Традиционно в края на годината обръщаме внимание на най-интересните издания идващи от съседните ни държави, които са били част от бившата Югославия. И този път сме подготвили плейлист в Спотифай с близо два часа музика от различни стилове и артисти.
Започваме обаче с музика, която няма да намерите в този плейлист. Вероятно това за мен е и най-интересният албум, който се появи в региона през годината. Животни е проект на Мартин Джорлев (Луфтханза), който работи по албума На Балкан, сам с колегите си Раде Биковски и Александър Галевски, но и още доста местни музиканти, които помагат с вокали и инструменти. Резултатът е един микс от джаз, фолк и дори поп елементи, който идва с изключително богати аранжименти и в комбинация с меки и топли вокали. Истинско постижение за местната сцена и албум, който си струва да чуете изцяло.
Във вече споменатия плейлист можете да откриете музика от още много местни артисти, които издадоха нови албуми през годината. Струва си да отбележим новото издание на KOIKOI (O sreci u snovima), които гостуваха и в България като част от So Alive Music Conference. Чудесен албум отбелязваме и от македонката Dina Jashari (Rastenija bez koren), която сме ви представяли и преди. Отново намираме и познатите представители на сръбската китарна сцена – Gazorpazorp с Niz Reku, sv. Pseta с I da nadem izlaz, ne bih ti ga pokazao, както и Zubi с тяхното EP – Bruksizam. Приятно слушане!
От нюансираните и изненадващи във всяка песен песен албуми на FKA Twigs, Ethel Cain и bdrmm, през голямото завръщане на имена като Pulp, Jens Lekman и Patrick Wolf, до силната вълна на соло албуми от sad indie dads като Matt Berninger (The National) и Tom Smith (Editors): 2025 г. беше хомогенна в звука си, но хаотична като динамика кои заглавия намират широка публика и кои не, за кого е отреден въображаемия мейнстрийм и кой остава по-надолу в артистичната стълбица. Ще се радваме, ако в акцентите ни за годината намерите и албуми, които сте пропуснали или пък… алгоритъмът на света е пропуснал за вас.
FKA Twigs – Eusexua
Patrick Wolf – Crying the Neck
Kae Tempest – Self-Titled
Blood Orange – Essex Honey
Alex G – Headlights
Lorde – Virgin
Bdrmm – Microtonic
Matt Berninger – Get Sunk
These New Puritans – Crooked Wing
Jens Lekman – Other People’s Weddings
Suede – Antidepressants
Pulp – More
Anna von Hausswolff– Iconoclasts
Florence + The Machine – Everybody Scream
Ethel Cain – Willoughby Tucker, I Still Love You
Nourished by Time – The Passionate Ones
Tom Smith – There’s Nothing in the Dark that isn’t there in the Light
Закриваме годината музикално с традиционните ни класации.
Отново под формата на топ 20 и плейлист с музика от любимите ни албуми през годината.
Лично при мен тази година нямаше никакво съмнение и кой ще бъде номер едно. От момента в който се появи на бял свят беше ясно, че Never Enough на Turnstile ще бъде албумът, който ще слушам най-много през годината.
Богата продукция, различни влияния и стилове, без обаче групата да жертва корените си в хардкор сцената. Една естествена еволюция след GLOW ON от 2021ва и продължение на музикалните търсения и открития на бандата. И въпреки лекият вайръл момент с появата на TURNSTILE SUMMER, най-важното което издърпа групата в големите зали и разпродадените концерти беше точно изгражданото с годините къмюнити и връзката им с феновете. В годините на комерсиализация на рок музиката е изключително зареждащо да виждаш едни хора, които държат на принципите си, хората които се качват на сцената при тях, искрените прегръдки между феновете и бандата след концертите. Чувството да си помагате, да се забавлявате, да плачете и да се смеете … заедно. Усещането, че всичко това е истинско, че е споделено. Благодарността на групата за това, че е там където се намира и на феновете за музиката и за емоциите. NEVER ENOUGH.
Още една традиция, която продължава и тази година е да надникнем към това което се случва на запад от нас. Отново съм се постарал да има разнообразие от стилове, като и тази година имаме доста стари познайници, които се редуват и с нови интересни имена. Хип хоп от Kene Beri, който възпява почивката си в Несебър, през качествен поп от Fani Solumun и Ida Prester, до любимите ни представители от компилациите Hali Gali – Vizelj, Sitzpinker и Gazorpazorp. Специално внимание обръщаме на дебютният албум на Luka Rajic, който ще атакува с него сцените на големите европейски шоукейс фестивали. На него пожаваме късмет, а на вас приятно слушане!
Въпреки тази така brat година, като че ли повече албуми, които излязоха на повърхността, бяха като антидот на хаоса: тихи, непретенциозни, нешлифовани, откровени, често появили се след известно очакване и търпение. Както знаем, it’s always the quiet ones.
