Коледни новини от Човешката библиотека: Celestial Wars


Добър дзен! И честито Рождество Христово 🙂
Запазва се тенденцията не всичко да успяваме да обявим преди конкретно събитие. Ето защо постфактум споделям(е) един любителски и един ~ пресен студиен запис:

– талантът на Теллалов брилянтно да води дискусии за носа (11.XI.2025

, представяне на антология на изд. „Ерове“)

– песента „Антиутопия“ – https://www.youtube.com/watch?v=AaaHh6z8Xlw на бандата Required*, които много обичат да си партнират с Миро и Невидено. Обединява ги феноменталната песен „Арнаутико(н)“, част от музикалния арсенал на „Да опазиш Сребра невяста“, по действителен случай.

На 4 декември Чоби стана на 19 г. На 5 декември поредицата „Коренуване“ изпълни 11 г. Навършиха се и 5 години от неформалното представяне на романа, написан директно на ювелирен английски език, The Celestial Way, под моста. Ето и драконов призов от автора Drake Vato за своеобразните celestial wars:

Привет, фантасти, психонавти и фенове на приказното!

Станете свидетели на първата в света Глетчерова разпространителска кампания! (Glacial Marketing©®™)

Ko?…“

С пронизително скромни, среднощно тафени фанфари обявявам, че The Celestial Way вече има свой виртуален дом! (Даже два!)

Заповядайте да разгледайте сайта: https://utopia-imperfecta.net/tcw

И после директно се присъединете към новосъздадения Дискорд сървър: https://discord.gg/wR7wQgYgYn

Ма ко й туй ТъЦъВъ?…

Някои от вас вече знаят, но за останалите, ето ви 30-секундната версия:

The Celestial Way е първата в света соларпънк космическа опера и първият български соларпънк роман изобщо!

Дракони, магия и епика се преплитат в едно далечно трансхуманистическо бъдеще, изпълнено със светлина и надежда!

Тука няма галактически империи!

Тука няма мракобесие!

Това е вселената на Звездния път, където сиянието на Вечния огън гори вовеки, просвещението е право на всяка душа, a всеживата музика на Сферите се лее във всяка песен!

Ъъъ, за книга ли стаа на вапрос?…

„И бира, чадо, и бира.“

The Celestial Way не е просто роман. Той е нещо МНОГО ПОВЕЧЕ!

The Celestial Way е цяла ТВОРЧЕСКА ВСЕЛЕНА!

Сагата е предвидена още от генезиса си като трансмедиен проект, обхващащ всички видове изкуство: писмено, аудио-визуално, интерактивно, тактилно, гранично.

Освен флагманската поредица, предвидени са още комикси, анимета, филми, видеоигри, бордови и ролеви игри и прочее!

Това е проект в разработка от над десет години!

Това, уважаеми въображенци и визионери, са следващите Star Wars. Следващият „Дюн“. Следващата „Песен за огън и лед“.

Това е следващото ГОЛЯМО НЕЩО.

Убедете се сами. Вижте върха на айсберга: https://utopia-imperfecta.net/the-state-of-things

Инглиш само?? Няяя, аз сам патреот!…

Ееее, сорка, приятели. В името на космополитизма The Celestial Way е направена да бъде максимално достъпна за всяка публика. Нашият роден език, колкото красив и изящен да е, за съжаление е твърде бутиков, що се отнася до разпространение. И – казвам го с огорчение като страстен думоковач – леко поизостанал. Ще коментирам с крилат израз от отминала lingua franca: “C’est la vie.”

НО! Български превод ще има, при първа възможност! Въпросът е откъде – както тъй често е проблемът – да се извадят едни пари/услуги/връзки…

Дотогава – караме го по международни стандарти!

Ще спреш ли вече да ломотиш?…“

Кхм!

Тенкю за вашето внимание и ви пожелавам слънчеви дни и звездни нощи!

Връщам се да вая глетчера. Колосален е, ей…

Сърдечно, сияйно, (пре)възнасящо,

Виктор Дрейк Вато, п.о.к. не’къф там свтвннзвстн грфмн

КРАЙ на цитата 🙂 Книгата е налична за поръчка при нас и при автора.

––––––––––––––––––––––––––––––––

Миро вече е запазил клуб Mixtape 5 в София за не по-малко грандиозна Сребринаhttps://choveshkata.net/blog/?page_id=9127 дейност на 29 януари 2026 г. вечерта. По-натам ще се появят и билетите.

Пожелаваме ви да дозирате внимателно новогодишните обещания към себе си 😉

хрстн

Leave a comment

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, България, алтернативна история, литература, научна фантастика, Literature

Бъдещето на европейската астрономия: ESO Expanding Horizons initiative и търсенето на извънземни цивилизации


На теория правителствата служат на народите, на практика – по-скоро обратното. За щастие в науката – без структурите да са идеални – по-скоро институциите служат на учените, отколкото обратното. Вече четвърт век съм част от една от по-големите европейски научни институции – Европейската Южна Обсерватория и станах свидетел, а напоследък и участник в „демократичния научен процес“, в резултат на който се определя как ще се развива нашата науката през следващите десетилетия. Астрономията, за разлика от много други науки, зависи по критичен начин от напредъка на технологиите. Появата на почти всеки нов инструмент означава малка революция в една или друга област; а понякога и голяма революция в много области.

Веднъж на всеки 10-ина години ЕСО организира конференции, на които общността от астрономи, използващи обсерваторията, се събират и решават какви са главните задачи за следващите години, какви инструменти ще са необходими за решаването им, и накрая – какви технологии ще са необходими за да се построят тези инструменти. Процесът напомня малко на дипломацията, за която разни мъдри хора преди нас са казали, че е изкуство на възможното. Повечето астрономи искаме всичко и веднага, но ние също так сме и реалисти, и си даваме сметка за различните рамки, в които нашите амбиции трябва да се вместят: като се почне от финансовите и времевите, и се стигне до технологиите, които вече съществуват или са на път да станат достъпни.

Поредната подобна конференция предстои в края на януари:

https://www.eso.org/sci/meetings/2026/VLT_beyond_2030.html

На нея ще се решава как да се използват най-пълноценно четирите 8-метрови телескопа, известни като VLT (Very Large Telescope), построени преди 20-ина години на Cerro Paranal – връх в чилийските Анди. Този специфичен въпрос е важен в контекста на новия 39-метров телескоп (ELT или Extremely Large Telescope; https://elt.eso.org/) , който в момента се строи недалече от VLT и предстои да влезе в работа около към края на настоящото десетилетие.

Но има и въпроси с по-далечни хоризонти, например от какво има нужда европейската космическа общност след ELT. В момента тече процес на изследване на астрономическите интереси, наречен Expanding Horizons:

https://next.eso.org/

Целта на тази инициатива на ESO е да обобщи и документира интересите на астрономите, които са важни, но не могат да бъдат решени със съществуващите телескопи и инструменти. Документиране звучи много формално и наистина е – идеята е да се съберат кратки (от по 3 страници) описания на тези идеи.

От разговори с колеги съм чувал, че са изпратени огромен брой подобни описания, а от това, което виждам, те са насочени предимно към изследвания на екзопланети и далечни галактики. Аз участвах в едно предложение за избухванията на звездите от късни спектрални класове, които имат значение за обитаемостта на планетите около тях, и в няколко за квазари.

Само участниците в проекта за строеж на 10-12-метров спектроскопски телескоп WST (Widefield Spectroscopic Telescope) изпратихме около предложения. А за проекта WST може да се прочете тук:

https://www.wstelescope.com/

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/2024arXiv240305398M/abstract

И накрая за търсенето на извънземни цивилизации: аз също изпратих аргументация на научен проблем и той в свързан с търсенето на извънземни цивилизации. Идеята е да се използва високата мултипексност на бъдещите телескопи като WST за да се търсят сигнали, насочени към Земята. Мултиплексност е сложна дума, която описва простата концепция да се наблюдават едновременно не един, а множество обекти. В случая с WST става дума за 20-30 хиляди (!). Това е уникално качество, в момента не съществуват подобни инструменти (таванът обикновено е около хиляда), да не говорим, че става дума на 2-4-метров телескоп, а за 10-12-метров, т.е. тези обекти могат да са много по-слаби.

Целта е да се търсят лазерни сигнали, изпратени към земята. Тук предложението се опира на две концепции. Едната е, че ако някой иска да сигнализира на други цивилизации съществуванието си, е много по-логично да е използват сигнали, които могат да бъдат регистрирани по време на астрономически наблюдения. Така цивилизацията-приемник няма нужда да организира специални програми за търсене на сигнали, достатъчно е да се интересува от космоса. И последното не е гарантирано, но изглежда като много по-слабо изискване, отколкото организирането на специализирано СЕТИ.

Втората концепция идва от теория на игрите и се свежда да сътрудничество без комуникация. Въпреки сложното си име, това е нещо просто и го прави всеки ден, когато се замислим какво другите очакват от нас. В ежедневието социалните конвенции са наши „пътеводител“ за подобно сътрудничество. Има го и в игрите на карти, когато двама играчи играят срещу други двама и всяка двойка си сътрудничи, без да разговаря (стига, разбира се, да не шмекерува).

Тези концепции са необходими, защото една извънземна цивилизация би насочила лазер към нас, само ако има достатъчно основания да предполага, че Земята е обитаема. И това е възможно – предполага се, че следващото поколение наши космически телескопи ще са в състояние да регистрират биосферата на нашата планета, а може би и техносферата. Няма физически закони, които да предотвратяват подобни наблюдения.

В края на краищата, предложението ми се свежда до нещо много просто – да се търсят тесни емисионни линии в наблюденията на следващото поколение телескопи за спектроскопски обзори. Ширината на линията – лазерите излъчват монохроматична светлина, с една дължина на вълната и ширината на линията се определя от инструмента – до голяма степен сама по себе си е признак на изкуственост.

Разширена версия на моите три страници може да се прочете тук:

https://arxiv.org/pdf/2512.18903

Предложението за лазерни междузвездни комуникации датира от 1961 година. Торията на игрите е дори по-стара. И има множество разкази, особено в сборника Life Beyond Us, които се основават на подобна теза.

Това предложение има и друг аспект. За съжаление сред масовата публика са широко разпространени всякакви конспирологични теории и сред тях – че „казионната“ наука не се занимава с търсене на други цивилизации, или дори крие доказателствата за съществуването му. Самите „конспиролози“ са почти като религиозните фанатици, мнението им е въпрос на вяра, а не на аргументи. Обаче има една важна причина да им се обръща внимание и да се оборват: това са другите хора от публиката – читатели и зрители. Най-напред, казионна наука няма. За сведение, науката е приела идеите на един дребен чиновник в патентно бюро (става дума за Айнщайн, разбира се). Ето, аз – „казионен“ учен до козирката, предлагам стратегия за търсене на извънземни техносигнатури, която ще повиши вероятността за успех с три порядъка. А оня ден се появи статия, в която „казионният“ учен Sofia Z. Sheikh от института SETI публикува статия, в която описва как с колегите си е търсила изкуствени радиосигнали от междузвездната комета 3I/ATLAS:

https://arxiv.org/abs/2512.18142

Иронията с тая комета бе, че тя е открита по проект, чийто телескопи на Хаваите за финансирани от НАСА: https://atlas.fallingstar.com/

И после се надигаха гласове как НАСА крие „истината“ за извънземните.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

„Моята история за възраждането на българската фантастика“, статия от Марин Трошанов в коледния брой на „Капитал“


В коледния брой на „Капитал“, който има формат на списание, е публикувано есе от Марин Трошанов. Той споделя своята творческа история. Началото ѝ се корени в последното десетилетие на миналия век, в което се съчетаваха големи надежди с още по-големи разочарования и на пръв поглед това е рекламна статия, с дълго изброяване на заглавия и автори.

Но това не е проста статия. Редом с рекламата на своя авторски кръг – което е напълно естествено – тия три страници сдържат и философски манифест, нещо като символ-верую на автора и на неговото обкръжение. Не знам до каква степен това е съзнателен опит да се напише подобен манифест, но в моите очи е успешен – текстът е ясен, кратък и най-важното – съдържателен.

Не случайно споменах 1990-те, защото до голяма степен философията на автора се свежда до сублимиране на насилието и разрухата на 1990-те с още повече насилие и в известна степен – с бягство от действителността. Това е разбираемо, работило е, работи и ще работи за много хора, което обяснява и популярността на този вид литература. Много хора от нашето поколение (и аз съм продукт на онова време) едва сега могат забавят „темпото“ и от височината на опита си да се обърнат назад и се осмислят какво са преживели и какво е означавало то за нас и за другите, и за страната… по-добре да не стигам до Вселената. И ако човек има творчески заложби и амбиции, се получава тази сублимираща литература, която едновременно цели да спаси и авторите, и читателите от собственото им минало.

Георги Господинов – съзнателно или подсъзнателно – е доловил този процес и продуктът на неговата сублимация е „Времеубежище“. Там мащабът е по-широк, миналото не се ограничава до сладко-киселото десетилетие, което оформи нашето поколение, и не е изненада, че романът му намери признание и извън страната. Тук жанровите и времевите границите са по-тесни – обхващат само фентъзи и хорър. Но в световен мащаб тези два поджанра на фантастичното са особено популярни, както показват безкрайните поредици на Чалз Строс. От своя страна бих добавил и искейпистката космическа опера, чийто представител в известна степен е Джон Скалзи, макар че обвинителният му сарказъм го издига едно стъпало по-нагоре, поне в моите очи, а също и алтернативна история, обикновено с попадански сюжет, която е особено популярна сега в Русия.

Статията предлага и още материал за размисъл. Например, буквално за два дни се сблъсках с две подобни „активни“ мероприятия на същия авторски кръг, което издава съзнателна и силна маркетингова политика. Това е нов момент, макар че има примери на авторски „десанти“ в провинцията от преди десетилетия. Тогава това се наричаше гостуване на клубовете.

В заключение – в българската жанрова литература, по-специално във фентъзито и в хоръра, действат нови процеси и ще е интересно да се наблюдават и да се види до къде ще ни отведат те.

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, алтернативна история, литература, научна фантастика, фантастина живопис, фентъзи

Състоянието на българското фентъзи и хорър според Благой Д. Иванов и Марин Трошанов – видеокаст


Тия дни до мен достигна един много интересен разговор за жанровата проза в тубата:

Реално става дума за фентъзи и хорър, другите жанрове почти не са споменати. За час и нещо двамата правят доста обстоен обзор на съвременното състояние на тези два жанра. Трябва да призная, че не съм чел повечето заглавия, които споменават, но оставаха и автори, и произведения, които съм чел, и за които мисля, че би-трябвало да се каже някоя и друга дума.

* * *

Ясно е, че не може да се спомене, всичко, така че да добавя няколко имена, които не би трябвало да се забравят (тук се обажда моята пунктуалистична фантастологична душица):

– Поемата на Иван Вазов „В царството на самодивите“ от 1884 година. По съвременните критерии е чисто фентъзи. Находка на покойния Александър Карапанчев.

– Романът „Ламята“ от Николай Хайтов, от 1970 година. Фентъзи. Моя собствена находка.

– Романът „Конници“ от Анастас Стоянов; от 1971 година. Историческо фентъзи, предполагам, че това е първото попаданско произведение в БГ литература. Находка на Янчо Чолаков.

– През 1990-те в БГ фентъзи работеше един дует: Кира Валери и Йоан Владимир. Това са псевдоними на Ивайло П. Иванов (инициалът е важен, по същото време имаше и друг Ивайло Иванов) и Ангелина Илиева. Много ярки автори, силна тема им беше взаимодействието на митологичните елементи със съвременността.

– „Орфей слиза в ада“ на Георги Малинов. На границата на фентъзи (има магия), фантастика (паралелни светове), алтернативна история (очевидно) и шпионски роман (от сюжетна гледна точка).

– През последните 15 г. Хараламби Марков систематично публикува хорър на запад, вкл. в „Тор“, което е много престижно издание.

– Пак през този период, че и от по-рано, има една група от Русе, водена от Явор Цанев, която издаваше списание за хорър, което се казваше „Дракус“. Мисля, че сега излиза като алманах.

– Романът „Отдел И“ на Петър Тушков от 2015 година. Хорър, алтернативна история на България и криминале.

– Геновева Димова, която проби с двутомник в „Тор“ от 2024/2025 – това е американско/глобално издателство; любопитно е, че в гудрийдс първият том има хиляди оценки, което подсказва, че продажбите вероятно са от порядъка на десетки хиляди – почти като на фантастиката по време на соца. 🙂 Според мен това е най-големия комерсиален успех на БГ жанрова литература до сега.

– Художник: варненецът Стефан Лефтеров; тоя човек е имал нещастието да се роди 30 г. прекалено рано.

Навярно може да се изредят и други имена, тези ми идват от движение, а и хоръра не го следя, някой специалист сигурно ще каже повече.

И накрая едно възражение: не съм съгласен с тезата за будната кома на БГ фантастика – спомената Елена Павлова публикува НФ разкази в „Азимов“ и още няколко на други места, вкл. антологията в най-добра преводна фантастика на Лави Тидар. Това не ми се връзва с мнението на говорещите. На местна почва: Мартин Петков не е спирал да пише, последната му книга „Човекът от страница 54“ заслужава особени похвали – литература с голямо Л от всякаква гледна точка. И накрая една моя скорошна находка: „Преодоляване на Карпатите“ от Георги Цветков.

* * *

3 Comments

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, литература, научна фантастика, Literature, science fiction

Нови разкази в подкаста „Българска фантастика“: „Трите творчески периода на художника Гристо Чувашев“ и „Нощно шкафче от трети вид“ от писателя и кинокритик Петър Кърджилов


Традиционният коледен подарък за феновете този път е двоен и включва да къси и донякъде хумористични, донякъде тъжни разказа от писателя-фантаст, кинокритик и киноисторик Петър Кърджилов:

– „Трите творчески периода на художника Гристо Чувашев“

– „Нощно шкафче от трети вид“

Весела Коледа, честита новата 2026 година и нека тя да донесе на всички но повече здраве, щастие и хубава фантастика!

Leave a comment

Filed under Uncategorized

България в световната фантастика: „Bread Overhead“ от Фриц Лейбър (1958)


Кога най-рано България е спомената в световната фантастика и в кое произведение? Най-старият кандидат е Иван Вазов със своя разказ „Последния ден на XX век“, написан на 30.12.1899 година. Ами автори от други страни?

До скоро най-старият ми кандидате беше „Island in the Sea“ от Harry Turtledove, алтернативно-исторически разказ, публикуван за пръв път през 1989 година, в който страната ни е изправена пред избора между християнството и исляма, а не между католицизма и източно-православието. За този разказ може да се прочете тук: https://turtledove.fandom.com/wiki/Islands_in_the_Sea

Снощи обаче, докато закривах с колоездачния сезон, попаднах на друг, по-стар разказ: „Bread Overhead“ от Фриц Лейбър, публикуван за пръв път през Февруари 1958 година.

Действието в разказа се развива достатъчно далече в бъдещето за да има Марсиански посланик и Радио Венера, но от друга страна СССР продължава да съществува и в Украйна има „проблем“, свързан с глад и разкулачване. А нашата страна се споменава съвсем косвено – заради един наш сънародник. Цитирам:

A high-flying Bulgarian evangelist, who had happened to mistake the up-lever for the east-lever in the cockpit of his flier and who was the sole witness of the event…“

В мой свободен превод: „Летящ във висините български евангелист, който случайно сбъркал лоста за набиране на височина с лоста за движение на изток в кабината на своя флайер, бил единственият свидетел на събитието…“

Всички обвинения за употребата на чуждицата флайер моля да бъдат отправени към братя Стругацки и преводача им на български Милан Асадуров.

А Фриц Лейбър може да обвиняваме за невероятната поява на евангелист в социалистическа България. При това не става дума за емигрант от България, защото летящите хлябове в тази част на разказа достигат страните от Източна Европа. Оставям на съвестта на автора недостатъчната проучвателна работа, важното е, че отместихме с три десетилетия по-назад в миналото първото споменаване на страната ни в чуждестранната фантастика.

Библиографска история на „Bread Overhead“:

https://www.isfdb.org/cgi-bin/title.cgi?46002

Той е свободно достъпен за четене в няколко формата в известната библиотека „Гутенберг“:

https://www.gutenberg.org/ebooks/22579

Аз слушах аудиоверсия от LibriVox:

А тук е моята собствена аудиоверсия на „Последняи ден на XX век“ в подкаста „Българска фантастика“:

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, България, История, литература, научна фантастика, science fiction

Разказоиди от бургаския писател-фантаст Янчо Чолаков в сайта на Бургаската Писателска Общност


РАЗКАЗОИДИ

ВТОРИ ШАНС

Дядо Коледа погледна китката си. Там матово проблясваше часовникът на съдбата.

Напрежението се сгъстяваше ведно със зимната мъгла…

* * *

КОТКА В КУТИЯТА

Котаракът Азраел беше изчезнал преди три дни. Пак. Следите му водеха към замъка на контрамагьосника…

* * *

ПРАВДИНО

Мястото е в Девета глуха на родината. Каптажът ни случи за ориентир. И миналия път го бяхме търсили дълго. Тогава заварихме драма работници, които….

* * *

Целите разказоиди може да прочетете тук:

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, История, Литературен конкурс, алтернативна история

Човешката Библиотека обявява: Академия за писатели и преводачи Uni-Fi (07.12.2025 – октомври 2026… и отвъд :)


Академията ще стартира този декември и ще продължи… докато ни стигнат силите. 😀 Или поне докато намирате смисъл в нея.

Ще се провежда веднъж седмично, в събота или неделя.

И за първи път предлага специален фокус върху:

  • превода на художествени текстове към английски език;
  • художественото писане директно на английски език.

Are you ready, budding Nobel laureates? Shall we finally take this bumbling, rambling, unwary world by storm? 😀

… By the way, we already did. Elena Pavlova’s short story “Renting to Killers,” translated by the author and Kalin M. Nenov, was published in Asimov’s Science Fiction in 2024. In case you’re not in the know, Asimov’s is one of the three largest speculative fiction magazines in the world. That’s the pinnacle of twenty years of editing, translating, and sending short stories around.

And now, naturally, we’re looking for more: more translators, more people writing directly in English, more marvels to share with everyone. We’re greedy like that. 🙂

Разбира се, ако пишете само на български, няма да ви лишим. 😉 Повечето знания и умения, които ще шлифоваме тук, са приложими независимо от езика, на който ще ги прилагате.

По-конкретно, в академията ще си помагаме да:

  • си изясним какво искаме да кажем (на английски и български);
  • открием как да го изразим най-въздействащо (на английски и български);
  • обсъждаме плодотворно текстовете си с други хора (на английски и български);
  • редактираме художествени текстове, свои и чужди (на английски и български);
  • превеждаме на английски език художествени текстове;
  • търсим пазари, литературни агенти, издатели в англоезичния свят (на английски);
  • изградим пълноценна творческа общност, която обменя опит и си помага взаимно.

Заниманията ще траят по 2 астрономически часа на седмица. Както и в досегашните ни работилници, на фокус ще бъдат вашите собствени текстове.

Теми, които ще изследваме за първи път тук, са:

  • типични грешки и двоумения в превода от български към английски език (бел. на Кал: след 20 години борба с такива преводи – и преводачите им ><съм натрупал много материал за споделяне…);
  • Wake up, Alan Wake: техники за разправяне с творческия блокаж;
  • Let it snow, let it snow, let it snow: методът на снежинките снежинката;
  • какво всъщност търсят българските издателства: поглед отвътре;
  • и, разбира се, всичко, което искате да ни питате вие. 🙂

Ето и начална версия на програмата. NB! Програмата не е окончателна; графикът и съдържанието ѝ до голяма степен ще зависят от вашите собствени желания, както и броя записали се участници.

За кого е удачна тя?

За всеки, който:

  • обича да пише/превежда и иска да развива уменията си;
  • обича да чете и иска да знае как става магията;
  • се вълнува от другите страни на книгоиздаването, например разгласата и разпространението на готовата книга, хартиена или електронна, в България или по света;
  • си търси творческа общност. Ама наистина. 🙂

Кой ще я води?

Калин M. Ненов има опит като автор на проза, поезия и есеистика, участник в съавторства, преводач (специализиращ в художествения превод към английски език), редактор и коректор, член на конкурсни журита, издател, книжар, разпространител и литературен агент. Носител на втора награда в международния конкурс „Златен кан“ 2009 за разказа „Триптих за Юнаци и злодеи“; победител в конкурса на фондация „Елизабет Костова“ през 2015 г. за превод на български разказ към английски език; и преводач (заедно с Елена Павлова) на разказа „Долу спи убиецът“ (“Renting to Killers”), публикуван в броя от май/юни 2024 г. на Asimov’s Science Fiction.

Елена Павлова (известна и като Върджил Дриймънд, Лейни Кинг, Илайджа Джауит, …) пише от 13-годишна и е печелила много награди за разказ, както и две за роман. Тя има над трийсет години опит като преводач в художествената литература и дублажа, журира конкурси, а освен това е ентусиазиран фен на българската жанрова литература. Заедно с Десислава Сивилова през 2024 г. е в шортлиста на Британската научнофантастична асоциация (BSFA) за превод на разказ (“Pilgrimage to Memories Tattooed”), а през 2025 г. получава награда за Най-добър преводач на Европейската научнофантастична общност (ESFS). В последно време светострои и крои история изцяло на английски.

Виктор Дрейк Вато е писател с над 10 години опит в областта на научната и приказната фантастика, автор с широко тематично портфолио, дългогодишен футуролог и синергетик, професионален водещ на настолни ролеви игри, изследовател на граничното, последовател на магичното и принципен соларпънкар.

Мартина Неделчева е японист. Занимава се с художествен, специализиран и филмов превод. Преводите ѝ включват автори като Брандън Сандерсън, Беки Чеймбърс, Синда Уилямс Чайма, Рюноске Акутагава, Йоко Тавада, Ито Огава и други.

Валентин Д. Иванов е професионален астроном с тридесетгодишен опит в науката и популяризацията на астрономията. Има стотици публикации в научни списания… и няколко в англоезични фантастични издания.

… И нашите гост-лектори. До момента са потвърдили Daniel M. Bensen, Десислава Сивилова и Мирослав Моравски. Вие, участниците, ще имате възможност да си искате още. Пък ние ще се мъчим да ги прикоткаме. 😉

(Освен писателите и преводачите, ще поканим и български издатели. Началният ни списък включва „Ерове“, „Артлайн“, Locus Publishing, Orange Books. Питахме и ония типове от Човешката библиотека… но те нещо се колебаят. :-O )

Къде ще се проведе?

В клуб за настолни игри Mox Games. Адрес: ж.к. Хиподрума, блок 24, София. На 5 минути пеша от метростанция „България“.

Кога?

От 7 декември, всяка* събота или неделя, 18-20 часа.

(* Освен когато клубът е зает за целия уикенд. В линка горе постоянно ще осъвременяваме програмата и ще ви предупреждаваме за размествания овреме. Затова е важно да разполагаме с мейлите ви.)

Колко струва?

40 лв. / 20 евро на занимание.

Таксата ви осигурява и целодневен достъп до всички настолни игри и други благинки в клуб Mox Games. Ама… нали все пак ще присъствате и на нашите занимания? ><

Как да участвам?

До 29 ноември ни пишете на poslednorog-маймунка-gmail-точка-com. Ще ви добавим към мейл лист за вести и ще ви държим в течение за следващите стъпки.

(Ако не успеете да се включите в първите занимания, може да ни пишете и по-късно. Важното е да е поне седмица преди заниманието, в което искате да участвате, за да имаме време за предварителен оглед на текстовете ви.)

Внимание! Местата са ограничени – заличката побира докъм 20 души. Ако за някое занимание се изчерпят, ще ви насочим към следващото… или ще го повторим на по-късен етап. 🙂Ако желаете, пратете ни и:

1) представяне в свободен текст (кратък разказ за себе си) до 3 стандартни страници (5400 знака) – на английски или български език;

2) свой художествен текст (на английски или български език) или превод (към английски език), който ще редактираме по време на заниманията – до 5 стандартни страници (9000 знака). Може да е завършен или откъс от нещо по-голямо. Ако имате конкретни въпроси по текста, включете и тях във файла.

За плащането може да ползвате някой от начините тук (! без точка 4.3., Еконт); или да донесете таксата си на място.

Нещо друго?

Всяко занимание ще се състои само ако до понеделника преди него се запишат поне 9 участници. Доведете си и другарче.

Нещо друго? 🙂

Следете тази вест за промени!

Ваши организатори:
Кал, Буж, Мару и Вик

* * *

За повече подробности следете блога на Човешката библиотека:

* * *

Моето участие е доста тангенциално – не смятам, че мога да съветвам някой как да пише. Вместо това ще разказа как се пише за наука и какво представлява изследователския процес – истинския, не този, който ни показват по филмите (с редки изключения) и ще разкажа с какви конфликти – особено етични – се сблъсква науката в реалността.

Leave a comment

Filed under bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, астрономия, литература, научна фантастика, поезия, Literature, технология, фентъзи, science fiction

На 19.11.2025 г. НАСА ще сподели наблюденията на 3I/ATLAS от своите космически апарати


Китайците показаха наблюденията си преди няколко дни, американците се забавиха заради бюджета, но в сряда и техните данни ще станат достъпни. В сряда, на 19.11 от 22:00 часа българско време ще има пресконференция, която може да се наблюдава тук:

Какво да очакваме? Най-вероятно изображения, на които кометата е разрешена, т.е. вижда, се че е значително по-голяма от точково звездно изображение. Това не значи „по-голяма от звезда“, а по-голяма от точка, в каквито се превръщат далечните звезди. Това ще позволи да се определи размера и, а ако се е разпаднала на части след преминаването през перихелия (най-близката точка до слънцето) – ще може да се видят отделните фрагменти. Това се случва с доста комети. Може би ще има спектри, което е по-интересно, защото имаме пред себе си комета, която се е образувала в друг протозвезден облак.

Вече писах – смятам за много малка вероятността 3I/ATLAS да има изкуствен произход. Кометата се движи с прекалено ниска скорост за да има смисъл в ролята на космически кораб. Със скорост като нейната полетът от Алфа Кентавър до тук би отнел повече от двадесет хиляди години, а траекторията ѝ подсказва, че тя иде от по-далече, така че най-вероятно се е намирала в полет не десетки, а стотици хиляди години, даже милиони.

Leave a comment

Filed under astronomy, космонавтика, наука, science

Покана за отпразнуване на едни 20 г. в София и разпродажба на книги на Човешката библиотека, 24 ноември 2025, понеделник


В навечерието на честването на патрона св. Климент Охридски* ще се съберем в Rozino Farm Kitchen на ул. Сан Стефано 22 на раздумка, почерпка, книги! Срещу БНТ. Ориентировъчно 19 ч. или по-късно. В заведението ще идват посетители до 21 ч., после сме ние. Ако някой не може да дойде по това време, там ще съм от 17 ч., но ще съм заета с работни задължения и е възможно книгите да не съм ги изкарала все още**, за да не нарушавам дейността на заведението.

Ще разпънем софра с баници и десерти, може да има и някоя манджичка. Родата май ще удари едно рамо с домашната храна.

Носете си любопитство към книгите***, фискален резерв в брой и торбичка. На място ще се предлагат здрави фирмени торби по 5 лв. за многократна употреба за всеки случай.

Моля за лично потвърждение кой ще идва, за да знам колко храна да подготвя.

Аз ще покрия стойността на баниците и десертите, може и някоя пица, ако е останало тесто. Филтрирана питейна вода има достатъчно, ще осигуря сироп от смокинови листа и чай, вкл. какаов. От вас е заплащането на другите напитки и на фермерския биосладолед, ако консумирате такива работи. 

На място има най-различни видове бутилирана комбуча, сокове, лимонади, кокосова вода, студени чайове и разбира се – млечни продукти от биофермата в с. Розино (Натура 2000). Също бутилки Hills и живо пиво „Мома“. Възможно е да донеса архив Becherovka само за опитване, политиката на заведението изключва алкохола. Специфични напитки може да си донесете – напр. безалкохолна бира. От други напитки, на които нещо им липсва, имаме безкофеиново кафе, отговорно печено от българи, и леки газирани без подслаждане. Също и растителни млека.

Мога да врътна и некое smoothie да си припомня времената в „Балев Organic“ ;), където положението беше блендер след блендер, по много, в най-различни вариации.

За най-големите книжни ентусиасти, отнесли поне по три книги, ще има награда за усърдието и съпричастието – понеже книгите не мога да ги съхранявам повече в настоящите им количества и асортимент, ако съумеете да ме избавите от тях, към почерпката ще добавя и джелато ;). Това е и идеята на събитието – книгите да бъдат осиновени.

ВАЖНО УТОЧНЕНИЕ:

Моля, пропуснете подаръците и цветята. Нямам никакво място и съм претенциозна. Напълно достатъчно е да ме отървете от книгите, наистина ^_^

Ако много настоявате за подарък, мога да ви връча празния ми ваучер за DM или да ми вземете за биомагазин Zoya. В San Stefano Plaza имат филиали.

Картата ми за всички линии на градския транспорт изтича в полунощ срещу патронния празник.

Може да гостувате и без финансово участие, важното е храната да се изяде 😀

  • Никой не е по-голям от хляба.
  • С храна/хляба не се играе.
  • Да отсечеш палма значи да убиеш палма.

И една финална молба след събитието: моля за съдействие с изчистването на пода на заведението – метла/прахосмукачка, парцал, и на масите, вкл. седалките. Трохи попадат на всевъзможни места. 

Отпадъци и амбалаж събираме РАЗДЕЛНО, вкл. НЕсмачкани бутилки и кенчета. Имаме и компост.

* И точно 34 години след кончината на Фреди Меркюри.

** Хубаво напомняне да си изберете нещо предварително, за да го приготвя на видно място.

*** В Човешката библиотека съм доброволец от 2012 г. Има немалко книги, които съм коригирала, редактирала, написала съм два предговора и някои други паратекстчета, комуникирала съм с печатници, но ако и това не е достатъчно като мотивиращ личен принос, съхранявала съм полудинамичните наличности прилежно през годините, бърсала съм ги и съм ги разнасяла на фермерски пазари и други събития :). Това са книги с история.

Време е обаче старото да даде път на новото, в живота ми.

Освен това средствата ще бъдат използвани за поне четири нови книги, които са на прага на издаване. Поне една от тях е на младежкия творчески клуб от Казанлък „Светлини сред сенките“, които пишат като колективен автор – всеки води своя герой в процеса на създаване на повестите и романите.

Други начини да ме подкрепите извън събитието – посещение на звуковите ми практики:

–> вторниците от 18:15 ч. в Joy Yoga на ул. Емилиян Станев 6А

–> четвъртъците от 12:30 в „Тимшел йога“ на ул. Бреза 6

–> като прослушвате записи – обичам да споделям звука:
пеещи купи – https://podcasters.spotify.com/pod/show/soundterrapy

https://open.spotify.com/show/1uVUU1ZvfMCDsYsWKV2PRH
гонгове – http://coff.ee/soundterrapy

Поздрави и до скоро виждане,

Свидетелката на Чернобил,

„лъчезарно(-)песимистичната“,

хрстн

Leave a comment

Filed under литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science fiction

Астрономите (не) се шегуват или как преди половин век Джак Даниел не публикува в The Astrophysical Journal Lett.


На 10 декември 1974 г. редакторите на The Astrophysical Journal Lett. – американски научно списание за астрономия, както може да се предположи от заглавието – получават ръкопис от Бенджамин Цукерман и неговите съавтори. Те докладват за наблюдения на три линии съответстващи на етилов алкохол в един молекулен облак в съзвездието Стрелец. Скоро обаче рецензентът или редакторите – историята мълчи кой точно е проявил особена наблюдателност – забелязват, че сред авторите фигурира едно подозрително име на неизвестен астроном на име Джак Даниел. Стига се до там, че главният редактор на списанието, небезизвестният астрохимик Алекс Далгарно се намесва и Джак отпада от списъка с авторите… Статията е публикувана през следващата година.

Може да си представите защо Джак Даниел е добавен към списъка с автори. Можем само да гадаем какви са били неговите конкретни заслуги.

Ако човек провери в астрономическите бази от данни, към днешна дата има повече от седемстотин публикации на астрономи със същата фамилия и с правилния инициал на първото име. Най-стари са няколко статии за поляризация от 1893-1894 г., но името на автора им е написано цялостно и то е Джон. В останалите статии има един Джаксън, но ако се съди по темата на статията, той е по-скоро физик, отколкото астроном. А какво се крие зад многобройните автори, които са с подписали само с инициала J, не знае никой и отново можем само да гадаем, дали и на други, освен на Бенджамин Цукерман не е хрумнало, да отдадат заслуженото на своя вдъхновител. 😉

*

Статията на Цукерман:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/1975ApJ…196L..99Z/abstract

И няколко думи за самия него:

https://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_Zuckerman

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, science

Радиосигнали от кометата 3I/ATLAS – уви, естествени


Преди няколко дни колеги, предимно от Южна Африка, докладваха успешни наблюдения на кометата 3I/ATLAS с радиотелескопа MeerKAT. Успешни, в смисъл, че я регистрираха на честота около 1700 мегахерца. Астрономическата телеграма, в която обявяват резултата си, може да се види тук:

https://www.astronomerstelegram.org/?read=17473

Новината постепенно се просмука в медиите, и попадам на какви ли не заглавия, някои от които са доста смешни.

Трябва да започна с това, че колкото по-студено е едно тяло, толкова по-голяма е дължината на диапазона от електромагнитното излъчване, в което излъчва. Това е опростяване, защото има различни механизми на излъчване, но това е добро правило в по-голяма част от случите. При приближаването си до слънцето кометите се загряват и преработват слънчевата радиация. Част излъчват като топлина или радиоизлъчване, част като емисионни линии (възможно – резонансно възбудени) на различни атоми или молекули. Такава е молекулата на хидроксила (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BB).

Отдавна се знае, че в кометите има хидроксил. Още през 1941 г. трима астрономи от обсерваторията МакДоналд в Тексас регистрират негови резонансни линии в ултравиолета:

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/1941ApJ….94..320S/abstract

https://articles.adsabs.harvard.edu/pdf/1941ApJ….94..320S

А през 1974 е регистриран за пръв път в същите две линии в радиодиапазона, в които е регистриран и на кометата 3I/ATLAS, но в кометата, открита през 1973 г. от чехословашкия астроном Кохоутек (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B1%D0%BE%D1%88_%D0%9A%D0%BE%D1%85%D0%BE%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BA):

https://ui.adsabs.harvard.edu/abs/1974ApJ…189L.137T/abstract

https://articles.adsabs.harvard.edu/pdf/1974ApJ…189L.137T

Обобщавайки, това е интересен резултат, но не е някаква огромна изненада.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, наука, технология, science

Кой е виновен за о.ира.е.о (попълнете липсващите букви!) на Интернет?


Сега ще става дума за Кори Доктороу, но искам да започна в това, че бих дал много за достъп до БВИ. Тези, които са чели братя Стругацки ще си спомнят за големия вселенски информаторий и ще ме разберат, предполагам.

Кори Доктороу. Той е много неща, като се почне от мислител и се стигне до футурист и писател-фантаст, деец на движението за свободен софтуер и т.н. Ролята му на мислител ми се стува най-важна и е свързана с последната му книга – тя е научно-популярна и заглавието ѝ е: Enshitificaiton. В нея той проследява деволюцията и спадането на качеството на социалните мрежи и електронните услуги – като се почне от ФБ и се стигне до Амазон. Голяма част от книгата е достъпна в аудиоверсия на неговата страница:

https://craphound.com/

Там има и записи на множество представяния и срещи с читатели.

Доктороу има колонка в сп. „Локус“, което навярно е добре известно на любителите на фантастиката – това е издание, което не публикува художествени произведения, а само публицистика за фантастичния жанр (и заедно с един приятел от Румъния имаме там статия за Българската и за Румънската фантастика: https://locusmag.com/feature/sf-in-bulgaria-romania-how-many-dwarfs-does-it-take-to-match-a-giant-by-valentin-d-ivanov-cristian-tamas/ – но това е друга история).

В последната си колонка, в броя за м. Ноември Доктороу отново пише о.ира.е.о:

https://locusmag.com/feature/commentary-cory-doctorow-show-me-the-incentive-ill-show-you-the-outcome/

И отговаря на вечния славянски въпрос: кой е виновен? На пръв поглед е виновен потребителят, който гласува с портфейла си, или по-скоро със съдържанието му, за услуги, които не са никакви услуги, а инструменти за възползване от самия потребител, да не кажа по-силна дума. Обаче ако се замислим дори за миг, ще видим, че Доктороу предлага смислено обяснение: ключът за бараката е в ограничаването на избора, който е оставен на потребителите чрез законови и технологични мерки за „оковаване“ на клиентите към един доставчик (лишаване от право на ремонт, лишаване от право да се ползват алтернативни доставчици, примерно на мастило за принтерите и т.н.). Всичко това разбира се става със съзнателното сътрудничество на законодатели и политици, които по един или други начин получават своя дял…

Повече за съвременното „технологично робство“ може да прочетете в статията в „Локус“:

https://locusmag.com/feature/commentary-cory-doctorow-show-me-the-incentive-ill-show-you-the-outcome/

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, литература, наука, научна фантастика, ревюта на книги, технология

Из историята на българския фендъм: видео с Любомир Николов, Ивайло Рунев, Атанас П. Славов и други на Соцкон 1989, Коблево, 3-9.09.1989 г.


Видеото може да се гледа тук:

Нашите хора се появяват няколко пъти, погледнете на 32 мин.

Приятно гледане!

Повече за събитието, включително и информация на различните награди, с които те се връщат у дома:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D1%82_%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%BA%D0%BE%D0%BD

Leave a comment

Filed under Uncategorized

Събития на ИКФЕП „Иван Ефремов“: изложба на Емил Коралов от 30.10-5.11 и прожекция на „България, тази вечна ерес“ на 4.11.2025 г.


Малко закъсняло съобщение за две събития на ИКФЕП „Иван Ефремов“:

Днес, 30.10.2025 г, от 18.30 ч., в галерия “София” и мраморното фоайе на Столична библиотека се открива изложбата “Фантастичният свят на Емил Коралов – прозрения за бъдещето”. Ще бъде отворена до 05.11.2025 г. ИКФЕП “Ефремов” е съорганизатор на изложбата и участва с материали в нея.

На 04.11.2025 г. в традиционната кинолектория в клуба ще гледаме „България, тази вечна ерес“ (филм на Вал Тодоров). За тези, които не са идвали – сбирките на клуба с в ОКИ ДК „Средец“, ул. „Кракра“ 2. Поради ремонтни дейности в стаите на втория етаж, сбирките не се провеждат в „нашата“ стая 213, а (в повечето случаи) в стая 115. Оставяме бележка на вратата на стая 213, ако има промяна на мястото.

* * *

За ИКФЕП „Иван Ефремов“:

https://www.facebook.com/p/%D0%98%D0%9A%D0%A4%D0%95%D0%9F-%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%95%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D0%B2-100082162067410/

https://sf-sofia.com/

За Емил Коралов:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%95%D0%BC%D0%B8%D0%BB_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2

За Вал Тодоров:

https://www.imdb.com/name/nm6092214/

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD_%D0%A2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2

За филма „България, тази вечна ере“:

https://playtube.tv/watch/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81-2013_EFr4Acs2VdoIKlm.html

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F,_%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B8_%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81

Leave a comment

Filed under alternative history, Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, литература, научна фантастика, фентъзи, science fiction

Щипят ли морските раци? – Бургас, морето и неговите хубави… хумористични разкази и стихотворения


В края на октомври 2025 се появи сборникът с къси разкази и поезия „МОРСКИ РАЦИ“. Книгата е дело на едноименния клуб за хумор и сатира в Бургас и се издава с финансовата подкрепа на Общината. Съставител е Гочо Гочев, художник – Петър Пецин, и тя е продукт на издателство „ДСОФТ“ (2025; ISBN: 978-619-92899-1-4).

Повечето произведения са много къси, затова пък са заредени с взривоопасни заряди от здравословен хумор, изпепеляващ сарказъм и унищожителна ирония.

Приятно четене!

* * *

СЪДЪРЖАНИЕ:

ОБРЪЩЕНИЕ С УСМИВКА …………………………………………………………5

на Клуба за хумор и сатира „МОРСКИ РАЦИ” – Бургас

ЛЕКО И СМЕЛО ПЕРО…………………………………………………………………6

Мина КРЪСТЕВА, председател на клуба за хумор и сатира „Морски раци“

Атанас Радойнов………………………………………………………………………….7

– ЗАДУШНИЦА ……………………………………………………………………………….7

Борис Бухчев……………………………………………………………………………………9

– ИСТОРИЧЕСКА ПОУКА………………………………………………………………9

– СИРОМАШКО ЛЯТО………………………………………………………………….10

– СТАРИТЕ АРТИСТИ…………………………………………………………………..10

– КУЧЕШКИ РАЙ………………………………………………………………………….11

Валентин Д. Иванов…………………………………………………………………..12

– КАК ИНЖЕНЕР ГАНЕВ ОСЪЩЕСТВИ ДЕТСКАТА СИ МЕЧТА И ПЪТЬОМ НАПРАВИ БЪЛГАРИЯ ВЕЛИКА……………..12

Васил Люцканов……………………………………………………………………………16

– УТРОТО НА ЕДИН УМЕРЕНО ЛУД………………………………………….16

– ИЛИ ЗАЩО МЪЖЪТ Е КАТО КАЙМАТА………………………………..16

Гочо Гочев………………………………………………………………………………………20

– БОРИ МЕ КОЗЕЛА……………………………………………………………………..20

– АФОРИЗМИ, ПАРАФРАЗИ………………………………………………………..22

Диана Фъртунова……………………………………………………………………….24

– НЕСБЪДНАТА ПРИКАЗКА………………………………………………………..24

– ОДА ЗА НИЩОТО………………………………………………………………………27

– С БУБОЛЕЧКА В МЕНЮТО……………………………………………………….28

Динко Павлов………………………………………………………………………………..29

– ВЪЛШЕБНАТА ПАСТА „СКОРПИОН“………………………………………29

Елка Василева – Ебори………………………………………………………………..32

– ГЛАДЕН НА КОНЦЕРТ………………………………………………………………32

– АЛЮЗИЯ……………………………………………………………………………………..32

– КОНСТАНТИРАНО…………………………………………………………………….33

– ПЕГАСИАДА……………………………………………………………………………….33

– ДЯВОЛИАДА……………………………………………………………………………….34

– ИЗКУШЕНИЕ……………………………………………………………………………..35

Живка Иванова Василева………………………………………………………….36

– ЛИМЪРИЦИ……………………………………………………………………………….36

Иван Ванков………………………………………………………………………………….40

– КАСТИНГ ЗА ЕКСКУРЗОВОДИ…………………………………………………40

Кузман Кръстев……………………………………………………………………43

– КОМПАНИЯТА…………………………………………………………………………..43

Лудо Биле / Николай Нанков…………………………………………………….46

– МАСТИЯТА…………………………………………………………………………………46

– ПОЕТЪТ……………………………………………………………………………………….47

– ПОТОП………………………………………………………………………………………..48

– АЗ ФИДАНКА КАТО ИЗРАСТНА………………………………………………48

Любомир Калудов……………………………………………………………………….49

– МЪЖЕТЕ И ГОТВАРСТВОТО…………………………………………………….49

Манол Манолов……………………………………………………………………………53

– ЛУДИ ЗА ВРЪЗВАНЕ………………………………………………………………….53

Мина Кръстева……………………………………………………………………………55

– МОНОГ НА ЕДИН ИЗГУБИЛ СЕБЕ СИ ЧОВЕК……………………….55

Невена Проданова……………………………………………………………………….58

– ТЕФТЕРЧЕТО С РЕЦЕПТИ…………………………………………………………58

– БЕГЛЕЦЪТ…………………………………………………………………………………..61

Николай Лайков…………………………………………………………………………..62

– ТРАДИЦИЯ………………………………………………………………………………….62

– РАЗСЕЯНОСТ………………………………………………………………………………63

– ОТМЪЩЕНИЕ…………………………………………………………………………….63

– ВЪЗМЕЗДИЕ……………………………………………………………………………….64

Росен Друмев…………………………………………………………………………………65

– НАГРАДА „ПЕГАС” 202? – Бургас…………………………………………….65

– СПОМЕН ЗА ЕДНА НАДЕЖДА………………………………………………….66

– ЧОВЕШКО…………………………………………………………………………………..67

– ПО СТАР СТИЛ …………………………………………………………………………..67

– НОС БЕЗ ГОГОЛ…………………………………………………………………………68

Стефан Стоянов…………………………………………………………………………69

– ПРЕРАЖДАНЕ…………………………………………………………………………….69

Татяна Йотова…………………………………………………………………………..72

– ВИНЦЕ СПОМЕН……………………………………………………………………….73

– КВАДРАТЧЕТО…………………………………………………………………………..74

– ПЕНСИОНЕРСКИ НАДЕЖДИ …………………………………………………..75

– СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА……………………………………………………….77

– ЗА ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА……………………………………………………..77

– ПО ПИТАГОР……………………………………………………………………………..78

Христо Куманов…………………………………………………………………………79

– РЕЛОУДИНГ……………………………………………………………………………….79

– ИНСТРУКЦИЯ ЗА УПОТРЕБА НА ИНСТРУМЕНТ „ЗЛАТНА МОТИКА“…………………………………..82

Янчо Чолаков………………………………………………………………………………..84

– 5+2=ЧУДО…………………………………………………………………………………..84

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, bulgarian science ficiton, България, литература, поезия, Literature, ревюта на книги, science fiction

Как астрономите видяха „тайната“ комета 3I/ATLAS и защо не изглежда тя да е извънземен космически кораб


Видяхме я с помощта на космически апарати, разбира се. Но каква е предисторията и защо това е интересно?

През последните седмици и даже месеци се говори много за кометата 3I/ATLAS – тя е третата, за която знаем, че идва от друга звездна система. Обсъжда се дали това не е космически кораб на извънземна цивилизация. Един от аргументите за изкуствен произход е нейната орбита – 3I/ATLAS ще се сближи максимално със Слънцето (това се случи вчера, на 29 октомври) от противоположната страна, така че няма да се вижда от Земята. А защо е важно това? Защото ако един кораб има нужда да извърши гравитационна маневра, точно моментът на максимално сближаване е най-подходящ да се включи двигателят и да се използва енергията на масивното тяло, с чиято помощ се прави маневрата.

Само че човечеството вече се е надминало – макар и не много – границите на цивилизация, ограничена в рамките на една планета и другаде в Слънчевата система има земни автоматични станции, които могат да проследят движението на някой обект, дори когато той е от другата страна на Слънцето и наземните телескопи не могат да го видят.

Точно това стана и с 3I/ATLAS: той ще бъде наблюдаван от земните апарати около Марс и Юпитер, а и от някой други и днес на сървъра за астрономически препринтове се появи статия, описваща тези наблюдения. Тя е свободно достъпна – резюмето ѝ може да се прочете тук:

https://arxiv.org/abs/2510.25035

и самата статия в пдф – тук:

https://arxiv.org/pdf/2510.25035

Главният резултат е, че с приближаването към Слънцето, кометата става по-ярка – което е типично за кометите, но не в чак такава степен. Все пак това е комета, която идва от друга планетна система, с различен химически състав, не е изненадващо, че не се държи съвсем като нашите комети.

Скоро ще се появят още данни, и от други космически апарати, включително и такива, които ще преминат през опашката ѝ, което е равносилно на пряко изследване на химичния състав на друга планетна система.

И накрая – за хипотезата за изкуствения произход или казано с други думи, дали 3I/ATLAS не е извънземен космически кораб. Шансовете за това ми изглеждат изключително малки, защото той се движи с много ниска скорост и ще са му необходими много десетки хиляди години за да стигне до най-близките звезди, а проследяването на орбитата му подсказва, че той не идва от тях, а вероятно от доста по-далече. Здравият разум ми подсказва, че ако една цивилизация има възможност да изпрати кораб към другите звезди, по-скоро би предпочела да прати малък, но бърз, отколкото голям, но бавен.

Leave a comment

Filed under astronomy, астрономия, космонавтика, научна фантастика, технология, science, science fiction

Есенна концертна програма и хумористична фантастика в сборник „Морски раци“


Пригответе се за поредица от незабравими вечери в Търново, Севлиево, София и Перник, изпълнени с музика, емоции и магия! Моро и „Невидено“ заедно с „Required*“ тръгват на есенно турне (https://metalhangar18.com/site/required-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d1%81-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b5%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be-%d1%82%d1%83%d1%80%d0%bd%d0%b5.mh18)!

„Required*“ е търновска банда, която със своята свежа енергия и комбинация между авторски композиции и добре познати песни пречупени през техния стил ще подгреят вечерта.

Дебютният албум на Моро и „Невидено“ обещава завладяващо пътешествие през звуците на българския фолклор съчетани с тежки китари. Всичко това поднесено с дълбоки, поетични текстове, които докосват душата.

*

И една закъсняла покана:

Учредителите на клуб за хумор и сатира към БПО „Морски раци“ организират премиера на сборника „Морски раци“. Хумористите ви канят на чаша вино и интересни четива, под режисурата на Румен Велев, на 27 октомври, понеделник, от 18.00 часа в Дома на писателя.

Организатор на събитието е Невена Проданова, а доброто настроение е гарантирано от изпълненията на акордеонен ансамбъл към НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“.

Сборникът вече е част изложбата, посветена на 100-годишнината от рождението на Борис Димовски, която тази вечер се открива в Музей „Дом на хумора и сатирата“ в град Габрово.

Сборникът „Морски раци“ е издаден с подкрепата на Община Бургас.

Да добавя, че в сборника участват доста хора от бургаския клуб за фантастика като Янчо Чолаков и даже моя милост – с разказ от поредицата за инженер Ганев.

Снимки и видео от събитието:

https://www.facebook.com/100063463856803/videos/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F/716391484142524

Leave a comment

Filed under Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, литература, научна фантастика, science fiction

In memoriam: Валентин „Вал“ Тодоров – кинорежисьор, продуцент, писател, визионер и мислител


На 22.09.2025 г. ни напусна Вал Тодоров. Трудно е да се повярва, че в това свързано време на тоя новина и трябваше толкова време за да стигне до света, а казват, че лошите новини пристигали бързо. Но вместо новини имаше слухове и слаба надежда, че може да не са верни.

За съжаление аз не го познавах отблизо – вятърът ни отвя по света и двамата, застъпихме се в софийския клуб за фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ съвсем за малко в края на 1980-те и начало на 1990-те години. Тогава прочетох „Иркала – страната на мъртвите“ и дълго се питах как може да се пише така у нас – малко като Бредбъри, малко като… даже не знаех с кого да го сравнявам. Можело.

А сега е някъде в страната, която той сам създаде…

Повече за него може да се прочете в уикито за Българска фантастика на Григор:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D1%80%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_-_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5_(%D0%9C%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%A5%D0%A5_%D0%B2.)_(%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%81,_1991)

Филмът му „България, тази вечна ерес“, може да се гледа тук:

А негови есета на философски, политически и икономически теми може да се прочетат тук:

https://www.lifeaftercapitalism.info/component/tags/tag/val-todorov

И две интервюта с него:

https://kinematograf.bg/interview-s-val-todorov

Leave a comment

Filed under Book Review, book reviews, Bulgaria, bulgarian science ficiton, Bulgarian speculative fiction, България, Кино, криптоистория, литература, научна фантастика, Literature, ревюта на книги, фентъзи, science fiction

Изкуственият интелект в астрономията: как го използва STScI и какво бихме могли да научим от опита на колегите


Средствата, които колективно наричаме изкуствен интелект даже вече не са на вратата, ами са влезли в къщи и са се разположили удобно на дивана. Да поясня: STScI е съкращение на Space Telescope Science Institute – това е организацията, която „кара“ големите американски космически телескопи. Намира се в град Балтимор, щата Мериленд и заедно с тяхната национална астрономическа обсерватория в Тюсън, Аризона, са двете най-големи астрономически институции в САЩ. И двете по функции и размери са съпоставими с ЕСО.

STScI изпраща до астрономическата общност – световната, не само американската – електронен бюлетин с новини. Най-новият пристигна вчера и в него става дума за политиката на института по отношение на ИИ. Колегите го ползват за почти същите неща, за които и всеки други ползвател: като се почне от по-съвършена търсачка и се стигне до обобщаване на дълъг текст.

Интересното са какви насоки са възприели тези хора при ползването на ИИ средствата. Те съветват всеки път, когато човек посяга към ИИ инструменти, да си задава следните три въпроса (с мои коментари):

(1) Бих ли заложил професионалната си репутация на този резултат? – Тук очевидно се подчертава нуждата от критична оценка на продукта, произведен с помощта на ИИ. Надявам се е излишно да казвам, че критичният подход е в центъра на всяко научно изследване, или поне би трябвало да бъде; за щастие науката се самопроверява, и макар и бавно, грешките и недомислиците се отсяват.

(2) Разбирам ли достатъчно за да оценя продукта от ИИ средството, което ползвам? – Този въпрос в свързан с критичния подход, но цели да напомни за синдрома на Дънинг-Крюгер – колкото по-малко знае човек за нещо, толкова по-лесно е да се вземе прекалено насериозно и да реши, че е гений.

(3) След помощта на ИИ, чувствам ли, че аз съм създателят на този продукт/резултат? – ИИ в най-разпространената му съвременната форма – на езиковите модели – е екстраполатор, който по вашето подсказване избира на-вероятната следваща дума и го прави въз основа на базата данни, в която е обучаван. На теория може да се случи хората да са пропуснали велико откритие, което ИИ да „открие“ ползвайки езикови аналози, но по дефиниция ИИ не може да създаде нова теория на основата на разбиране на физически процеси. Така че най-вероятно който е написал промпта, е собственик на резултата, обаче мисля, че е също толкова вероятно резултатът да е съвсем тривиален вместо да е някакво велико откритие.

Цялата политика на института може да се прочете тук:

STScI не е единствената астрономическа институция, която работи в подобна посока и това е разбираемо, защото така нареченият ИИ е в състояние да ни направи много по-ефективни в някои рутинни процеси.

Но това не бива да ни успокоява – като разумни индивиди и като разумен вид – ИИ се развива много бързо и не е ясно на какво ще бъде способно следващото поколение. Освен това една голяма част от нас прекарва голяма част от времето си в рутинни задачи (аз не съм изключение). Въпросът дали ИИ ще направи 50-70-90-99-… процента от човечеството излишно не е изчезнал. Ако се стигне до там, дано реалните изкуствени интелекти вземат пример от измислените си аналози от романите на Иън М. Банкс за Културата…

Leave a comment

Filed under Uncategorized