкова бързи. Но това са глупости, разбира се, в сравнение въс стотиците високосни секунди, които прибавят към живота ни без да знаем или осъзнаваме как гадно и хлъзгаво ни пързалят тези, на които плащаме заплатите от собствените си данъци.

Мъртвото момиче е попаднало в капана на погрешното време и погрешното място. Просто едно момиче, намерило смъртта си в Борисовата градина. Ще остане сред десетките имена, по чийто лобни места в София и страната в определен ден се събират хора и оставят цветя. Техният списък е дълъг.

И последно, много е важно в България, когато един човек умре насилствено, вестниците, телевизиите и всички останали лешояди първо да проверят дали не си го е търсил сам. Това е основополагащо за нашия хубав балкански манталитет. Ако загиналият е живял свободолюбиво, пиел е бира, събирал се е с приятели и не дай си боже и пушил един джойнт, о-х-о-о-о-о-о.... ми, ми, ми.... той САМ си е виновен. Той е по-виновен от убиеца си даже. То си го е търсил!

Това не е само манталитет на медиите, а манталитет на народа. Манталитет тип "ц-ц-ц-ц" на бабите на пейката, когато мине някой с татуировки. Ако жертвата е момиче, манталитетът повелява да се провери още по-сериозно. О, ами че тя се шматка нощем по рок концерти. Ясно. Значи се друса и се чука с който и падне. КУРВА! Търсила си го е. Българинът мрази, когато някой не живее като хората. Ако бачка на строежа, слуша чалга, смуче по шише ракия на вечер, бие и изнасилва жена си (нещо, което той не приема като насилие, защото му е жена), това е като хората. Ако не е наплодил три полуидиотчета, ходи по рок концерти и пуши джойнт, това не е като хората.

Това няма да е последната високосна секунда, която се опитаха да добавят скришом и пост фактум. Ако толерирате това, ще стават още повече. И вашите деца ще бъдат следващите, да ме прощават MANIC STREET PREACHERS за откраднатия цитат. Честито!

БЕРЛИН РОКЕНДРОЛ

Берлин е от онези забележителни градове, в които е невъзможно да ти е скучно. Този град ври и кипи от енергия и разнообразие. Мултикултурен, мултинационален и едновременно с това супер спокоен, лежерен и гостоприемен. Въпреки туристите, трафика и огромните магазини, Берлин е широко скроен и някак... бузшумен. Естествено, най-яките места за различните хора не са там, където е фрашкано с пълчища търсачи на общоприети забележителности. Търси ги в Friedrichshain-Kreuzberg- днес това е един район, състоящ се от два квартала- първият от бившия Източен, а втория от бившия Западен Берлин. По средата още има остатъци от стената, разделяла града и държавата на две части, само че т. нар. East Side Gallery (както се наричат остатъците днес) може да ти поразвали впечатлението с новичките си и грозновати графити от типа "свобода, равенство и мир" и прочие либерални глупости.

East Side Gallery

 Последен поглед към американския сектор

В миналото Kreuzberg е бил най-бедната част на града, столицата на немския пънк и хардкор, а днес е центърът на контракултурата в Берлин. Тук живеят предимно млади хора и имигранти от цял свят. По улиците се движат най-вече пънкари, нео-хипита, скейтъри, разноцветно татуирани млади семейства с деца и всякакви други индивиди, които обикновено карат колелета, ядат дюнери или непрекъснато пият течности от кенове и бутилки- в повечето случаи бира или безалкохолни. Това е раят на кафетата, кръчмите и клубовете за жива музика. Раят на турската и азиатската храна.

Турските ресторанти приличат на български... или е обратното?

Абе рай, к'во да ти обяснявам... И понеже това не е секунда, посветена само на Kreuzberg, сега ще нахвърлям набързо няколко места из целия Берлин, които според мен са истински рокендрол.

RAMONES MUSEUM, Krausnickstr. 23
Абсолютно задължителен, даже ако не си фен на RAMONES. Мястото не е много голямо и дели пространство с тематично и много уютно кафе, но носи страхотна атмосфера. Можеш да видиш експонати като ръчно написани текстове, кожени якета и джинси на различни членове на групата, редки плочи, списания, вестници, палки и изобщо всякаква меморабилия, свързана с Ramones. В края на пътуването имаш вариант да се усамотиш в една стаичка, където можеш да позяпаш DVD с историята на групата. Входът е е 3.50. Срещу тях получаваш и значка, която пък ти носи намаление от 10% при покупка на тениска от магазина до музея.

Пред музея

Вътре в музея

CORETEX, Oranienstr. 3
Освен че действа като лейбъл (който между другото издава нашите юнаци LAST HOPE за Европа), Coretex също е и брутален магазин, пълен с всичко, от което има нужда един пънк или хардкор фен- плочи, тениски, дискове, билети за концерти и всичко друго. Сред многото музика ще намериш и доста метъл, но ако се надяваш да свършиш за 15 минути, просто забрави. Coretex не прилича на нито един български магазин за мърч- нещата там са качествени и са много. Ама много.

Пред Coretex

COVERMUSIC, Kurfurstendamm 11
Близо е до спирката на зоологическата градина, а тя е от най-основните, както ще научиш като поседиш малко повече, така че се намира сравнително лесно. Cover Music е страхотен музикален магазин, в който няма да имаш проблем да намериш което и да е заглавие, стига да е рок, метъл, пънк, ню уейв или хардкор. Имат убийствени винили на прилични цени, тениски и дискове, които тук няма да намериш никога, защото са издадени отдавна, а както знаем в България принципно не се ценят отдавнашните неща, ако мога така да се изразя.

Тези ги взимам веднага!

MADAM TUSSAUDS, Unter den Linden 74
Някои могат да поспорят, че това не е достаъчно субкултурно или упадъчно, но повярвай ми, няма да съжаляваш за нито един цент от всичките 19.99 евро за билет. Само да предупредя, че с Хитлер няма да успееш да се снимаш, защото хората са особено чувствителни на тази тема и са го затворили в кабина без достъп. Всичко останало, с изключение на армията футболисти в една от залите, беше мега яко и ще остави само приятни спомени у иначе претенциозната ми персона.

Джони Ротън нямаше нищо против

... и The Beatles също

SO 36, Oranienstr. 190 
Принципно, това е легендарно място в пънк средите, но днес изпълнява функцията на огромна дискотека или пък зала, когато има концерти на банди като SEPULTURA или A PALE HORSE NAMED DEATH. В някакъв гид пишеше, че от време на време там се организират най-яките хомориентал партита, които за нищо на света не трябва да пропускаме. Беше ни интересно, но пропуснахме. От страх ли, от що ли, и аз не знам, но не ме изкефи комбинацията от думи.

WHITE TRASH FAST FOOD, Schonhauser Alee 6-7
Уникално място, което събира в себе си типична американска закусвалня с нетипични яденета като fuck burgers, porno nachos  и gay French farmers' smokey pea soup, бар, концертна зала и даже кино, в което може да се пуши. Аз така и не успях да стигна до White Trash Fast Food, но следващият път- със сигурност. Да не говорим, че Леми цитира това място като любимия си бар в Европа.

SURF AND SUSHI, Oranienburger Str.
Ако обичаш японска кухня, която излиза сравнително евтино, това е твоят ресторант. Намира се супер близо до музея и разполага с доста разнообразно меню, а ако попаднеш там по обяд, в т.нар. happy hour, манджата ще ти излезе по-евтино отколкото в България. Имат  и фантастична японска бира Sapporo.

Мисо-широ, нигири, хосомаки и бутилка Сапоро

HALFORD, Dricksenstr. 99-100
Не съм влизал вътре понеже новите ми навици и баровете не са в приятелски отношения, но отвън заведението изглежда внушително, особено с фигурата на Halford отпред. Предполагам, вътре също, но можеш и сам да провериш.

БИТПАЗАР, Boxhagener Platz
Суперяк битак, на който с много ровене можеш да намериш прекрасни дискове и винили на никаква цена. Без много ровене в един неделен ден си тръгнах от там с плочи на DAN REED NETWORK и MSG общо за 4 евро.

Можем да продължаваме този списък с още кръчми като Paul's Metal Eck в Friedrchshain или Astra, където бяхме на концерт на D.R.I., BLOOD FOR BLOOD, UNEARTH и SICK OF IT ALL, но ще спра дотук, защото вече нямам сили и ми се спи. Лека нощ, Берлин!

Кой уби Бамби?

КОЙ И КАКВО ПРАЗНУВА НА ДЖУЛАЯ

Джулай морнинг (да не си посмял да не произнесеш "р"-то) e "автентичен" български празник на хипитата, който се случва всяка година на Камен Бряг в нощта срещу първи юли. Там се събират разни неразбрани поети, неосъществени таланти, гурута, псевдоинтелигенти, наркозависими, алкохолици и обикновени селтаци. Последните се разпознават лесно, понеже може да им се случи да питат невинно "Кога ша дой тоз Джулаята?" Останалите чакат изгрева на първия юлски ден, а докато го чакат, дрънкат на кухарки и се ебат като зайци по камънаците.

Казват, че тази страхотна традиция води началото си от 70-те години на миналия век. В основата й е песента на Uriah Heep, July Morning (тук "р"-то можеш да си го спестиш). Историята учтиво мълчи по въпроса кой и как е решил да ходи на Камен Бряг. Сигурно никога няма да научим. А и не ни трябва.

Предлагам ти кратък саморъчен анализ на Джулая. Една юлска сутрин лирическият герой в песента на Uriah Heep видял изгрева и тръгнал да търси любовта. Нещо такова. Никъде не се казва че е първи юли. Може да е трети, четвърти или даже двайсет и втори, ебати. Някъде в източна България Пешо, Стоян, Валяка или кой знае още кой превърнали тези най-посредствени лирики в химн, а в последствие и в бунт срещу системата. Бунтът се състоял в това един път годишно, на точно определена дата, да се ходи на Камен Бряг и да се посреща изгрева. Изгревът и тогава, и сега се посреща с два тона автин алкохол, гъби от Пирин, варен татул, сироп за кашлица и всякакви медикаменти, които съдържат кодеин в по-големи количества. Освен това на празника идват момичета, описани в един блог като весели девойки, които "не затваряли краката си цяла нощ". Ебати бунта! На мене ми прилича повече на парцалива оргия с елементи на нео-езичество.

Джулая

Само дето езичество няма. На първи юли не се е случило абсолютно нищо. Нито някакво слънцестоене, нито е рождения ден на някой дърт бог с рога и дебел кур. Н. И. Щ. О. Случила се е само някаква полулегална според тогавашната власт явка на хипари, която по някакво стечение на обстоятелствата е останала и до днес.

Днес обаче... ох-х-х-х, това е друга тема... Днес Джулая е нещо като фестивал. В България преди да кажеш, че нещо е еди какво си е хубаво да сложиш отпред едно "нещо като", защото обикновено нямаме нищо истинско. И така, свирят значи разни хора там- БТР,  Джон-Някой-си-бил-съм-и-аз-в-юрая-хийп, не ми се изброяват всичките, а и не ги знам. Едни свирят, други се ебат и се друсат. Трети се натряскват до козирката и падат от скалите. Страшна веселба. Не знам какво точно виждат на сутринта- изгрева или нещо друго, нямам представа.

Изгревът и на втори юли е същият

И сега преди цялата хипария да ме нападне с камъни, само да кажа: не твърдя, че съм прав. Не ми пука дали съм прав. Просто не обичам побългарени глупости, още повече хипарски. А най-много мразя, когато подобни простотии стигнат до нашия насран парламент и започне да се спекулира как, разбираш ли, щели да направят Джулая официален празник. Представяш ли си?

Чарлс Менсън- хипито, което уби хипи ерата

В това време на едно място прочетох, че по-старите хипита вече не ходили на Камен Бряг, а празнували във Варвара, и то не Джулай морнинг, а ивнинг.  Снощи, като минавах покрай Народния театър, чух от едно кафене как по радиото рекламираха някакъв техно купон в чест на Джулая. На това място ще спра, че ще взема наистина да повърна от смях.