(some)thing (like) nothing

Така, истината е, че, когато гледам футбол, пет пари не давам кой ще спечели. Ако избранниците ми играят като отбор от бабички, предпочитам да загубят. Разковничето е в красотата и изобретателността, затова и на персоналната ми почит се радват футболисти като Бербатов и Модрич, владеещи изкуството, както да организират играта, така и да докарват до дезориентация противниковата защита, разчитайки основно на бижутерийни отигравания и комбинации за сметка на собственото си его.

Така или иначе този пост няма нищо общо със сериозните футболни теми, просто искам да ви „натъртя“, че сезонът в Premier League започна и много скоро ще трябва да сменям матрака, че този вече не издържа на емоциите (ха, тук имало и двусмислие). А ето и защо няма да пропусна поредния емоционален сезон:

Защото фланелките им са вкусни, дори и с нов спонсор на тях

и, колкото да не схващаш защо, винаги се намира кой да ти обясни,

че като се хванеш на хорото на отборната игра

соловите ти изяви нямат значение.

Затова и, ако не искаш да видиш истината, чак когато ти я заврат в лицето,

или, когато сам не си го завреш в нея,

трябва да си пазиш гърба

по възможност и топките,

защото иначе можеш да получиш поредния шут в зъбите

от който да те стегнат шортите и да ти се прииска

никога да не бе избирал точно този футбол за арена на кариерата си.

Дн.с . официалният за цялото чов.ч.ство д.н б.з „.“-та. Хора по цял свят са наизл.зли по улицит., цАлуват с. с .зик, мляскат с. по бузит. (понякога и по ч.тирит.) и стоич.ски издържат на н.в.роятната ж.га само и само, за да засвид.т.лстват н.уваж.ни.то си към д.ня, в който т.зи така вр.дни „.“-та с. настаниха на нашит. трап.зи. За да бъд. т.хният прот.сто-празник пъл.н, цял д.н никой няма да яд. „.“-та. За ц.лта д.нят . обяв.н за гладна стачка. На стачкоизм.нницит. щ. бъдат налагани наказания – яд.н. на луканка с .дногодиш.н срок на годност, консумиран. на кис.ло мляко от първото приш.стви. със запаз.ни вкусови кач.ства и за д.с.рт цяла каца мляко прясно издо.но в д.ня, в който с. . формирал Мл.чният път.

Обявявам д.ня за открит!

Понеже постъпих като задник и за разлика от Ламтхулес не споделих нищо за приключенията си в китний Китен, реших да сваля този товар от раменете си и веднага да опиша безбройните си одисеи, така че да останат в аналите (както подобава за истински задник) на съвременния китенски летопис. Ето я и историята, която археолози откриха изографисана върху масивен критски мрамор при разкопки в една от многото външни тоалетни, смятани за свърталища на новокитенският митологичен герой Одисеомо (семантиката на името идва от нострономското наречие Задникореч, където „оди“ се свързва с „ходи“ [много често „по нужда“], „се“ е едно към едно взето от българската реч, а „омо“ е съкратено от omophagous, т.е. човек нагъващ сурово месо [?!?], с други думи „човек, който ходи и яде сурово месо“ или според някои по-нови изследвания върху словореда на дреБните китяни: „човек, който яде все още ходещо месо“ [????@#$$#$@!!@^&%^*&^?????]).

Историята разказва, че малкият Одисеомо се пръкнал на бял свят някъде в околностите на древен шумерски град. Той израснал леко недохранен и затова в зрелите си години упорито наваксвал с месни продукти (с ограничен бой „Е“-та в тях), тройни дози шумерска бира и много спагети. Това му докарало известно шкембе, което се прочуло на длъж и на шир, заради което той всеки ден посрещал и изпращал по един автобус туристи, докато накрая му писнало, потренирал 2-3 месеца, изваял стегнати плочки и заминал в странство по южното черноморие. Кракомобилът го отвел в китното курортно градче Китен, населявано от местни жители, наричани още хазяи, и двайсет и пет пъти повече временно пребиваващи, на които хазяите гледали с нескрит „апетит“, но помежду си презрително наричали „летовници“. За радост на Одисеомо той нямал проблеми със своя хазяй и, като му платил по 15 унции шумерско злато на вечер, си осигурил всички удобства, за да може спокойно да започне с гастрономическите си обиколки из местните гостилници.

Първо любопитството го отвело в пицария, която затворила врати, за да може да насмогне на поръчките му, включващи основно лавини от лазаня и бургЪзка бира. След като вече не можел да поема, той потърсил къде да се подслади и попаднал на витрина с пресни, китни тортички останали от предния сезон. Той обожавал да хрупкат, затова и опаткал две на крак и три на ръка – дясна. Малко преди да се пръсне от преяждане, Одисеомо се озовал пред стилно коктейл-барче, пред което също имало витрина с торти, тортички и тортелини, както и кремкарамелчета, ореховки, баклавички, меденки и тулумбички. Няма нужда да ви казвам какво се случило, факт е обаче, че героят на нашия разказ се прибрал на четири крака, обхождайки половината външни тоалетни в пределите на Китен. Едва добрал се до леглото си, той безволево припаднал и така дните на Одисеомо в китното градче били преброени – точно осем дена и прилежащия брой нощувки. Всеки един от тях си приличал с другия като две капки бургЪзка бира, затова и много местни стенописи говорят за епичното постоянство и мазохистична отдаденост на героя. Разбира се, не липсват и злословия по негов адрес, които го описват като невъздържано прасе с маниери на пещерен човек, но те са малко, защото местния бизнес бил изключително доволен от разточителния характер на посещението му и попиващата способност на титаничния му организъм, затова само можем да предполагаме колко точно нелепо е изглеждал, странствайки по китните улици.

Във всеки случай запазеният фотоматериал хвърля известна светлина по въпроса:

И, разбира се, доказва, че по онова време нашият герой не е спазвал кой знае каква лична хигиена предвид двуседмичната му четина и явно излишните слънчеви очила на заник слънце, които просто го домързяло да свали:

Не трябва и да забравяме да споменем, че Одисеомо обожавал плажните спортове, сред които били опустошаването на потни халби бира с поглед, аристократичното съзерцаване на палави задници в опит да регистрира незавидно количество полиестер върху тях и, разбира се, плажен волейбол, което си личи и от рибарската мрежа хваната в кадър зад (твърде далеч от) атлетичното му тяло.

От няколко дни в блогопространството броди духът на нов блог, прокламиращ преклонение пред наскоро плъзналата ерес Псевдонаука. Аз, разбира се, избягвам да се включвам в подобни сектантски мероприятия, освен ако предварително не съм взел дейно участие в тях, а случаят е точно такъв. Съзнавам, че заради това ми еретично действие най-вероятно ще горя на клада под вещия поглед на средновековния перверзник Торквемада, но поне няма да съм сам, защото идеята и основните заслуги за пръкването на блога се падат на Nightwish El (хаха!). Надявам се новото чучело сред блоговете да набира нови и нови автори, които да споделят своите (псевдо)научни факти и (може би лични) открития, защото основната му цел и слоган е: „Чрез забава и лиготене – достигане на нови просветни висоти!“. Така че, ако се чувствате на 4 и все още нямате отличен контрол върху лигоотделянето си, то този блог е точно за вас (въпреки че на места съдържанието му е като за 18+, но работим върху червените точки).

Псевдонауката да е с вас!

Никой не очаква от вас да живеете вечно. Дори, ако случайно се позабързате към гробищния парк, много рационалномислещи хора изобщо няма да ви се разсърдят, понеже им е известно, че природните ресурси на тази планета са на изчерпване, а вие сте просто още един консуматор. Разбира се, науката винаги е измисляла нещо – особено тази, раждала се в лабораториите на компаниите-гиганти, имащи капацитета да я развиват. Например утре ще ядете по-големи домати, ще дъвчете месо от по-едър добитък, а китайската комунистическа партия ще продължава да държи в неведение редовите си членове, че ядат само гарнитурата. Решението може да дойде и от Космоса, но простите сметки показват, че до други планети извън Слънчевата система, които да „опоскаме“ откъм ресурси, няма как да стигнем поне в близките 5 хиляди години, дори ако се движим с двойно по-висока скорост от пределно достигнатите до момента 55 000 км/ч (което в действителност просто ще ни изведе до самият край на Слънчевата система и ще ни остави там с пръст в едно познато изходно отверстие).

Е, сигурно сте си лягали вечер с мисълта, че сте обречени?… А може би сте от онези блаженно несведущи, които вечер четат, докато навитите на нощните им лампи енергоспестяващи крушки мутират ДНК-то им? Така е, някои неща ВИ убиват, но понеже ефектът им е с отложено действие, лобитата на компаниите-конгломерати не държат вие да го научавате или поне не толкова скоро. Колкото и коспиративно да ви звучи, от известно време насам се съобразявам с един списък, който държа да сведа до знанието на тези от вас, които все още не са „на тази вълна“. Списъкът е от две точки, но предполагам всеки ще може да го допълни с тревожни новости къде от личен опит, къде от други препатили.

Канцерогенни. Могат да доведат до образуване на злокачествени тумори:
Е103, Е105, Е121, Е123, Е125, Е126, Е130, Е131, Е142, Е152, Е153; Е210, Е211, Е213-217, Е240, Е330; Е447; Е924a, Е924b;

Могат да доведат до заболявания на черния дроб и бъбреците:
Е171-173; Е320, Е322; Е407, Е447, Е450;

Нарушават храносмилането. Могат да доведат до заболявания на стомашно-чревния тракт:
Е221-226; Е311-313, Е320-322, Е338-341; Е407, Е450, Е453, Е456, Е461-466;

Могат да предизвикат алергични реакции:
Е230-232, Е239; E311-313;

Разрушава витамин В1:
Е220;

Нарушават функциите на кожата:
Е230, Е231, Е232, Е233;

Противопоказани при хипертония:
Е250, Е251, Е252;

Подробна информация: тук и къде ли още не по форуми и онлайн-седенки.

Според Британската агенция за защита на здравето девет от 53 тествани от нея енергоспестяващи лампи излъчват UVC светлина. Изпращана от слънцето, по принцип тя не достига земята, защото се поглъща от озоновия слой, но е много по-разрушителна за ДНК от популярните UVA и UVB лъчи.

Подробна информация: тук.

Днес новинарските станции мълниеносно разпространиха скандална новина за разкрита манипулативна мрежа, имаща за цел да подрони основите на блогърското общество. Замесените лица не са открити за коментар, но фактите говорят сами за себе си:

За намеренията на определени кръгове от блогъри да очернят авторитета на изявени вече имена говори и следният случай в >> БЛОГ, КОЙТО ОТ СЪОБРАЖЕНИЯ ЗА КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ НЯМА ДА СПОМЕНА!!! <<:

Последният документиран случай е най-фрапиращ:

Доказателствените материали са извзети и приложени към делото, което се очаква да бъде гледано към средата на месец Септември от СГС, ВАС, ЗАЗ, газ и други заинтересовани абревиатури!

P.S. Също от съображения за конфиденциалност, авторът на статията не можа да посочи източниците си, но срещу определена сума се съгласи да предостави замъглена, кропната и силно неясна тяхна/негова фотография:

Преди време, ако не ме лъже паметта точно онзи ден, в петък, малко преди 6:33 p.m., Lamoth подкара проекта „Комиксофилм“, който отдавна узряваше в главите и на двама ни – е, предимно в неговата. И понеже аз се „ослушвах“, той себепожертвователно сложи началото на „Blog City“ – шедьовърът-продължение на дървената безвкусица „Sin City“, която поне визуално ставаше за нещо. Та ако все още имате мазохистичното желание да продължите с четенето на текста, задължително се запознайте с първата серия на мега-блоГбърстър-продукцията. Само имайте предвид, че, ако изпитвате алергична неприязън към върколаци, хакери, вампири, елфи и гноми, първо трябва се консултирате с личният си психотерапевт…

КАСТИНГ

Подредени по кланове:

ВАМПИРИ:

ВЪРКОЛАЦИ:

КАРАКОНДЖУЛИ:

БЕЗКЛАНОВИ:

Иво (глас зад кадър, изобразяващ съвестта на героите – ако не го чуете, правете си изводите)

Откакто Зомбитата и Орките обсадиха Блог Сити, за жителите на двата му полово-обособени квартала, настанаха смутни времена. Годините изпълнени с безметежни гуляи по мазета и вечеринки потънаха в забвение, а тези, които все още си ги спомняха, се разминаваха по улиците като напълно непознати, от което на Ламот му се спичаше… глината в двора и той по цял ден висеше в тоалетната, за да крои планове как да върне старото време. Разбира се, имаше и съвестни граждани, които не само се почесваха по задниците, ами и усърдно варяха компоти, разменяха еклери за шоколад и шоколад за презервативи, а някои дори бяха готови да се разделят с книгите си, като например с „История на футбола“, само и само, за да могат да прекарат няколко часа на плажната ивица под палещите лъчи на Бетелгейзе. Дотолкова нещата вървяха на зле, че дори и на похитителят на Златния член и съдържател на „Храма на обречените“ – Индиана Вал, който го играеше обединителна фигура за двете пасмини, – му писна да му плюят в кръчмето и по бързата процедура го преименова на „Храма на съблечените“, така че повече никой да не се притеснява да плюе където и както намери за добре. Разбира се от този ден нататък клиентелата му основно се запълни от прелитащи монахини от ордена на „Свалените гащи на Св. Йеронимус Бош“, от което той съвсем се убеди, че ходът му е бил гениален. (Тук съм длъжен да уточня, че всяко съвпадение с действителни лица и събития е много далеч от случайно.)

И така, заети със своите планове мишките и хората Вампирите и Върколаците (както и няколко заблудени караконджула, случайно попаднали между коментарите) останаха изолирани от света, както и от единствената Външна тоалетна в града, която вече беше в ръцете на Зомбитата, а, както по-рано споменахме, единствената Вътрешна тоалетна постоянно беше заета от Ламот, което съвсем естествено породи напрежение в отделителната система на критична маса от гражданите на Блог Сити и доведе до размирици, както и до събитията, последвали „Епизод 1: Zombie Menace“.