Surealizm

… или по-точно казано, покажете ми поне една прилика. Всъщност има една – на лявата картинка има гъби, на дясната също има гъби.

Сега обяснявам. В ляво – зелена мухоморка. В дясно – сърнела.

Останах много впечатлена когато чух, че някой е успял да набере зелена мухоморка вместо сърнела. Принципно мухоморките се водят двойници на печурките. В нито една книга за гъби няма да прочетете „отровния двойник на сърнелата е зелената мухоморка“!

Е, добре. Има обстоятелства и обстоятелства. Примерно миналата седмица откъснахме една сърнела, пораснала в гъст боров участък от гората, която (поради липсата на слънце и бързо израстване) беше почти изцяло бяла – нямаше такива отчетливи петънца отгоре. Бяла, бяла, ама пак кремавее към кафявото. А зелената мухоморка са я нарекли „зелена“ не случайно. И тук говоря само за цветове. Ами вижте пръстена на сърнелата и го сравнете с този на мухоморката. Разлика от земята до небето! Стига обаче да я търсиш…

Ето тук много добро описание на зелената мухоморка.

И тук друго добро описание – на сърнелата.

Между другото, като слушах сутринта репортажите за отровените хора в Пирогов, взех и разгледах за пореден път единствената книга за гъби, с която разполагам. Еми не е добра. Снимките на повечето гъби са правени на ярко слънце и цветовете не са реални, няма снимка на гъбата отдолу, за да можеш да видиш банелите и т.н. В описанието на сърнелата, цветът й е посочен като белезникав. В описанието на мухоморката цветът й също е наречен белезникав. Доста глупаво и подвеждащо. Без да се впускам в излишни анализи само ще кажа – не разчитайте да се учите да разпознавате гъби само по книжка, особено от новите издания. Има много по-коректно написани книги от соц- време.

И най-вече – като не познаваш или имаш и най-малко съмнение към вида на гъбата, която е изникнала пред теб – не я пипай! От глад едва ли ще умреш, но от лакомия…

… Слънце, море, тридневен рок – фестивал. Приятел с билети и за трите дни – сериозен фен, „старо куче“ – както искате го наречете. Варна, втори ден от концертите. Търси се рок-магазин за спешно закупуване на подходящи т-шърти. С името на някой от хед-лайнърите на феста. Или поне с името на някоя друга достойна банда. Какъв е проблемът? Ами размерът. Търси се мярка „трипътихиксел“, а няма. Все едно с името на коя група. Няма го този размер. Услужливият продавач се опитва да се извини: „Ами свършиха! Заради рок-концертите в Каварна! Какво да се прави, такова е поколението дето ги слуша – само в този размер влиза! Един господин положи усилия и се напъха в „двапътихиксел“. Ама и те свършиха“….

… Изборен ден. Нахълтвам в най-близката секция директно от плажа – изгоряла и с доволна физиономия. Хората наоколо са облечени… хъм, „празнично“? Добре де, нещо като „официално“ – избори са, все пак. Аз се опитвам да гледам, все едно нямам пясък по краката. Пет членна комисия, десетина достойно отегчени застъпници… До преди малко с приятелите сме коментирали как точно ще проверяват дали са ни истински издадените удостоверения – изглежда доста „афиф“ това зелено картонче. В секцията внимателно изваждам моето от папката – джоб. Докато ровя и за личната си карта, жената от комисията става и с решителна стъпка отива до съседната маса. Отваря торбичка. Вади шишенце минерална вода. Мокри си ръката. И започва да маже по печата на удостоверението ми с пръст. Става ми смешно и не успявам да сдържа смеха си. На зададения ми въпрос жените с леко неудобство отговорят „ами това са ни нарежданията. Ако се размаже – документа е подправен, ако не се размаже – значи всичко е наред“. След съвестно изпълнената проверка удостоверението ми е обявено за редовно. Докато гласувам се чудя дали са им раздали служебно минерална вода за извършване на процедурата, а може би става и с чешмяна? Дали пък някъде не пробват с плюнка… Ееее, стига де, прекаляваш! Айде, че бирата се стопли…

… Понеделник, малко преди обяд. Пристигаме на любимия ни плаж – едно малко диво парче, оцеляло сред родния черноморски бетон. През уикенда не бяхме тук, но си личи, че много други са били. В почивните дни по тези места идват варненци – в опит да си наваксат плажа далече от „курортистите“ и от залива, в който всички знаем какво се излива… Нищо де. Днес ние ще посъберем „следите“. Не сме специално подготвени за случая с пликове, но то и от тях са ни оставили, така че – какъв е проблема… Занасяме събраните торби с боклук до най-близкото заведение, където любезно ни молят да си ги вземем, щото кофите не били близо и не им се носело. „Ама ние го събрахме тоя буклук от плажа, не е наш!“ – опитваме се да спечелим малко симпатия. Е да де, ама нали разбирате, ако може си го вземете. Не разбираме. Бирата е почти 3лв.- малко ли е, че това се опитваме да разберем? Справедливият ни гняв бързо се изпарява. Просто рибената чорба е великолепна! А заливчето пред нас е издокарало такива цветове, че всяка тихоокеанска картичка би пребледняла от срам. Хубаво си ни е морето. Не ми се ходи в Гърция. Ще си стоя тук и ще събирам боклук- докато и доколкото мога…