Сигурно понякога и ти си се замислял как става така, че мозъкьт ти запечатва в спомени дни, моменти и неща, които си смятал за извънредно незапомнящи се. Те остават в съзнанието ти като картини. В тях често няма движение или сюжет. Те просто си стоят там и всеки път, когато нещо ти напомни за тях, изникват пред погледа ти с целия си ореол от емоции, миризми и всичко останало. Понякога тези спомени избутват почти всичко останало от пътя си и стават синоними на цели сезони или години от живота ти.
Имаше един такъв ден през 1988. Никакъв ден. Бил съм на 14. Не съм подозирал, че ще си спомням за него, нито съм мислил някога, че ще го разказвам на някого, но истината е, че този тип спомени са като призраци, връщат се отново и отново и според мен просто крещят, че искат да бъдат написани.
През въпросния ден Пафката дойде да ме вземе от нас и да ходим на даскало. Само че на даскало не отидохме изобщо. Първо влязохме в мазето на един комшия. През малкия прозорец. И двамата се набутахме вътре. Открихме несметни залежи на цигари Слънце, задигнахме ги и се махнахме от там. Вървяхме към бирената фабрика и раздавахме цигари на познати и непознати. А към бирената отивахме, защото в мизерните общежития на фабриката живееха виетнамци, които продаваха аудио касети на черно. Когато стигнахме, почукахме на вратата на едно от миризливите помещения. Излезе един, викаме му: Дай да си купим касети! Той мяука нещо, няма, вика, касети, бяга оттука... Така ли, бе? Бяга? Боклук! Развикахме се ние и онзи трясна вратата. Постояхме ние с Пафката, извадихме си пишките и се изпикахме по вратата.
По едно време заваля и стана тъпо. Знаеш какво е, когато дъждът се смеси с прахта от улицата. Мирише едно такова особено. Стигнахме до центъра, влязохме в един хранителен магазин и си купихме по една бира. Сега може да изглежда смешна работа, но през 80-те ако си на 14 и само се опиташ да купиш бира за себе си (а не за баща си), рискуваш да те изкарат от магазина за ушите, да викнат някое ченге от детската педагогическа, да ти намалят поведението и фигуративно казано, да ти ебат майката. Абе аз верно не мога да се изкажа без да псувам... Както и да е, всичко мина по мед и масло. Купихме бирата без проблеми. Имахме доста цигари. Имам предвид, доста... Пафката ме заведе в една изоставена къща в старата част, малко под днешната Текила се пада, но от другата страна на улицата. Порутена къща на два етажа, нямаше много такива тогава. Пафката ги знаеше тия места, сестра му движеше с разни хипита.
Вали навън. Пием си бирите. Пушим цигари. Миришем на нещо средно между двете. Като в ням филм. Гледаме през избушените джамове навън. Две наивни хлапета с прорасли коси. На реверите на якетата си спомням значките на MERCYFUL FATE и JUDAS PRIEST. Нямам никакъв спомен какво е ставало в невинните ни детски глави. Знам само, че не бяхме ядосани, нито сме искали да се правим на големи. Правехме нещата, които правехме, защото ни се правеха. Това е всичко.
На връщане минахме през една книжарница, още я има, срещу Халите, и свихме последния брой на едно руско списание, май Спутник беше, защото вътре имаше голяма статия за АРИЯ, КРУИЗ и въобще, за руския метъл.
Когато се прибрах, майка ми готвеше нещо. Навън беше все така навъсено и пикливо. Проснах се на леглото в стаята си и заспах. Просто още един тъп ден. Не предполагах, че ще си го спомням през целия си съзнателен живот до ден днешен.
неделя, 31 март 2013 г.
неделя, 24 март 2013 г.
THE PROG THAT SHOULD NOT BE
Тези, които смятат, че ме познават, мислят, че не бих докоснал нищо с етикета прогресив дори и с двуметрова пръчка, но онези, които наистина ме познават, знаят, че в колекцията ми има повече прог, отколкото би било редно за човек, който пише и се изразява по моя начин. Какво да кажа? Излиза, че все пак си падам по този опорочен от времето и феновете си жанр.
За мен всичко започна в края на 80-те, когато логичните музикални търсения на един обикновен метъл тийн го доведоха до QUEENSRYCHE и FATES WARNING, накараха го да търси под дърво и камък първия албум на DREAM THEATER и го запалиха по CRIMSON GLORY. Впоследствие това пътуване обърна платната към миналото и аз постепенно открих JETHRO TULL и RUSH, след това великите GENESIS.
Ще бъде пресилено ако кажа, че днес все още слушам същото количество прог, каквото поглъщах, когато бях незрял и все още имах някакви интелектуални претенции към саундтрака на ежедневието ми, но още се интересувам достатъчно, за да разбера дискусионните сблъсъци между феновете по отношение на последния OPETH, примерно... Интересно е, че повечето т. нар. прог фенове виждат в Heritage (2011) само и единствено повърхностните влияния, докато Микаел е известен колекционер с много дълбоки познания и съответно изключително бегло познати за по-широката маса вдъхновения, идващи от забравения свят на 70-те- от сайкъделик до прото прог рок.
Днес се заемам с малко необичайна задача. Искам да ти представя няколко албума, за които знаят само ограничен кръг от хора. Задължителен фактор при подбора беше и цената на оригиналната плоча, което само по-себе си говори за това колко рядка, странна и малко позната музика ще звучи днес от моята секунда. Започваме.
Артист: CZAR
Албум: CZAR
Година: 1970
Издател: Fontana Records
Средна цена на оригиналната плоча: около 600$
CZAR (албумът) притежава някои наистина грандиозни моменти, като отварящата песен Tread Softly on My Dreams, която спокойно може да мине за нещо, създадено от KING CRIMSON.
Когато слушам CZAR, не преставам да се питам как така една обещаваща група като тях е потънала в абсолютна забрава, и то съвсем скоро след излизането на единствения си албум. Уви, такива са пътищата на съдбата понякога.
И понеже очевидно не си Микаел или Стивън Уилсън, явно няма да дадеш няколко стотин в зелено, за да се сдобиеш с това съкровище. Не се притеснявай, има и по-евтин вариант. Само преди няколко години Sunbeam Records преиздадоха CZAR на CD. Другият начин се нарича YouTube.
Артист: HORSE
Албум: HORSE
Година: 1970
Издател: RCA
Средна цена на оригиналната плоча: около 350$
HORSE са продължение на окултната хипи банда SATURNALIA. Те не са точно прог в класическия смесъл на термина, защото имат много общо със стила на BLACK WIDOW и откровено си удрят на прото метъл. Прог аспектът, който никой не може да отрече обаче, е невероятната китарна работа по албума- има моменти, които откровено наподобяват най-прогресивните тенденции в творчеството на Джими Пейдж. Естествено, те не са чак толкова много.
Обложката на HORSE е създадена от мозъка на COMUS, Роджър Утън, но не очаквай всичко вътре да е на това ниво. Откровено казано, въпреки блестящите си моменти, HORSE имат си позволяват повече пълнеж, отколкото допуска благоприличието по онова време. Като казвам това, се сещам, че първия SABBATH също страда от някои разточителни импровизации, но това някак си не му е попречило да стане това, което е.
Артист: DARK
Албум: ROUND THE EDGES
Година: 1972
Издател: Самиздат
Средна цена на оригиналната плоча: около 3 500$
Ето нещо наистина рядко. Смятан за светия граал в британския сайкъделик прог, Round The Edges е от онези митични албуми тип домашно производство, т.е. издаването им е финансирано от самите музиканти. В частност, плочата на DARK, според зловещите слухове, има само 60 копия и отбележи, 3 вариации на корицата. Тези настръхващи подробности само засилват инсомнията на армията колекционери, жадуващи да се докопат до заветната цел.
DARK са от Нортхамптън и се появяват на бял свят някъде около 1968. Основната фигура в бандата е някой си Стийв Гилис- китарист и вокалист, който според това, което се чува на записите, е далеч по-податлив на влиянията от BLUE CHEER, отколкото на тези от VAN DER GRAAF GENERATOR, примерно. Сърцето на албума, Zero Time, е чак в неговия край, докато останалата част е по-претенциозна и съответно, не чак толкова интересна. Казвам това с уговорката, че навсякъде в Round The Edges могат да се чуят интересни рифове, импровизирани и безспорно понадрусани джем сешъни плюс какво ли не още.
Артист: THE NORMAN HAINES BAND
Албум: DEN OF INIQUITY
Година: 1971
Издател: PARLOPHONE
Средна цена на оригиналната плоча: около 800$
Днес сайкъделик и прото прог колекционерите смятат това издание за изключително ценно, но в началото на 70-те THE NORMAN HAINES BAND изглеждат обречени още в самото начало. Първо звукозаписната компания ги кара да си променят името от SACRIFICE на това, което виждаш в момента и после много от музикалните магазини отказват да продават плочата им заради вулгарната обложка, на която някакъв демон ака човечета и ги мята във въздуха. Съжалявам, ако нещо не съм разбрал, но на мен точно така ми изглежда.
Феновете на BLACK SABBATH сигурно ще се заинтересуват от песента When I Came Down, която присъства в първото демо на EARTH. HEINES я пишат с идеята тя да влезе в дебюта на SABBATH, но те решават да я заменят с Warning. Естествено, тонът и стилът на тази композиция едва ли биха могли да определят цялостната атмосфера на Den Of Inquity, но от днешна гледна точка, това е един прелюбопитен факт.
Артист: ANDROMEDA
Албум: ANDROMEDA
Година: 1969
Издател: RCA
Средна цена на оригиналната плоча: около 550$
ANDROMEDA са сред любимците на Лий Дориън. Мисля, че няма нужда да разяснявам кой е той и какво е направил, особено предвид дейността му, свързана с лейбъла Rise Above Records. Въпреки учудващо тежките рифове, достойнствата на този албум са другаде. Песните не са директни, а често тръгват в напълно неочаквана посока и превръщат слушането в приключение. Вероятно това е причината още с излизането си Andromeda се класира като първокласен сайкъделик прог рок образец.
Любопитна подробност е, че бандата категорично отказва предложението да бъде продуцирана от Пийт Тауншенд от THE WHO. Друг интересен момент е как NWOBHM легендите DIAMOND HEAD крадват определен хващащ момент от Return To Sanity, за да създадат своята Am I Evil?, впоследствие преработена от METALLICA.
ANFROMEDA си отиват скоропостижно и техният китарист, Джон Кан, се включва в състава на ATOMIC ROOSTER, а после формира HARD STUFF.
Артист: CLEAR BLUE SKY
Албум: CLEAR BLUE SKY
Година: 1970
Издател: VERTIGO
Средна цена на оригиналната плоча: около 350$
CLEAR BLUE SKY са сред най-ревностно пазените тайни на ранния британски прог рок, а техният едноименен дебют вероятно е първият, в който си подъват ръце психеделията, блуса и хард рока.
Вероятно не съсвсем безупречен откъм динамика и аранжименти (пример в тази посока е осем минутният инструментал Sweet Leaf), този албум все пак представлява крачка в бъдещето, затова можем да му простим немарливата разхвърляност.
А, да, обложката е ранна творба на Роджър Дийн.
Артист: BECKETT
Албум: BECKETT
Година: 1974
Издател: RAFT RECORDS
Средна цена на оригиналната плоча: около 100$
BECKETT са много интересна група по няколко причини. Първо, техният едноименен албум просто те издухва до такава степен, че се питаш къде се е крило това нещо до този момент в живота ти. Не, не се шегувам. Второ, тук няма никакъв сайкъделик, понеже вече говорим за 1974, така че нещата са се изчистили до голяма степен. Това е чист арт / прог рок, наречи го както искаш. Трето, техният вокалист, Тери Уилсън Слесър притежава рядко хубав глас, който впоследствие ще използва в BACK STREET CRAWLER с легендарния китарист Пол Кософ.
Една от песните в албума, Rainbow's Gold, по-късно ще бъде преработена от IRON MAIDEN за Б-страната на техния сингъл 2 Minutes To Midnight. Това не е единствената заемка от страна на MAIDEN, но само тя е официално призната. За съжаление, ако чуеш Life's Shadow и Nomad по-долу, няма как да не забележиш откровената кражба на цял фрагмент от инструменталната част.
Ами това е, за днес стига, че станах като типичните прогресари, които пишат три километрови опуси, вместо да кажат нещата просто и ясно.
За мен всичко започна в края на 80-те, когато логичните музикални търсения на един обикновен метъл тийн го доведоха до QUEENSRYCHE и FATES WARNING, накараха го да търси под дърво и камък първия албум на DREAM THEATER и го запалиха по CRIMSON GLORY. Впоследствие това пътуване обърна платната към миналото и аз постепенно открих JETHRO TULL и RUSH, след това великите GENESIS.
Ще бъде пресилено ако кажа, че днес все още слушам същото количество прог, каквото поглъщах, когато бях незрял и все още имах някакви интелектуални претенции към саундтрака на ежедневието ми, но още се интересувам достатъчно, за да разбера дискусионните сблъсъци между феновете по отношение на последния OPETH, примерно... Интересно е, че повечето т. нар. прог фенове виждат в Heritage (2011) само и единствено повърхностните влияния, докато Микаел е известен колекционер с много дълбоки познания и съответно изключително бегло познати за по-широката маса вдъхновения, идващи от забравения свят на 70-те- от сайкъделик до прото прог рок.
Днес се заемам с малко необичайна задача. Искам да ти представя няколко албума, за които знаят само ограничен кръг от хора. Задължителен фактор при подбора беше и цената на оригиналната плоча, което само по-себе си говори за това колко рядка, странна и малко позната музика ще звучи днес от моята секунда. Започваме.
Артист: CZAR
Албум: CZAR
Година: 1970
Издател: Fontana Records
Средна цена на оригиналната плоча: около 600$
CZAR произлизат от едва проходилите поп психеделици TUESDAY'S CHILDREN и днес могат да бъдат окачествени като мост между сайкъделик рок музиката на 60-те и ранния прогресив рок на 70-те години на миналия век. Те записват едноименния си албум цели 13 месеца, в резултат на което го пълнят с невероятни звуци и стилови комбинации.
CZAR (албумът) притежава някои наистина грандиозни моменти, като отварящата песен Tread Softly on My Dreams, която спокойно може да мине за нещо, създадено от KING CRIMSON.
Когато слушам CZAR, не преставам да се питам как така една обещаваща група като тях е потънала в абсолютна забрава, и то съвсем скоро след излизането на единствения си албум. Уви, такива са пътищата на съдбата понякога.
И понеже очевидно не си Микаел или Стивън Уилсън, явно няма да дадеш няколко стотин в зелено, за да се сдобиеш с това съкровище. Не се притеснявай, има и по-евтин вариант. Само преди няколко години Sunbeam Records преиздадоха CZAR на CD. Другият начин се нарича YouTube.
Албум: HORSE
Година: 1970
Издател: RCA
Средна цена на оригиналната плоча: около 350$
Обложката на HORSE е създадена от мозъка на COMUS, Роджър Утън, но не очаквай всичко вътре да е на това ниво. Откровено казано, въпреки блестящите си моменти, HORSE имат си позволяват повече пълнеж, отколкото допуска благоприличието по онова време. Като казвам това, се сещам, че първия SABBATH също страда от някои разточителни импровизации, но това някак си не му е попречило да стане това, което е.
Артист: DARK
Албум: ROUND THE EDGES
Година: 1972
Издател: Самиздат
Средна цена на оригиналната плоча: около 3 500$
DARK са от Нортхамптън и се появяват на бял свят някъде около 1968. Основната фигура в бандата е някой си Стийв Гилис- китарист и вокалист, който според това, което се чува на записите, е далеч по-податлив на влиянията от BLUE CHEER, отколкото на тези от VAN DER GRAAF GENERATOR, примерно. Сърцето на албума, Zero Time, е чак в неговия край, докато останалата част е по-претенциозна и съответно, не чак толкова интересна. Казвам това с уговорката, че навсякъде в Round The Edges могат да се чуят интересни рифове, импровизирани и безспорно понадрусани джем сешъни плюс какво ли не още.
Артист: THE NORMAN HAINES BAND
Албум: DEN OF INIQUITY
Година: 1971
Издател: PARLOPHONE
Средна цена на оригиналната плоча: около 800$
Феновете на BLACK SABBATH сигурно ще се заинтересуват от песента When I Came Down, която присъства в първото демо на EARTH. HEINES я пишат с идеята тя да влезе в дебюта на SABBATH, но те решават да я заменят с Warning. Естествено, тонът и стилът на тази композиция едва ли биха могли да определят цялостната атмосфера на Den Of Inquity, но от днешна гледна точка, това е един прелюбопитен факт.
Артист: ANDROMEDA
Албум: ANDROMEDA
Година: 1969
Издател: RCA
Средна цена на оригиналната плоча: около 550$
Любопитна подробност е, че бандата категорично отказва предложението да бъде продуцирана от Пийт Тауншенд от THE WHO. Друг интересен момент е как NWOBHM легендите DIAMOND HEAD крадват определен хващащ момент от Return To Sanity, за да създадат своята Am I Evil?, впоследствие преработена от METALLICA.
ANFROMEDA си отиват скоропостижно и техният китарист, Джон Кан, се включва в състава на ATOMIC ROOSTER, а после формира HARD STUFF.
Артист: CLEAR BLUE SKY
Албум: CLEAR BLUE SKY
Година: 1970
Издател: VERTIGO
Средна цена на оригиналната плоча: около 350$
Вероятно не съсвсем безупречен откъм динамика и аранжименти (пример в тази посока е осем минутният инструментал Sweet Leaf), този албум все пак представлява крачка в бъдещето, затова можем да му простим немарливата разхвърляност.
А, да, обложката е ранна творба на Роджър Дийн.
Артист: BECKETT
Албум: BECKETT
Година: 1974
Издател: RAFT RECORDS
Средна цена на оригиналната плоча: около 100$
Една от песните в албума, Rainbow's Gold, по-късно ще бъде преработена от IRON MAIDEN за Б-страната на техния сингъл 2 Minutes To Midnight. Това не е единствената заемка от страна на MAIDEN, но само тя е официално призната. За съжаление, ако чуеш Life's Shadow и Nomad по-долу, няма как да не забележиш откровената кражба на цял фрагмент от инструменталната част.
Ами това е, за днес стига, че станах като типичните прогресари, които пишат три километрови опуси, вместо да кажат нещата просто и ясно.
неделя, 17 март 2013 г.
неделя, 3 март 2013 г.
5 ИМЕНА, ЗА КОИТО ДА СЕ ОГЛЕЖДАШ ПРЕЗ 2013
Един от най-добрите начини да се изключиш от телевизора тези дни е да послушаш малко музика. Предполагам, имаш си достатъчно, но ако си решил да се огледаш за нещо по-ново, имам пет добри предложения за теб. Пет банди, които имат всички шансове да обърнат хода на 2013 в своя полза. Те са разностилни, но това което ги обединява е, че са сравнително нови и имат капацитета да създадат част от саундтрака на годината. Ето ги:
HEAVEN'S BASEMENT
Абсолютните ми фаворити през последните една-две седмици. Идват от Великобритания и свирят хубав класически рокенрол, но в духа на сегашното време, което означава, че тук и там ще усетиш адреналиновите шамари на банди като LOSTPROPHETS (вече не знам дали няма да ме арестуват като споменавам тази група), примерно. Това не бива да те обърква-нито имиджът, нито начинът на писане в HEAVEN'S BASEMENT могат да се сравняват с уелската сцена. Единствено закачащата мелодия на припевите може леко да те подведе. Гледай двата видеоклипа по-долу и сам ще усетиш енергията. Накратко, Filthy Empire е създаден да бъде слушан на магистралата, в бара и в леглото. Последното, само ако си завлякъл някое супер яко парче в евтин хотел. Айде, отивай да изпълняваш условията!
THE RESISTANCE
Грубо казано, THE RESISTANCE звучат все едно ENTOMBED и HATEBREED са решили да запишат общ албум. Супергрупата, в която свирят бивши и настоящи членове на IN FLMES, GRAVE, FACE DOWN и CARNAL FORGE издаде EP-то Rise From Treason на 29 януари тази година, но това е едва началото. Предлагам ти да се увериш лично в това.
THE RELAPSE SYMPHONY
Ако си фен на нашумелите вече VLACK VEIL BRIDES или FALLING IN REVERSE, това ще те удари в десетката. Напоследък наричат този тип музика глемкор, което само по-себе си вече минава вякакви благоразумни граници, имам предвид, преди 25 години щях да се смея с глас на такива определения. Както и да е, преценявай си сам.
JESS AND THE ANCIENT ONES
Лично аз се отнасям с впечатляващо подозрение към надигащата се вълна от окултни рок и метъл банди, защото след GHOST има реална опасност хиляди да се втурнат да трупат активи от психеделичния ретро звук от края на 60-те и 70-те години на миналия век, но EP-то Astral Sabbat на финландците звучи достатъчно интересно, че да ги отдели от общия баласт. Като ориентири можеш да изпозваш нещата на THE DEVIL'S BLOOD и BLOOD CEREMONY, но всъщност истинското влияние е доста по-древно и се нарича JEFFERSON AIRPLANE. Спомняш ли си ги? Не? Няма проблем. Това е само плюс за JESS. В края на краищата кой толкова щеше да се превъзнася по GHOST, ако си спомняше BLUE OYSTER CULT? Добре де, малко прекалих...
METZ
Тези типове са от Канада, но са подписали с SUB POP. Би трябвало да се сещаш какво значи това, нали? Точно така, дисонанс и шум, който обикаля около формулата (не съм сигурен доколко е точно да използвам тази дума точно тук) на SHELLAC (те бяха в България, помниш ли?) или гениалните JESUS LIZZARD... Може би малко THE PIXIES и със сигурност много моменти, заграбени от първите години на NIRVANA и MUDHONEY. Който знае какво означават тези имена, вече няма търпение да натисне бутона на долното видео, сигурен съм. Останалите отдавна са си тръгнали от тази секунда.
Еми това е. Пет нови имена. Напълно различни едно от друго. Може би ще намериш нещо за себе си, може би-не. Както стане. Хайде, до следващата неделя!
Абонамент за:
Коментари (Atom)
