Що е то цървул и има ли той почва у нас?
Веднага бързам да Ви кажа: в българската история (пък и в балканската), цървулите винаги са имали много важно значение. С тяхна помощ и трудовия народ по нашите земи, хилядолетия наред е успявал да върви, както по нажежената, така и по замръзналата българска твърд. Преодолявал с тях селяка синорите с бодланки и търнаци, газел из кал и дълбоки снегове и каквото и да ставало по голямата Европа и големия свят, каквито несгоди да му поднасяла природата или чуждите и своите политици, успявал да обработи земята си, да изхрани челядта си и да тегли държавата си напред!
За туй се загледах в една популярна напоследък рейтингова снимка…
и се запитах:
– Защо, аджеба, тази светла и незаменима политическа личност, макар и облечена в народна носия, не е обута в свидните за българина цървули , та да си е един завършен българин и патриот?
(То за патриота Ботев си го беше казал.)
Вярно, викам си, има и изработени от старите занаяти цървули, дето се викат сценични и напълно ще пасват за селския политически цирк, разиграван от него.
Ще пасват, но май нещо го стягат, през горещата политическа есен. Та, то отколе се знае, че кожата свинска, говежда и най вече народна, като почне да съхне и да се спича яко стяга и убива. За туй нашего българина, с неговата здрава връзка със земята, се знае: от вечерта още зарявал кожените цървули във влажната земя, сутринта ги обувал и те изсъхвали като по калъп на здравите му и силни нозе и леки и надеждни го понасяли по трънливата нива на живота.
Знам, че трудно се влиза в обувките на народа, но да бяха поне някой реквизитни, театрални, кондури от градски тип, пак биваше. Да бяха гумени цървули дето и за тях патента си е наш? (Гумения цървул е патент N 13 на Иван Константинов Ветренски от гр. Пазарджик.) А то лъскави задокеански или европейски обувки, трандафори и калеври, дето нямат нищо общо с националните за българина цървули .
Пък той народът си е го е казал „От всеки цървул трандафор не става!”?… Обратното, още повече!
Нали сте съгласни, че живота често ни поднася изненади, които най-малко сме очаквали? Така се случи това лято и с мен …
Mitkoivanov's Weblog 
