Ако сърцето Ви не е глупаво, значи просто нямате сърце.
С първата книга Ромен Гари ме заинтересува. С втората ме спечели. Не претендирам да разбирам достатъчно добре Гари – богатият му и наситен свят рисува любовта, която не съм изпитвала през скромните си 27 години. Но това не пречи да се влюбя в Ромен Гари, в непринудения му стил, в ненатрапчивата романтика, която именно защото не е захаросана, изглежда истинска. Гари е от тези отдавна излезли от стил романтици, които разбират невъзможността да се слееш с един човек и непреодолимото желание да направиш тъкмо това. Чете се лесно, разбира се много трудно, а всяка страница е изпълнена с толкова красиви фрази, че ти се иска да препишеш цялата книга. Или да можеш да я напишеш сам. Или в краен случай, поне да можеш да изживееш нещо дори далечно близко до нея.
В “Терзанията на Цар Соломон” любовта няма краен срок, не се разваля, не се изхвърля. От една страна е мистериозният старец Соломон Рубенщайн (въпросният цар Соломон), за когото времето сякаш няма значение. Живее сякаш му остават още 100 години на този свят и посвещава времето си да се грижи и да помага на други възрастни хора, не толкова облагодетелствани като него. И на една жена, в която е бил влюбен цял живот. Непреодолимостта на времето и разстоянието ги разделя, за да ги събере отново, за да може цар Соломон да изрази любовта си по единствения възможен начин – отдавайки цялото си богатство и цялата си енергия да направи малкото оставащ и живот по-нежен, по-красив, по-истински.
От другата страна е един леко недодялан таксиметров шофьор. От този така познат вид – интелигентен по онзи начин, който се постига само ако си карал таксито години наред, срещал си безброй различни хора и си им давал житейски съвети. Именно той става оръжието на цар Соломон, неговата връзка с нея. Защото рядко истинската любов демонстрира или изтъква себе си – тя стои в сянка, тихо и незабележимо.
“Терзанията на цар Соломон” очарова – с нежността и топлотата, която струи от героите, с простичката история на една безкрайна любов, с тъгата по нещо което е било, но няма да бъде вече.
Любими цитати:
…защото понякога най-лошото, което може да се случи на един въпрос, е да получи отговор.
***
Лежах по гръб и пушех. Не можех да и обясня. Не можеш да обясниш на една жена, че просто изпитваш любов, че не е нищо лично, а че изпитваш любов по принцип и до полуда. Винаги в такива случаи е по-добре малко прет-а-порте, отколкото безкрайни обяснения.
***
Понякога си струва да забравиш гордостта си, за да помогнеш някому да живее.
***
Стоях, гледах я и свиквах с мисълта, че сме двама. Когато нямаш никой в живота си, гъмжи от хора. Когато си имаш някой, не е толкова пренаселено.
***
Тя опропасти живота си като никой друг. Въпреки това…въпреки това понякога и се възхищавам. Провали си живота заради едно влюбване, а това не всеки го може.
Още от Ромен Гари:



26, 1986. Early morning. The worst nuclear accident occurs close to the Ukrainian village of Pripyat. The friendly atom has striken – and the aftermath is worse than anyone could have possibly imagined. The USSR attempts to contain the spread of information, but not the spread of the radiation. The result: more than 3/4 of Europe is affected, more than 1 million Belarussians suffer from some sort of post-radiation effects (cancer, acute radiation sickness, other health problems). Sadly, nearly 30 years after the explosion of reactor 4 the area surrounding Chernobyl and the now deserted town of Pripyat is turned into an entertainment centres. In exchange for a substantial sum you can go and experience the nightmare millions would pay much more to never have experience. Unfortunately, most of them paid with their lives or with the lives of their most loved ones.



