Графът

Очовечил се човекът и постепенно започнал все по-трудно да осигурява необходимите му неща за живот. Нали едно от най-характерните черти на очовечването е да искаш още и още. А и зараждането на общество, групи от заедно живеещи хора, логично започнало да „разслоява” човеците според способностите им. Един го бивало в лова, друг в отглеждането на растения, трети в правенето на оръжия и сечива…
Все по-нерентабилно ставало да си „майстор по всичко”. И дошло от само себе си: „Комшу, направи ми едно свястно копие и остър нож, пък аз ще ти убия едно крехко мамутче, да има какво да ядете. Че както гледам, и твоите и моите все гладни ходят!”

Тръгнала натуралната размяна, живнали хората, увеличили се щенията им, разраснали се племената. Започнали и да се оглеждат наоколо, че и по-далеч, видели подобни на себе си, нови непознати неща при тях. Хубаво, ама мъкне ли се мамутче до съседно племе!

Пак го измислили. Нали има неща, които не се развалят, а трябват всекиму? Кожите, например. На кого не му трябва кожа като хване студ?
Нарамваш една меча кожа, отиваш до съседното племе и вземаш срещу нея каквото там ти е поръчала жената.* Няма опасност да ти кажат «Имам си кожа, не ми трябва». Нали са наясно, че като им дотрябва месо, примерно, ще тръгнат към теб с кожата, вместо да се чудят какво ти трябва на теб, та него да донесат.

Така били «заченати» парите.

Тръгне ли се, обаче, по пътя на лесното, няма спиране!

Измислил някой, дето го бивало в дялкане на камъни, да издялка до колибата си едно голямо каменно търкало. И после го „пласирал”: отива за стока без да носи нищо и казва „Онова каменно колело е твое. Като дойдеш при мен, аз ще го приема също”. Бързо се научили изобщо да не го местят от мястото му (това пък дали не е зачатък на днешните банки?) и настанал голям кеф! Нещо като комунизъм – отиваш и си вземаш според нуждите, а парите в „банката”. 🙂

Е, не само един някой можел да дялка камъни, та се стигнало до напълване на цял остров с каменни пари (най-северния остров от групата Яп от Каролинските острови). Още ги има, истинска твърда валута! 🙂
Една огромна каменна „пара” даже е на дъното на океана – като я превозвали със сал, той не издържал и тя потънала.
Ама да не помислите, че на собствениците „им потънали гемиите”? Нищо подобно, богатството им изобщо не намаляло. Парата можела да се види на дъното, а всички знаели, че е тяхна собственост. Какво значение има къде е! 🙂

Докъде щяло да се стигне с тия каменни пари не се знае. Добре, че се появили металите!…

Появили се металите, появили се „истинските” пари – металните монети**.

Появили се и веднага се появили и страните на монетата с тяхната йерархия. Горна – долна, лицева – опъка, ези – тура. От самото начало, още преди върху тях да се появят цифри.
Странно нещо сме това, хората. Не можем без нещо или някой да са по-първи от другите. Сякаш работата ще куца ако някой с ръце в джобовете не командва!..

(следва „Страните на монетата 2”, където белки стигна до замисъла си. 🙂 )

_______________________________________

* Хич и не се опитвайте да предполагате, че в ония праисторически времена може мъжът да е решавал какво да се купи! Ако много ви се иска да е така, спомнете си за Ева и ябълката… 🙂

** Ще ме прощават световните финанси, но книжките с всевъзможни защити са „ерзац” работа. Друго си е да извадиш от кесията и да тропнеш монета на тезгяха за кило сирене, съвсем друго – да дадеш прокъсала се книжка!