Току що гледах филма „Усещане за жена” с Ал Пачино.
Не мога да го разказвам и коментирам…
Само една фраза от него:
„За ампутиран дух няма протези!”
Току що гледах филма „Усещане за жена” с Ал Пачино.
Не мога да го разказвам и коментирам…
Само една фраза от него:
„За ампутиран дух няма протези!”
Добри ли сме, лоши ли сме – бъдните ще кажат.
Но кучетата нахранихме 16 дена преди крайния срок!
Със солидното участие и на вас, приятели и гости – статистиката ми е свидетел.
Повече от минутка дадохме…
Живи и здрави да сте!
Весело ли е на душите ви?
Кучетата, които нахранихме:
Буена Бонита Жужа Тауни Джема Тюфи Тайра Ара Божка Дона Саша Мамасита Лара Стефка Али Люи Чейни Бри Фризъл Суматра Нира Бела има Караман Флий Той Кроасан Грей Ера Вихра Бойка Лока Шази Рива Рижко Ани Рона Арон Моти Питбул Тери Чопър Лети Пепеляшка Лизи Мунчо Ричард Чика Балу Мейс Миши
Петдесет на брой.
Mиси е готова за похапване 🙂
Допълнение в 21.30 ч.
Появиха се още 9 за хранене. Ще ги нахраним и тях, не е проблем, но малко безотговорен е начина на действие. Нищо не пречеше да има предупреждение за да не се разпръскваме, доволни от свършената работа.
Между другото, Миси от снимката е от новата група – затова напразно я търсих в списъка на нахранените…
Доста са популярни игрите за организиране на собствен виртуален живот и особено за отглеждане на различни животни. Явно са увлекателни, а и запълват някаква неосъзната човешка нужда. Наскоро даже уволниха общинар някъде в провинцията за това, че на „важни съвещания доил кравите си” на служебния лаптоп. 🙂
Тук ви представям нещо, което сигурно повечето от вас вече знаят. Заради останалите, защото това заслужава адмирации.
В подобие на игра вие можете да осигурите на кучета от приюта в Богров 20 кг. суха храна. Виртуално, но осигурявате храната наистина, реално!
При това без есемеси по 1,20 лв.
Трябва само да отворите сайта, да си изберете кои 3 кучета искате да нахраните и да цъкнете „Нахрани ме”.
Всеки ден до 28 февруари да „жертвате” по една минута.
Една минута!
Не се съмнявам, че няма сред моите приятели и гости някой, на когото да се досвиди!..
Ето адресите:
За кампанията http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/nahrani-uslovia/
Как можеш да помогнеш? http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/
Запознайте се с всичките 50 кучета (ако искате да си изберете „свои”, например)) http://hitarpetar.bg/search/?search[creator]=6457464a54675179
Кой колко храна е събрал: http://hitarpetar.bg/nahrani-kuche/klasirane/ За мен това е „работната страница” – отварям я и щракам последните 3 симпатяги с най-малко храна!
П.С. Между другото, ако имате деца… няма какво да ви обяснявам! 😉
«Ценностите са фундаментално понятие, обозначаващо познавателната структура, която осигурява критериите за избор измежду алтернативни поведения. Става дума за това, което ориентира избирателността на човешкото поведение и човешката активност в социална среда.” /Доц. Марин Паунов, доктор по икономика/
И тъй, избор – грешка, избор – грешка, лека-полека хората още в прастари времена си нагласили „кодекс”, който да предпазва идните от повтаряне на грешките. Ей това поведение върши работа, ей това e нефелно. Животът да върви напред, с други думи, да не започва все отначало.
А каква система за утвърждаване на ценностите създали – нямам думи от възхищение:
Поговорки!
„Както думат хората …” и щрак – няма мърдане, не ти го казвам аз или филанкишията, а хората! Щом върви приказката година след година, значи е вярна, няма да грешат всички, я!
Хубаво, ама трупали се поговорките, вървял животът напред, вървял, и ей го – стигнал до нашето време. Включително с наша помощ, разбира се.
И я нагласихме така, че „повечето от стойностните неща, които човек може да направи за себе си и отчасти за другите, не носят максимални печалби на големите фирми-производители и на медиите, нито подхранват наполеоновското его на „величията” от всяка една разновидност!”, както прочетох някъде из нета.
И кой мислите е отстъпил в тоя конфликт? Въоръженият с поговорки народ?
На ценностите вече трябва да поглежда човек датата на годност…
Не че поговорките са забранени или забравени, ръсим си ги с умни физиономии (мъдростта на вековете!) от време на време. И се правим, че още са валидни.
Като тази, например:
„Скъпи на триците* – евтини на брашното“
Нали знаете в какви случаи се казва и с каква цел?
Знаете, ама на тази поговорка вече е изтекъл ценностният срок, мили мои гости. И от доста време е с обърнато ценностно послание, добре се вижда:
Трици – брашно.
Кое тачим повече днес?
Аха, веднага забравихте за поговорката.
Триците, разбира се, те са десетократно по-скъпи от брашното. Има ги даже вносни (тихо, да не чуят дедите ни, че ще се обърнат в гробовете!) над 4 лв. четвъртинка кило!
Сетила се е някоя фирма-производителка, че ако намери начин да научи хората да ядат трици вместо животните, печалбите им ще … ехее! Сродните фирми подскокнали „гениално!” – и ни научиха. Не всички ни още, но скоро и това ще стане – „не се храниш здравословно” е едно от най-сериозните нарушения на съвременните ценности. 🙂
Или ако осъвременим известната кралица с пастите „като нямате хляб, яжте трици!”.
Все пак – „островчета” като това
сигурно ще останат. „За мая”, както казват хората. 🙂
Не може да изчезне без следа нещо, за което още се песни пеят!
http://www.youtube.com/watch?v=rz-Vv6WOkMQ
Че то, истинският хляб се прави от добре пресято брашно.
Ще зобаме трици, ще зобаме, па най-накрая ще си спомним за забравения хляб-душичка…**
____________________________
* Трици – отпадъкът, който остава след пресяване на брашното. В миналото с тях хранели домашните животни.
** Дано не си останем само със спомена, че в зърненото производство има още нещо, което може да се вреди – плява… 😀