"Opening Doors Pulling Strings" by Amber Maida
you are the one that I want
also, you are the one
I fear most
.
you pull my deepest strings
are you even aware of it
червената мъгла не се разсейва
сякаш вдишвам
разтворена във въздуха кръв
разчоплям разчовърквам една и съща дума
разчленявам я на букви
проклета клиширана дума
опитвам да я заменя със друга
мръсна нецензурна звучаща модерно
но партитурата е обречена
виолончело за три ръце
миопията ми всъщност
е напълно преднамерена
наричам я завоалирано
червена мъгла кървав облак лавина
но колкото и да стискам очи
ранените животни бродещи
из сънищата ми
са съвсем истински
реват скимтят агресивни са
не следват
партитури ноти схеми
.
аз ти тя
.
сгъстява се
с всяко издишване
тази мъгла
придобива все по-отчетливо
кървав цвят
.
ще се съсири ли
.
обичам ли
обичаш ли
обича ли
но не е ли престъплението рана
като циркова арена да препуска и да скача
и отваряща се в точен час за изживяване
нека жертвата изпее
огледалце огледалце
я кажи коя е най-добрата смърт
и доколко тя приляга
на статуята на свободата
и на косматото глухарче с бели мигли
с нежни семенца в очите
но лицето му не се познава
и косата му под шапката си никнe
все така безшумно и спокойно
стъпва той по тротоара
като бялата царица
скрила съобщение за шах и мат между гърдите си
ангел-екзекутор докато целува дълго
мисли в малки мръсни думи
гордостта е отстранена
после тихо и безкръвно тишината го разстрелва
на колене
на колене
с уста пълна с пръст
питам птиците защо зъбатите дървета
прегризват хоризонта
(въпросителни като обърнати куки
с липсваща стръв)
по гръб
по гръб