Когато дядо ви Митко Гравитона се реши най-после да направи по-задълбочени изследвания на болното си сърце, бяха минали повече от 40 години от първия срив в работата на сърдечната му машина. Тогава беше само на 26 ….
Събуди се една сутрин бившия спортист, а сърцето му пърхаше като на беззащитно птиче „Колибри”. Дотътри се до болницата пеша, събра погледите на лекарите с неговите над 220 удара в минута и след като му проведоха елокрокардиоверсия, сиреч под пълна упойка го „удариха” с над 400 волта ток – го върнаха в синусов ритъм и го изписаха. Не забравиха да му честитят втори живот и да му обяснят, че в далечната 1973 година, медицинската наука още не знаела достатъчно за неговия WPW синдром. За това трябвало да не пие, да не пуши и като прави секс да не се вживява много… Да се чуди защо да живее? За едното пазене ли? …
Ама това е вехта тема. Сега искам да Ви разкажа какво стана онзи ден, като го изпратиха от „Токуда” до ІІІ-та градска, дето пък били се специализирали в сърдечните биотокове и WPW синдроми, като неговия. От обясненията, че сърцето му няма никакви функционални изменения, дядо ви Гравитон се успокои. Направо приятно му стана, когато чу от младите медицински сестри , че си е здрав и прав, но е по-чувствителен мъж! .. Е, жена му го взе на подбив и почна да му натяква, че макар и да бил пенсионер, можел да се хване на някаква работата, та да помогне на семейния бюджет…
Разбира се, дядо Ви Гравитон въобще не и се връзваше. Беше се пенсионирал с прилична железничарска пенсия. Мислеше най-после да се отдаде на мечтата на живота си да стане писател, пък и старата му 89 годишна майка се осланяше на него да я гледа. За това сутринта, като излязоха от „Токуда”с жена му и взеха такси да ги закара до ІІІ-та градска, където обгаряли сърцата отвътре , ама точно дето били преките пътища на биотоковете , той вече си беше решил да не се съгласява и сега само изучаваше вселената и живота в нея, за да го опише.
Ала задръстванията и конфликтите, не само по натоварените софийски улици и булеварди, а въобще с неуредиците в живота си бяха част от реалността на самата вселена. За това, докато пътуваха и шофьора на таксито раздаваше ядосано „благословии” наляво и надясно, по всички минали и настоящи управници, разговора неусетно се сведе до тъжната констатация, че живота от ден на ден става все по тежък. Не само цените на горивата, гумите и резервните части, но най-вече на храните и необходимите за отглеждането на двете му деца неща се вдигаха и то обратно пропорционално на количеството ползващи таксиметров превоз. Болшинството хора все по-нямаха пари, за разлика от малцината богати, дето имаха все повече.
Тъй споделяше таксиметровия шофьор и като установи, че все повече хора са принудени даже да крадат, за да изхранват семействата си, рече:.
– Като няма работа, като няма с какво да изхраня децата си какво да правя? Мога ли да се прибера в къщи с празни ръце? Ще ме принудят да нахълтам в някой магазин, ако ще да убия магазинера, но да занеса храна и пари в къщи!
Дядо Гравитон и жена му се спогледаха стреснати от заканата на шофьора.
-Е не бива така. – понечи да го успокои тя.
-А какво да правя ? – контрира я шофьора.
-Ами идват избори, помисли за кого гласуваш!
– Управляващите не мислят за хората? За туй и аз от години не гласувам.
– А не помисли ли, че продавача в магазина може да е брат ти, роднина или друг обикновен човек? Той какво е виновен? И той е принуден по 12 часа на ден да стои в магазина за” жълти стотинки”, и той иска само да нахрани и децата си? – намеси се и дядо Ви Гравитон, но шофьора не отговори. Гледаше все така навъсено и сърдито.
Таксито бавно си пробиваше път в гъмжилото от измъчени безнадеждници.Във въздуха се настани тревожна, предупреждаваща тишина. И тримата замълчаха умислени за собствения си ад и безпътицата в която бяха натикани. Сърцата им се свиха от болка по хората. Забиха неравномерно и тежко, като предупреждение за идваща буря!
Mitkoivanov's Weblog 
