За щастие вече никой не разказва казармени истории, защото няма казарма. Това също е щастие. Недоумявам, когато виждам в интернет разни мои набори да скимтят и пъшкат с чичовски патос по наборната военна служба. Щяла да оправи младежта. Да ги направи мъже, разбираш ли. Да ги дисциплинира.
Аз съм служил в края на 90-те. 9 мeсеца. По това време не съм видял нито един дисциплиниран от казармата. Ставаш рано, слушаш простотии, бягаш, ставаш, занимават те с глупости, стреляш с автомат, разглобяваш, сглобяваш, праскаш злобарки в студения кенеф посред зима... такива работи. После се прибираш вкъщи и се чувстваш тъпо, че някой ти е откраднал времето. Ако си лайно, пак си оставаш лайно.
През 80-те след 2 години служба често хората наистина се връщаха променени. Смачкани, скопени, обработени от системата, готови за социалистическото общество. В общия случай, ако си бил хулиганче, метълче или някакво друго неудобно дразнителче, след казармата се връщаш удома тих и кротък като след лоботомия. Казармата просто довършваше онова, което детската градина и училището са правили с теб цял живот.
Нека ти кажа нещо за казармените истории, ако не познаваш този термин- те прецакваха партитата по същия начин като вицовете- от една излиза друга и вечерта се превръща в седянка. Група галфони се смеят тъпо, момичетата се прозяват, останалите се разотиват. Красота.
Днес смятам да ти разкажа набързо една такава. Предполагам, че в момента не си на парти. Ако си, значи е ужасно тъпо парти, щом четеш някакви писаници в интернет, така че даже няма да ти се извинявам.
И така... Служа в Банкя. Ще ставам разузнавач. Пращат ме на караул една зимна вечер- пост 2 или 3 беше не си спомням. Безопасен. Фолклорът беше насочен към пост 4. Митовете вече не мога да си спомня, но беше свързано с призраци някакви, абе типичните казармени суеверия. Постове 2 и 3 бяха един до друг. Имаше едно място в мрежата, откъдето можеше да се влиза от единия в другия. Хората редовно го правеха с риск да ги спипат, че не са на мястото си и да отнесат наказания. Тъмница и тишина. Студ. С-Т-У-Д. Ебаси студа! Сигурно -10 беше, не знам. Минах през мрежата при колегата, лафим си, даже се крием и пафкаме по някоя цигара, че нали е забранено. По едно време гледаме един фургон в неговия участък. Той целият негов пост беше някакъв гараж или нещо такова. Бутаме се във фургона, изваждаме пищовчето с ракия- пийваме, пушим, загряваме се уж. Дрънкаме глупости. Долу по пода се усеща, че има някакви парчета вестници. Тъмно е като в гъз, нищо не се вижда. Мирише леко неприятно, но то навсякъде тук е така, даже във столовата. Фургонът е развалина, подът някакъв грапав на пипане... Свършва смяната, идват разводачът и останалите, които са били по другите постове, спим малко на топло в караулното и след два часа пак горе. И ние отново във фургона пийваме и седим. Дрънкаме глупости, философстваме, човъркаме с нокти грапавините в пода, убиваме времето. И така цяла нощ.
Последната смяна започна още преди да се съмне. И ние пак във фургона. Навън се появяват първите слънчеви лъчи. Денят ще е ясен и адски студен. Снегът е замръзнал. Цари пълна тишина. Абе много гадно започва да мирише. Тъмнината постепенно се разпръсква и виждаме къде точно сме прекарали нощта. Целият под е покрит със замръзнали лайна във всякаква форма и цветова гама. Лайна навсякъде. Десетки лайна. Някои са покрити с вестници, други са върху вестници, трети са нацвъкани просто така. Почти съм сигурен, че всеки, който някога е охранявал този пост, се е изакал във въпросния фургон минимум веднъж. Излизаме един през друг и без много приказки минавам през мрежата към моя собствен пост, но не преставам да мисля как цяла нощ чоплих проклетия под.
Краят на една година и началото на следващата е времето, в което се бълват лични и колективни класации на албуми, правят се аналитични гаргари, пръцкат се обобщаващи заключения и т.н. до болка познати активности, които дават смисъл на съществуването на драскачи като мен.
С времето това спря да ми бъде чак толкова интересно, колкото преди, обаче си давам зор да следя списъците на списанията, сайтовете и хората, които ме интересуват. Досега не съм правил такова нещо в блога си, защото го правя ежегодишно на страниците на Про-рок. Сега променям това.
И понеже ми е ясно, че албумите на BEHEMOTH, PRIEST и MACHINE HEAD така или иначе се озовават в почти всяка класация за 2014, реших да те запозная с десетте най-яки албума, които слушах до скъсване през изминалите месеци и които няма да видиш в много други класации. Успешно избегнах популярните заглавия- тях можеш да видиш в персоналния ми лист в Про-рок.
Тук ти предоставям 10-те най-яки недооценени, недочути, пренебрегнати или просто неоткрити албуми, излезли през 2014.
10. FEMACOFFIN-FEMACOFFIN
FEMACOFFIN са най-добрата нова кръст банда на Бей Ейриа, само че това все още е тайна, в която точно в този момент ставаш посветен и ти. Едноименното им ЕР е типичен продукт на страта школа, който се появява в напълно нови условия. Звукът може да се сравни с този на DYSTOPIA или NAPALM RAID примерно, но както и да ги наричаме, FEMACOFFIN са едва в началото на кариерата си. Може и да не стигнат до кориците на големите списания, но със сигурност се очертава да имат стабилно ядро последователи. Чуй ги. Има защо.
09. SPIDERS-SHAKE ELECTRIC
SPIDERS минаха под радара на големите издания, големите критици, големите усти и големите мозъци в рок медиите, но техният албум тепърва ще става все по-важен извън родната им Швеция- първо, защото ретро звукът става все по-модерен и второ, защото техният ретро звук е специфичен, някак оргеничен и лесно може да бъде сложен между SUZI QUATRO, HEART и GIRLSCHOOL. Естествено, SPIDERS не са никакъв метъл, просто те свирят музика от времето, когато такова нещо не е имало и чисто стилистично са си останали именно там. Shake Electric е страхотен във всички други отношения, стига да не робуваш на конкретни жанрови изисквания.
08. SHADOWHOUSE-HAND IN HAND
Съществува ли все още понятие като пост-пънк? Много хора ще ти отговорят с едно голямо НЕ. Пост пънкът, ню уейвът, ню романтикс вълната, готик рокът и всички други производни изчезнаха още в края на 80-те на миналия век. На теория е така, но на практика- не съвсем. Запознай се с SHADOWHOUSE от Портланд и техния Hand In Hand- едно от най-сигурните имена в моя списък за 2014. Ако харесваш BOWIE или JOY DIVISION, тази банда е за теб. Звукът им е монолитен, но крехък и чуплив, а китарите действат повече като фон за баса и вокалите, както повелява традицията на стила.
07. RASPBERRY BULBS-PRIVACY
Какво ще кажеш за банда, която несъзнателно /най-вероятно/ комбинира VENOM и BLACK FLAG? Грубо казано, разбира се... RASBERRY BULBS имат обложката с най-кретенския цвят за цялата 2014, кълна се. Също така и самата обложка е пълна идиотия. Но най-трудно е да определиш стила им, защото това, което хвърлих в началото не е просто евтина провокация. Тези тук са различни от FLESHTEMPLE, но наистина комбинират блек метъл и хардкор в техните оригинални версии. Някои от парчетата са среднотемпови и работят като мантри, докато други са абсолютен пънк, но когато слушаш Privacy някак си не откриваш противоречие. поне аз така мисля.
06. GATH ŠMÂNÊ-TRANSMUTED MARROW
Дойдохме си на думата, пич! Това не е албум. Това даже не е сингъл, като онзи на FLESHTEMPLE от миналата година, който не спрях да слушам цяла година. Това е шибана касета с две парчета, при това отдавна разпродадена и очакваща преиздание, което означава, че говорим за демо. Точно така, приятели и съседи, демо касетата на GATH ŠMÂNÊ, която представлява суров и първичен дет метъл, от който колегата Викерон ще свърши минимум два пъти в рамките на едно парче. Тук трябва да благодаря на CVLT NATION, естествено, че ме открехнаха за тази хубавина, защото иначе никога нямаше да ги намеря. Не, не притежавам касетата, правилно предположи, но мноооооого ми се иска.
05. WOUNDVAC-WOUNDVAC
Пънк, хардкор, грайнд и траш от Фийникс, Аризона. Да, всичко това плюс още много неща, които остават загадка за обикновения слушател, но реално нямат значение. WOUNDVAC са подземното ми откритие тази година- не са единственото, но са най-подземното, това имах предвид. WOUNDVAC са много млада банда- едва на една година. Едноименният им ъ-ъ-ъ-ъ шедьовър /ето тук й е мястото на тази шибана дума/ е записан през февруари, а първото им шоу е през юни, 2014. Ако видиш колко малко хора има на него, ще си кажеш, че концертите на българските банди днес са много добре посетени, но въпросът е, че WOUNDVAC биха паснали чудесно на вкусовете ти, ако харесваш ранните CARCASS, да кажем.
04. YOUNG AND IN THE WAY-WHEN LIFE COMES TO DEATH
Обичаш блек метъл, но напоследък в Скандинавия нещо не го намираш, нали? Това е, защото не търсиш където трябва. А трябва да се търси в САЩ. Банди като BLACK ANVIL или YAITW тепърва ще разрастват влиянието си. Интересното е, че тяхната поява и развитие са свързани с хардкор сцената, или някакакъв нейн сегмент, да го кажем по-точно. YAITW са почернен кръст пънк, който де факто си е блек метъл, сам ще се убедиш, даже взима някои трикове назаем от WATAIN.
03. OBLITERATIONS-POISON EVERYTHING
На тях не им пука как ги наричаш. Казаха ми, че това е моя работа. Яко, нали? Значи OBLITERATIONS са поп-рок. Ха-ха-ха... Шегичка. Още обложката говори за спазване на добри традиции в кръст пънка. Poison Everything може да не е най-оригиналният албум, излязъл през 2014, но на мен лично не ми дреме особено, защото в него има енергия, способна да захрани електроцентрала, а днес това е рядкост. Те са от Ел Ей, но не звучат като група от Ел Ей, така че дай им шанс и ако издържиш, ще ти станат любимата нова банда.
02. HOMEWRECKER-CIRCLE OF DEATH
Ето ги! Абсолютните фаворити на екстремната част от редакцията на Про-рок- HOMEWRECKER и техния убийствен втори албум Circle Of Death. Това кратко, но смъртоносно произведение на изкуството ще те изчука в мозъка, ще го смачка, нареже и изяде. Примитивен, безкомпромисен, нестандартен за времето си, Circle Of Death е едва началото за HOMEWRECKER и е добре да си подготвен за това, което предстои.
01. TORCH RUNNER-ENDLESS NOTHING
Признавам, имах колебания за албумите на първото и второто място и те не са от ей сега, а от доста време, може би още откакто дадох на TORCH RUNNER 9 от 10 в ревюто за Про-рок и може би леко ощетих Circle Of Death на HOMEWRECKER с една единица. Това в случая няма значение. Важното е, че Endless Nothing е изключително нихилистичен, интелигентен, невероятно екстремен и модерен грайнд албум. Той може да се сравни единствено с Abandon All Life на NAILS и въпреки че му отстъпва по редица аспекти, представлява най-близкото до онзи безизразен, неемоционален и режещ като бръснач звук, с който никога не можеш да свикнеш, но част от животинската ти природа ликува вътре в теб. Тя никога не може да излезе на свобода, защото ще извърши нечувани неща, но записи като този й позволяват да отпуши малко безвреден негативизъм в околната среда. Безопасно и ефективно.
И така, това са моите 10 подземни фаворита за 2014. Вече си се плеснал по челото и се учудваш на новоизлюпените ми музикални вкусове? От възрастта е. Лесно сменям EDDIE MONEY с CRETIN и KATY PERRY с NAUSEA, но рядко слушам нещо по средата. Шегувам се. Просто съм на такава вълна. И по-рано ми се е случвало да имам дълги периоди, в които предпочитам екстремна музика.
