Графът

Съспенс, който не може без продължение…

Човечеството се обединява за спасение на атмосферата. Всевъзможни форуми на планетарно, континентално и държавно ниво. Мерки се набелязват, спорят кой подценява въпроса, кой го надценява, кой го използва и т.н. Големите държави си размахват заплашително показалци в лицето, малките даже търговия с разни квоти завъртяха.

Нищо необичайно – ние, хората, винаги сме били най-силни в приказките. Ако всичките ни планове* през хилядолетията бяха осъществени сега щяхме да сме богове, а не подобия…

Наскоро споменах в „Малкият коментар” думата „атмосфера” и даже се замислих тогава дали да не я променя – доста шаблонно ми се видя.

А като си легнах снощи…

……………….
(Кратко отклонение: Уверен съм, че необичайните мисли идват в леглото преди заспиване. Големите умове би трябвало да си го признаят. Вярно, случва се и когато те чукне ябълка по главата или във ваната водата прелее, ама това са изключения. 🙂
Легнеш, онова специално нещо в главата, освободено от дневните задачи, започва да работи необезпокоявано. Анализира, съпоставя, излизат на яве грешките от деня и т.н. Пък току и някое необичайно хрумване, за което и хабер си нямаш, че може да се пръкне в твоята точно глава! 🙂 )
…………………

Та, легнах си снощи и…

Мили Боже, ние с лека ръка употребяваме Твоето име или поне на Твоя наместник на земята!

Да, ако Бог има Наместник на Земята, то това е без съмнение Атмосферата! Всичко, което е ставало, става и ще става на планетата зависи и се контролира от нея.

Измисляме си разни фантазии за съзиданието, в които (естествено!) сме център на вниманието. И не виждаме очебийното:

Всичко върху планетата Земя е един експеримент.

Насипал Експериментаторът компонентите, разбъркал в кръг с бъркалката в средата и се получило това, част от което виждате:

Като гледате – какво би могло да стане след това? Очевидно, освен разни сблъсъци, не може да се очакват някакви особени резултати. Трябва нещо по-така, че нещо с нищо не става.

Ние щом се досещаме, какво остава за Експериментатора.  Сложил** Той атмосфера на известно количество частици в калабалъка. Проста работа – към едно елементарно нещо лепваш друго. Проста, проста, ама големите открития най-често така стават!
Сега (каквото и да означава това!) наблюдава чрез атмосферите какво се получава. На една прашинка едно, на друга – друго, а на нашата – това, което виждате. Доста интересно развитие, според мен. Но докъде ще продължи и ще има ли и други етапи само Той може да предполага.
Интересно ми е какво ли става на другите частици. Вече и ние знаем, че са заложени различни атмосфери. Нали непрекъснато търсим подобни на нашата (та да разберем дали резултатите са еднакви). Все пак предполагаме, че е в нашите възможности и очакваме сходни резултати. Но при различните от нашата атмосфери?

Не искам да ставам нахален и да си вра носа в чужд експеримент (а и не мога!). На когото е, той да му мисли за хипотезите и анализ на резултатите. Още повече, че

ние, хората, трябва да сме в състояние на постоянен сковаващ ужас, когато помислим или заговорим за Атмосферата!

Защото този Бог не е като измислените от нас. При Него няма измъкване с покаяние и прошка за грешките. При Него има само процеси в Експеримента. И ако в нас се е развил така нареченият разум, то това е единственият ни даден бонус – да сме от активните, а не от пасивните „резултати”. И, преди всичко, когато започваме даже клечки за зъби да правим, да можем да се оглеждаме боязливо: „Как ще реагира на това Атмосферата?”.

Окото на Бога е навсякъде и винаги около нас! Страхувайте се и се прекланяйте, хора! Всички, без изключение! Знаете какво ще стане ако То съобщи „Експериментът е несполучлив”…

______________________________
* Планове – намерения, които в повечето случаи остават неизпълнени.

** Не е моя фантасмагория. Земната атмосфера и океаните, в които се е зародил животът, са дошли от космоса, твърдят английски учени.