Archive | април 2014

ода за тролей 11

това ще е един пост-ода за тролей 11. ‘ода’ беше тва дето прославяше, нали? че ги бъркам с ‘елегия’ и на един изпит уж по класическа фреска литература, пък аз казах, че писателят (който там ми се беше паднал) пишел в стила на омир вместо на хораций (щото то на френски и двете се пишат с ‘Н’ в началото, ей така – Homere/Horace) и пачите-преподавателки почнаха да се гаврят с мен и да ме питат ‘илиада’ какъв стил е и аз не можах да се сетя и май казах ‘елегия’, щото тва чудо го учихме в осми клас, когато имах по 30 часа френски седмично, и ако си мислите, че съм обръщала внимание на ‘илиада’, от която нищо не разбирах.. ми не, гледах си френския, щото беше много трудно тогава и с много мъки оставах в класацията. та така, отиде ми изпита по класическа френска литература, поне тогава, и все още не съм наясно със стиловете.

та за тролей 11…

преди гледах света от страната на софийския – той някак ми беше център. тролеите 1, 2 и 4 ги знаех къде ходят – в посока ‘хаджи димитър’ (щото и там съм живяла. 2 пъти), но не разбирах за чий някви хора се качват в тоя ти ми тролей 11 (още бяхме на вие) дето, според таблото, имаше само още 3 спирки по някво си надолнище. че то там имаше ли нещо въобще! живееше ли някой? че то там беше краят а света.

с идинайската, както й викам на галено, се запознахме наистина през втория ми първи курс (сложно е при мен летоброенето) през далечната 2007. живеех на едно такова място дето нямаше адекватен транспорт до софийския (много са такивата места) и като втори транспорт можех да ползвам идинайската, само нея! пътят от спирката до нея минаваше през подобие на тротоар с липсващи плочки и огромна дупка в асфалта, образувана от повдигане на част на самия асфалт. а като беше заледено, още по-чудесно беше! мързелът ми разкри, че не си е работа да го качваш тва нагорнище по ‘левски’ (забележете, че вече не беше ‘надолнище’). хубавото на идинайската беше, че спирката на ‘сточна гара’ е първа и последна, така че докато вървях към нея, можех да видя дали се върти по кръговото и да тичам да си я хвана.  тази ни авантюра продължи кратко – само година, защото после се преместих да живея другаде. такава си бях аз – поврътлива, не ме свърташе да живея на едно място повече от година, понякога изкарвах само няколко месеца даже!

след дълго лутане по квартири, жилища и други сгради, няколко години по-късно се оказах в непосредствена близост до идинайската. бяха дошли нови времена – от дългият, мръсен, грозен тъмносин тролей беше пораснал къс, новичък и чист светлосин тролей. и то С КЛИМАТИК! единствено по тази линия бяха сменили тролеите. чувствах се избрана! всичките бяха толкова нови, да им оближеш стъклата. движеха се плавно, безшумно, накланяха се при спиране, вратите се отваряха с пиукане, бяха ниски и по-лесно достъпни за трудно подвижни хора и колички. возех се всеки ден с тях, започнах да си имам любими седалки, но ми харесаваше да експлорвам и нови. лятото не беше тегаво, защото наистина шофьорите пускаха климатика, беше прохладно и толкова приятно. чувствах се като кралица!

след това започнаха и по другите линии да плъзват от новите тролеи, а моите се замърсиха. седалките покафеняха от втвърдена мръсотия, стъклата хванаха петна, замирисаха на клошар, климатиците не ги пускаха лятото.

но все още обичам любимия тролей. как дръзко взима нагорнището на ‘левски’! как весело и полюшващо се после взима надолнището… пак по ‘левски’ ама в обратна посока. как понякога пристига на моята спирка, още преди да съм се погледнала на таблото кога ще дойде. тогава се чувствам специална и наистина вярвам, че е дошла само заради мен. за да ме вземе и отнесе вкъщи след тежкия ми и отруден работен ден. вече предпочитам да седя права, за да не сядам върху втвърдената мръсотия, но все така си обичам идинайската. ще ме видите там срещу втората врата, облегнала се на оранжевите пръти за държане. любимото ми място.

на предишното ми работно място една от смените ми свършваше в 10 вечерта. имахме ваучери за такси да се прибираме. все още имаше транспорт, така че много често се случваше някъде по цариградско или край софийския да видя милата ми идинайска – да пътува плавно и да събира нещастници от спирките. и всеки път ми се искаше да сляза от таксито на следващата спирка, да си я изчакам и да се прибера с нея. нито веднъж не го направих, но това привличане към топлата й светла вътрешност остава завинаги.

идинайско, винаги ще си в сърцето ми.

(ни съ получи много ода, ама кво пък, като ода го чувствах)

Графичи – волуме 1: „Син жур в свинския пъз“

С тази публикация поставяме началото на едно обемисто и амбициозно проучване на българските графиЧи. Графичичи НЕ СА графити, а по-скоро крайно некадърно направени (демек грозни) надписи по стени и сгради, най-често красноречиво свидетелстващи за лоботомията на своите автори. Идеята за този мащабен и амбициозен проект дойде от няколко сгряващи пачата спомена за  вече несъществуващи, но култови стенни излияния, а също и от махалата, в която пачите живеят. Култовите надписи от недалечното минало на Пачичи гласяха: „Л-т Грубер„, „Син жур в свинския пъз„, декориран с едно сладко прасенце („к“-то и „г“-то бяха доста старателно редактирани със същия цвят спрей,  така че ми отне бая време да разгадая оригиналното „послание“) и „Четете библията„. Триперчи добавя своя най-ярък спомен за култов надпис – „спинА е навсякАде„. ЛЮТЧИЧИ е off поради пиянска нощ/биполярна днес… (дни по-късно: „НЕЯЖТЕМЕСО“). И трите пачи с умиление си спомнят за доскоро съществуващия надпис „Потомци сме на славни българи, а вие на мърши!„, покосен първо от бяла боя и рояк смайлита, а в последствие и от безпощадна санировка с прасковен цвят.

Бът дат уоз ден, ен’ зис ис нао.

IMG_0113

Ще започнем, както си му е редът, с милите стенни диалози между футболни агитки. Те обикновено се развиват един върху друг, както в случая – „говеда смърт„, репликирано с „умрете свине“ отгоре. Трогващо е как и говедата* (още наричани курви*)  и свинете* (също титулувани като прасета*) явно се разпознават като такива, защото старателно поправят надписите адресирани към тях, променяйки обръщението със съответното за противниковата агитка.
*Пояснение за не дотам запалените по българския футбол (напълно разбираемо, точно за него изобщо не си струва да се пали човек): говеда/курви са привържениците на „Левски“, а свине/прасета/чорба(ри/та…[-rded]) – тези на ЦСКА.

IMG_0168

Ето тук например „малките свине“ е почти сръчно преправено на „малките курви„. Има и други остроумни редакции от противника (от типа „ЦСКА > ЩЕКА„, „CSKA > VESKA„, „ЛОКО > ДОКО“ и пр.). А по-долу апелът „Вън Боклуците от ЦСКА!!“ с минимална синя намеса е преправен на „Вън Боклуците ЦСКА!!!„.

IMG_0116

 

IMG_0149

ESKA ТУРЦИ – ?!?!

 

IMG_0151

Ето я и заветната VESKA (CSKA), кооперирана с P.O.W.E.r с. пишка (каквото и да значи тoва).

 

IMG_0164

Някой е взел мечето и нескопосано е ‘замазал’ този заповеден надпис.

 

IMG_0105

 

IMG_0165

Свастика с шаблон. Умилително.

 

IMG_0202

София е наша, ALL TiME HiGH (видимо е, че шаблонът е почти наложителен, freehand свастиката е доста висока летва за графиЧисчичи…)

 

IMG_0246

Стена с много комплексно съдържание и фашистко знаме в стила  на наивистите (то навежда наблюдателя на мисълта, че не става въпрос баш за тукашните народ и отечество, но да не се отплесваме, за полиЧиЧиски графиЧи ще има отделно волуме).

 

IMG_0234

Червено и черно в едно се преплитат.

 

Следващата поредица (оживен футболен диалог) не се нуждае от коментар (немеем прехласнати!)… само ще вметнем, че „ОФАНЖИВКА“ е фаворит и на трите пачи.

IMG_0203

 

IMG_0204

 

IMG_0205

ЦСКА или УМРИ! (кур за или)

IMG_0206

ОФАНЖИВКА! ❤

 

IMG_0208

 

IMG_0209

паника 24/7… индийд!

 

 

 

IMG_0239

‘Сини курви ще ви ебем’ – в синичко. ‘Сини’ задраскано с червено и накрая ‘смърт говеда’ с розово. то бива-бива сексуални задявки, написани една връз друга, преплитане на цветове и шрифтове, страст между идеи, шляпане с мокри футболни тениски… Дори не е прикрито – ебане, лапане, КУР, КУР, КУР!!!!!!111!!!!!11!  Get a room, че тук и без друго пада мазилка 😉

IMG_0220

Как може да се отвърне на такъв тлъст и предизвикателен надпис? С множество малки, + резултати от срещи, разбира се.

 

IMG_0245

Пачичи и ЛЮТЧИЧИ в озелененото и окатерушено междублоково пространство на махалата. На катерушките – подрастващи говеда, върху близкия блок – горния ансамбъл от стикери. Пачите вадят сапунерката и настървено се запътват към стената . Малките говеда видимо се оживяват (нищо, че пачите са с гръб към тийн запалянковците, та оживлението на  последните е по-скоро чуваемо):
Говеда:  Т’ва е наш’та стена на славата. Кефи ли ви?
Пачи: Много!
Говеда: Ходите ли на мачове?
Пачи: Не.
В сектор Б мерят страха на капки… Интересно, в каква ли единица се измерва глупостта по стадионите?

 

IMG_0167

Последният документ от тази разтрисаща желето арт поредица е увековечил важна дата от календара на вечното дерби (не’къв там мач). Ако графиЧисчичи – автори на въпросното произведение продължат концептуалната си линия, несъмнено би се получил един календар много по-важен и по-наситен с катарзисни събития от православния църковен такъв.

Считаме, че поместеният дотук визуален материал е истински пир за очните ябълки, но също така изисква дълго и концентрирано съзерцание. Затова няма да прегаряме пачата и ще сложим точка и запетая на волуме 1 от мащабния ни проект (и амбициозен).