МРЪСНИ ДУМИ

Мина най-светлият, най-истински и не знам още най-какъв празник, 24-ти май. В България всички празници са най-светли, не знам дали ти е правило впечатление, също така, епитетът светъл много върви с християнски. 

Колкото по-светли стават празниците, толкова по-примитивни стават празнуващите. И неграмотни. Днес, в светлината на светлия празник, искам да ти споделя няколко думи и фразички, които разни ТВ водещи, измислени звезди и прочие насрани авторитети вече няколко години превръщат в мода. 

Примери? Моля. Харесва ли ти думата агресирам? Ебаси думата, нали?  Какво ще кажеш за думата обран? Използва се когато някоя нискоинтелигентна патка иска да опише скромния характер на друга патка- Ох, тя е изключително обран човек... Тук попадаме на още една дума, която сама по себе си няма никакъв проблем, освен ако не се употреби 15 пъти в изречение, съставено от 20 думи. Става дума за думата изключително. Всичко е изключително. Чак да ти опротивее от изключителност. И като стана въпрос за прекалена и неадекватна употреба, точно тук е мястото на думата уникално. 

Уважаеми тъпанари, престанете да слагате прилагателното уникален пред всяко съществително, което сте намерили в кенефа на собствения си ограничен речник. Българският тълковен речник има следното мнение по въпроса:

уникална, уникално, мн. уникални, прил.

1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка.

2. Прен. Който е оригинален, странен.

Някоя си Милица, типична чалга кифла с три стотинки мозък в главата, е използвала тази сложна дума според собствените си виждания (или на този, който й е писал текстчето):

Уникален с главни букви,

пишат новите ти кукли.

На сериозно тя се взима,

щом вярва, че те има.

Уникален с главни букви,

пишат новите ти кукли.

Само че от мене имаш,

червен картон да взимаш.

И така думата уникален става мръсна, че чак мирише. Ето ти няколко примерни заглавия.

МОНАСИТЕ С УНИКАЛЕН КОНТРОЛ НАД ТЯЛОТО

УНИКАЛЕН КАРЪК СЕ ПРОЩАВА С НАЦИОНАЛИТЕ

ВРАТАРЯТ Е ПРЕСЛЕДВАН ОТ УНИКАЛЕН МАЛШАНС

УНИКАЛЕН ПАРЦЕЛ В САНДАНСКИ

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН УНИКАЛЕН ЧОВЕК

УНИКАЛЕН ПРОДУКТ ПОБЕЖДАВА БОЛЕСТИТЕ И СТАРОСТТА

Както виждаш, всичко е уникално, неуникални неща просто не съществуват. 

Друга великолепна практика е да се казва определено. Ако искаш да пробваш, трябва да го казваш навсякъде. Определено съм гладен. Определено ми се спи. Определено искам да отида там. Определено не съм съгласен. Не е ясно какво им дава това непрекъснато определяне.

Всичко казано дотук не може да стъпи на малкия пръст на фразата в смисъл- най-мръсния плевел в речта на огромен процент от хората под 50 през последните 10 години. Даже аз не успявам да се отърва от него напълно и продължавам да се мразя, когато го допускам през устата си. Интересното е, че неграмотните тупани го барбаляскат из устата си с такава честота, че започнаха вече и да го пишат, при това по следния начин:

Филмчето не ме грабна смисъл беше мудно и тъпо

Не коментирам липсата на каквато и да е пунктуация. 

Има и други неща, които ми бъркат в здравето, например някой като каже Раздавам се на 100%. Не знам кой и откъде реши, че преди процентите трябва да има на. На 40%, на 50%  и т.н. 

Другото любимо ми е Животът ми се обърна на 360 градуса. Значи прави пълна обиколка тоя твой живот. Причината е, че някой си няма идея каква е разликата между 180 и 360 градуса, въпраки че това се учи в училище още. Важното е да кажеш по-голямото, така ще излезеш по-умен сигурно.

Мога да пиша за това с дни, но имам само една неделя пред себе си, така че предпочитам да я запълня с нещо по-интересно.

П.С. Ще се видим пак на 9-ти юни. Мисля да си почина от всичко наоколо през следващите две седмици, вярвам, че ще ме разбереш.

ARS LONGA, VITA BREVIS

Дълголетието на рок музиката е загадка, която не се наемам да коментирам или анализирам. Колкото повече време минава, толкова по-трудно става да осъзнаеш и разбереш защо и как голяма част от рок парчетата, създадени преди десетилетия, звучат абсолютно адекватно и днес. Имам предвид, само се замисли... Поп музиката от 60-те звучи като поп музика от 60-те. Диското от 70-те и 80-те звучи точно за времето си. Ако си пуснеш някой хит от онова време, няма как да се заблудиш, че това е направено по-рано или по-късно, най-много да сбъркаш в предположенията си с пет-шест години. 

После си пускаш Hysteria на Def Leppard... Хайде сега да видим. Ако не знаеш кога е създаден този албум, ще ти бъде адски трудно да разбереш по звука, защото шибаното нещо звучи все едно е създадено вчера или онзи ден. 

Огромна част от парчетата, които обичаме в рок музиката са вечни. Някой може ли да повярва, че са минали 30 години от момента, в който Iron Maiden са създали и издали The Trooper, например. Повечето от хитовете на 1983 са изчезнали в тоалетната на времето дълго преди да дойде 2013. Бърз поглед към британския чарт за 1983 показва, че в челните позиции тогава са били песни като Too Shy на Cajagoogoo или Wherever I Lay My Hat (That's My Home) на Paul Young. Някой спомня ли си ги изобщо? 

Да, разбира се, по това време Carma Chameleon на Culture Club, Every Breath You Take на The Police, Let's Dance на David Bowie и Billie Jean на Michael Jackson са върховните хитове и трябва да признаем, че въпросните песни са валидни и днес, но всички ги приемат като ретро. Тук идва разликата. Не мисля, че някой смята The Trooper за ретро. Нито Seek And Destroy. Нито Angel Of Death. Това са песни, които за разлика от вече споменатите, все още звучат по големите арени на света, изпълнявани на живо, наред с други, много по-млади песни. Едва ли някой си казва: "Е-е-е-е, това старото парче сега откъде го извадиха, от някоя ретро компилация ли?"

Въпреки безбройните опити през годините рок музиката да бъде дискредитирана, тъпкана, подценявана и избутвана в ъгъла, тя оцеля. Тя оцеля през ню-уейв течението, през диското, през електронната музика и каквото там имаше още. Всичките тези жанрове се изгубиха постепенно или станаха много по-кротки, докато това, което слушаме ние продължава да живее, преражда се, преоткрива се, намира нови вдъхновения и изглежда никак не мисли да умира.

ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ

Така наричаха вчерашния ден. Хубава дума е размисъл. Както размишляваш за кого да гласуваш, така току виж си взел, че си размислил да гласуваш изобщо.

Защото това трябва да стане един ден. Повярвай ми. 

Всички да си останат по къщите и никой да не отиде. Въобще. Това е най-малкото, което може да се направи. Цялата тази тълпа професионални лъжци, манипулатори, бизнесмени, лобисти, кариеристи, полуинтелигенти, измекяри, мошеници, селяндури, милиционери, партизани, демократи и всякакви други трябва да бъде застреляна с мълчание и апатия.

ЕТО КЪДЕ ЖИВЕЕШ

Хубав пролетен ден. Влизаме с жена ми в едно COSTA COFFEE и точно да си кажем поръчката на бара, отзад се появяват някакви тъмни субекти с тениски с мускули, късо подстригани, на видима възраст около 45 примерно. Говорят на някакъв шибан език дето звучи все едно не могат да се изхрачат като хората. С натрупвания на много съгласни. И както са отзад, минават отпред пред нас, разгорещено се разправят с момчетата на бара какво искат и как го искат на някакъв английски и съвсем очевидно не забелязват или не искат да забележат, че тук, мамка му, има някакъв ред.

Почти свършват с разправията, дават парите и чакат някъде там на метър-два от нас, когато на мен ми кипват лайната. Понякога мога да се усмихна и да подмина каквото и да е, но понякога не става толкова лесно. Който ме познава, ще ти каже, че мога много да издържам, но не ти трябва да бъдеш наоколо, когато взема, че не издържа. Повярвай ми, не искаш да бъдаш наоколо. В този момент нещата бяха тръгнали да излизат извън контрол. Тия някви специални ли са, че минават без ред- озъбвам се на едното момче. Тук за моя изненада, той казва: Не, боклуци са. Казва го уморено и примиренчески, като човек, който блъска по 12 часа, за да върже някой лев. После допълва: Не ми се занимава... Ще стане бой и... 

Ще стане бой... В столичен мол. Следобяд. В работен ден. Човекът се притеснява, че ще стане бой. Тръгвам да кажа нещо, но не казвам нищо. Защо? Защото не ми е трудно да си го представя. Бой в кафене в столичен мол. Наколо играят деца, разхождат се майки с бебета, по пейките седят влюбени тинейджъри и кой ли още не. Става бой. Не е трудно да си го представиш. Ако е Берлин, Прага, Стокхолм, Париж и който и да е друг град, ще е по-трудно да си го представиш, но в София, България- не. Тц. Даже изобощо. 

Носим си кафетата към изхода и си мисля в какво се е превърнала държавата ни. Някакви, които храчат докато говорят, дошли от пичка си майна, се разпореждат като у тях си. Държат се с теб като лайно. Чувстват се абсолютно недосегаеми. Нищо, че са каймака на лайняната вода, която би трябвало да лети със страшна скорост по тръбите за лайняна вода някъде в нищото. Всичко е наобратно. Всичко. 

Сега ще кажеш, че не се изненадваш. Аз не пиша, за да те изненадвам. Вече не се учудвам на нищо, просто реших да ти споделя. И да ти припомня къде живееш в случай, че си забравил. Или в случай, че ти хрумне да се гордееш с родината си. Родината, в която разни хора допуснаха ние с теб да се чувстваме на гости.