Кресчендо на Любовта

Няма да помогнат

нито твоите учители,

нито твоите учения,

нито твоите свещени писания,

нито твоите молитви,

нито твоите медитации,

ако твоето съзнание не е съзряло,

ако Любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

Тогава ще са безполезни всички учители,

всички учения,

всички свещени писания,

всички молитви,

всички медитации,

всички глупости,

с които си изпълнил главата си,

ако съзнанието в теб не е съзряло,

ако Любовта не е разцъфнала в сърцето ти.

Не се опитвай да се стремиш

към чужди реалности.

Познай своята собствена!

Ако си тъжен - бъди тъжен!

Не отвръщай поглед от своята тъга!

Ако си радостен - бъди радостен!

И ако си внимателен, бдителен,

ако си постоянно нащрек,

ще разбереш, че и радостта, и тъгата

са само облаци, които идват и отминават,

а това, което нито идва, нито отминава,

това, което винаги остава, е Небето.

То е твоята реалност.

И ти можеш да създадеш облаци,

но небе не можеш.

Можеш да бъдеш небе,

Но облаци не можеш.

Фалшивите неща винаги

Ще си останат фалшиви

И тяхното количество

няма да ги направи истински.

Колкото и много знания да натрупаш,

те ще бъдат безполезни,

ако не са подплатени с истинско познание.

Тогава в очите на хората

можеш да изглеждаш мъдрец,

защото хората са склонни да бъркат

ерудицията с мъдростта,

но дълбоко в себе си ще бъдеш глупак

и ще криеш своето нещастие с усмивка,

и ще криеш своето невежество

със титли и научни степени,

лишени от пълнеж.

И зад твоята духовност

ще прозира лицемерие.

В основата на твоя мир

ще има кратер на вулкан.

А твоята любов ще бъде

само дреха на омразата.

И ти ще изглеждаш,

но няма да бъдеш.

Ще си богоподобен,

но само подобен – не и божествен.

И твоето божествено подобие

няма да топли никого.

Ще бъдеш като изкуствено цвете –

красиво, но ще ти липсва аромат.

И ти можеш да зарадваш нечии очи,

но не и нечие сърце.

АКО СЪЗНАНИЕТО В ТЕБ НЕ Е СЪЗРЯЛО,

АКО ЛЮБОВТА В СЪРЦЕТО ТИ НЕ Е РАЗЦЪФНАЛА.

 

Из "Кресчендо на любовта"

Б. Русанов

Без..думие

Няма нужда от толкова думи.

Всеки ден е изпълнен с хиляди думи.

Понякога съм мълчалива. Обичам да мълча. Тогава повече чувствам.

Няма нужда от привикнали хора.

Всеки ден общуваме с такива. Хора, свикнали на думи.

Повече мълчание. Намирам красота.

Имаме нужда от заряд. Имаме нужда да усетим живота.

Нека не си говорим… толкова.

Нека повече чувстваме. И това обичам. Не се страхувам. Та аз за това живея! Това е моя начин на живот.

Има нужда да чуваме ритъма на живота. Има го. Чувам го. А вие?

И там в тишината няколко ритъма очакват своя слушател. Бъди ти.

Да слушаме, да виждаме, да откриваме, да търсим. Да чувстваме

If you want to listen...Turn the music on :-)

Да се чувстваш у дома е да чувстваш твоя неговата душа.

"Малцина могат да видят душата гола,

останалите се задоволяват само с голотата на тялото..."

"Прекрасно е, когато откриеш някой, който е влюбен в твоя ум. Някой, който иска да съблече съзнанието ти и да прави любов с мислите ти. Някой, който иска да наблюдава как бавно сваляш всички стени, с които си облякъл ума си..."

*****

Не ме мъчи със сложни изречения.
Понякога и тишината казва всичко.
За всяко нещо има отредено време.
Мълчанието е време за обичане...
И нека между нас да няма пропаст
застинала във свойто многословие.
Това съм аз. Трепереща от кротост.
Това си ти – вулкан от безподобие...
Видя ли, че говорим и без думи?
Не думи, а направо светове!
И тайно заприличваме на чудо.
Луна съм аз. Ти – цялото небе...
Когато искаш да ми кажеш всичко –
мълчи! С най-тихия си глас
изпуснеш ли в мълчание:
- Обичам те!
Ще чуеш съвпадение:
- И аз!

irini

P.S. Обичането е срещата на двама души, облечени такива каквито са в Онова , което разкрива Единството.

Най-доброто

Най-доброто,

което можеш да сториш,

е на врага си да предложиш прошка!

На опонента си - търпимост!

На приятеля - сърцето си!

На детето си - пример за подражание!

На баща си - почит!

На майка си - повод за гордост!

На себе си - уважение!

На всички хора - милосърдие.

А. Балфор

Find your soul

Убедена съм, че душите на всички са красиви и добри. Просто много хора са допуснали те да загрубеят във времето. Или по-скоро са скрили истинската си душа под пластове ежедневие, еднообразие и равен живот. Не искат да допуснат нещо или някой да ги наранява повече. Свили са душата си до незначителна точица и са я запокитили в най-далечното си кътче. Заключили са я с девет ключа... Надявайки се, че така се предпазват. Но всъщност, те пречат по този начин на любовта, добротата, приятелството да се докоснат до тях . Не им дават път до себе си, да покажат на какво са способни. Не приемат помощта им.

А се иска толкова малко, просто да се отворят към света, да забравят страха, да повярват. Да позволят на душата си да излезе от скривалището, да се отпусне, да ПОЛЕТИ .

Аз съм

Аз съм онази.. Онази, която се смее. Онази, която танцува. Онази, която винаги има какво да каже, но понякога предпочита да замълчи. Онази, която пее. Онази, която обича...( и то МНОГО)

Виждам шарено. Все пак животът е толкова цветен, колкото ТИ сам му позволиш да бъде. Затова и пред алтернативата черно-бяло или или дъга аз предпочитам второто. Така съм пълноценна. Аз съм синя, когато съм тъжна; зелена, когато ми е спокойно; жълта, когато съм щастлива; оранжева, когато се смея; лилава, докато танцувам; червена, когато се влюбя. Ти си избери цвета, отново аз ще съм в него.

Моят свят не е въображаем. Даже е много забавен. В него има всичко – и разнообразие, и цвят, и музика. В него има щастлив уют. Откривам всичко, от което имам нужда. 

Създавам и руша граници и пространства. Летя сред цветове и ноти. Променям се. Преливам в нюанси и въпреки това си оставам все същата. Сменям тоналностите на онова, което ме заобикаля. Обличам хората около мен в цветове. Ти си тюркоазен, тя – бяла, а той – черно-розов.

Аз съм онази. Онази, която винаги се смее в оранжево. Онази, която има сини сълзи. Онази, чийто танц е вечно лилав. Онази, която излъчва зелено спокойствие. Онази, която щастливо сияе с жълт оттенък. Онази, която червено обичa.

Това е моят живот...Градя го парче по парче...С моите две ръце...И се гордея...Защото всяко парченце ми е безценно 

P.S. Един пътник попитал дъгата: "Кой е любимия ти цвят?"

"За да остана цялостна, трябва да съм многоцветна" - отговорила тя.

Нека ни е цветничко в сърцата !:))

BEAUTIFUL

When we create harmony in our hearts and minds , we will find it in our lives.
The inner creates the outer. ALWAYS !

За малките неща…

Веднъж ме попитаха:“ На какво си готов, за да успееш?”. В него момент, без дори за миг да се замислям, инстинктивно отговорих:“На всичко!”. Мина време и този същият човек отново ме попита: “На какво си готов, за да успееш?”. Тогава отговорих: “Готов съм да дам всичко от себе си в името на мечтите си, стига само да запазя себе си.” Мъжът пред мен ме прегърна и се разплака. Не успях да разбера какво в думите ми беше породило подобна реакция. След малко той се отдръпна и ми каза: “Има неща в живота, които не могат да бъдат обяснени. Има думи, които струват повече от всички богатства на Земята. Има хора, които означават повече от всички цели и амбиции. Има решения, които трябва да вземеш, за да се превърнеш в себе си. Бъди себе си.”  Тези толкова смислово несвързани думи прелетяха през главата ми, но аз все още не разбирах как моят отговор беше способен да събуди тъга в някого…

Искам да посветя тази статия на всички хора, които биха предпочели да отделят няколко минути, за да я прочетат, пред това да добавят нов application във Facebook. Искам ти, точно ти, който четеш тези редове, преди да продължиш, искам да се замислиш какво в живота ти те прави истински щастлив.

Дали това е новата кола пред блока, дали това е новия мобилен телефон в джоба ти или може би има нещо друго. Дали това не е нещо, което не си казал на никого друг от страх да не изглеждаш глупаво. Замисли се колко приятели и познати имаш и колко от тях някога са ти казвали:“Обичам те! Липсваш ми.”. Сега ми кажи на колко от тях ти си го казвал и кога беше последния път, когато го направи. А кога изрече подобни думи на някого от семейството си? Да, аз не мога да те чуя, но не е и необходимо. Не е нужно да си до мен, за да чуя отговора ти. Аз го знам…

Не е ли странно, мой неизвестни приятелю, колко сложни могат да бъдат простите неща. Понякога е плашещо как малките неща в живота са всъщност толкова големи. Но сякаш ние с времето ги забравяме. Живеем във века на компютрите и модерните технологии, където думата“невъзможно” сякаш е зачеркната в тълковния речник. Днес трансплантацията на изкуствени сърца се е превърнала в ежедневие за лекарите. Чудя се дали един ден няма да бъдем изцяло заменени от собствените си изобретения и дали вече не е сторено. Може би така ще бъде по-добре от една страна. Нашите истински сърца и без друго вече не могат да обичат. Замислих се защо при гледката на една седемдесет годишна двойка очите ми се насълзяват и отговорът ме настигна секунди по-късно – защото любовта е изчезващ вид. Материализмът се е превърнал в движеща сила в живота ни и сме забравили за малките неща в него. Забравили сме истинското предназначение на парите. Не е важно колко голям е телевизорът в хола ни, а с кого сме застанали пред него .Не е важно колко големи и скъпи са колите ни, а дали ще ни закарат невредими до желаната от нас точка. Но сякаш това се е превърнало в спомен от миналото. Живеем в големи къщи, но не можем да прескочим до съседите си да се запознаем с тях.

Вече не се радваме на малките подаръци от сърце, а на скъпите лъскави предмети. Все по-рядко правим нещата, които искаме да правим, защото те не ни носят богатства. В името на успеха сме готови да потъпчем собственото си аз, като забравяме, че това е единственото нещо, което не може да ни бъде отнето. По-скоро бихме преспали с шефа си на работа за да получим желаната от нас позиция, пред това да се докажем във времето. И това ли е същността на съществуването ни? Да останем без капка чест, да потъпчем гордостта си, да убием всичко човешко в себе си и въпреки това да се приберем вкъщи и да научим децата си как да бъдат хора.

Всеки път, когато видя малко дете на улицата аз му се възхищавам. То си няма и представа какво го чака там навън, но то не се страхува. Толкова несъвършено и наивно, то повтаря грешките си отново и отново без да се отказва, докато не се научи. Отнема им години да проговорят, но те не спират да привличат вниманието ни с нечленоразделните си думички, които осмислят дните ни. И от другата страна сме ние, учителите, които всъщност трябва да се учим от децата си.

Разполагаме с ядрени оръжия способни да ни заличат завинаги, но всъщност не осъзнаваме, че притежаваме едно много по-силно оръжие- собствените ни думи. Няколко изречения могат да сринат изцяло някого и да го направят невидим. Точно тези думи могат да правят и чудеса. Способни са да ни накарат да се реем в небесата и да се чувстваме живи. Но това са прекалено малки неща, за да бъдат забелязани. По-лесно е да не го правим. Поне в това сме добри!

И въпреки това животът е прекрасен! Не заради несправедливостите в него, не заради несъвършенствата ни, а заради самите нас. Защото оставаме единствени по рода си в цялата вселена и имаме правото сами да решим каква ще бъде следващата ни крачка. Защото сутрин можем да се събудим с усмивка, благодарни, че ще се нахраним, а има хора, които не могат да кажат подобни думи. Защото въпреки всичко, там навън, все още има някой останал, който цени малките неща. Точно за това си заслужава да живеем- заради няколкото човека на този свят, които са целият свят за нас.

P.S. За малките неща…

от Ростислав Димитров

Любими

Когато човек стори добро без принуда, тогава Бог поглежда към земята, усмихва се и казва: Дори само заради този миг си струваше да сътворя света. ~Талмуда

Има една стара поговорка, според която човек трябва да използва думите си за три цели: да лекува, благославя и помага. Това, което човек казва за другите, ще бъде казано и за него, това, което пожелава на другия, пожелава и на себе си.

Бъди най-доброто от себе си във всеки момент, така всеки ден ще бъде най-добрият за теб.

Човекът, който те вдъхновява ти дава причина да бъдеш по-ентусиазиран. Най-хубаво е, когато този човек си ти.

Вятърът Отвява Мислите ми Като Калинки, 

Дано да сте намерили и вашата малка причина да се усмихнете и ги догоните

Слънчев ден с усмивки и лъжичка с  обич от мен :–)

Вярвай в себе си и в мечтите си!

Вярвай в себе си и в мечтите си!

притча за калинката :-)

Нашият свят е прекрасен!Той е пълен с всевъзможни ярки цветове.И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела.Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло - вредните листни въшки.Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия.Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание.А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
- Как е възможно?!Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър!Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване.Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
- Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили!Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм.Тя си помислила:
- Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна...

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече.И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета.Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа.Пред нея се ширела красива, чиста градина.И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
- Благодарим ти, ти ни спаси!Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!...

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка.Тя била като поразена от чутото и ... се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка.А тя била толкова щастлива!Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали.Особено близък приятел станала тя на децата.И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави.Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

~ Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал

~ Животът винаги ти дава онова, което ти си му дал. Той не е низ от случайности, а отражение на теб самия ~ Джериес Авад

Понякога е нужно посланията да са поднесени - искрено и неудобно, за да ви послужат като катализатор за действие на желаната промяна и тя да е осъществена не само на думи и реализирана не само с приказки и коментари....