Има една фраза, може да си я чувал, Big In Japan. Вероятно я знаеш от онази песен на ALPHAVILLE, но те гепят заглавието от името на някаква пънк група. само че фразата си я има още преди пънк групата. Тя се е появила още по времето, когато японският музикален пазар е бил тера инкогнита. Нито концерти е имало там, нито продажби. И тогава тръгнала тази шега. Имаш банда, хвалиш се наляво и надясно, ей, пичове, имам банда. Как се казва, питат те и ти казваш така и така се казва, а отсреща- не съм ви чувал. Еми, вкараваш драматизъм в гласа си, ние сме големи в Япония. И без това никой не знае какво се слуша в Япония. Евтин номер, който се е превърнал в шега. Голям си в Япония, т.е. никъде не си голям, никой не те знае.
С течение на времето изразът получил друго значение. Има артисти, които наистина са огромни в Япония, за разлика от други краища на света. Има и такива, които са Small in Japan докато в другите краища на света продават милиони. Примери? Моля. На първо място са AC/DC, които хич не се харесват на японците, колкото и странно да звучи. Те си падаха по SCORPIONS още преди някой да чуе за тях в Америка, все още смятат Пол Диано за бог, обожават всички осемдесетарски стадионни звезди, които отдавна залязоха навсякъде, но не обичат AC/DC. Ей такива работи.
Когато си мислих за това преди няколко дни, се зачудих има ли нещо като Big In Bulgaria? Нали разбираш, банди, които тук са големи, но извън нашите географски граници не са чак толкова значими. Има, естествено. Типичен пример са NAZARETH и URIAH HEEP- две групи, които без съмнение са известни навсякъде, но в България тяхната известност е преувеличена спрямо други групи, които са доста по-големи от споменатите, но по някаква причина са пренебрегвани в родината ни. Small In Bulgaria, така да се каже. Днес реших да се спра на няколко такива банди.
THE WHO
Факт. Групата, която заедно с BEATLES и STONES стои на пиедестал в световната музикална история има нулева популярност по нашите географски ширини. Странно, защото те са по-големи от всички рейбоута и уайтснейкове взети накуп. Нямам конкретна представа защо се получава така, но предполагам, че има много общо с криворазбраното усещане за рок музика у нас. Може би не е за този абзац, но винаги съм се изумявал колко ме дразнят PURPLE, когато ги чуя от продънена ламаринена бирария с петима оплешивяващи чичаци по масите вътре, които изпадат в екстаз от вселенските китарни послания на Ричиту и как съм почти склонен да понеса музиката им, ако я чуя в магазин за плочи във Великобритания. Звучи различно, повярвай ми. Не че има нещо общо с THE WHO, освен че едва ли някога ще ги чуя в квартала си... за щастие.
THIN LIZZY
Още една голяма и не особено почитана в България банда, чиято популярност тук е много по-ниска от URIAH HEEP и NAZARETH примерно- две групи, които в Обединеното Кралство и Европа са далеч по-малки от LIZZY. Странно, нали? Обяснения? Нямам. Честно. Може би единственото разумно такова е свързано с романтичната душа на българския рокаджия от социализма, но това са единствено предположения.
THE KINKS
Горе ръцете, долу гащите! 90% от рокаджиите в България успяват да докарат ебати овчия поглед, когато споменеш тази група. Странно, при положение, че през годините THE KINKS са си изградили статут на изключително влиятелна институция в рок музиката, дала много идеи дори на имена като THE BEATLES. При разбърканите ценности в българското приемане на рокендрол историята обаче, това очевидно няма особено значение.
BLUE OYSTER CULT
Много често наричани американските BLACK SABBATH, BOC всъщност нямат кой знае колко общи черти със средновековния ужас от първите албуми на британците. При тях мистиката и мракът са много по-софистицирани (съжалявам, не мога да намеря друга дума). На повърхността техните песни звучат много рокендрол, но под нея, на ниво лирики, нещата сериозно загрубяват. Те са не само мрачни, но и в голяма степен странни. Някои и до днес смятат, че траш метълът произхожда от техния Tyranny And Mutation (1973), за който неизвестният почти на никой по онова време BRUCE SPRINGSTEEN бил ахнал: "Как е възможно да се свири толкова бързо?" Както и да се обясняваме обаче, фактът, че BOC са незаслужено крайно непопулярни в родината ни остава непроменен.
LYNYRD SKYNYRD
Още една американска банда с трагични развръзки в биографията си. Дори да не харесваш музиката им, поне би трябвало да имаш уважение към банда, изгубила трима музиканти за един ден (в самолетна катастрофа), но намерила сили да продължи да записва музика. Купищата златни и платинени албуми означават много в Америка, може би имат сериозен отговор в Европа и Великобритания, но в България LYNYRD SKYNYRD са безутешно загубени за средностатистическия слушател на рок музика. За нещастие, бих добавил, защото хората тук правят сериозна грешка като приравняват южняшкия им рок към кънтри културата.
RAMONES
В България виреее най-вече британския пънк. Казвам това с уговорката, че си говорим най-вече за SEX PISTOLS, EXPLOITED и, с известни уговорки, THE CLASH. THE DAMNED, STIFF LITTLE FINGERS, GBH и още много други са известни само в строго тесни кръгове от хора. Американският пънк е непозната територия в България. Ако излезеш в Европа, ще видиш адски много хора, които носят тениски на RAMONES и BLACK FLAG. На всякаква възраст. Това са изключително влиятелни групи- не само върху хардкора, а върху поп музиката, хард рока, метъла и какво ли още не. Хайде, по отношение на BLACK FLAG разбирам защо не са особено популярни тук, но RAMONES... Нямам идея, честно.
T-REX
Ето още една банда, която не означава нищо по нашите географски ширини, а в същото време има легендарен статут. Тук рядко ще намериш някой, който да знае нещо за MARC BOLAN. И ако това е приемливо за първите албуми, които са откровено странни и умишлено британски, подобно невежество е напълно противоестествено към прото глем химни като Jeepster или Get It On- неща, които звучат в продължение на десетилетия от всяко уважаващо себе си рокендрол радио по света.
Този списък може да бъде продължен с още много имена, даже те приканвам да го продължим заедно в коментарите. Приканвам те също така да дадеш своята гледна точка по въпроса защо някои велики групи никога не станаха популярни в България, а други не чак толкова световно велики, тук се смятат за божи дар. Сигурен съм, че могат да се кажат много неща по този въпрос. Дали сме близо до истината или не, е съвсем друга история.
През есента на 1987 попаднах в нов клас, подготве. Имаше всякакви образи в този седми клас, включително един тип, Павката, с когото станахме неразделни. Той ме открехна за MERCYFUL FATE и TED NUGENT, знаеше доста, понеже сестра му движеше с компания хипита и метъли. Горе-долу по това време се отворихме да си купуваме бири от магазина, да пафкаме в изоставени къщи в старата част на града, да задигаме книги от книжарницата, да купуваме касетки от виетнамците, които живееха в общежитията на бирената и да безделничим по градските улици, когато бягахме от училище. С Павката успяхме да влезем през прозореца на едно мазе и да тафим един кашон цигари Слънце, а преди пролетната ваканция купихме един немски Metal Hammer за 30 кинта, след което го продадохме на части за три пъти повече.
Павката беше човекът, който ме светна за Хенри Гормън Бенд. Ей тия са готини- каза ми небрежно веднъж, когато оглеждахме за пореден път скучните плочи на Емил Димитров и Богдана Карадочева в магазина на Балкантон срещу пощата. В онези дни най-вълнуващото, до което можеше да се добере човек на такова място беше плоча на Щурците. Загледах я аз тази плоча. Типичното соц изпълнение. Някакви тъпи преводи на песните, не пише кои са тия, какви са, никаква информация. Било по лиценз, пишеше.
Хенри Гормън Бенд. Слушах я доста тази плоча. Хубав мелодичен хард рок с леки залитания към блус. Готини парчета с китари. През 1987 в България нямаше много рок, както казах, така че всичко беше добре дошло. Метъл със сигурност не може да се нарече това нещо, но в британската вълна присъствието на такива групи е по-скоро правило отколкото изключение.
25 години по-късно. В една безсънна нощ между две събуждания на няколко месечното ни бебе, си седя аз в кухнята и разгръщам страниците на тухлата NWOBHM ENCYCLOPEDIA на Малк Макмилън, второто издание от 2005 на издателството Iron Pages. Нямам идея колко банди има вътре, но са стотици, гарантирам. Няма прочитане това нещо. Не съм го и причел. Само търся каквото ме интересува. Хубаво, но във въпросната нощ попаднах случайно на кратката биография на групата HGB (HENRY GORMAN BAND) и се облещих. Авторът не знаеше подробности за биографията им, нито откъде са точно, но смяташе, че произхождат някъде от Шотландия, защото дистрибуцията на единствения им сингъл, Chase The Night Away (1981) била по-силна в онзи край на Острова. Подробности за съществуването на групата нямаше, освен че стилът се определяше повече като влияние от BAD COMPANY отколкото от JUDAS PRIEST. Официалната дискография се изчерпваше със сингъла. Нямаше дори намек за издаден албум, още повече пък, реализиран в България. Честно казано, останах изумен и реших да разровя тази история.
В различни интернет форуми все още се намират мнения на очевидци на концертите на бандата в Глазгоу, в началото на 80-те. Там са били местна атракция. Оказва се, че единственият дългосвирещ албум, който ХЕНРИ ГОРМЪН БЕНД издават, е именно този, появил се от Балкантон в България през 1984 (BTA 11280). Никъде другаде. Става все по-интересно, когато малкото ми разследване ме довежда до съмнението, че Хенри Гормън и бандата му всъщност са идвали в България и са свирили тук. Ако това е вярно, няма съмнение, че те са не само единственият NWOBHM, но и първият западен хард рок, проникнал физически у нас зад Желязната завеса.
След безрезултатни телефонни разговори хора, които биха ме свързали с бивши служители на Балкантон, способни да хвърлят светлина по случая, в края на краищата успявам да намеря контакт със самия Хенри Гормън и след няколко бързи имейла, човекът се съгласява да разкаже всичко, което си спомня от българската следа в кариерата на групата си.
Издателите ни имаха някакви връзки в Европа и
така получихме покана да запишем ТВ програма за българската телевизия. Беше
през 1982- през същата година почина Леонид Брежнев. Спомням си ясно, че от
повечето сгради в София бяха спуснати големи черни знамена. Като шотландска
банда, за нас беше твърде необичайно да се озовен отвъд Желязната завеса. По
мои спомени София беше красив и спокоен град, а хората- топли и гостоприемни.
Във въздуха се усещаше известно напрежение към нас като към западняци, но нищо
насочено конкретно към нас. Навсякъде бяхме придружавани от един студент, който
превеждаше и някакъв тип от службите (вероятно става въпрос за Държавна сигурност- бел. ред.). Беше малко страшншчко, признавам.
Няма концерти, няма турне, просто записи в студиото на телевизията и външни снимки за някаква забавна програма. Никой не говори за никакъв албум. Как тогава се появява той?
Когато се върнахме
от пътуването, никой повече не се свърза с нас. Няколко години по-късно, не си
спомням кога, може би през 1984, един приятел беше на почивка в България и ми
се обади и ми каза, че в България имаме издаден албум, който бил втори по
популярност след плочата на The Rolling
Stones (Най-вероятно става въпрос за
албума Made In The Shade от 1975, издаден у нас през 1980).
Цялата история на българския албум на неизвестната NWOBHM група от Шотландия, HGB и пълното интервю с нейния лидер, Хенри Гормън, както и подробности за последващата му кариера, можеш да прочетеш в новия, 95-ти брой на Про-рок, в рубриката CSI.
Втората част на секундата, посветена на NWOBHM, както обещах, този път с фокус върху личната ми колекция от сингли, както и някои по-интересни компилации и албуми на плочи и дискове.
Ето и песните, които използвах в двете клипчета:
CRUCIFIXION- Take It Or Leave It
BLACK ROSE- Nightmare
WITCHFYNDE-Leaving Nadir
HANDSOME BEASTS-Local Heroes
DIAMOND HEAD-Shoot Out the Lights
GOLDSMITH-Life Is Killing Me
Приятно гледане!
Както вече споменах в коментарите на предишната секунда, много от музиката, която представям тук е рядка, неиздавана на CD и трудно намираема с хубав битрейт, да не говорим за lossless формати. Ако някой има интерес към риповете от личната ми колекция, които в по-голямата си част са в Apple Lossless (ALAC), е добре дошъл да напише коментар с желанието си. Ще споделя тези фантастични записи с всеки, проявил интерес.
Накратко, реших да направя поредица от две секунди, посветени на NWOBHM (Новата Вълна на Британския Хеви Метъл). Защо? Защото мога. Шегувам се, разбира се. Има няколко причини. Първо, това уникално по своя характер движение, което живее едва няколко години, ражда почти всички последващи субжарове в метъла- от спийд през траш до дет и блек метъл. То попива рифовете на SABBATH, PRIEST, THIN LIZZY, DEEP PURPLE, RUSH и UFO заедно с кратката, директна и ефективна формула на пънка. Второ, това е оригиналният звук на хеви метъла, а не разни сабатони и хамърфоли, тъй че може пък някой, случайно попаднал в този блог, рязко да прозре къде е истината в музиката, която слуша. Трето, даже някои от бандите да ти звучат като архивна смес от PURPLE и SEX PISTOLS, но с двойни китари (съвсем не изключвам тази възможност) и да си кажеш, че тая работа не е за тебе, все пак имаш шанса да прочетеш, видиш и чуеш малко история, а общата култура никога не пречи, още повече, че NWOBHM е в корените на всички твои любими банди- от METALLICA, MEGADETH, OVERKILL и EXODUS през DEATH, SFU и OBITUARY чак до DARKTHRONE и MAYHEM. Изобщо не преувеличавам.
Още в самото начало правя уговорката, че няма да се занимавам с големите имена в жанра като MAIDEN, SAXON, VENOM и LEPPARD, защото около тях всичко и без това е ясно. Няма да те занимавам с история на движението, можеш да я прочетеш навсякъде в нета Целта ми е да задълбая навътре. Да ти покажа банди със средна или никаква известност. Някои от тях имат албуми като DIAMOND HEAD и TOKYO BLADE, но повечето са си останали с един-два сингъла и са потънали в историята. За тях се знае нищо или почти нищо. Голямата несправедливост е, че сред тези банди има някои убийствено талантливи, станали жертва на звукозаписната индустрия, която опарена от пънк вълната, не е искала да инвестира в ново музикално течение. Точно затова срещу NWOBHM в повечето случаи има знак за равенство с малки, отдавна фалирали лейбъли, самиздат кампании, частни инвестиции. NWOBHM също така е нещо, неразривно свързано с култа към седем инчовия сингъл, понеже много от бандите не са могли да си позволят да запишат повече материал. NWOBHM естетиката е истинската метъл естетика- музика, дошла от масите и предназначена за масите- за безработните, отхвърлените, децата на миньорите и бачкаторите. В днешната реалност любимият ти стил отдавна е забравил простичките принципи, които са го родили.
И така. Две секунди. В първата ще видиш списък на някои от най-яките (според мен) забравени от времето 20 NWOBHM групи плюс ще имаш възможност да чуеш малко рипове от личната ми колекция, които рядко се намират в такова качество. Във втората ще ти покажа моята NWOBHM колекция от сингли и албуми, и ще придружа това упражнение с информация за изданията и бандите, които са ги записали.
Имам стотици любими NWOBHM сингли. Много мислих и прехвърлях. Накрая отделих 20 от по-малко познатите на широката аудитория и същевременно доста добри според мен попадения. Ето ги:
HOLOCAUST-HEAVY METAL MANIA (1980)
Гордостта на шотландския хеви метъл, HOLOCAUST, са всъщност и една от най-директните и твърди метъл банди за времето си, точно затова са цитирани като основно влияние сред много от най-известните траш герои по-късно. Велик сингъл. Едноименната песен е типичен за движението уличен химн. Може да ти се строи странно, но през 1980 почти никой не приема радушно Heavy Metal Mania. Критиката определя песента като посредствена, а гласа на Gary Lettice като ограничен. Днес, естествено, всяка нота в този седмак има легендарен статус- в емоционално и финансово отношение, понеже тази плоча хич не е евтина, повярвай ми, независимо дали ще е дванайсет или седем инчовата версия.
MENDES PREY-ON TO THE BORDERLINE (1982)
Една незаслужено забравена група от Йоркшир, останала в енциклопадиите и енциклопедичните вече посивели глави на първите хеви метъл фенове с невероятно яката песен On To The Borderline от едноименния сингъл с незапомнящата се бяло-синкава обложка с някаква птичка, която държи китара. Интересно е, че басистът, Tony Boulton, идва от друга известна NWOBHM банда, Vardis, но ги напуска преди да е записал с тях каквото и да е. Слуховете твърдят, че MENDES PREY успяват да запишат едва през 1982, защото вокалистът им, някакъв глупав тип на име John Seymour, вепрекъснато сновял между Обединеното Кралство и Австралия, където прекарвал много време с антиподната си приятелка. Така или иначе, точно преди записите на въпросния сингъл в редиците на бандата се включва и Mark Sutcliffe- доказан професионалист и добър композитор. Mendes Prey дължат много на UFO, но леко напомнят и на Diamond Head, поне в този период. После нещата неизвестно защо засират яко и през 1986 получаваме втория и последен сингъл, Wonderland, който вече откровено блъска на поп рок с оттенъци на SARACEN и TERRAPLANE (бъдещите THUNDER, ако те интересува), след това групата изчезва от хоризонта. Остава наследството- самофинансираният On To The Borderline. Според някои спецове, още няколко такива песни и бъдещето им щеше да е в кърпа вързано. Кой знае...
CRUCIFIXION-TAKE IT OR LEAVE IT
Има поне няколко банди с това име, но нашата е от Лондон, Великобритания. CRUCIFIXION се появяват по сцените на пъбовете в Източната част на британската столица някъде през първата половина на 1979 и почти веднага си спечелват любовта на локалната тълпа, защото са хващащи, мощни и тежки. Кратката им кариера продължава едва няколко години и отбоява два сингъла плюс едно EP. Това тук е вторият сингъл, записан за известния NWOBHM лейбъл NEAT. Избрах да ти рипна втората страна, защото високите вокали на едноименното парче по-скоро се отклоняват от първоначалния стил на CRUCIFIXION, които иваче лесно можеш да сравниш с TANK, DEMOLITION или RICOCHET. Някои твърдят, че причината за разпадането на тази симпатична и определено агресивна за времето си група е в честата смяна на вокалистите, но днес едва ли някой може да каже със сигурност. Днес и трите издания на CRUCIFIXION са колекционерски рядкости, които лесно достигат трицифрени суми при наддаване в e-bay, а аз съм щастлив притежател на седмака, на който отделям място тук.
DARK STAR-LADY OF MARS
DARK STAR имат сериозни музикални корени в 70-те, когато са се наричали BERLIN, може би затова техният стил (поне в началото) минава за нещо като прото прогресив метъл и има някаква близост с този на други NWOBHM банди като LIMELIGHT и SHIVA. Слушал съм и двата им албума много пъти и до ден днешен не мога да схвана как музиканти, създали абсолютен хеви метъл шедьовър като песента Lady Of Mars, нямат нито едно друго хващащо парче. Може би в това се крие липсата на интерес от страна на EMI, които в началото с голям ентусиазъм включват въпросната песен в тяхната култова NWOBHM компилация Metal For Muthas, но после оставят DARK STAR в ръцете на някаква незначителна компанийка, наречена Avatar, където бандата общо-взето безславно загива малко след средата на 80-те.
SOLDIER-SHERALEE
Една от най-любимите ми групи от Новата Вълна, издала всичко на всичко един седем инчов сингъл, Sheralee, и то чак през 1982, когато в най-общи линии всичко вече е приключило. Съдбата на SOLDIER е поредица от нещастни обстоятелства. Първо, както вече казахме, те ужасно закъсняват. После, след като издават ебати якия сингъл за Heavy Metal Records, се налага да изгонят вокалиста си Garry Philips (когото необяснимо защо много хора по това време не могат да понасят органически) и басиста Steve Barlow, като ги заменят съответно с бившия GIRL и бъдещ L.A. GUNS глас на Phil Lewis и мимолетния бас китарист на Gaskin, Marc McKenzie. Накрая Music For Nations решават, че TANK са далеч по-перспективни и ритват SOLDIER на улицата, благодарение на което те загиват скоропостижно. Слуховете твърдят, че някъде по рафтовете на нечия къща стои цял неиздаден албум на SOLDIER, Infantrycide и вероятно изданието HEAVY METAL FORCE отпреди няколко години включва отделни части от него, но барабанистът Steve Taylor твърди, че албумът никога не е бил записан, а съществуват само демо касети, които най-вероятно са притежание на някогашния собственик на Heavy Metal Records, Paul Birch. И един интересен факт- много години по-късно китаристът на SOLDIER, Nick Lashley доста дълго е част от групата на ALANIS MORISETTE.
WEAPON-IT'S A MAD MAD WORLD
Между другото, WEAPON бяха тук преди година, в Стара Загора, на Aero Rock Starz. Jeff Summers, китаристът, е известен сред маниаците по Новата Вълна и с още една култова от средата на 80-те банда, WILDFIRE, която издава два много важни за английския метъл албума- Brute Force And Ignorance (1983) и Summer Lightning (1984). И в двата пее Paul Mario Day, започнал кариерата си като мимолетен вокалист на IRON MAIDEN и впоследствие пял в дебюта на (още една забравена днес, но много яка британска метъл група) MORE, Warhead (1981). Нека обаче се върнем на WEAPON. Те издават само един сингъл, It's Mad, Mad World / Set The Stage Alight на 13 ноември, 1980. През същата година достига до второ място в хеви метъл класацията на Sounds, но както става в повечето случаи, липсва всякакъв интерес от страна на който и да е лейбъл и през 1982 WEAPON престават да съществуват като оставят след себе си един куп неиздавани демо записи, включени в диска Set The Stage Alight (2003). WEAPON се събират отново преди десетина години. В Стара Загора бандата продаваше въпросния диск, а с него подаряваше и промо песента от предстоящия си албум, който все още не е излязъл. Повече за WEAPON има в два броя на Про-рок- и 82 и 91. Първият материал е за фестивала Aero Rock Starz от мен, а вторият е интервю на колегата Мартин Николов. Така или иначе, аз избрах да ти рипна втората страна на легендарния сингъл, който по неведома за мен причина е произведен в два формата- седем и дванайсет инчови версии- напълно идентични като оформление и съдържание.
PARALEX-TRAVELLING MAN (1980)
Няма кой знае какво интересно около тази банда, освен че хората масово бъркат като смятат, че единственото им ЕР се нарича White Lightning. Известни в много ограничен кръг от почитатели на хеви метъла, PARALEX са една от най-цитираните влияния върху METALLICA. Техният груб и в интерес на истината, леко дървен стил напомня по тежест на едни други NWOBHM герои, MYTHRA, но за тях след малко.
DRAGSTER-AMBITIONS (1980)
Една от най-първите банди, подписали с легендарния и несъществуващ вече лейбъл Heavy Metal Records, което им осигурява преимуществото да пъхнат едно парче в култовата компилация Heavy Metal Heroes. През 1981 DRAGSTER издават седем инчовия си сингъл Ambitions, в който вокалите поема Derrick Pickles. Той заменя Garry Owen, обаче на много места се твърди, че всъщност е бил първия певец на групата. Така или иначе, Ambitions е един от най-силните сингли на онази ера и това съвсем не е само мое мнение.
GASKIN-I'M NO FOOL (1981)
GASKIN са сред личните ми фаворити, въпреки че има хора, които не могат да ги понасят. Мога да ги разбера. Понякога тези тримата могат да звучат много монотонно, но това се случва предимно в техния втори албум. I'm No Fool, както и целия дългосвирещ дебют (за който няма да говорим сега) са абсолютно безупречни. Известни още от средата на 70-те като хард рок екип, Paul Gaskin (вокали, китара) и Dave Norman (барабани) хем прегръщат вълната, хем дълго време отричат да са част от нея. Това е по-скоро нормално, особено с оглед на влиянията им, простиращи се от WISHBONE ASH до RUSH. Само че освен типичните рокендрол и буги мелодии в песните, GASKIN са достатъчно твърди, за да се наредят сред любимците на Ulrich и Barton и да бъдат удостоени с честта едно тяхно парче да влезе в компилацията NWOBHM 79 Re-Visited. Парчето е I'm No Fool, естествено.
VIRTUE-WE STAND AND FIGHT (1985)
Интригуващата история на VIRTUE започва още през 1981 година, но по стечение на обстоятелствата техният единствен сингъл излиза четири години по-късно. Някои хора правилно посочват, че в музикалния бизнес въпросът често опира до това да уцелиш правилния момент. VIRTUE го изпускат. От гледна точка на днешните ценители, сингълът на VIRTUE е едно от най-завършените NWOBHM постижения- с балансирани влияния от MAIDEN и PRIEST, безгрешна динамика и най-важното, перфектно композирани песни. Отделно, оригиналният сингъл струва майка си и баща си. Последния път, когато го мернах в e-bay, беше преди 5-6 години и достигна цена, равняваща се на няколко български минимални заплати.
MYTHRA-DEATH AND DESTINY(1979)
Легендарните и незаслужено забравени MYTHRA са сред моите лични фаворити в движението, защото са сурови, макар и не по начина на VENOM, а по-скоро между JJ'S POWERHOUSE и HOLLOW GROUND. Аз съм горд притежател на тяхното първо EP в седем инчовия му вариант, издаден от Guardian Records. Не мога да си кривя душата, мисля, че рифът на Killer е тафен от Breadfan на BUDGIE, докато останалите парчета напомнят на ранните DIAMOND HEAD. Едноименното обаче, което съм рипнал тук долу, е сред фундаменталните основи на METALLICA. Точно затова е любопитен фактът защо Lars Ulrich не ги включва в сборката NWOBHM '79 Re-Visited. Според градската легенда той много искал, но притежателят на правата създавал само спънки, затова в крайна сметка MYTHRA не поплучават тази чест и съответно не добиват по-голяма популярност около 90-те.
TOKYO BLADE-IF HEAVEN IS HELL (1984)
TOKYO BLADE са други мои любимци, но веднага бързам да направя уговорката, че става въпрос за първите два албума. Най-великата им песен, If Heaven Is Hell, датира още от времената, когато групата се нарича GENGHIS KHAN. Според мен това е най-якото им парче, затова го рипнах от рядката, испанска версия на сингъла. Всъщност, имам всички неща на TOKYO BLADE с техния първи вокалист и идеолог, Alan Marsh. Под идеолог разбирам създател на японската концепция на групата. Дискографията на TOKYO BLADE е хаос, който трудно може да бъде обяснен- минита и албуми с еднакви имена, но различен трак лист- едните излезли в САЩ, другите в Европа, въобще, ако ще си набяваш дискографията им, осведоми се преди това, това е моят съвет. След Alan вокалист става Vic Wright. Night Of The Blade (1984) е последният дългосвирещ албум на TOKYO BLADE, който си заслужава да бъде чут. Реално те съществуват и до днес, благодарение на Andy Boulton, но това отдавна вече не е същата банда.
ARAGORN-BLACK ICE (1981)
Нищо кой знае какво не може да се каже за ARAGORN, които изчезват от хоризонта след един седем инчов сингъл, записан много сурово, с много ентусиазъм. Те са истинска хеви метъл група, тук не говорим за блус рок, софт рок, хард рок или каквото и да било там, което също има навика да минава под етикета на Вълната. Другото важно около тази група е личното ми убеждение, че подобно на VIRTUE можеха да станат големи, ако не беше генералната неебателност на лейбълите в началото на 80-те.
BURNER-SAVAGE KILLER
Няма да ги намериш дори в NWOBHM енциклопедията, защото тя е писана преди този запис да бъде открит. Никой не подозираше за съществуването на BURNER докато през 2002 Zerlinda Records не издадоха за първи път записаните на 2.01.1982 парчета Savage Killer и Lay Down Your Arms в тираж от 500 бройки. Andy Rotherham, Andy Richards, Dave Price и Steve Peach се оказаха една от най-строго пазените тайни на NWOBHM, при това съвсем неумешлено. BURNER са от по-тежкия сектор на Вълната- в Savage Killer напомнят на JUDAS PRIEST, но са по-резки, по-нешлифовани и директни. Освен това, за щастие, оказва се, че това не е единственият запис на групата. През 1984 те записват още едно демо, издадено 20 години по-късно под името Hammer Of The Gods. След като светът разбира за изгубеното съкровище, през 2008, те издават и първия си дългосвирещ албум, Resurrection.
TRESPASS-ONE OF THESE DAYS (1979)
Един от най-любимите ми сингли за всички времена. TRESPASS може имат и други малки плочи, но никога не успяват да надминат себе си в тази песен. Това е простичко, но много хващащо парче със запомнящ се риф, което може така да ти влезе в главата, че да не излезе с години. Предполгам, че такъв е случаят с две от персоните в METALLICA. До средата на 90-те години единият не излизаше на сцената без да чуе тази песен в бекстейджа, а другият в момента се фръцка с нашивка на TRESPASS върху един от горните джобове на дънковия си елек.
JAGUAR-AXE CRAZY (1982)
Спийд метълът не е изобретен в Америка, както си мислят много хора. Подобно на блек метъла и траш метъла, този субжанр води началото си от NWOBHM и по-специално от парчетата на RAVEN Faster Than The Speed Of Light и JAGUAR Axe Crazy. Друг факт, неподлежащ на обсъждане е гепената от METALLICA песен на JAGUAR Stormchild, превърната майсторски в Whiplash. Предполагам, че Lars и James ще трябва да почерпят тези момчета по бира, ако вече не са го направили.
BLITZKRIEG-BURIED ALIVE(1981)
В основата на BLITZKRIEG стои фигурата на Brian Ross. В мен продължава да тегне убеждението, че ако този човек нямаше вредния навик да се забърква със сто групи и да ги докарва доникъде, днес BLITZKRIEG щяха да бъдат познати не само като онези песен, която свирят METALLICA. През годините Ross възобновяваше и отново изоставяше централната си група в полза на други като AVENGER, LONE WOLF и SATAN. След много години той най-сетне призна, че Б-страната на пърпвия сингъл е трябвало да бъде именно едноименната песен, а не Buried Alive, но според него тя не била достатъчно комерсиална за Neat Records.
BADGE-SILVER WOMAN (1981)
Graham Waudby сформира BADGE през 1980, след като се разпада пънк групата, в която е барабанист и вокалист едновременно- THE REVEREND JONES BAND. Странно, но BADGE не успяват да издадат нищо повече от този седем инчов сингъл, първата страна на който, по мнението на много музикални критици и специалисти, е една от най-добрите песни в цялото NWOBHM течение. Наскоро немският лейбъл High Roller издаде цели 11 парчета на групата в красиво оформени плоча и диск. Повечето от тях са записвани в началото на 80-те, но никога не са видяли бял свят. Сред тях е Natalya From The Volga- любопитна история за тийнейджърка, която остава в източната част на Берлин след разделението на Германия, докато всичките й близки хора са отвъд стената. Наталия става политически дисидент, опасно занимание в годините на Студената война, предадена е от съветски шпионин и изпратена в солните мини в Сибир, а след това в Гулаг. Всяка сутрин тя се взирала в замръзналата река Волга и се молела да се върне при семейството си. Необичайна тема за хеви метъл група от началото на 80-те, без съмнение, но BADGE принципно са много необичайна група и със странна съдба, да не говорим, че на пръсти се броят тези, които въобще са ги чували някога.
BLEAK HOUSE-RAINBOW WARRIOR (1980)
Прпез последните години различни теории на конспирацията твърдят, че METALLICA са гепили един характерен момент от песента на BLEAK HOUSE за всеизвестната си Welcome Home (Sanitarium) и ако това наистина е вярно, METALLICA се превръщат в нещо като съвременните LED ZEPPELIN (които, както знаем, са гепили доста неща за първия си албум). Каквато и да е истината, BLEAK HOUSE (някой явно се е впечатлил от произведението на Дикенс в училище) са оригинална, макар и аматьорска група, която никога не дистига до широката аудитория.
JAMESON RAID-SEVEN DAYS OF SPENDOUR (1979)
Днес High Roller пре преиздават и издават много голяма част от материала на тази неизвестна за много хора група. Бих ги сравнил с горните, BLEAK HOUSE или с LIMELIGHT, но те си имат собствена идентичност, особено звучене и затова са издирвани и тачени от колекционерите. Най-доблре чуй сам.
Секундата стана твърде дълга, иваче със сигурност щях да включа RICOCHET, TWISTED ACE, JJ'S POWERHOUSE, DRAGSTER, както и още много други сингли, за които се сетих в процеса на писане. Е, някой друг път...
Най-напред искам да уточня нещо- смятах тази секунда за изгубена, защото не успях да я публикувам като хората и впоследствие я изтрих. За щастие, после намерих текста отново и този път всичко с музиката май е ок, така че ето я, реставрирана и готова за четене и слушане. Преди известно време си купих една
много полезна китайска джаджа, която върти аудио касети и има USB порт, така че
можеш да си свалиш всички стари и прашасали неща в какъвто си искаш дигитален формат.
Това естествено не прави звука по-хубав или музиката по-добра, обаче спасява старите
записи от сигурна смърт. Можеш да почистиш аудио файловете, да махнеш малко шум,
да оптимизираш силата, разни такива неща.
Когато се сдобих с това чудо на техническата
мисъл, първата ми работа беше да изровя старите записи на insmouth- интервюта, демота,
репетиции и концерти. Някои никога не са виждали бял свят, а други са били разпространявани
в много тесен кръг от хора. Това е историята на групата от 1993 до 1998. Тя е непозната
за повечето, които разбраха за нас след като издадохме първия си истински албум.
Плакат от втория ни концерт със SUCCUBUS през 1994
През 1993 ние репетирахме в мазето
на профсъюзния дом във Велико Търново, това е буквално на центъра, в момента не
се сещам какво има там, но е близо до заведението на Балъков, Бали, а култовото
местно кафе Версай, където всяка неделя през нощта метълите висяха на по
едно кафе, за да гледат Headbanger’s Ball беше само на 20 метра от мястото.
Сега там има банка, ако не се лъжа. В онези дни най-голямата търновска метъл група
се казваше КРЕМАТОР (но вече си бяха променили името на SUCCUBUS). Там китарист
беше Жабата. Не съм го виждал отдавна, но знам, че още е в Търново и ми се
иска да се видим да пием по няколко бири. Двамата близнаци- Миндя и Станимир
отдавна не са в България. Другата важна банда в началото на 90-те беше ФАУ-2. Те
бяха нещо средно между пънк и кросоувър. Там свиреше един от най-добрите ми приятели
в училище- Митака, който през 1992 загина в Пловдив и групата се разпадна. Останалите-
Иван Анев и Стъни също не са в България от много години. Когато ние събирахме
insmouth, в града и наоколо масово се правеха групи- в Търново
FLESH'N'BLOOD (които по-късно станаха ДОДО), в Горна Оряховица FRONTIERS,
в Габрово BOILING BLOOD (по-късно TERMINAL EXISTENCE). Мисля, че всички звучахме
супер аматьорски, но се опитвахме да правим собствени парчета. Също така, за разлика
от останалите, в insmouth отделяхме особено внимание на сценичното присъствие. Репетиционната
ни беше голяма и имаше огледала, затова гледахме да се движим докато свирим. Ето
два ужасни записа на първите ни парчета заедно от репетиция през септември,
1993. Доколкото си спомням имаше 6-7 човека при нас докато репетирахме.
Ясно чувам гласовете на Иван Анев
и Дидо, но не си спомням кои бяха другите- може да са били Бай Крас, Маймунката,
Цецо… Тогава имахме практика да се събираме по този начин. След репетиции ходехме
до някаква бирария в старата част- синята къща ли беше, жълтата ли, не си спомням
вече, но Вихър се отрязваше като казак, това си го спомням много добре. Година по-късно,
в помещение на края на града, близо до Царевец (което само след две години щеше
да стане нашата нова репетиционна), Кирил Добрев (много важна фигура в историята
на insmouth, FAKE, ДОДО, BULGARA и още 1500 проекта) записа първата ни демо касетка-
Immmaculate Conceptions. Вътре имаше три парчета- Piece Of Misery,
Assassin и Lonely Nights. Тези трите бяха най-известните ни песни.
Днес може да ти се стори странно, но тогава само след два-три концерта, публиката
в града вече си определяше хитовете на групите и скандираше имена на песни. Сега
като се замисля, даже и на мен ми се струва странно. Както и да е, барабаните на
демото в края на краищата ги наредихме, понеже така и не можахме да извадим добър
звук от няколкото сета, които бяха в обръщение в града.
Аз заедно с Ачо и Цецо (един от първите и най-важни помощници на бандата) през 1995
Третият ни концерт като съпорт на габровската банда TERMINAL EXISTENCE
Също така, Хосе (ДОДО, FAKE, ШКОДА,
SURMATA HARRY COPTOR MIX) изсвири нещо в тези песни, но честно казано, вече не си
спомням какво. Преди време издадохме Piece Of Misery като част от преизданието
на 3D Freak Accelerator, но останалите две песни най-вероятно не си ги чувал
никога, освен ако не си бил част от историята на групата в онези дни. В тях има
много наивност, лоши вокали (в баладата, б-р-р-р-р…) и скапани текстове, но те са
такива, каквито са и ни помогнаха много, защото научихме много. Ето ги:
В началото на 90-те в България беше
фрашкано с незаконни религиозни секти и култове. Точно до дома на профсъюзите, където
репетирахме, се събираха някакви такива- поне 200 души ми се виждаха. Ние често
ходихме там да правим глупости, да пърдим, да показваме средни
пръсти на пасторите.
Обложката на SWELL (1995)
Една година по-късно аз, Ицо (китара)
и Милен (барабани) се събрахме в някакво помещение в една къща срещу известното тогава
заведение, Градина, и записахме SWELL на прима виста. Имахме само някаква смотана
свирка, която ни даде Стънчо от новата търновска банда, THE PITS, китара, микрофон
и един четири канален пулт. Пълна импровизация. Видях в криминалната хроника на
един вестник снимка на обесена баба (по това време всички вестници бяха жълти, хахаха),
сложих логото отгоре и я превърнах в обложка. Тиражирахме демото на insmouth заедно
с демото на SWELL чрез магазина на Джони, Медуза Горгона. Не си спомням колко
касетки продадохме, сигурно нямаше 100, но знам, че все още има хора, които си ги
пазят. Освен че продавахме в Търново, направихме и още нещо, което едва ли някой
по това време в нашия град се беше сетил да направи- минахме на следващата
стъпка и изпратихме поне 20 касетки на различни ъндърграунд фензини за ревюта и
получихме няколко средни и няколко негативни отзива плюс десетина поръчки за касетата
от чужбина.
Несебър (1996)
Семейството на insmouth беше огромно-
с нас имаше незаменими хора като Цецо и Радо наример, които винаги ни помагаха-
носиха, пренасяха, пътуваха с нас и ни оказваха убийствена подкрепа. Едва ли ще
мога да изброя имената на всъчки въвлечени, защото те наистина бяха доста. Джони,
Проданов, Пешо Сейтъна (сега в МУРЗИЛКА), Дуков, Пламен Боцмана. Наздраве
на всички! Тези момчета ни помагаха винаги, заменяха някой от нас, ако беше в казармата.
Ние всички бяхме едно цяло. Нищо не успяваше да счупи желанието ни и амбицията да
вървим напред- даже когато се наложи да пътуваме 10 км извън града, за да репетираме.
Намерихме помещение в един почти изоставен комплекс на Мостстой- наоколо кранове
и железария, а ние трещим по цял ден, а по някой път и по цяла нощ. Беше ебаси студа
през зимата там.
Бандата с Макс и Радо в Несебър (1996)
В средата на 90-те insmouth вече ги
знаеха и на много места в страната. Ние не спирахме да пътуваме. Печелихме конкурси
и фестивали и се надявахме някой да ни обърне внимание и да ни даде 10 000 лева
да запишем албум. Шегувам се, разбира се. През 1996 записахме две нови парчета,
а през 1997 още едно и обединихме трите в нова демо касета, която не беше тиражирана
за продажба, защото имаше по-скоро промоционална цел. Пращахме я навсякъде, където
можеше да я пратим- в БНР, в Ритъм и на всички създадени контакти по света.
Името ни започваше да се чува, особено след добрите думи на Иван Лечев и Любо Малковски,
когато ни връчваха две награди на вационалния поп рок фестивал в Несебър. Скоро
разбрах, че още го има. В Несебър с нас участваха и едни други агенти, които скоро
щяха да станат известни- АНИМАЦИОНЕРИТЕ. Помня, че излизаха на сцената с моряшки
фланелки. Лудница! Ето един запис от награждаването ни, много е зле, но все пак
е единствен. Освен това по-долу са и песните от второто демо, записани
в Графити.
Изрезка от търновски вестник. Снимката е правена на един кран близо до репетиционната на края на света
През 1997 Ицо напусна групата. Нещата
се променяха. Правихме концерт след концерт, но виждахме, че не се получава, затова
когато останахме с една китара, предприехме радикална промяна и изоставихме траша.
Започнахме да се вслушваме в съвременната музика. Една година по-късно репетирахме
нови песни за първия си албум. Кирил щеше да го записва в радио TNN, Велико
Търново, но това така и не се случи. Единственото записано парче от онзи период
остана първата версия на Kama Tribe, която пуснахме в разширеното преизданиe
на 3D Freak Accelerator. Ето няколко песни от репетиция за записите на този
неосъществен албум. Ако се заслушаш в Hollow I See, ще видиш откъде се е
появил припевът на Sronger I Feel.
Статия от местен вестник преди турнето в Германия (2000)
Останалите песни ги свирихме доста
по концерти и имаха успех, само че когато се оказа, че ще записваме албум в Графити,
трябваше да отрежем повечето и да заложим на най-новите си неща. Някои от тях нямаха
текстове даже когато групата записваше инструменталните части. Текстовете се появяваха
нощем, преди да бъдат записани вокалите на следващия ден. Ицо се върна. Това беше
последният ни опит. Записахме албума и той седя вкъщи няколко месеца на полицата.
Тогава Борис Луканов в радио Велико Търново занесе касетката в Wizard и няколко
месеца по-късно ни се обади Васил Върбанов. „Искате ли да подпишете договор за издаване?“-
каза гласът му по телефона. Ако не беше това обаждане, insmouth щяха да спрат да
съществуват още в края на 90-те, според някои хора дори така е трябвало да стане.
Да си останем непознатите insmouth. Само че съдбата реши нещата другояче и малко
по-малко от месец преди излизането на дебютния ни албум, на 13.04.1999, дадохме
първото си интервю в Зона 967 по радио Тангра. После от непознати
станахме познати и продадохме над 2000 касети. По официална статистика.
Обсъждаме записите на дебютния албум в Графити студио (1998)
Съзнавам, че тия неща от репетициите са практически неслушаеми за обиковения слушател, но понеже ги смятах за безвъзвратно загубени и понеже през годините около групата имаше адски много хора, които практически бяха част от нея, мисля, че все пак има смисъл да си стоят тук. Дори да нямат никаква музикална стойност, за семейството на бандата, за първите хора, които ни подкрепиха навремето, за онези, които бяха част от всичко това, те ще означават нещо, сигурен съм. И понеже много години не съм ги срещал, ми се иска да им кажа благодаря и наздраве, където и да сте! See You In Insmouth!
