Showing posts with label visual. Show all posts
Showing posts with label visual. Show all posts
Friday
Tuesday
Wednesday
Friday
Saturday
Онзи странен момент, в който...
...решаваш, че не заслужаваш да си щастлив. Удоволствието е грях. Забраняваш си смеха и усмивките. Всяко забавление буди чувство на вина.
има какво да дам
има за какво да живея
с теб
има какво да дам
има за какво да живея
с теб
Thursday
Лято без спомени
Сънувах песен, която смятах, че отдавна съм забравил.
Събуждам се от алармата на телефона, но знам, че е рано и оставам още няколко минути в леглото. Когато тези няколко минути изтекат, ще започне поредният ден от това лято без спомени, което заплашва да прерасне в живот без спомени.
I Wish
Събуждам се от алармата на телефона, но знам, че е рано и оставам още няколко минути в леглото. Когато тези няколко минути изтекат, ще започне поредният ден от това лято без спомени, което заплашва да прерасне в живот без спомени.
I Wish
Thursday
Saturday
Тъжна панда
Стана ми тъжно тая вечер. Не знам дали и на теб ти се случва, но предполагам, че да. Някои вечери просто да ти стане тъжно заради всичко. И хем е петък, и хем е едно такова зимно навън - сипвам си ракия. Много люта тая ракия, ей! И ме е налеглала оная вселенска мъка, която е все едно в гените ми и няма отърване, нито причина, нито пък си тръгва истински някога. Говори ми се с някого - говоря. Пише ми се - пиша. Няма за какво да е тая мъка, мисля си. Няма за какво. Ама си е тука, пуста да опустее. Заради настоящето, заради миналото, заради бъдещето. Не съм от тея, дето я отричат. Не ме е страх. Сипвам си ракия. Късно е вече за подобни мисли. Винаги е било късно.
Labels:
visual
Friday
Tuesday
Sunday
Въображаеми приятели

Не виждам нищо лошо да си измислиш любовница. Всеки има нужда да бъде обичан. Щом реално никой не се влюбва в теб, защо да не си го представиш? Трябва само да се внимава, защото понякога въображаемата ти приятелка дотолкова обсебва живота ти с въображаемата си любов, че започваш да игнорираш действителността. Тогава е време да се вземеш в ръце и да сложиш реален край на въображаемата си връзка.
so this is goodbye
Thursday
Monday
Saturday
Моята зимна приказка

Моята зимна приказка не се случва около Коледа или Нова Година. Не е нощ, камо ли бяла, снежна, тиха, или свята. Не е нито осветена от празнична украса, нито сгрявана от жив огън, нито напоена с червено вино. В моята зимна приказка от началото на февруари има студен, пронизващ вятър, ушите и носът ми са зачервени, а краката ми са замръзнали. Няма носни кърпички, но за сметка на това има пясък в обувките ми и пясък в косата ми. Има също ниска, купесто-дъждовна облачност, мръсни морски вълни и някакво шибано щастие.
А, и лебеди. Без малко да забравя лебедите.
Labels:
visual
Sunday
All the things that I told you...

За всичко, което каза,
за всичко, което премълча...
Искам винаги да чувстваш, че вината за целия ти живот е твоя.
Wednesday
Subscribe to:
Comments (Atom)








