събота, 31 август 2013 г.

CAMERA OBSCURA

Image
Старите снимки са като парчета от живота ти. Понякога не можеш да си спомниш кой точно ги е правил, даже ти се изплъзва контекста, годината и разни други неща- неща, които по времето на снимката си смятал за важни или маловажни, мимолетни или вечни. В редките моменти, когато обръщаш внимание на тези безмълвни образи и ги разглеждаш една по една, те превземат изцяло съзнанието ти и те запращат напред-назад в историята на съществуването ти. На тях има хора, които не си виждал с години или такива, които никога повече няма да видиш. Всички те са били част от живота ти- някои за секунди, други за дни, с трети си си поделял цели години.

Тези снимки, подредени в албуми, събирани на купчини в кутии или складирани на хард диска ти всъщност са твоите разхвърляни чувства и уроци (научени и пренебрегнати). Има снимки, които ровят надълбоко всеки път щом ги погледнеш. Те ти припомнят неволни или умишлени предателства, изпепелени връзки, разбити приятелства... Има снимки, които те карат да се усмихваш. Старите фотографии са като безплатен карнавал от емоции.

Не мога да кажа дали ги обичам или ги мразя. Тези усещания вървят ръка за ръка. Като дете обичах да разглеждам дебелите албуми в къщата на баба ми и дядо ми. Никога няма да забравя чувството, което ме атакува, когато попаднах на албум, в който имаше снимки от погребения- ковчег с мъртвец и хора на различни възрасти, наредили се до него по стълбите пред входната врата на къщата. Това беше адреналинов шейк от нездраво любопитство и внезапен шок. По-късно разбрах, че навремето не е било рядкост да се викат фотографи на погребенията. Седях и гледах тези хора до ковчега- повечето от тях вероятно са били мои предци. Напълно непознати, странни, някогашни хора... Един ден всички ние ще се превърнем в такива, когато показват снимките ни на пра-пра-пра-внуците ни. Тази идея винаги ми се е струвала малко плашеща.

Понякога ми се е искало да унищожа някои от снимките, които пазя, особено тези, на които не присъствам. Някак странно е например да притежавам снимки на момичета, с които съм ходил или на техни приятелки. С времето разбрах, че това е тъпо, затова се радвам, че никога не съм го направил. Снимките си стоят там. Не пречат на никого. Тихи и безмълвни са. Понякога зловещо безшумни. Можеш да забравиш за съществуването им, но те никога не те забравят. Веднага щом отвориш албума, те започват да ти припомнят кой си и откъде си дошъл, независимо дали става въпрос за хубавите моменти или за лошите. Защото, хайде да не се лъжем, и най-хубавите моменти с времето могат да се превърнат в болезнени спомени.

Въпросът е кой си ти, къде си сега, какво искаш и какво правиш. Направи си снимка. След година, две, три или десет този момент сега ще бъде един дигитален образ. Кой не обича старите снимки? Или, по-скоро, кой ги обича? Хм...

БЯЛ ЛИСТ

Image
Ако някога си говорил с някого, който се опитва да пише или пише, ако ти самият пишеш или правиш опити в тази посока, сигурно си разбрал, че най-страшното нещо в случая е да започнеш първия ред. Добре де, първите няколко реда. Белият лист или бялото поле на екрана пред теб е кошмар. Когато стои прекалено дълго без нито една дума на него, дланите ти започват да се изпотяват, мозъкът ти започва да отхвърля всяка мисъл, всяка фраза, всичко... Започваш да губиш фокус. Подлагаш на съмнение най-малкото нещо.

Може би е добре да започна с просто изречение? Добре. Какво? Едносъставно или двусъставно? Кратко? Разширено? Не. Простите изречения са ефективни, но са евтини клишета. Сложно изречение тогава? От онези огромните, в които се губиш като муха в паяжина. Някои от тях заемат половин страница. Става наистина трудно. Дланите ти вече са неприятно лепкави. Белият лист пред теб се превръща в шибано огледало, нищо че не можеш да се огледаш в него. Въображаемото ти отражение е с изцъклен поглед. Ти си еманация на умората.

Понякога натракваш две или три изречения и след това изтриваш едното. После изтриваш и останалото. Призракът на белия лист отново е пред теб- самодоволен и непобедим. Понякога часове наред, понякога дни, зависи. Някои от нас вече не могат да пишат без backspace, както веднъж на шега каза съюзничката ни Мартина от Про-рок.

В такива моменти ставам и отивам да изпуша една цигара. Най-много пуша, когато пиша или когато се опитвам да пиша. Независимо дали ми върви или не, пуша еднакво много. Понякога се чувствам все едно седя пред ротативка. Пускам една дума и дърпам ръчката в мозъка си. Чакам звука. Случва се да изпадат още няколко думи, много рядко иззвънтяват десетки и даже стотици, но в повечето случаи няма нищо. Хубавото (или лошото) е, че вървят на серии. Ако започне зле, обикновено губиш всичките си думи, а ако ти провърви можеш да събереш достатъчно много, за да го начукаш на скапания бял лист.

Както виждаш, това е хазарт. Не, всъщност това е война. Особено ако имаш срокове, ако нещо те разсейва, ако изпаднеш в паника. Затова имам няколко прости правила, които частично елиминират рисковете.


  1. Когато започна нещо, трябва да го довърша. Независимо колко е часът, колко ми се спи и колко съм уморен. Горчивият опит ме е научил, че когато оставя нещо наполовина, после личи границата. Никога не можеш да уловиш старото си настроение. Днес си ентусиазиран, утре си меланхолично настроен, вдругиден си готов да воюваш срещу света. Някои от най-лошите ми материали изглеждат все едно са писани от двама или трима души.
  2. Опитвам се да си записвам на телефона всяка по-интересна дума или фраза, която мисля, че ще ми влезе в употреба. Хората нямат представа колко яки неща казват наред с боклуците. 
  3. Гледам да си разпределям времето и да започвам по-рано, а не в последния момент. Така възможността да зацикля точно преди крайния срок намалява драстично. Аз съм пристрастен към изпреварването на крайните срокове, това е почти патологично състояние. Ако нямам краен срок, не мога да свърша абсолютно нищо. Може би затова на харда стоят три в различна степен недовършени разказа... Никога не стигам до тях, защото нямам краен срок. 

Днес съм доволен от себе си, защото даже написаното да няма никакво значение за теб, аз отбелязах лична победа срещу белия лист като го използвах срещу самия него. Наздраве!


понеделник, 26 август 2013 г.

АРХИВИТЕ НА INSMOUTH- ЧАСТ ВТОРА


Втората част на  VHS архивите, които ти обещах, но с малко закъснение, за което се извинявам. Тук може да се види участието ни на фестивала в Несебър през 1997, както и част от участието ни на Sziget 2002, ако не се лъжа. В първото видео има две песни, които никога не успяхме да запишем- Нестинар и Drown In Yantra. Те са от периода на insmouth преди записите на дебютния ни албум. Не ги записахме, защото искахме в албума да има само нов материал, така тези двете останаха зад борда. На въпросния фестивал спечелихме две награди- и двете парични за щастие, не бяхме яли два дни, нямаше къде да спим и с какво да се приберем. Явно сме били доста сигурни в себе си, че ще спечелим.

Концертът на Sziget в Унгария e периода, когато записвахме Cross Over The Crossover и интересното тук е, че на бас свири Чилиеца. Изведнъж се появи малък екип на Музинки по ММ и именно те направиха тези кадри. Иначе нямаше да ги има. 








неделя, 18 август 2013 г.

АРХИВИТЕ НА INSMOUTH- ЧАСТ ПЪРВА

Съвсем скоро дигитализирах едни стари видео касети, на които имаше доста интересни неща. Добре, че го направих, защото иначе всичко щеше да се затрие. Днес реших да постна едно старо интервю на insmouth в ММ, за предаването Interactive, водещ на което беше Роро. Гости сме аз и Роми. Трябва да е някъде около излизането на албума Cross Over The Crossover, защото говорим за продстоящата промоция. Нататък, в някои следващи секунди ще постна и много по-стари неща на групата, които не се намират в нета, но тази неделя реших да споделя това. Приятно гледане!






неделя, 11 август 2013 г.

I SHIT METAL!

Image
Аз слушам само истински метал. Тру! Аз сам истински метал. Ям скрап пикая бензин (оловен АИ-93 с високо октаново число както виждаш) и сера перони (дължина на стeблото 125 мм. и диаметар 4,5 мм.). Обикновено сам ядосан и недоволен, затова гледам мръсно. Штасливите хора ма вбесават. Къв е тоа телешки възторг? Живота е гаден и накрая за награда умиргаш. Няма нищо приатно в това. Всъшнос има... Гробиштата. Обичам да хода там вечер. Минавам през нонстопа на чичо Мишо купувам си пищак водка и после си тананикам BURZUM докато стигна до запуснатата част в източния край. Там мирише похубаво.

Кво друго? А да. Слушам само истински метал не знам дали го споменах вече. И да те предупреда ако са кефиш на TWISTED SISTERS или RAT шта замолвам дан са наричаш метал, разбрахме ли са? Само веднъж шта помола. После шти вкарам такъв шут в дирникът, че ш тряа да викаш бърза помощ  да извадят крака ми от там. Писна ми от лигави позийорчета. Хора като TWISTED SISTERS плюха първи по реномето на метала затва заслужават да бъдат изнасилвани вагинално в устата и фърлени на сурикатите. На сурикатите тряа да ги фърлят да им ебатмайкатапедалска.
Същото тряба да стане и с тиа новите лайна PANTERA. Тях на пантерите да ги фъргат, слава на Один!

Само BURZUM! Опа! Чакай че пръднах перон. Супер. Олекна ми. Всеки път е така. Докъде бях стигнал? А да. Радвам се, че онзи ушат тапанар Стифф ми даде да пиша тук. Ништо не става от блога му. Пълна скръп. Прочетох му сичките глупости по време на полета от Берген до Дупница. Имаше голяма тромболенция и ми играеше пред очите обаче го изчетах. Още не сам си получил надницата. Ништо от писанките му не е верно. Нештасник! Добре че сам аз да внасям инстинскиа метал тука.

Какво тряа да прави истинскиа метал? Сега шти кажа аз штото ония некадърник Стифф никога няма да ти каже. Първо истинскиат метал трябва да ходи с рокериа през лятото. Трябва да ходи до Вакен всяко лято вместо да ходи на море. Кой ходи на море бе? Гажето ти? Пффф. Истинскиат метал няма гаже. Няма нужда. Ако ше топиш къшея намирай там някоа каракачанка с косми между зъбите и давай. Трето истинскиат метал сам си вари алкохола. Смятай! Четвърто рано или късно почва да пише ревюта на метал албуми в метал сайтове. Гледай да е късно чак като прочетеш Пластелина на връстените напримерно. След като напишеш първото ревю или малко по късно ше са искушиш да харесаш един тон лайняни модни групенца които си ги чувал само ти, пубера дет живее един етаж под вас и тълпата готини пичета дето често ги засичаш след училище и никога нети обръштат внимание като са разминават с тебе. Не са залъгвай! Остани метал! И без тва никога няма да ти пуснат.

Твоята съдба е да пишеш за метал и да слушаш метал. В тоа ред. Да станеш като мен. Метал. Не като ушатиа Стифф. Тоа не ми го фали- никога не е носил перелина, не си е правил корпспейнт, шибал е офце за пари и са кефи на айрансмедьенки. Пффф... Отврат. Заслужава да му организират атестат и да го обият на улицата като отрепка.

Тва е от мене. Дано си прочел истината преди ония калъф да я истрие. Сас здраве!

неделя, 4 август 2013 г.

ЗА НЯКОЛКО ДЖОЙНТА ПОВЕЧЕ...

Image
Минаха времената, в които сасках от сутрин до здрач и се забавлявах весело, както казва Фънкара, но и сега ми се случва чат-пат и нямам против. Всъщност твърдо вярвам, че джойнтът е за предпочитане пред алкохола. Познавам хора, които като си пийнат започва да ги избива на заяждане и агресия. Пияни и агресивни хора сме виждали всички. Напушени и агресивни лично аз не съм виждал. Честно.

Леките наркотици трябва да бъдат легализирани. Това не е просто поза на бивш групар, приумица на неостаряващо парти животно или декламация на контракултурен драскач. Не. Това е дълго осъзнавана и осъзната екзистенциална истина, идваща от устата и пръстите на 39 годишен отговорен родител.

След като цигарите и алкохолът се намират в свободна продажба, би следвало същото да важи за марихуаната. Не виждам логично обяснение това да не е така. Наистина. В много държави са го разбрали отдавна и въпреки че употребата на марихуана е легална в едва няколко страни, в повечето други (най-вече в Западна Европа) съществува достатъчно либерален режим към потребителите на канабис.

Това на практика означава, че полицията търси и прибира само едрите риби, дистрибутори и пласьори на големи количества. Потребителите не ги закачат. Когато бяхме на турне в Германия преди 13 години ни направи впечатление как всички си пафкат съвсем свободно отвън пред баровете или си стържат хеш в какаото, носят в себе си и изобщо не се притесняват. Причината я казах по-горе.

Защо разказвам всичко това? Ще ти кажа. Преди броени дни се натъкнах на следната новина:

Шестима души са задържани с наркотици на втората вечер на "Spirit of Burgas", съобщиха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР в Бургас.
Вчера около 20:30 часа, при пропускане на гости на фестивала, на един от входовете на Централния плаж е проверена 23-годишната Е.К. от Бургас. В нея са намерени две саморъчно навити цигари с марихуана.
При проверка в 18-годишния С.Н. е намерен и иззет полиетиленов плик с марихуана. При щателен личен обиск са открити още три найлонови плика с марихуана. С.Н. е задържан за срок до 24 часа.
В 30-годишния К.Ч. от София е намерена половин саморъчно навита цигара марихуана и топче с марихуана.
Около 21:00 часа на един от входовете на Централния плаж е извършена проверка на 18-годишната Б.К., в която е намерена кибритена кутия, съдържаща 2 сини хапчета и половина с изображение на делфин - амфетамин.
В 21-годишния Г.П. от Благоевград е намерено найлоново пликче с марихуана, с тегло около 0,20 гр.
Тази нощ около 00:20 часа служители от Първо районно управление в Бургас, ангажирани с охраната на фестивала "Spirit of Burgas", извършили проверка и на 20-годишния М.Г. и 23-годишната С.Т. В М.Г. е открит метамфетамин с тегло 0,030 гр. М.Г. е задържан за срок до 24 часа.
По всички случаи продължава работата в Първо Районно управление "Полиция" - Бургас и са образувани бързи полицейски производства.

Първата нощ на фестивала бяха задържани 8 души с наркотици.

Прочете ли я? Ако не беше толкова тъжно, щях да се скъсам от смях. Хванали  едно момиче с две цигари, един тип с половин цигара, едно момиче с две амфетки, някакъв с 0,20 гр. джойнт и т.н. Герои! Хванали сте най-големите наркомани, така да знаете! Най-големите престъпници! 

Ей това правят милиционерчетата. Никога няма да погнат някой от големите играчи. Няма да пипнат някой от техните. Няма да се занимават с истинските престъпници. Не. Ще хванат 10 момчета и момичета, които са решили да се позабавляват и ще отчетат дейност. Може да е цинично, но няма да се учудя ако разбера, че силите на реда се спотайват зад някой храст и чакат да приключи сделката между дилъра и купувача. Когато дилърът продаде джойнтче и си тръгне, куките излизат от храста и гепят купувача. Я излизай сега от джобовете да видим какво носиш! В цял свят дебнат дилърите, но при нас работят по обратния начин.

Досещаш ли се защо? Защото в много случаи нещата са свръзани, ето защо. Тези, които трябва да раздават правосъдие, са същите, които нарушават законите. Ако не те, то някои, които са близко до тях. А през това време излизат ей такива смешни новини, за да си мислим, че някой нещо върши. През това време момчета и момичета, които я са пафнали един джойнт, я не са успели, кесят в райнното и дават обяснения за единия джойнт в джоба им. Те са лесни жертви. Нямат връзки, не са с дебели вратове, нямат плантации, нито публични домове и казина. Те са момчета и момичета, отишли на концерт- чудесни мишени за отчитане на дейност. Обазуват им се досъдебни производства, с тях се занимават сто куки и половина, пишат се бумаги и кипи безмислен труд. Труд и заплати, които плащаме аз и ти. 

Това са в общи линии моите наблюдения по въпроса вече 20 години. Мисленето и коментарите ще оставя на теб.