Това беше блог появил се в следствие на една супер скучна нощна смяна на работа. Не гарантирах, че ще е интересно, ама се постарах поне малко. Цветни картинки не наслагах :) Писах за всякакви болки и копнежи, а сега оставам само най-важното ...
Все още се интересувам горещо от всичко, и все още от нищо сериозно. И пак говоря много, но не казвам нищо съществено, нищо което ми е на сърце, нищо от което ме боли. Все още не умея да мразя, но не обичам така силно. Научих се да не гледам назад прекалено много, но все пак да хвърлям по един поглед, ей така за урок. Не планирам бъдещето си далече занапред, защото едва се оправям в ежедневието. Едно остана непроменено - не харесвам хората които не са себе си. Все още си нямам хоби.
