Втората половина на 80-те години на миналия век. Все по-трудно можеше да купиш нещо. Няма хладилници, няма телевизори, няма персийски килими… Или ако се появяваха на пазара, то продаването им ставаше с предварително записване и в ограничени количества. Започнаха слухове, че турците са виновни, защото се запасявали на гърба на бедните българи.
Често нямаше и тоалетна хартия, дамски превръзки, даже памук… Но за липсата им трудно можеха да се намерят подобни обяснения.
И ето един ден виждам в ъгловата книжарница за учебни и всякакви помагала грамади тоалетна хартия – розова, бледожълта, светлосиня… Да ти е жал да я използваш! Влетях и от вратата попитах: „по колко рула давате?“. Продавачът, с когото бяхме вече приятели, жално ме изгледа: „Купи я всичката, ако искаш. Китайска е“. Нещо не можех да схвана – какво като е китайска. А то каква била работата – някой пуснал слух, че китайците заразяват тоалетната хартия със сифилис и затова бабите от махалата не смеели да я купуват!!!
Представяте ли си?!
Нанизахме на една връв сигурно има 20-30 рула, едва ги домъкнах до къщи и после изхвърчах към телевизията. Когато се върнах вечерта, погледнах през витрината – камарите бяха изчезнали. Явно прибиращите се от работа съмахленци с повече разум в главата, вече я бяха изкупили.
Какво да кажеш освен „о, времена, о, нрави!“ или по-точното „глупостта не е от вчера“!
P.S. Докато търсих в мрежата фотос на цветна тоалетна хартия, прочетох под една картинка, че използването на ароматизирана такава е вредна за здравето и води до рак на маточните тръби.
Блогът на Павлина Д. 
