ТИ СИ ТОВА, КОЕТО ГЛЕДАШ 2

Честно ли? Не си умирам да те познавам лично. Статистиката на блога ми сочи, че имаш долнопробен вкус и си падаш по филми с малоумни, некрофили и извратеняци. Може и да не ги гледаш, но четеш за тях. Кой би искал да има такива приятели? Не ми отговаряй, това беше реторичен въпрос.

Продълженията винаги са по-тъпи от първите серии, затова дълго се колебаех дали да направя втора част на една от най-популярните секунди. Трябва да ти призная, че се дърпах, но не достатъчно убедително. Една арогантна част от мен непрекъснато ме изкушаваше, най-вече с неоспоримия довод, че в хорър индустрията продълженията са нещо като закон. И така, станах тази сутрин, заклах съседите си (предимно пияници, олигофрени и дърти смрадливци), подредих ги все едно участват в оргия, но им размених главите за по-интересно, забърсах си ръцете от кръвта с намаслен пацал от багажника на колата и сядам да пиша секундата. М-м-м-м-м... каква свежа юлска сутрин! 

Днес ще те светна за още няколко би муувита, но не задължително хорър. Не се вкисвай, става въпрос за абсолютни класики- признати и непризнати, забравени или запомнени само от най-големите маниаци. А ние с теб сме такива, нали? Хайде, хайде, кой четеше първата секунда няколко стотин пъти, стиснал ножа в скута си? Едва скриваш ерекцията си, ще ме прощаваш за официалния израз. Ето филмите, които избрах за теб този път:

THE WIZARD OF GORE (1970)
Хършъл Гордън Люис минава за нещо като кръстник на сплатър киното- много кръв, много черва, шок и отвращение. Не бих използвал думата ужас обаче. Пичът е болен и това най-ясно може да се разбере, ако решиш да позяпаш неговата класика Two Thousand Maniacs. В сравнение с него The Wizard Of Gore е в пъти по-тъп, но и в пъти по-кървав. Не знам как да го обясня рационално, но принципно много кървавите филми според мен трябва да са леко тъпи, иначе няма, ъ-ъ-ъ, чар (тази дума също със зор я употребявам в случая)  и удоволствие.

SPIDER BABY(1964)
Представи си следната картинка: Някой си Джак Хил решава да заснеме филм на име CANNIBAL ORGY, OR THE MADDEST STORY EVER TOLD и успява да направи това за цели 12 дни, обаче поради финансови причини и жестока цензура неговото гениално творение остава скрито за света няколко десетилетия. Филмът получава името Spider Baby и се прожектира само няколко пъти в две-три летни кина в САЩ. 40 години по-късно цялата прелест на тази отвратителна история е реставрирана и за щастие на всички болни мозъци, пусната в мрежата за неограничен достъп. Това е болен, варварски и абсолютно психарски манифест на всичко най- долно, което можеш и не можеш да си представиш.

CANNI ARRABBIATI a.k.a. RABID DOGS a.k.a KIDNAPPED (1974)
Най-необичайният и най-бруталният филм на Марио Бава, който иначе беше известен с по-изтънчения си готик хорър стил, е чист експлойтейшън или даже хоум инвейжън, само че с уговорката, че действието се развива в движеща се кола. Естествено, имаш непоръбени гадняри срещу порядъчни хора, към които да почувстваш тлъсто съжаление. Бава не успява да довърши този филм, защото финансирането спира, а междувременно той се гътва, но през 1997 го довършват вместо него. Ако искам да се правя на специалист, ще кажа, че това си личи, обаче аз не съм нито критик, нито претенциозен задник с етикет киноман или както там му викат, за да кажа такова нещо. Прави ми впечатление само амбицията на Бава да сътвори нещо като Last House On The Left и ако наистина е така, не му се е получила съвсем. Като забравиш разпокъсаните епизоди и лееееката досада от това да седиш с тия капути в колата през цялото време, има доста насилие, лош език и нечистоплътност за гледане.

LA MONTAGNA DEL DIO CANNIBALE a.k.a. THE MOUNTAIN OF THE CANNIBAL GOD (1978)
Серджо Мартини е бог, но се съмнявам в България да са го чували повече от пет човека. В нашата държава (за разлика от Русия, например) не само не можеш да се надяваш да купиш от някъде DVD с би мууви, ами трябва да се кръстиш със сълзи на очи, ако изобщо попаднеш на нещо по-така в торентите, представи си. За български субтитри изобщо няма да отварям дума. Така е. Затова малките глухари смятат, че гледат хорър като си пуснат двайсет и осмата част на SAW. Но да се върнем на Мартини (не на питието, не са прави на ударен), който е брилянтен италиански режисьор. Хорър киното е само едно от призванията му. Подобно на Фулчи, освен ужаси, той режисира спагети уестърни, приключенски филми и даже фантастика. Избрах ти този филм, защото е крайно занимателен. Представи си нещо като хорър версия на Емилио Салгари, но без корсарите. Точно така, говорим за прекрасен олдскул приключенски филм, в който се кипрят фантастичните цици на Урсула Андрес (първото момиче на Бонд) и незабравимата физиономия на Стейси Кийч. Обаче. О-б-а-ч-е! Най-добрият образ във филма със сигурност е Клаудио Касинели. Много тъпо ми стана стана като разбрах, че тоя пич е загинал през 1985 по време на снимките на друг филм на Мартини, Fists Of Steel. Пада от хеликоптер, ебати. А, да, в този ред на мисли, Мартини има още поне 4 филма, които са абсолютно задължителни за всеки би мууви маниак, но ще те оставя да си ги откриеш сам, че някак не може всичко на готово, сеш'се.

Добавете надпис

VANISHING POINT (1971)
Ако си гледал внимателно  Death Proof (2007) на Тарантино, сигурно си чул, че мацките често споменават Ковалски,  неговия  Додж Чаленджър филма Vanishing Point. Е, това е то, един от най-класическите филми за гонки с коли, въпреки че аз бих прибавил и The Driver от 1978 с моята любима Изабел Аджани, защото като дете съм го гледал сто и педесет пъти по летните кина на морето, където обикновено комарите хапеха като кучета.
Гледай Vanishing Point! Направо те разнася по асфалта от кеф, честно. Две предупреждения обаче:
1. Не е хорър!
2. Не гледай тъпия римейк от 1997 с Виго Мортенсен, колкото и да ти е симпатичен, а оригинала!

FASTER, PUSSYCAT! KILL! KILL! (1965)
Ръс Майър създава собствен кино архетип жена- фемдом, с големи цици, може да скърши гръбнака на всяко мъжленце. Не мога да спра да си мисля, че този тип е бил обсебен от идеята да бъде подчиняван от жени в секса и най-вероятно съм на прав път, но не мога да го докажа, естествено. Така или иначе, този филм е абсолютна сексплойтейшън класика, бащата и майката на сексплойтейшъна. Жени-насилници, калифорнийска пустош, жега, долнопробни диалози и няколко недостижими за мейнстрийм киното секси сцени. В един идеален свят Faster, Pussycat! Kill! Kill! ти дава всичко, от което имаш нужда, когато гледаш кино. Да не забравя, Тура Сатана просто трябва да се види. Няма такова женище!

DELIVERANCE (1972)
Аз съм фен на Бърт Рейнълдс. След този филм няма как да не му станеш фен. Човекът е сто процентов актьор- от тези, които никога няма да взимат награда от Академията и пак са по-велики от всичките надценени путьовци като г-н Спешно отделение, просто сега за него се сетих, не че няма други дразнители. Deliverance, приятели, е убийствен филм! Филм за оцеляването. Не искам да ти развалям гледането, но моля те, не пропускай да отбележиш какво усещаш, когато гадният селтак ебе един добрите и го кара да цвили като прасе, след което на Джон Войт му се разминава на ей толкова да смуче патката на един плътен малоумник. Даже специално съм ти намерил сцената по-долу. Виж колко съм услужлив, а?

BLOOD FEAST (1963)
Началото на всички гор и сплатър филми. Кръв до шия. Няколко стотинки бюджет, няколко милиона приходи. Друго няма да казвам.

HOUSE OF CLOCKS (1989)
Известните филми на Фулчи са ясни, затова реших да се спра на един от позабравените му и подценени ТВ проекти, много болен, наивен и неприятен като усещане, но това си е Фулчи. Може би трябваше да ти препоръчам Le Porte Del Silenzio a.k.a The Door To Silence с характерната му тегава и блатна кейджън атмосфера и не по-малко характерната физиомутра на Джон Саксън, но ако си започнал с Фулчи, ще минеш през всичко, чадо.

INSIDIOUS (2010)
Аз не съм от най-големите фенове на съвременните хоръри. Естествено, кефя на на някои френски болнци и южнокорейски изпращеняци, но американците и италианците отдавна съм ги отписал от играта. Insidious ме изненада искрено. И ме уплаши. Това не се беше случвало доста време. Особено сцената със сянката, която сочи към леглото на детето в стаята. Б-р-р-р-р. Сложил съм ти и картинка по-долу освен трейлъра.
Не знам дали защото съм билв подходящо настроение и нямам представа ако сега го гледам пак дали няма да ми се стори глупаво да ти го препоръчвам, но в спомените ми това е сравнително читав филм с непредвидимо развитие на сюжета и добър финал. За мен това е достатъчно, ти си реши дали ще го гледаш.

REBEL WITHOUT A CAUSE

Не, няма да пиша за великия филм от 1955 с Джеймс Дийн, просто му крада заглавието, както често обичам да правя. Темата ми днес е съвсем друга и съм убеден, че на много хора няма да им хареса никак. От друга страна аз не съм тук, за да ме харесвате, нито пък някога съм искал да бъда харесван особено, така че който както иска, ако ме разбираш правилно.

Тези дни (по-скоро месеци) си мислих и споделях с хората около мен едно мое впечатление от хората, които слушат и правят метъл напоследък. Странна история. По-рано, даже когато всички слушаха метъл, някои даже по модни причини, тази музика вървеше ръка за ръка с особеното ти отношение към света. Затова възрастните не я приемаха и се страхуваха от нея. Затова беше социално неприета. Затова, когато видеха някой с кожено яке, дълга коса и значки по реверите, майките с малки деца минаваха на другия тротоар. Сеш'ли се? С други думи метъл културата беше антикултура с антиестетика, среден пръст на всички, камък в прозореца, майнатавимръснизадници! Голяма част от това отношение не доведе до нищо хубаво, признавам. Някои си отидоха, други влязоха в затвора, трети станаха чалгаджии или музикални журналисти, многоблагодаря, обаче днес... Днес пък въобще нищо хубаво няма.

...Пффф... Какво става днес? Целият бунт се е изпарил като дим, ебати. Пълно е с примадони, балерини и путьовци. Носят тениски на зли норвежки сатанисти, обаче си лягат след сънчо. Супер корави метъли, обаче мрънкат и квичат, щото оня от BEHEMOTH бил казал, че метълът и християнството не могат да вървят ръка за ръка. Ми не могат ами. Как ще могат? Ти как го виждаш това? В неделя ходиш на църква, а в понеделник слушаш MAYHEM? Сори, пич, не става. Името Джон Милтън говори ли ти нещо? Той е един пич, написал Изгубеният рай. Споменавам го, защото в това произведение, което съвсем не е случайно, Сатаната е Онзи, който се бунтува, тласка към промяна, руши статуквото, т.е. прави нещо прогресивно /само че не слуша прог, да се разберем/ докато Бог е олицитворение на  статуквото. Тази метафора няма нужда от обясняване според мене. Тя е в основата онова анти в раждането на тежката музика. 

Ще ти кажа защо. Защото метълът би трябвало да е начин на живот и светоглед, различен от този целокупното стадо, иначе какво точно правиш при нас, пич, че нещо не разбирам?

Много от метълите днес също така са ентелегенти. Обсъждат някакви възвишени тематики с ляв уклон, побутват си цайсите и ако нямат много мозък в главата, компенсират с с това колко много слушат DREAM THEATER, за да бъдат приети в обществото на другите недоебани прогресарченца. Are you metal?- попитаха едни мои немски любимци преди време- No, you're bloody not! Има и един друг вид, онези които изглеждат потресаващо захралупени, смотани и тъпи. Баси, по-рано щяха да ги бият само за това, че са посмели да си сложат тениска на метъл група, а сега те са едва ли не нормата за метъл.

Моята теза може да ти се стори разхвърляна, наясно съм с това, даже спорихме с г-н Колчев има ли нужда от бунт в метъла или не. Той каза, че има нужда от рифове само, аз смятам, че тази музика в голямата си част изгуби най-важното през годините- отношението. И музиката, и изпълнителите, и почитателите също. Не обичам да обобщавам, защото има много яки банди днес, обаче в голямата си част всичко е някакъв шибан маркетинг- новинарски сайтове за това кой къде пръднал, кой откъде паднал, кой с кого щял да свири или нямало да свири, ей такива простотии небесни.

Цялата тази история я обмислям от момента, когато отидох на концерта на TERROR. На този концерт имаше енергия, която отдавна не съм виждал на метъл концерт. Имаше отношение. Имаше бунт. В метъла бунт вече няма. Той се е превърнал в превозно средство за инструментална шармантност или някакви черно-бели дивотии с неслушаем звук, или претенция, или даже търговски продукт, гарниран с най-обикновен конформизъм.

Бандите се прибират по караваните след концерт и искат мениджмънтът им да одобри списъка с въпроси преди да започнеш да ги задаваш. Както каза един приятел, машината победи.

Онази музика, която навремето произлезе от масите, си отиде безвъзвратно и бунт вече няма. Тц. Затова тези като мен се чувстват малко като бунтовници без кауза, леко предадени, та оттам и заглавието. Може и да не съм прав, но според мен е така. Лека нощ!

UP THE IRONS! ЧАСТ ТРЕТА

Преди няколко седмици HMV направиха проучване сред британците кой е най-великият британски албум за последните 60 години. Резултатите бяха изненадващи, поне за мен. Радостни. Според Великобритания най-големият албум, произведен в държавата им за последните 60 години е The Number Of The Beast.  В това състезание IRON MAIDEN изпревариха привидно непоклатими легенди като QUEEN, PINK FLOYD, LED ZEPPELIN, THE BEATLES и BLACK SABBATH.

Какво говори това? Първо, MAIDEN имат най-лоялните и предани фенове. Второ, за разлика от много други на тяхната възраст, те продължават да издават албуми, които стават номер едно в класациите на страни по целия свят и приобщават млади фенове към огромното си семейство. Трето, MAIDEN официално са рок легенди, но без да бъдат рок динозаври. Те взимат за съпорт млади групи, те са най-голямото влияние за почти всички нови метъл и метълкор банди, появили се през последните 13-15 години. AVENGED SEVENFOLD, BFMV, TRIVIUM черпят вдъхновение от тях и в известен смисъл пренасят наследството им в новото време.

Колекционирането на MAIDEN е мания, която има много параметри. Познавам хора, които колекционират всичко, свързано пряко и косвено с любимата им група- от дискове през ключодържатели, фигурки, значки, подложки за бира и даже цигарени хартийки. Това е предпоследният епизод от моя скромен принос към колекционерската страст по IRON MAIDEN.

Приятно гледане!

SOFIA SUCKS

По изключение този път в петък. Няма да става традиция, обещавам.

Ей така трябва да се казва тоя фестивал, а не Sofia Rocks, както впрочем и почти всички други продрискани фествалчета в тая набедена от някого за държава територия. Да не започвам по-добре...

 Може би се досещаш, а може би не, но според мен вече се досещаш- срещу теб, обикновения средностатистически музикален фен, се води война. Тя всъщност те засяга косвено, защото е между хората в този т. нар.бизнес, обаче тоя, който папа говната в крайна сметка си ти. Сега ще ти кажа защо мисля така.

1. Не познавам друга страна, в която на въпроса Ще ходиш ли на концерта довечера? е много вероятно да ти отговорят с контравъпрос от типа Кой го организира? Оказва се, че май ходим или не ходим на концерти заради промоутърите, а не заради бандите.
2. Концерти и събития се отразяват от един или друг само ако са на този или онзи промоутър. Някои т. нар. медии изобщо не отразяват концерти, организирани от определени организатори. 
3. Някои промоутъри обичат да се обиждат, когато не са купили достатъчно медии и току виж някой си позволил да разкритикува това и онова около великото им събитие. Сигурно се чувстват като латентни педерасти, които си нямат идея, че са такива и все нещо им е криво, особено ако някой им каже, че приличат на латентни педерасти.
4. Концертите, ако си забелязал, на определени места се отразяват в зависимост кой колко е лизал за покани, възможности за интервюта или некви левове там, не знам, ама си личи да си ебе майката. Може 100 човека да са умрели от жажда, 150 са се напикали на опашката за тоалетна и 200 да са припаднали от глад, но събитието е било мега яко, всички са се счупили от кеф и са си махнали главите. Между другото, обичам този средношколски начин на изразяване, много е оригинален. 
5. Пари от билети тук не се връщат. Това е принцип, който се нарушава рядко. Понеже си будала, като ти махнат две основни банди от менюто и ги заменят с четири български, които в общия случай едва понасяш даже в забутаното клубче с 30 души публика, смятат че финансовият въпрос с твоите загуби е решен. Не, не е! 
6. Голяма част от българските промоутъри проличат на селски хитреци. Искат да дадат малко и да ти вземат много. Искат да те ебат няколко пъти и после ти сам да си поискаш да ти го турят. Те се надцакват помежду си кой да направи един или друг концерт и така в крайна сметка има артисти, тръгвали си от България с двоен и троен хонорар. После групите като пътуват и се срещат по фестивали, да не мислиш, че си говорят на кой последния му албум колко е як. Нищо подобно. Хората обсъждат къде как е ситуацията с паретата- те така се изхранват тия хора, пазарът ги интересува живо- и тях, и мениджмънта им. Познай какво си говорят за България- абе тия там, дето дават двойно и тройно, щото се състезават помежду си. В същото време тия същите, дето сега те канят да ходиш с приятелче под ръчичка, миналата година отпратиха SLIPKNOT и MAIDEN, че нещо хората в България не се били интересували от тях, разбираш ли, щото са някви особени. 

Според мен, при положение, че не могат да доставят бандата, която искаш да гледаш, ако поискаш, трябва да могат да ти върнат парите. Твоят билет е договор, а те не могат да го изпълнят, независимо дали по вина на бандата или по тяхна вина, кво ти пука, мамка му! Не съм бесен. Аз даже няма да ходя на това мероприятие. Не съм си и помислял. Ама проблемът не е само в него, а в голяма част от т.нар. развлекателен бизнес, който се занимава с метъл и рок у нас, мизерното подмазване и всички други гарнитури към тези основни ястия. Sofia Sucks! Big time!

А хората, които водят война срещу теб, ще продължават да го правят- ще те цакат с кинти и условия както си искат. Имат си и лакеи, които да им помагат. Единствената утеха е, че ти си започнал да усещаш кога те цакат и все по-често си стягаш куфарите за близки и далечни музикални екскурзийки в чужбина. Обаче така ли трябва да бъде?

UP THE IRONS! ЧАСТ ВТОРА

Скъпо хоби ли е да колекционираш MAIDEN? Кои са най-редките албуми на винил, колко е продажната им цена и кои са най-ценните ми промомоционални дискове? Пълен преглед на рафтовете с прилежно целофанирани плочи. Коментари по темата.

Ето го и втория епизод от поредицата, която започнах. Понеже е малко по-дълъг, линкът долу ще те препрати директно към YouTube. Винили и промо дискове. Приятно гледане!

UP THE IRONS- ЕПИЗОД 2