TAPE TRADING

Размяната на демо касети. Днес наричат това явление "интернетът на 80-те", защото стотици хиляди хора по света произвеждаха и разпространяваха демо записи по пощата. Заедно с тях вървяха и тонове ксеро флайери на други групи от целия свят. Това занимание нямаше никакъв еквивалент. Днес реших да отделя една секунда на култовия някога  и напълно забравен днес tape trading.

Противно на общоприетото мнение, след средата на 80-те, в България, въпреки негласната забрана, влизаха почти всички по-важни и даже не толкова големи метъл заглавия. Въпросът беше да имаш 10 кинта за празна аудио касета (ако искаш Hitachi, Sony или нещо по-така от гадните съветски и източногермански касети) и още 5 кинта за запис. Понякога 5 кинта струваше един час, а понякога това беше цената на един албум, особено ако е нов. Записите се осъществяваха в едни такива полудържавни-получастни места наречени студио за звукозапис. Хората, които управляваха тези места, бяха едни такива особени в повечето случаи. Те имаха оръфани напечатани на машина и копирани на циклостил каталози, в които фигурираха (или не) и метъл заглавия. Ако не фигурираха, значи пак ги имаше със сигурност, само че ще ти ги запишат "под тезгяха", че ги е страх от милицията. Другия вариант за записи беше да си намериш човек от нашите среди, който има канали и ходи да прави записи от някой моряк или тираджия с внесени отвън плочи. Отива той, прави записи, а после започва да презаписва срещу 5 кинта на обикновените метъли като мене, за да избие и спечели някой лев. Това беше т. нар. социалистически tape trading. Нашенският вариант на явлението. Извратен и изопачен, естествено.

Обложката на второто демо на немците Suiciety от 1992 г.

Някъде към края на 80-те гладът за нова музика започна да се увеличава. На хората вече не им стигаха албумите на MAIDEN и METALLICA, затова много от нас започнаха да се свързват с фен клубовете на банди като D.R.I. и PESTILENCE, само за да открием, че членството е платено. Точно така, светът съвсем не беше идеалното романтично място за източноевропейски метълистчета. Както и да е, докопвахме се до списания, намирахме адресите на прохождащи групи и пишехме с молби за музика. Пичовете пращаха демо касетите си плюс флайери на още десетки други ъндърграунд имена. Това означаваше нови адреси и нови възможности. Постепенно влязох в системата със собствен ксерофензин, който разпространявах в началото на 90-те в Европа, Латинска Америка и дори Азия. Разменях броевете срещу нови демо касетки. Също така пращах флайери за фензина и десетки банди започнаха да ми пращат безплатни демо касети, снимки и биографии за ревюта.

Демо касетка на Samhain

Принципно размяната на касети се осъществяваше по строго определен принцип- или демо за демо, или пращаш между 2 и 7 долара кеш в плик. Well hidden cash и SAE бяха кодови фрази- едното означаваше да сложиш кинтите в индиго, за да не ги хванат по митниците на границите, а другото служеше за безплатни пощенски разходи за този, който ти праща касетки. До 1993 на този принцип вкъщи имах една сериозна купчина от демо материали от цял свят- от напълно забравени днес групи като MANOS и SUICIETY от Германия  /чиято втора демо касетка рипнах, изчистих и днес ти подарявам/ през частично успели като CARDINAL SIN и TORCHURE до сравнително известни и днес имена от типа на GORGUTS, с които успях да направя интервю още в началото на 90-те.

Промо касетката на insmouth от 1996

Може да ти се стори странно, но почти всички известни банди, които са се появили през 80-те и 90-те някога са били част от ъндърграунд ксеро фензин сцената и размяната на касетки- от METALLICA и OVERKILL до BIOHAZARD, DOWN и MACHINE HEAD. Tape trading-а окончателно умря в края на 90-те години на миналия век. Вече никой нямаше нужда от това симпатично занимание, изискващо пълна отдаденост и търпение пред гишето на пощата, защото групите започнаха да използват интернет. Един прекрасен ден това прерасна в Myspace. Човек вече можеше да цъкне и да слуша, без да чака един-два месеца да получи малък пакет с касетка. Днес нещата бързат с още по-голяма скорост, вече имаме и Soundcloud, и какво ли още не.

Но в началото беше размяната на касетки по пощата- това беше единствения контакт между огромен брой групи по света и техните бъдещи фенове на другия край на земното кълбо.

ДЕМОКРАТИЧНА МУЗИКА И МУЗИКАЛНА ДЕМОКРАЦИЯ

Не знам дали знаеш, обаче новият кмет на Пловдив, Иван Тотев, забрани чалгата по време на новогодишното празненство в центъра на града. Баси якото, ще кажеш. Яко ли е всъщност? Не съм много сигурен и ще ти кажа защо.

В тази страна някои от хората, които слушат рок музика твърде много започнаха да ми намирисват на някакви активни борци срещу нещо си. Борят се, разбираш ли, срещу чалгата, плюят я, обясняват колко е лоша и вредна и се пенят излишно до такава степен, че по нещо започват да блъскат на мазните комсомолци, които ни убеждаваха колко опасен е метъла и какво деградиращо влияние има този шум върху социалистическата младеж, от която се очаква да строи социализЪма.

Ей сега ще ревнат разни, че съм чалгар и да ходя на майната си. Само че защо не помислим малко, а? Рокендролът е свобода на изразяване, толерантност и среден пръст на всички идиотски правила и шибани забрани. Рокендролът е бунт и отношение. Да забраниш някаква си музика, пък била тя и чалга... Много демократично! Напомня ми как партията забраняваше рок концертите и милицията ни прибираше да ни посгъне. Днес забраняваме концерти, утре някоя книга, вдругиден си подстигваме мустаците по специфичен начин. Пътят е кратък и винаги изпълнен с добри намерения.

Нямам никаква симпатия към поп фолка. Изобщо не ми пука за тия мацки, не мога да ги разпознавам даже една от друга. Не ми пука и за футболистите им- не знам защо им викат футболисти, те изобщо ритат ли нещо друго освен фалшивите си дипломи за средно образование. Не е част от моя свят, както моята музика не е част от света на онези, които мятат салфетки в Sin City. Само че няма да оревавам света, да хленча, да се оплаквам, да водя ненужни монолози, които никое хлапе няма да схване. Всеки възрастен човек би следвало да знае, че забраните (особено на музика и каквато и да е друга артистична форма) не водят до нищо. Какво като не се чува чалга на празненството в Пловдив? Хората ще спрат да слушат чалга ли? Ще спрат да бъдат повече от нас? Мен лично повече би ме притеснило ако ние станем повече от тях.

Иначе Тотев изглежда пич, може пък наистина да изгаря от желание за война с несправедливостите, откъде да го знам. Гледам по телевизията малко преди полунощ как в едно рокендрол шоу говорят за "заплаха", "пошлост" и едва ли не за някаква национална катастрофа. Чалгата насаждала модел на поведение, младите искали вече само леки жени, скъпи коли и лесни пари. Ужас невиждан, представи си, MOTLEY CRUE и KISS през цялата си кариера пишат само интелектуални химни сигурно.

Значи някои усилено харчат енергия да поучават и размахват пръсти, но аз досега не съм видял или чул чалга кмет да забрани  рок концертите в неговия си град. Може и да греша, ама не се сещам. Интересна мисъл, нали?

САУНДТРАКЪТ НА 2012

Тези дни по Нова година, малко преди това и малко след това, пишещи, четящи, слушащи и всички останали ещи, ащи и ящи обмислят, сглобяват и оповестяват класациите и равносметките си за предходната година, но също така се чешат там където не ги сърби и  правят предсказания за следващата. Така е било винаги и така ще бъде. Както съм казвал и друг път, музикалните запалянковщина и журналистика са неприятно близки до спортните и някои техни ритуали имат свойството да втръсват след определено време.

Днес смятам и аз да се включа в този панаир. После вече ще е късно, а и ще имам други работи за писане. И така, кои ще бъдат горещите и интересни според мен акценти през тази година? Ето ги:

По последни данни французите GOJIRA записват новия си албум в Ню Йорк с Джош Уилбър. Песните за него са писани цели 8 месеца, ако искаш вярвай, ако искаш недей, но по-важното е, че според Джо албумът ще бъде "по-праволинеен, но не и по-безинтересен" и ще разказва историята на дете, отгледано от вълци.

Някои (а може би всички) сигурно вече са чули умопорачително гадния рип на новия LAMB OF GOD. Препоръчвам търпение за неверниците. Скоро могъщият Resolution ще блесне в истинската си прелест и ще отвори очите на незрящите. Друг е въпросът ако в момента беше 1994, колко големи щяха да са LAMB OF GOD до MACHINE HEAD, PANTERA, FF и BIOHAZARD, но това си го мисля, когато си нямам друга работа, за да се намирам на игра. Друга банда от поколението на LOG, SHADOWS FALL, също ще се опита да върне позагубените си позиции с нов диск.

А, да, BIOHAZARD. Те отдавна не са първостепенна световна атракция, но отложеният Reborn In Defiance ще трябва да скочи поне до летвата на легендарните Urban Discipline (1992) и State Of The World Address (1994). С нови издания трябва да се отбележат SLAYER, PRONG, TESTAMENT, възродилите се FIFTH ANGEL, евентуално BLACK SABBATH(тук вече всичко минава под въпросителна заради скорошната диагноза на Тони) и JUDAS PRIEST. За VAN HALEN вече е ясно, че това ще е едно от най-горещите динозавърски имена през 2012. SLAYER също планират нов албум през лятото. Кери Кинг вече е написал три песни с Ломбардо, но не възнамерява да се мотае в студиото, защото "ние никога не стоим много време в студиото".

RUNNING WILD ще изпробват как ще им тръгне реюниъна, а KREATOR и SODOM със сигурност ще напомнят за себе си, защото вече работят по новите си парчета. Забравените от много хора TOXIK също се завръщат. ACCEPT са в убийствена форма, поне според мен, и въпреки че няма да се юрна да пазарувам точно тях, съветвам почитателите им да се оглеждат за новия им албум Stalingrad.

Американският лейбъл Trustkill стана Tooth & Nail Records и едно от първите му издания ще бъде Feel The Power на BLESSED BY A BROKEN HEART на 24 януари. Отбелязвам това, защото някои специализирани медии шумят около завръщането на глема, а пък сега, особено след успеха на STEEL PANTHER и кавърите на SKID ROW (аре, те не са много глем, но имаше някакви забежки през 1989 ) от  ASKING ALEXANDRIA, такова развитие на нещата изглежда напълно логично.

И докато сме на ASKING ALEXANDRIA да не пропусна, че очакваме соловия албум на фронтмена им, Danny Worsnop, What Will Your Daddy Think. Той определя песните като кръстоска между SLIPKNOT и MOTLEY CRUE. Нямам търпение да чуя и диска на CARCER CITY, The Road Journal, обещават го в първото шестмесечие, да видим. Американската деткор банда WHITECHAPEL скоро издаде мини, но обещава да запише и истински албум. В края на февруари ще се появи новия диск на CORROSION OF CONFORMITY, а през март ще стане факт и 2012 на KILLING JOKE. Нашумелите в цивилизования свят WHILE SHE SLEEPS в момента приключват записите за новия си албум, а PERIPHERY работят паралелно по два проекта, като единият от тях ще бъде концептуален. YOUR DEMISE определят бъдещия си албум като микс от деведесетарски скейт пънк и уличен хип-хоп. На 27 февруари очакваме  албума на UPON A BURNING BODY, определен  от създателите си като смес от стила на PANTERA с ню-метъл елементи и хорови вокали.

Утре официално излиза албумът на британците ENTER SHIKARI, A Flash Flood Of Colour- интензивен микс от брейкдаун, метъл, хардкор и дъбстеп за отворените мозъци и потвърждение на статията ми за дъбстеп тренда от края на миналата година. Само че ENTER SHIKARI винаги са имали нещо гениално, което ги отличава от всички- убийствени текстове с истински послания. Вземи си следващия Про-рок, в който колегата Антон Калмуков ще беседва с ENTER SHIKARI и ще отрази всичко горещо от Острова.

Dead Set On Living ще се нарича новият диск на личните ми фаворити от Канада, CANCER BATS, а другите ми лични фаворити, EVERY TIME I DIE издават  Ex-Lives на 6 март. В края на януари трябва да излезе и албумът на BLEEDING THROUGH. До края на годината би трябвало да се излюпят и новите неща на GHOST, BULLET FOR MY VALENTINE и BRING ME THE HORIZON. Очакват ни и още много неща през 2012, която би трябвало (поне на теория) вече да покаже истинския музикален облик на новото десетилетие.

Накрая, за да не ме обвиниш (не че ми дреме на патката), че умишлено пропускам разни немски и скандинавски пауър-мауър шевалиета, намазани с течен парафин, хайде да видим какво става и там- преди лятото чакай албум от SONATA ARCTICA, а през май от SABATON. DRAGONFORCE записват в момента, както знаем, с нов вокалист. Въпреки че потайните HELLOWEEN крият плановете си от пресата, някои източници твърдят, че имат намерение да пуснат нов албум до края на 2012, а защо не и да наминат към България за цяло турне- София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Русе и Плевен. Примерно.

Сега нали не очакваш да предсказвам събития от дет и блек сцената. Сори, не си познал. Това не го искам и не го мога, но съм сигурен, че ако следиш редовно списанието Vickeron и Torden ще ти дадат доста обстойна информация.

Еми, това е. Със сигурност съм изпуснал заглавия, а пък за някои още не знаем, така че годината е пред нас, очакваме само да се запознаем със саундтрака й.

В ПАМЕТ НА ДЕЙВИД ХЕС

Дейвид Хес. Сигурен съм, че много малко хора знаят кой е той. И понеже преди седмица останах неприятно изненадан и шокиран, че е починал още през октомври миналата година, днес реших да драсна няколко реда за него.

Хес е роден на 19 септември, 1936 г. Гарантирам 100%, че си чувал поне някои от композираните от него парчета, но никога не си знаел, че са негови. През 50-те той написва Start Movin' за SAL MINEO и Rockin' Shoes за AMES BROTHERS. Хес пише песни за  Елвис цели две десетилетия. Някои от най-добрите са Come Along и Sand Castles. Сега, внимание, през 1962 под псевдонима Дейвид Данте написва и записва огро-о-о-о-мния хит Speedy Gonzales, с който по-късно Пат Буун буквално смачква класациите в САЩ и Великобритания.  В края на 60-те Дейвид Хес поема ръководна роля в Mercury Records в Ню Йорк, а малко по-късно в тандем с Джон Корилиано записва спечелилата Грами рок опера Голата Кармен.

Всичко казано дотук е наистина впечатляващо за човек, чието име чуваш за първи път, само че лично мен Дейвид Хес ме впечатли с ролята си абсолютния социопат Стило в дебюта на Уес Крейвън, Last House On The Left.  Говоря за оригинала от 1972, някой да не се обърка със съвременната версия. Саундракът също е дело на Хес. Той композира музиката и дори пее някои от песните. Най-психопатското в случая е, че музикалният фон често контрастира със случващото се на екрана.

През 80-те Хес играе два легендарни за италианското хорър кино роли, но филмите са известни само сред познавачите на жанра. На първо място е House On The Edge Of The Park (1980)- home invasion, в който тъмният субект Алекс (Дейвид Хес) и леко малоумният му приятел Рики (Джовани Ломбардо Радиче) се самопоканват на снобско парти и започват да тероризират присъстващите. Друг задължителен филм е Camping Del Terrore (1987) на Руджеро Деодато (да, да, същият, който стана световно известен с Cannibal Holocaust). Междувременно Хес отново се снима във филм на Крейвън, този път това е средняшкия като качество, но доста култов впоследствие Swamp Thing (1982).

През 90-те Дейвид не е толкова активен, но за никого не е тайна, че това беше най-лошото време за хорър киното. Имам предвид, вижте само кой е най-големият филм от онова време, Scream, мамка му, може ли нормален човек да повярва на това? Между 2000 и 2011 Дейвид Хес възобновява актьорската си кариера и се снима предимно в нискобюджетни филми, обикновено в ролята на абсолютната тотална гадина. Пише саундтрака за Cabin Fever (2002) и се снима в Smash Cut (2009) заедно със суперпорнозвездата от последното десетилетие Саша Грей.

Саша Грей и Дейвид Хес в Smash Cut (2009)

Дейвид Хес е един от личните ми филмови герои, затова наистина се натъжих, когато разбрах, че си отишъл от нас на 8 октомври, миналата година. Остава да видим още четири филма, които в момента са все още в продукция- The Beautiful Outsiders, The House That Wept Blood, House On The Edge Of The Park II и Manson Rising. Всички тези заглавия би трябвало да излязат до края на 2012.

Почивай в мир, Дейвид Хес!

   Дейвид Хес